№ 1411
гр. Варна, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100501984 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по:
1.Въззивна жалба вх.№ 261521/27.03.2023г. от И. К. Д. и Г. Г. К.а – Д. и двамата
чрез процесуален представител и
2.Въззивна жалба вх.№ 261580/28.03.2023г. от Р. И. Д.,чрез процесуален
представител и двете против Решение № ******/28.02.20230 г. по гр. дело № *****/2020 г.
по описа на Районен съд - Варна, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на
основание чл.108 ЗС, в отношенията между Г. А. Р., ЕГН **********, Е. Г. Р. – Е., ЕГН
********** и Д. Г. Р., ЕГН **********, всички наследници на С. Г. Р., ЕГН **********,
починала в хода на производството и Р. И. Д., ЕГН **********, И. К. Д. и Г. Г. К.а - Д.,
ЕГН **********, че Г. А. Р., ЕГН **********, Е. Г. Р. – Е., ЕГН ********** и Д. Г. Р., ЕГН
**********, са собственици на реална част с площ 9 /девет/ кв.м. от ПИ с идентификатор
************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на СО „С.“, град Варна,
община Варна, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на
Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-03-
1563/15.06.2012 г. на Началник СГКК-Варна, с административен адрес град Варна, район М.,
п. к. 9000, целия с площ 621 кв.метра, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предишен
идентификатор: **************, номер по предходен план: ***, ***, при граници имоти с
идентификатори: *************, *************, **************, с граници на реалната
1
част: поземлен имот с идентификатор **************, поземлен имот с идентификатор
*************, поземлен имот с идентификатор ************* и останалата част от
поземлен имот с идентификатор **************, която площ от 9 кв.м. е заключена между
точки 1, 6, 2, 3, 4, 5 и повдигната в син цвят на комбинирана скица – приложение № 3 към
заключението на вещото лице инж.Й.К. от 10.10.2022 г.
В първата жалба решението се оспорва като недопустимо, доколкото И. Д. и Г. К.а -
Д. не са надлежни ответници по иска с правно основание чл.108 от ЗС , т.к. не владеят
имота, а са допуснати доброволно да живеят в него от собственика Р. Д..
Ако се приеме, че иска е допустим, то същия е неоснователен , доколкото по делото е
установено , че от момента на продажбата границата между двата имота не е измествана.
Ищците в исковата молба и в хода на производството не са навели твърдения , че
ответниците са преместили границата между двата имота. Решението в обжалваната част се
оспорва като неправилно поради грешна преценка на събрания по делото доказателствен
материал.
Претендира се обезсилване на решението в обжалваната част като недопустимо, а в
условията на евентуалност – неговата отмяна като неправилно. Претендира се присъждане
на сторените по делото разноски.
Във втората жалба са изложени аргументи за неправилност на решението в
обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира
отмяна на решението в обжалваната част , отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните по жалбите
страни, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
2. Частна жалба вх.№ 263829/31.08.2023г. от Р. И. Д., И. К. Д. и Г. Г. К.а – Д., всички
чрез процесуален представител против Определение № 260218 от 02.08.2023г., с което е
ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от тях молба за допълване, съответно за изменение
на постановено съдебно решение в частта за разноските за горницата над 250.00 лв. до 1150
лв. дължими им от ищците по делото.
Претендира отмяната му и постановяване на друго, с което направените от тях
разноски да им се присъдят в претендирания размер.
В срока по чл.276 от ГПК насрещните по жалбата страни не са депозирали отговор.
В съдебно заседание по същество въззивниците И. К. Д. и Г. Г. К.а – Д. се явяват
лично , Р. И. Д. , редовно призована не се явява , всички чрез процесуалните си
представители поддържат депозираните въззивни и частна жалби, оспорват депозирания
отговор. Претендират отмяна на решението, отхвърляне на предявения иск и уважаване на
депозираната частна жалба. Претендират присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество въззиваемите,чрез процесуалния си представител
поддържат отговора на депозираните въззивни и частна жалби. Претендират потвърждаване
на решението и присъждане на разноски.
2
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Г. А. Р. и С. Г. Р., починала в
хода на производството и заместена от наследниците си по закон - съпруг Г. А. Р. и дъщери
Е. Г. Р. – Е. и Д. Г. Р. ПРОТИВ Р. И. Д., И. К. Д. и Г. Г. К.а - Д., иск с правно основание чл.
108 от ЗС, за приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на реална част с площ 11 кв.м. от ПИ с идентификатор ************** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителен Директор на АГКК,
последно изменение със Заповед КД-14-03-1563/15.06.2012 г. на Началник СГКК-Варна, с
административен адрес град Варна, район М., п. к. 9000, СО. С., целия с площ 621 кв.метра,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор: **************, номер по предходен
план: ***, ***, при граници имоти с идентификатори: *************, *************,
**************, която реална част с площ 11 кв. метра е с неправилна, правоъгълна и
трапецовидна форма, разположена по цялото продължение на общата имотна граница между
ПИ *** и ПИ ***, при граници на реалната част: поземлен имот с идентификатор
**************, поземлен имот с идентификатор *************, поземлен имот с
идентификатор *************, останалата част от поземлен имот с идентификатор
************** и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху
описаната реална част с площ 11 кв. метра от ПИ с идентификатор **************, при
граници на реалната част: поземлен имот с идентификатор **************, поземлен имот
с идентификатор *************, поземлен имот с идентификатор *************,
останалата част от поземлен имот с идентификатор **************.
В исковатa молбата ищците обосновават активната си процесуална легитимация по
силата на договор за доброволна делба от 2004 г., вписан на **.**.**** г., том XIV, акт №
73, вх.рег.№ ***** на СВ – Варна, влязло в сила на 06.02.2009г. Решение № ****/02.11.2007
г. на ВРС, по гр. дело № ****/**** г. и договор за доброволна делба от 2009 г., вписан на
31.07.2009 г., том VII, акт № 147 на Служба по вписвания – Варна.
На 10.01.2013г. Г. и С. Р.и са продали на ответника Р. Д. собствения си ПИ
*************, целия с площ 671 кв.м. по кадастрална карта на гр.Варна, район М., СО С. ,
като договора за покупко-продажба е обективиран в нотариален акт № 7, том I, per. № 254,
дело № 7/2013 г. на И.М. - нотариус с район на действие района на ВРС, per. № 195 на
Нотариалната камара, вписан в СВ-Варна акт № 142, том I, дело № 136/10.01.2013г.
Ответниците И. и Г. Д.и почти целогодишно живият в имота на дъщеря си Р. Д. в изградена
временна постройка.
Твърдят , че още при покупката на имота ответниците са възложили трасиране на
границите на имота и са установили, че границата между техния имот и този на ищците не
съвпада с подпорната ограда и с изградената тЕ. мрежа. Тъй като и двата имота са били на
един и същ собственик – ищецът Г. Р., той е поставил между двата имота частично тЕ.
3
мрежа, там където има денивелация за да не се свлича пръста от горния имот към долния.
Впоследствие, през 2018 год. ответниците също са извършили посредством геодезическа
фирма трасиране на границите и са запознати, че тези граници, които представляват бетонна
ограда не са реални граници на двата имота и в този смисъл не е налице добросъвестно
владение въз основа на договора за покупко-продажба за да придобият процесните спорни
части по давност в петгодишен срок.
При извършеното трасиране ответниците са премахнали забитите колчета, които
трасират границата и поради отказ на молбата на Г. Р. да бъде установена тази граница и да
се постави оградна мрежа е подадена исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в
който оспорват иска като неоснователен, като излагат , че ищците не са собственици на
процесната реална част с площ 11 кв.м. от поземления имот. В условията на евентуалност
правят възражение за придобивна давност на същата с твърдения, че са осъществявали
непрекъснато, явно и несмущавано владение върху имота повече от пет години – от
10.01.2013г. до датата на подаване на исковата молба. Оспорват твърденията на ищците, че
не е имало и няма материализирана граница между съседните имоти, като твърдят че ,
такава граница е съществувала от 2013 г., когато са закупили имота, към момента на
предявяването на иска и към настоящия момент. Границата е била опредЕ. от самия ищец,
т.е. при покупката на имота ответниците са придобили имот с граница между имотите,
изградена от самия ищец, който е техен продавач. Впоследствие, когато самия ищец е
премахнал оградната мрежа, са били принудени да поставят на това място нова ограда от
мрежа именно за да могат да ограничат двата имота. Тази мрежа е поставена по-навътре в
имота на ответниците, отколкото е била поставена преди това мрежата от страна на ищеца,
т.е. не само, че те не са навлезли, както твърди ищеца в неговия имот, а напротив
отстъпили са още от техния имот. Имотът се обитава, както от ищеца, така и от ответниците
и те перманентно съжителстват. Претендират отхвърляне на иска.
В съдебно заседание страните,чрез процесуалните си представители поддържат
тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
4
Възражението на въззивниците за недопустимост на производството поради липсата
на активната процесуална легитимация, поради това, че същите не са владелци и държатели
на процесния имот, а обикновени обитатели, настоящия съдебен състав счита за
неоснователно. Безспорно установено по делото е, а и самите ответници И. и Г. Д.и в
отговора на исковата молба и в хода на цялото производство поддържат, че живеят в имота
на дъщеря им от години, т.е. същите го държат за своята дъщеря – ответника Р. Д., поради
това и са надлежни ответници по предявения от ищците иск с правно основание чл.108 от
ЗС.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
изводи от фактическа и правна страна:
Предмет на настоящото произнасяне е решението на съда само в установителната
част. В останалата същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Безспорни между страните в настоящото производство и доказани от представените
доказателства са следните факти и обстоятелства:
Ищците и ответниците са собственици на два съседни имота , които имат обща
граница.
Ищците са собственици на ПИ с идентификатор ************** по КККР на СО
„С.“, град Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008
г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-03-
1563/15.06.2012 г. на Началник СГКК-Варна, с административен адрес град Варна, район М.,
п. к. 9000, целия с площ 621 кв.метра, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предишен
идентификатор: **************, номер по предходен план: ***, ***, при граници имоти с
идентификатори: *************, *************, **************, с граници на реалната
част: поземлен имот с идентификатор **************, поземлен имот с идентификатор
*************, поземлен имот с идентификатор ************* и останалата част от
поземлен имот с идентификатор **************.
С Договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията-
Варна на **.**.**** г. № 73, том XIV, вх. per. № *****, ищците са получили в дял и
изключителна собственост място с площ от 500 кв. метра, находящо се в гр. Варна, район
М., селищно образувание С., представляващо северната част на поземлен имот № *** /дял
първи по техническата експертиза/ по плана на селищното образувание, при граници: север-
ПИ ***, юг- дял П, изток - ПИ ***, запад - път.
Със Заповед № Р-40/14.12.2004г. на Кмета на Район М., Община Варна е одобрено
попълването на кадастралния план за имоти пл. № *** и № *** по плана на СО С., като
5
поставеният в техен дял имот е с № ***.
С влязло в сила на 06.02.2009г. Решение № ****/02.11.2007 г. на ВРС, по гр. дело №
****/**** г. ищците са признати за собственици на поземлен имот *** по плана на СО С.,
гр. Варна, с площ от *** кв. метра, придобит въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. Тъй като между имот *** и имот ***, собственост на ищците, е имало
денивелация са изградили подпорна стена.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 74, том 2, peг. №
****, дело № ********** г. на О.С. - нотариус с район на действие района на ВРС, per. №
*** на Нотариалната камара, вписан в СВ-Варна акт № 12, том ***, дело № ****/**** г.,
ищците са продали 71 кв. метра идеални части от поземлен имот, находящ се в гр. Варна,
район М., селищно образувание С., представляващ поземлен имот № *** по плана на
селищното образувание, при граници: ПИ №№ ****, ***, ***,***, на В. и Д. Ч..
С договор за доброволна делба, вписан в СВ-Варна на 31.07.2009 г., том УП, № 147,
вх. рег. *****, е извършена делба на поземлен имот № ***, като В. и Д. Ч. придобили в дял
и изключителна собственост дял втори с площ от 71 кв. метра, при граници: дял първи от
поделяемия имот № ***, имоти №№ ****, ***, който имот /дял/ се присъедини към
притежавания от тях ПИ № ***.
Ищците станали собственици на дял първи с площ от 665 кв. метра, при граници: ПИ
****, дял втори, който се присъедини към ПИ ***, ПИ *** и път.
С техническата експертиза за разделяне на ПИ *** се предвидило същия за бъде
разделен на три дяла. Първият с площ от 665 кв. метра, който е поставен в изключителна
собственост на ищците, вторият - с площ от 71 кв. метра се присъединява към имота на В. и
Д. Ч., и трети с площ от 119 кв. метра, който се присъединява към ПИ ***, собственост на
ищците.
Със Заповед № РМ-23/26.09.2009г. на Кмета на Район М., Община Варна е одобрено
попълването на кадастралния план за имоти пл. № ***, *** и № *** по плана на СО С., като
имот № *** станал имот № *** с площ от 665 кв. метра, имот *** станал имот № *** с площ
от 621 кв. метра, имот № *** станал № ***.След одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна имот № *** получил идентификатор *************.
Ответника Р. Д. се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор
*************, целия с площ 671 кв.м. по кадастрална карта на гр.Варна, район М., СО С.
по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 7, том I, per. №
254, дело № 7/2013 г. на И.М. - нотариус с район на действие района на ВРС, per. № 195 на
Нотариалната камара, вписан в СВ-Варна акт № 142, том I, дело № 136/10.01.2013, с който
същата е закупила имота от ищците.
Между страните в настоящото производство не се спори и, че И. и Г. Д.и живеят в
имота на дъщеря си – Р., както и,че Р. Д. е възложила трасиране, означаване и
координиране на ПИ ************* по КККР на гр.Варна, което е извършено от
правоспособно лице с Протокол от 22.01.2013 г.
6
По делото е прието неоспорено от страните заключение в.л. Й. К. по СТхЕ, което
настоящия съдебен състав цени като обективно, пълно и обосновано и от което след
измерване на място се установява, че е налице идентичност по граници, но не и по площ
между имота, описан в приложените документи за собственост и поземлен имот с
идентификатор **************/този на ищците/. Кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК е изработена въз основа на предходен
кадастрален план с цифров модел одобрен със заповед №РД-02-14-89/19.01.1999 на МРРБ,
разработки от Община Варна и район „М.", представени документи за собственост и
геодезически измервания на място.
От 2000г. до момента, за процесиите имоти са действали планове, както следва:1.КП
на м. „С." одобрен със Заповед №РД-02-14-89/19.01.1999 на МРРБ.2.КП на м. „С." изменен
със Заповед №Р-40/14.12.2004 г. на кмета на р-н „М.", (л. 12 от делото)3. Кадастралната
карта, одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК.
4.КП на СО „С." изменен със Заповед №РМ-23/26.09.2009 г. на кмета на р-н „М.", (л.
17 от делото).5. ПНИ на СО „С." (м. „С.С."), одобрен със Заповед №РД-11-7706-
36/28.01.2011 г. на Обл. у-л на Варна.6. Кадастрална карта изменена със Заповед №КД-14-
03-1563/15.06.2012 г. на Н-к на СГКК- Варна (за сградите: Заповед за изменение №КД-14-
03-2674/21.10.2013 г. и №18-2833/16.03.2022 г. на Н-к на СГКК - Варна).
Има обща имотна граница между ПИ *** и ПИ ***.
На място границата от т. 1 до т. 2 /като преминава през т.6 съгласно пояснение на
вещото лице в о.с.з./ е бетонна подпорна стена с три реда бетонни блокчета над нея.
Измерването й е извършено по северната й стена. От т.3 до т.4 е бетонна подпорна
„стеничка". Измерването й е извършено по южната й стена. От т.4 до т.5 се състои от
нахвърлени камъни. Има разлика в местоположението на материализираната на място
граница и границата по кадастрална карта, която е в границите на точността на изработената
кадастрална карта съгласно чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12. 2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри с изключение на точка 2 с грешка dS=32 см, измерена по перпендикуляра от нея
към границата по КК, при допустима 30 см.(Приложение 3).Площта на реалната
част,ограничена от материализираната граница и границата по кадастрална карта е 9 кв.м,
която разлика е в допустимите стойности, съгласно чл. 19 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016г. (Приложение 2). Северната граница на подпорната стена и в продължение
нагоре изградена масивна ограда с блокчета съвпада с границата по т.1, т.6 и т.2 /пояснение
в о.с.з/. Ако измерването на материализираната граница на място между процесиите имоти
бъде извършено, изхождайки от РГО на СО „С." няма да бъдат установени разлики в
местоположението й и границата по КК по-големи от допустимите, съгласно изискванията
за точност на КК по Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г.
Въз основа на посоченото, настоящия съдебен състав приема, че ищците – въззиваеми
се легитимират формално като съсобственици на процесната недвижимост,както и,че
същата е във владение на ответниците, с аргументи изложени по-горе в настоящото
7
изложение относно допустимостта на производството касателно И. и Г. Д.и.
При така формулираните изводи относно принадлежността на правото на собственост
и установеното владение, на изследване подлежи последната от предпоставките на
основателната ревандикационна претенция, а именно наличието, респ. липсата на правно
основание в лицето на ответниците за упражняваното от тях владение върху спорния имот.
Спорно по делото е придобили ли са ответниците собствеността по силата на
оригинерен способ – изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 01.01.2013 г. до
подаване на исковата молба в съда – 01.10.2020г. Горното налага необходимостта от
положителен извод досежно осъществяваната от въззивниците трайна, явна и
необезпокоявана фактическа власт по отношение на реална част с площ 9 /девет/ кв.м. от ПИ
с идентификатор ************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на СО
„С.“, гр.Варна, с граници на реалната част: поземлен имот с идентификатор
**************, поземлен имот с идентификатор *************, поземлен имот с
идентификатор ************* и останалата част от поземлен имот с идентификатор
**************, която площ от 9 кв.м. е заключена между точки 1, 6, 2, 3, 4, 5 и
повдигната в син цвят на комбинирана скица – приложение № 3 към заключението на
вещото лице инж.Й.К. от 10.10.2022г. с намерение за своене в изискуемият за това период от
време – 5 години, съгласно чл.79 ал.2 от ЗС, както и липса на законови пречки за придобИ.е
на собствеността съгласно индивидуалните характеристики на спорния имот.
Настоящия съдебен състав счита, че доколкото се касае за неурегулирани ПИ , за
които няма изготвен и приложен РП , забраната на чл.200 от ЗУТ е неприложима поради
което и реално обособената част от 9 кв. м. е годен обект на своене и би могла да бъде
придобита по давност.
Ответниците са добросъвестни владелци. В хода на производството ищците не са
ангажирали доказателства, с които да оборят презумцията на чл. 70 ал.2 от ЗС.
Възраженията им, че още след закупуване на имота през 2013г. Р. Д. е извикала геодезист за
да трасира имота не могат да обосноват положителен извод за недобросъвестност от страна
на ответниците. От една страна трасирането е извършено с оглед поставяне /изграждане в
имота на Д. на преместваем обект, за което не се спори и по делото са налични писмени
доказателства. При това трасиране не е била изграждана ограда между имотите, а като
такава е служила поставената от самия продавач – ищците мрежа с колове и врата/също
безспорно между страните/.Същата не е местена и по делото няма спор , че е съществувала и
към дата на придобИ.е на имота от Д.. От друга страна не оспорено от ищците и установено
от събраните по делото доказателства вкл. и гласни такива е , че през 2013г. в имота на Д. е
построена подпорна стеничка за пръста, с оглед съществуваща денивилация и да не се
свлича в имота на ищците. Едва през 2018г. , когато ищците са премахнали поставена от тях
ограда и когато е извършено ново трасиране е изградена нова такава.
Че ответниците са осъществявали трайно, необезпокоявано и явно владение на
процесната недвижимост считано от 10.01.2013г. се установява и от събраните по делото
8
гласни доказателства чрез разпита както на свидетелите на ответниците – Х.К. П. /братовчед
на Г. Д., чиито показания съда цени в условията на чл.172 от ГПК и базиращи се на лични
впечатления/ и Т.Д.П. /без дела и родство със страните чиито показания съда кредитира като
базиращи се на лични впечатления / така и от водените от ищците свидетели – Х.Б. Д. и В.
А. Ч. /без дела и родство със страните , чиито показания съда цени като обективни ,
базиращи се на лични впечатления/.
Съвкупно от показанията им се установява , че след като Д. е закупила имота през
2013г. е извикала геодезист със съгласието на ищците , с оглед изграждане в имота на
постройка. Към този момент и до 2018г. за граница на имотите е служила изградена от
самите ищци ограда с мрежа и колове , а в имота си Докротора, пак със съгласието на
ищците е изградила подпорна стена за пръста. На оградата е имало врата / за да не влиза
кучето на ответниците/ , страните са я ползвали и да посещават един друг имотите си.
Конфликта между тях е възникнал през юли 2018г. , когато ищците са премахнали
изградената от тях ограда и е направено ново трасиране. До тогава, считано от 10.01.2013г.
предвидения в закона давностен срок е изтекъл и ответниците са придобили процесната
недвижимост по давност.
В заключение въззивната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.
С оглед изложените мотиви, предявеният ревандикационен иск в установителната
част е неоснователен и като такъв неправилно е уважен от районния съд.Решението в тази
част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго , с което предявения от
ищците иск с правно основание чл.108 от ЗС в установителната част да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да
бъде коригирано и в частта за присъдените разноски, като ищците бъдат осъдени да
заплатят на ответниците сторените от тях разноски в размер на 500.00 лева за Р. И. Д. и
1000.00 лева за Г. Г. К.а Д. и И. К. Д., съгласно представените по делото доказателства за
извършването им/л.64,65/. От присъдения размер до претендираните такива в списъците по
чл.80 от ГПК /л.216-218/както следва : за Р. Д. – 1150.00 лв. и за Г. и И. Д.и – по 1150.00
лева искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение поради
липса на представени доказателства за извършването/заплащането им.
При този изход на спора и отправеното искане, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, на
въззивниците следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на
925.00лв. за Р. И. Д. и 525.00лева за И. К. Д. и Г. Г. К.а – Д. представляващи заплатена
държавна и адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представените списъци и
доказателства за извършването им.
По Частна жалба вх.№ 263829/31.08.2023г. от Р. И. Д., И. К. Д. и Г. Г. К.а – Д.,
всички чрез процесуален представител против Определение № 260218 от 02.08.2023г., с което
е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от тях молба за допълване, съответно за изменение на
постановено съдебно решение в частта за разноските за горницата над 250.00 лв. до 1150 лв.
дължими им от ищците по делото.
9
Доколкото обжалваното решение е отменено и частта за присъдените разноски и
същите са разпределени наново, настоящия съдебен състав не дължи произнасяне по
депозираната частна жалба, която при този изход на спора се явява безпредметна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № ******/28.02.20230г. по гр. дело № *****/2020 г. по описа
на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл.108
ЗС, в отношенията между Г. А. Р., ЕГН **********, Е. Г. Р. – Е., ЕГН ********** и Д. Г. Р.,
ЕГН **********, всички наследници на С. Г. Р., ЕГН **********, починала в хода на
производството и Р. И. Д., ЕГН **********, И. К. Д. и Г. Г. К.а - Д., ЕГН **********, че Г.
А. Р., ЕГН **********, Е. Г. Р. – Е., ЕГН ********** и Д. Г. Р., ЕГН **********, са
собственици на реална част с площ 9 /девет/ кв.м. от ПИ с идентификатор **************
по кадастралната карта и кадастралните регистри на СО „С.“, град Варна, община Варна,
област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителен Директор на
АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-03-1563/15.06.2012г. на Началник СГКК-
Варна, с административен адрес град Варна, район М., п. к. 9000, целия с площ 621
кв.метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор: **************,
номер по предходен план: ***, ***, при граници имоти с идентификатори: *************,
*************, **************, с граници на реалната част: поземлен имот с
идентификатор **************, поземлен имот с идентификатор *************, поземлен
имот с идентификатор ************* и останалата част от поземлен имот с идентификатор
**************, която площ от 9 кв.м. е заключена между точки 1, 6, 2, 3, 4, 5 и
повдигната в син цвят на комбинирана скица – приложение № 3 към заключението на
вещото лице инж.Й.К. от 10.10.2022 г., както и в частта за присъдените разноски, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения Г. А. Р., ЕГН **********, Е. Г. Р. – Е.,
ЕГН ********** и Д. Г. Р., ЕГН **********, всички наследници на С. Г. Р., ЕГН
**********, починала в хода на производството против Р. И. Д., ЕГН **********, И. К. Д.
и Г. Г. К.а - Д., ЕГН **********, че Ганчо А. Р., ЕГН **********, Е. Г. Р. – Е., ЕГН
********** и Д. Г. Р., ЕГН ********** иск с право основание чл.108 от ЗС , в частта ДА
БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИЦИТЕ, че Г. А. Р.,
ЕГН **********, Е. Г. Р. – Е., ЕГН ********** и Д. Г. Р., ЕГН **********, са собственици
на реална част с площ 9 /девет/ кв.м. от ПИ с идентификатор ************** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на СО „С.“, град Варна, община Варна,
10
област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителен Директор на
АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-03-1563/15.06.2012 г. на Началник СГКК-
Варна, с административен адрес град Варна, район М., п. к. 9000, целия с площ 621
кв.метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор: **************,
номер по предходен план: ***, ***, при граници имоти с идентификатори: *************,
*************, **************, с граници на реалната част: поземлен имот с
идентификатор **************, поземлен имот с идентификатор *************, поземлен
имот с идентификатор ************* и останалата част от поземлен имот с идентификатор
**************, която площ от 9 кв.м. е заключена между точки 1, 6, 2, 3, 4, 5 и
повдигната в син цвят на комбинирана скица – приложение № 3 към заключението на
вещото лице инж.Й.К. от 10.10.2022 г.
ОСЪЖДА Ганчо А. Р., ЕГН **********, Е. Г. Р. – Е., ЕГН ********** и Д. Г. Р.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. И. Д., ЕГН ********** сумата от 500.00/петстотин/
лева – разноски, заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр.дело
№*****/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, сумата от 925.00/деветстотин двадесет и
пет/лева за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. А. Р., ЕГН **********, Е. Г. Р. – Е., ЕГН ********** и Д. Г. Р., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на И. К. Д. и Г. Г. К.а - Д., ЕГН ********** сумата от
1000.00/хиляда/ лева – разноски, заплатено адвокатско възнаграждение в производството
по гр.дело №*****/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, сумата от 525.00/петстотин
деветстотин двадесет и пет/лева за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от
ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11