Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София 19.02.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на четвърти февруари

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова и                             в присъствието на

прокурора                                                    като разгледа докладваното от

съдията Алексиева                                 гр. дело № 12994 по описа на съда

за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от О.Е. против Република България, Народното събрание и РС-Сливница, с която предявява пасивно, субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от българския съд и Народното събрание на РБ, които вреди са резултат от нарушаване правото на Европейския съюз от страна на РС-Сливница и бездействието на българския законодател Народното събрание на РБ, което не е предприело законодателни мерки за привеждане на националното законодателство в непротиворечие с европейското законодателство, които искове са с правно основание чл.4, §3 от Договора за Европейски съюз.

Ищецът претендира имуществени вреди, причинени от нарушение на ПЕС при осъществяване на законодателна и правораздавателна дейност. Ищецът твърди, че на 10.07.2017 г. преминавайки през МП Калотина не е декларирал сумата от 200 950 евро. За деянието е образувано ДП, а ищецът-задържан. На 12.07.2017 г. ответникът РС-Сливница е одобрил с Определение № 192 от 12.07.2017 г. по н.о.х.д. № 516/17 г. споразумение, с което на ищеца на основание чл.251, ал.1 от НК е наложено наказание в размер на 5 месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение от три годишен изпитателен срок, а на основание чл.251, ал.2 от НК недекларираната сума, предмет на престъплението е отнета в полза на ответника РБ. Твърди се, че СЕС със свое решение по дело С-707/17 г. е приел, че не се допуска национална правна уредба, която като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по чл.3 от Регламент № 1889/2005 г.  от 26 октомври 2005 г. предвижда от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, а от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението, тъй като едната такава санкция е несъразмерно тежка. Счита, че с постановеното определение ответника РС-Сливница е нарушил  чл.9, §1 от Регламент № 1889/2005 г. от 26 октомври 2005 г. Счита, че това нарушение е достатъчно съществено. Твърди се, че в пряка причинна връзка от това нарушение, ищецът е претърпял вреда в размер на сумата от 393 024,04 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца гореописаната сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковете-04.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор такъв е депозиран и от тримата ответници.

Ответникът Д.чрез своя процесуален представител заявява възражения за нередовност и недопустимост на предявените искове, които като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

По същество оспорва иска като неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло.

Ответникът РС-Сливница по същество счита иска за неоснователен.

Ответникът Народно събрание на РБ оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен.

Твърди, че не са налице основания да се обоснове нарушение от страна на Д.в лицето на НС и да се ангажира неговата отговорност. Твърди се липса на доказани елементи от фактическия състав, който следва да е налице, за да се ангажира отговорността на НС по чл.4, §3 от ДЕС.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковите си претенции чрез своя процесуален представител. Не претендира разноски.

Ответниците Д.и НС чрез своите процесуални представители молят съда да прекрати производството по делото като недопустимо, при условията на евентуалност да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани по съображения изложени подробно в отговорите. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което представят списък.

Ответникът РС-Сливница чрез своите процесуални представители молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробни съображения излага в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Между страните няма спор по фактите.

От приобщеното към доказателствата по делото н.о.х.д. № 516/2017 г. по описа на РС-Сливница, се установява, че с протоколно определение от 12.07.2017 г. по н.о.х.д. № 516/2017 г. по описа на РС-Сливница, е одобрено споразумение между Прокуратурата и О.Е., по силата на което последният е признат за виновен в това, че на 10.07.2017 г. около 11,20 часа, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на МП Калотина, при влизане от Р.Сърбия в Р.България, не е изпълнил задължението за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на ЕС, което деяние съставлява престъпление по чл.251, ал.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. На основание чл.251, ал.2 от НК, предметът на престъплението, сумата от 200 950 евро, е отнет в полза на държавата.

При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Предявените пасивно субективно съединени искове са с правно основание чл.4, §3 от Договора за Европейски съюз.

По допустимостта на предявените искове.

Настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са допустими, предвид следните съображения:

В общностното право е установено, че принципът за отговорност на държавите членки е универсален, т.е. той се прилага по отношение на всяко неизпълнение на задълженията на държава членка, произтичащи от Договорите, независимо от характера и вида на това неизпълнение и независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението (Решение от 11 юни 2015 г., Berlington Hungary и др., С-98/14, точка 103uH).

В случая ищецът претендира съпричиняване от различни органи на държавна власт, а именно: приет от законодателната власт закон, който след влизането на Р.България в ЕС не е приведен в непротиворечие с европейското законодателство и противоречи на правото на ЕС и който закон се прилага от съдебната власт. В тази хипотеза всеки от ответниците е допринесъл за неизпълнението, но при всички случаи Д.членка е субектът на правото, който е длъжен да поправи вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията й, произтичащи от правото на ЕС.

Съобразно националното право на Република България, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно (чл.53 от ЗЗД) и доколкото въпросът как следва да се разпредели отговорността, когато нарушението на правото на ЕС е съпричинено от различни органи, следва да се реши въз основа на националното право и конкретните факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че предявените пасивно субективно съединени искове, с които се ангажира солидарната отговорност и на тримата ответници са допустими.

На следващо място и предвид правната уредба към момента на предявяване на исковата претенция, настоящият съдебен състав намира, че ответниците Народното събрание на Република България и Районен съд Сливница могат да отговарят като процесуални субституенти на Д.по предявените срещу тях искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, наред с Държавата. Касае се за процесуална субституция на страната на ответника, при която се достига до другарство между субституентите и субектът на правото, който е длъжен да поправи вредите. Не е налице въведена със закон процесуална суброгация.

Това правно положение е изменено със Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на Д.и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), с който е създаден нов чл. 2в, ал.1, т.2, съобразно който, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс-извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.

Съобразно обаче ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ, § 6. (1) и (2), този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване.

По същество на предявените искове:

Съобразно нормата на чл.4, §3 от Договора за Европейски съюз, Държавите членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Съюзът се основава на настоящия договор и на Договора за функционирането на Европейския съюз. Тези два договора имат еднаква юридическа сила.

Условията за ангажиране на отговорността на Д.са хармонизирани на ниво ЕС в юриспруденцията на Съда на ЕС. Последната създава унифициран режим за извъндоговорна отговорност на държавата, от който националните правопорядъци не може да се отклоняват. Този унифициран режим се отнася до определянето на националните органи, които носят отговорност за нарушаване на правото на ЕС, до определяне на това какво представлява „нарушение на правото на ЕС“ и до материалноправните условия за ангажиране отговорността на държавата.

Съгласно общностното право, материалноправните условия за ангажиране на отговорността на Д.се свеждат до три кумулативни условия: нарушена норма от правото на ЕС, която да предоставя права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и наличие на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди.

По наличието на първата предпоставка, съдът приема, че ответникът РС-Сливница е нарушил нормата на чл. 9, §1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, в сила от 25.11.2005 г. в хода на производството по н.о.х.д.№ 516/2017 г. по описа на съда, като е постановил отнемане в полза на Д.на основание чл.251, ал.2 от НК предмета на престъплението-сумата от 200 950 евро, с левова равностойност 393 024,04 лв.

Нарушената норма предоставя права на частноправни субекти, а именно право да получи съразмерна на извършеното престъпление санкция, която да не надхвърля границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели.

Безспорно е, че нормата на чл.251, ал.2 от НК противоречи на правото на ЕС и това е установено с Определение на Съда (осми състав) от 30 януари 2019 г. по (Съединени дела C-335/18 и C-336/18), съобразно което член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в член 3 от този регламент задължение за деклариране, освен лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на една пета от недекларираната парична сума в брой, предвижда и отнемане в полза на Д.на тази недекларирана сума.

Неоснователно е възражението на ответника РС-Сливница, че не е допуснал твърдяното нарушение, тъй като към момента на постановяване на необжалваемия акт, това тълкуване не е било налице, тъй като преюдициалните тълкувателни заключения на Съда на ЕС имат обратно действие, считано от момента на влизане в сила на тълкувателната норма.

На следващо място от принципа на предимство на правото на ЕС, следва, че всеки национален съд като орган на държава членка, сезиран в рамките на своята компетентност, има задължението съгласно предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на сътрудничество да приложи пряко приложимото право на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение всяка разпоредба на вътрешното право, която евентуално му противоречи, независимо дали предхожда, или следва по време нормата на Съюза.

Ето защо съдът приема, че ответникът РС-Сливница е нарушил задължението на националния съдия, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, да гарантира пълното действие на тези разпоредби, било като сам вземе решение да не приложи националната разпоредба на чл.251, ал.1 НК противоречаща на чл. 4, §2 и чл. 9, §1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета (съгласно чл.288, ал.2 ДФЕС регламентът е „задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки“, т.е. той става веднага част от вътрешното право, без да е необходимо транспонирането по какъвто и да е начин), било като отправи преюдициално запитване с цел да разсее съмненията си във връзка с правилното тълкуване на правото на Съюза.

От своя страна и чрез бездействието си ответникът Народното събрание също е допуснал нарушение, изразяващо се в не предприемане на законодателна отмяна на тази норма въвеждаща санкция, която се смята за пречка и е забранена по силата на чл.34 от ДФЕС, съобразно който количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект се забраняват между държавите-членки, и по силата на чл.63, съобразно който в рамките на разпоредбите на настоящата глава, всички ограничения върху движението на капитали между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни се забраняват.

И двете норми безспорно предоставят права на частноправни субекти, а именно: свобода на вноса, без количествени ограничения и право на свободно движение на капитали и плащания не само в рамките на ЕС, но и между държавите от Съюза и държави извън него свободи, основна свобода, върху която е изграден единният пазар на ЕС (свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали).

 Този ответник не е изпълнил задължението си за хармонизиране на правната уредба с тази на Общността, за сближаване на законодателствата. Това бездействие е продължило включително до 23.10.2019 г., когато нормата е отменена.

Р.България е подписала споразумение за асоцииране на 8 март 1993 г., ратифицирано със закон, приет от 36-о Народното събрание на 15.04.1993 г. - ДВ, бр. 33 от 20.04.1993 г. в сила от 1.02.1995 г.

Споразумението регламентира асоциирането на България към Европейските общности чрез установяването на редовен политически диалог и изграждане на зона за свободна търговия в течение на преходен период, който ще продължи максимум 10 години. Сближаването на икономическите разпоредби в областта на движение на работници, предоставянето на услуги, движението на капитали и конкуренцията, заедно с процеса по сближаване на законодателствата, задълбочава развитието на икономическото, културното и финансовото сътрудничество на България със страните-членки на ЕС.

Хармонизирането на законодателство не се извежда имплицитно от съдържанието на европейското споразумение за асоцииране, а се основава на конкретни текстове от него.

Раздел ІІІ Сближаване на законодателствата, член 69 на ЕСА за България изрично посочва ролята на хармонизирането, както на съществуващото, така и на бъдещото законодателство и че: "важно условие за икономическата интеграция на България с Общността е сближаване на съществуващото и бъдещо законодателство на България с това на Общността. България ще положи всички усилия за осигуряване постепенно съответствие на своето законодателство с това на Общността".

По този начин Д.чрез бездействието на своя законодателен орган допуска нарушение на чл.34 и чл.63 от ДФЕС. Народното събрание на Република България е нарушило разпоредбите на чл.63 от ДФЕС, като е допуснало действието и приложението на разпоредбата на чл.251, ал.2 от НК в противоречие с правото на ЕС за целия период от присъединяването на Р.България към ЕС на 01.01.2007 г. до отмяната на нормата през месец октомври 2019 г. и в този период не е отменило по законодателен път нейното действие с цел да се спази правото на Европейския съюз.

По втората предпоставка: нарушението да е достатъчно съществено.

По отношение на ответника РС-Сливница съдът намира, че тази предпоставка е налице, доколкото е извършено от национален съд, чието решение не е подлежало на обжалване и съдът не е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС и е постановил акт, който противоречи на правото на ЕС. В този случай и съобразно практиката на СЕС, достатъчно съществения характер на нарушението се предполага. Тази презумпция в настоящото производство не е оборена.

По отношение на ответника Народното събрание, нарушението също е съществено, тъй като по отношение на въведената с нормата на чл.63 ДФЕС забрана на всички ограничения по отношение на движението на капитали и плащания не само в рамките на ЕС, но и между държавите от Съюза и държави извън него, законодателният орган на държава членка, не разполага с широка свобода на преценка при приемането на правна уредба.

Съобразно въведените критерии от Съда на ЕС, липсата на свобода на преценка, която нарушената норма от правото на ЕС предоставя на Д.членка, сочи на достатъчно съществен характер на нарушението.

Налице е и третата предпоставка, а именно пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди. Безспорно същата е налице, доколкото, ако процесната норма на чл.251, ал.2 от НК не съществуваше, респ. своевременно бе отменена от законодателя (при наличието на стартирала още през 2012 г. наказателна процедура във връзка с неизпълнение от страна на РБ на чл.63 от ДФЕС), то националният съд от своя страна нямаше да я приложи, което нямаше да доведе до отнемане на процесната сума.

С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че всеки един от двата държавни органа е извършил нарушение на правото на ЕС, с което е увредил ищеца и съобразно чл.53 от ЗЗД, отговорността им е солидарна.

Предвид гореизложеното исковете се явяват основателни, налице са всички материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците.

По размера на обезщетението:

Размерът на обезщетението се определя съгласно националното право, като се спазват принципите на равностойност и ефективност. Обезщетението за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушение на правото на ЕС, трябва да бъде равностойно на претърпяната вреда, така,    че да осигури ефективна защита на правата им.

В случая претърпяната от ищеца вреда се изразява в стойността на отнетия предмет на престъплението, а именно 393 024,04 лв. Именно в този размер ищецът следва да бъде обезщетен за причинената му вреда.

Предвид основателността на главната претенция, то основателна се явява и претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното издължаване.

До приключване на устните състезания ищецът не е заявил искане за присъждане на разноски, поради което и такива не му се присъждат.

При този изход на делото, на ответниците разноски не се дължат.

Така мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Р. Б., представлявана от М. на ф., гр.София, ул. „****, Н. с. на Р. Б., гр.София, пл. “***** и Районен съд Сливница, гр.Сливница, пл.“****** да заплатят на основание чл.4, §3 от Договора за Европейски съюз на О.Е., роден на *** г., белгийски гражданин, с адрес: гр.З., Г., Кралство Белгия, със съдебен адрес:*** сумата от  393 024,04 лв. /триста деветдесет и три хиляди и двадесет и четири и 0,04 лв./-обезщетение за причинената на ищеца имуществена вреда от нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-04.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: