Номер 31709.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
Секретар:Албена И. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно
гражданско дело № 20203100501464 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:31 часа се явиха:
Въззивниците Ю. Р. Е. И Т. М. Е., редовно призовани, не се явяват в съдебно
заседание, представляват се от адвокат В. Т., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
Въззиваемата страна ДИЛОВ ИНВЕСТ ЕООД, редовно призован, не се явява
представляващия дружеството, представлява се от адвокат Н. Й.-Х., редовно
упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Адв. Й.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид редовното
призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
съгласно Определение № 2164 от 28.07.2020 година
Адв. Т.: Нямам възражения по проекто доклада. Забелязах, че не е отразено
посочената от мен разпоредба на чл. 194, ал. 2 ЗЗД, според която не е необходимо
уведомяването на продавача, ако той е знаел за недостатъка на продадената вещ, а ние
твърдим, че той е знаел. Изложил съм подробни съображения във въззивната жалба.
Адв. Й.: Оспорвам жалбата. Поддържам депозирания писмен отговор. Нямам
1
възражения по доклада. Няма да соча нови доказателства.
Адв. Т.: Представям списък на разноските.
Адв. Й.: Представям списък на разноските.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което и на основание чл. 149 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Т.: Моля да съобразите следното: поддържам въззивната жалба, подробни
разсъждения съм изложил в жалбата. На пръв поглед казусът изглежда, че е твърде сложен
от техническа гледна точка, измервания, размери и т.н., но аз твърдя, че казусът е твърде
ясен.
Ответното дружество, действащо в случая в качеството си на продавач, но преди това
като възложител и като строител, с цел да защити своя проект за процесната сграда, където е
разположено и въпросното паркомясто 9/10, с 27 апартамента налични в сградата, за да бъде
одобрен проекта му, представя на компетентните органи един проект, който е приложен по
делото. Говоря за подземния паркинг, където се твърди, че били проектирани и в
последствие в представения акт № 15 за прием годността на строежа се твърди, че тези 23
паркоместа в подземния паркинг, три на площадката и един гараж, били изградени. По
повод отговора на въззивната жалба, в който колегата казва, че въпросът за поставените
системи за паркиране на два автомобила един върху друг не бил поставен никога и не бил
обсъждан, единствено с въззивната жалба съм повдигнал този въпрос, аз твърдя, че това не е
вярно. Още в първото по делото съдебно заседание, когато взех становище по отговора и
когато бяха представени писмените доказателства от ответното дружество, изрично оспорих
констатациите в представения протокол акт № 15, където е видно, че подземният паркинг е
изграден съобразно архитектурния проект, имало 23 паркоместа, от които 11 двойни, за два
автомобила разположени един над друг и едно единично. Още тогава посочих, че оспорвам
тази констатация, този частен свидетелски документ е с невярно съдържание и темата дали в
подземния паркинг е имало изградени паркиращи системи „SWISS PARK“, за паркиране на
два автомобила един върху друг, никога не е била спорна, т.е. нямало е спор по това
обстоятелство. Още първоначалната единична експертиза, в заключението си посочи, както
и останалите експертизи, че на място няма изградени такива системи, като вещо лице
Онцов, в съдебно заседание сподели, че според строителя това било задължение на
купувачите и те трябвало да ги монтират, защото били много скъпи системи. Но, така или
иначе навсякъде в защитната теза на ответното дружество се твърди, че въпросната вещ,
процесното паркомясто, е изградено според проекта. Аз твърдя, че не е така и не случайно
във въззивната жалба съм акцентирал, че само и единствено на това основание, че не е
2
изпълнено, то това е достатъчно да се приеме, че процесната вещ има недостатъци.
Колегата повдига въпроса за правното основание, че то се определяло от
обстоятелствата, посочени в исковата молба и т.н. Това разбира се е ясно на всички нас. В
тази връзка първоинстанционният съд правилно е квалифицирал, според мен, че
предявеният иск е по чл. 193, като е посочил в проекто доклада, съответно и в доклада, че
ние претендираме, че процесното паркомясто 9/10 има недостатъци, които го правят негодно
за обикновеното му или за предвиденото от договора употребление, т.е. и двата термина ние
сме ги използвали и спор няма по това нещо. Аз можех още в исковата молба да напиша
само, че в процесното паркомясто няма изградена система за паркиране и това щеше да бъде
може би основният предмет на делото и щях да нямам никакви проблеми. Но така или
иначе, освен тези недостатъци, ние посочихме и по-малката площ, посочихме също и
изградените инсталационни съоръжения, които допълнително затрудняват и без това
ограничената площ. Видно от представения проект по делото, дори и без специални знания,
е видно, че всички останали 10 паркоместа в подземния паркинг са с много по-големи
размери: 335 мм на 500 мм, което прави около 18, 20, 21 кв.м., докато въпросното
паркомясто, по архитектурен проект е 13.45. Не стига, че е толкова малко по площ, но на
място се оказа, че тези 13.45 кв.м. ги няма. В зависимост от различните измервания се оказа
от трите експертизи, че светлата площ е от 9.8 до 12.71 кв.м. Освен това се установи, че тези
елементи, от инфраструктурата, допълнително ограничават светлата площ на процесното
паркомясто.
Другата защитна теза на ответното дружество е, че продавачът не отговарял, тъй като
в съседното паркомясто 7/8 са изградени ограждащи стени то представлява закрит гараж и
това обстоятелство, според ответното дружество, било причината за да не могат моите
доверители да си ползват паркомястото по предназначение. Това не е така, тъй като и
самите вещи лица, още в единичната експертиза, изрично зададох въпроса: може ли да
приемем хипотезата, ако я няма тази стена да кажете, може ли автомобил, от клас семеен,
който се установи, че проектът е изготвен за автомобили тип семеен, дължина 4.60,
широчина 1.80, това самия възложител е решил да направи паркоместата с такива размери.
Няма значение, че няма изрична наредба, която да казва каква да е минималната площ на
паркоместата в подземния паркинг. Тук самият възложител е казал, и по проект го видяхте,
всички са наредени с една и съща дължина, добре изглеждат на чертежа, 4.6 на 1.8. Вещото
лице Онцов каза, че по-голям автомобил от 4 м ако бъде паркиран на паркомястото на моите
доверители 9/10 и на съседното - 7/8, по-голям автомобил от 4 м дължина, ще има колизия
между двете места и няма да може да се ползва. А по проект то трябва да бъде 4.6 х 20 см
пред автомобила и 20 см след автомобила, общо 5 м. На всичкото отгоре тук има и
съоръжения, които са около 20-25 см, които допълнително възпрепятстват, т.е.
недостатъците, според мен, стават прекалено много.
Първоинстанционният съд е приел тезата, че действително може да се приеме, че има
недостатъци, но тогава казва, че моите доверители са проявили бездействие, не са
3
уведомили продавача когато са открили недостатъците. В тази връзка колегата е посочил в
отговора, че моят свидетел Семра Ахмедова е казала, че „отидохме след като се прехвърли
сделката и отидохме на място“, т.е. ответното дружество твърди, че моите доверители са
отишли на място, но има продължение на показанията, „отидохме на място, но тогава не
можеше да се влезе в сградата, защото нямаше ток“. Така, че само на това основание искам
да акцентирам, че моите доверители не са проявили незаинтересованост, а са нямали
практическата възможност да направят огледа. Разбира се, апартаментът, който е на третия
етаж са го видели, защото нагоре е светло и там е нямало проблем, но не може да се направи
косвен извод, че владението, като действие, като факт, е предадено защото апартаментът
бил приет същия ден, а паркомястото не е. Както съм посочил в жалбата, ако продавачът е
искал да докаже, че е изпълнил задължението е следвало да въведе моите доверители, да им
предаде владението, за което да се състави документ. И тогава, като се види, може би още
тогава са щели да реагират. Не случайно в началото се пунктирах върху разпоредбата на чл.
194, ал. 2 ЗЗД, защото твърдя, че продавачът, възложител, строител „Дилов Инвест“ още от
самото начало е знаел, че процесното паркомясто има недостатъци. Той е знаел по проект, че
има въздухопроводи, водопроводи, които ще затруднят допълнително ползването му, че
площта, в сравнение с всички други паркоместа е изключително малка, че ако се паркира
семеен автомобил, освен другите проблеми, ще бъде ограничен достъпът до аварийния
изход, което е нарушение на други разпоредби. И вместо да анализира моите твърдения,
първоинстанционният съд заключава, че това е проблем вече на купувача, след като го е
купил. Ако се паркира такъв автомобил и стане нещо, носи административна и наказателна
отговорност, което е пълен абсурд.
С оглед изложените аргументи, моля да постановите решение, с което да отмените
първоинстанционното решение, да обсъдите всички мои възражения и да уважите
претенцията на доверителите ми, като присъдите и разноските.
Моля за подходящ срок за представяне на писмена защита.
Адв. Й.: Моля да потвърдите постановеното първоинстанционно решение. Същото е
правилно, Районният съд е обсъдил всички доказателства приложени по делото, както
тезите на страните, както свидетелските показания и правилно е стигнал до извод, с оглед
приетите заключения на извършените три СТЕ, от която едната е тройна и вещите лица
стигат до извод, че паркомястото е изградено съобразно архитектурния проекта. Издадено е
разрешение за ползване, което се издава след съставяне на протокол от Държавна
приемателна комисия, която съблюдава дали построеното отговаря на представените
архитектурни проекти и съобразно разрешението за строеж. Така, че няма спор по
отношение на това, че паркомястото отговаря на архитектурните проекти.
С оглед наведеното с въззивната жалба твърдение, че липсва паркосистема за
паркиране на два автомобила, в първоначалното производство ищцовата страна не е навела
такива възражения. Вижда се от протокола, че няма направени такива изявления от колегата.
4
По отношение изводите на вещите лица на тройната СТЕ е установено, че
паркомястото отговаря по площ на тази, която е посочена в самия нотариален акт, тъй като
при изчисляване на площта на паркомястото следва да се отбележи ид. части от подземен
гараж. В същото се включват, освен светлата част и част от конструктивните елементи и
съобразно тези части площта на паркомястото излиза като посоченото в проекта.
Във връзка с наведените твърдения, че няма предаване на имота, посочила съм в
отговора на въззивната жалба, че страните имат уговорка предаването да стане с подписване
на окончателния договор, който се приема, че е станало.
Във връзка с обстоятелството, че ищците не са уведомили своевременно строителя,
следва да се отбележи, че с оглед изслушаните свидетели се установява, че към него момент
сградата е с разрешение за ползване, тя е електрифицирана, и дори към момента на грубия
строеж, когато ищците са огледали имотите, които ще купуват, а именно ап. 14 и
паркоместото, са огледали и двата обекта, в които е имало осветление.
По отношение на твърденията, че строителят е знаел за недостатъците, същите са
наведени отново в настоящето производство. Такива няма от къде да бъдат известни на
строителя, за да може да се приеме, че ищците са имали задължението да уведомят, ако
смятат, че има недостатъци. Обектът е приет с Държавна приемателна комисия, т.е. не
следва се обсъжда това обстоятелство.
С оглед искането на колегата за представяне на писмени бележки, аз също моля за
такъв срок.
Моля да ни присъдите разноски.
Съдът на основание чл. 149, ал. 2 ГПК обяви устните състезания за приключени и
обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Съдът дава възможност на процесуалния представител на въззивниците, в седмичен
срок и на процесуалния представител на въззиваемата страна, в 10-дневен срок от днес, да
изложат писмено становище по съществото на правния спор, с препис за насрещната страна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:46 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5