Р Е Ш Е Н И Е
№ 260001 07.08.2020г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ Окръжен
съд,
ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав
На четвърти
август 2020 г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ ЧЛЕНОВЕ : М. МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар
: Катерина Маджова
Като разгледа
докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно
гражданско дело N 1379 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.269-
272 от ГПК във вр. с чл.53 от СК и чл.14, ал.2 от ЗГР.
Делото е образувано по подадена в
законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от СК въззивна жалба от ответника Г.А.К. от ***, против частта от постановеното бракоразводно първоинстанционно Решение № 427/30.03.2020г. по гр.д.№ 6260/2019г. по описа на РС- Ст.Загора, в която
е било постановено бившата му съпруга- ищцата М. И.К. да продължи да носи
брачното си фамилно име К., като моли настоящия въззивен съд да отмени в тази
му част Решението на РС и да постанови тя да носи след развода им предбрачната
си фамилия К., със законните последици. Излага подробно фактическите и правните
си аргументи в подкрепа на оплакванията си в жалбата. Няма свои нови доказателствени
искания във въззивната жалба пред настоящата въззивна инстанция. Няма претенции
към ищцата/въззиваема/ за съдебни разноски пред настоящата
съдебна инстанция. В съдебно
заседание представя нови писмени доказателства, поддържа в.жалба и пледира пред
въззивния съд да се уважи жалбата му, ведно със законните последици, като сочи
подробни свои аргументи в тази насока.
В законоустановения 2- седмичен срок по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от въззиваемата-
ищца/бившата му съпруга/ М.И.К./- също от ***, която възразява против
направените във в.жалба оплаквания, излага подробно своите фактически и правни
аргументи в подкрепа на постановеното в обжалваната му част първоинстанционно
Решение относно запазване на брачното й фамилно име К. и моли тя да бъде
отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана, като се потвърди от ОС в
атакуваната му част Решението на РС- Ст.Загора, със законните последици. Има
нови доказателствени искания- да се приемат представените от нея 3 бр. нови
писмени доказателства- 2 бр. извлечения от Търговския регистър относно нейните
ЕТ“М.- М- М.К.“ и „М.“- ЕООД, както и счетоводен баланс на „М.“- ЕООД към
31.12.2019г. Няма претенции към въззивника за разноските си пред настоящата
въззивна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния й
представител- адвокат пред въззивната инстанция.
Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като се запозна с
мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение в обжалваната му част, като
провери събраните по делото писмени и гласни доказателства пред РС и пред ОС,
като обсъди доводите на всяка една от страните, и приложимите по казусите
материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по
несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :
Атакуваното Решението на РС- *** е валидно постановено, тъй като съдържа в себе си основните
задължителни реквизитите по чл.236 от ГПК и е
постановено от родово компетентен първоинстанционен съд.
Правните изводи за основателността на предявения от ищцата иск по реда на чл.53 от СК, с всичките
му произтичащи от това фактически и правни
последици, изложени в мотивите на обжалвания съдебен акт, са правилни и законосъобразни, и се споделят изцяло и от настоящия
въззивен
ОС- Ст.Загора. Видно от текста на
атакуваното Решение, то мотивирано, законосъобразно и правилно, като
при постановяване му РС е анализирал
обстойно и в съвкупност всички събрани писмени и гласни доказателства
по делото и е достигнал до единствените и възможни правилни изводи.
По основателността на направените във въззивната жалба конкретни оплаквания,
въззивният ОС- Ст.Загора счита следното :
РС се е произнесъл в атакуваната част
на неговото Решение единствено и само относно нормата на чл.53 от СК, но не и
по разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР,
поради което въззивното оплакване за смесване на двете разпоредба се явява
неоснователно и недоказано. Следователно не се доказа твърдението във в.жалба на
бившия съпруг за някакво до пуснато от РС съществени нарушения на процесуалните
правила.
Относно оплакването за някакво допуснато нарушение от РС на материалния
закон- видно от мотивите в атакуваната част на първоинстанционното Решение,
същото е обосновано единствено и само с относимата по спорния казус разпоредба
на чл.53 от CK, съгласно която след развода съпругата може да възстанови фамилното си име преди този
брак, за което обаче не е необходимо никакво съгласие или одобрение от другия й
съпруг. В правния мир отдавна са отпаднали старите правни разпоредби на чл.26,
ал.1 от по- предишния СК/1968-1985г./, че след развода съпругът не може да носи
фамилното име на другия съпруг, когато наследникът се противопостави, освен ако
има важни причини за това, както и на чл.103, ал.1 от предишния СК/1985-
2009г./, че след развода съдът може да постанови съпругът да носи името на
другия съпруг, ако последният е съгласен, също и на чл.103, ал.2 от предишния СК/1985- 2009г./, че ако единият съпруг е станал известен с името на другия,
съдът може да реши той да продължи да носи същото име.
Съгласно
сегашната правна уредба по чл.53 от СК/2009г./, запазването на досегашното
брачно фамилно име на съпругата- въззиваема зависи се от съгласието на бившия й
съпруг, не от това дали тя е била станала известна в обществото с брачното си
фамилно име, а единствено и само от нейното лично желание. Като според
горецитираната законова разпоредба, съпругата „може“ след развода да възстанови
фамилното си име преди този брак, което е само една правна възможност по нейно
усмотрение и като изключение от общото наложило се в правото, в живота и в
относимата съдебна практика правило, че след развода обичайно съпругата запазва
брачното си фамилно име по различни емоционални, практически и житейски
съображения.
Не се доказа и довода на въззивника, че съгласно чл.14, ал.1 от ЗГР
фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка
-ов или –ев, но това законово правило не се простира и върху фамилното име след
развода, тъй като фамилното име при сключване на
граждански брак се формира съгласно правилата на СК, тъй като след встъпването в брак, фамилното име следва
специални правила по чл.14, ал.2 от ЗГР, а не общите такива по чл.14, ал.1 от
ЗГР. А сочената от въззивника разпоредба на чл.51, ал.1, изр.1, пр.последно от СК е относима единствено и само при развода по взаимно съгласие, какъвто по
настоящото дело не е постановен.
В тази връзка приетите по въззивното дело общо 5 бр. нови писмени
доказателства/от които 2 бр. представени от въззивника търговски договори и 3
бр. представени от въззиваемата извлечения от публични регистри/, отнасящи се
до различни търговски субекти, собственост на страните по делото, техния
предмет на дейност, наименование, собственост, бизнесконтакти и активност, нямат
никакво пряко и непосредствено правно значение за естеството на разглеждания пред
въззивния съд чист материалноправен спор за фамилно име на съпругата след
постановен и вече влязъл в законна сила развод по исков ред по реда на чл.53 от СК.
Поради което въззивният съд при цялостната преценка на фактическата и
правна обстановка счита, че въззвивната жалба се явява напълно неоснователна и
недоказана, че в атакуваната му част първоинстанционното Решение е напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно, поради което следва да се потвърди изцяло, със
законните последици от това.
Настоящото
въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно жалване пред
ВКС- София предвид императивната разпоредба на чл.280, ал.3, т.2, пр.2 от ГПК.
Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.272-
273 от ГПК във вр. с чл.51, ал.4 и чл.150, пр.2 от СК, въззивният ОС- Ст.Загора
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА в атакуваната му част Решение № 427/30.03.2020г. по гр.д.№ 6260/2019г. по описа на РС- Ст.Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: