№ 2932
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
петн.есети март през две хиляди дв.есет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докл.ваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110173496 по
описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 3
504,68 лв., представляваща непогасена от ответника - застраховател по
застраховка „Г. о.” част от изплатено от ищеца по застраховка „А.”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 20.12.2018 г. на главен
път ., при км 398+600, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
и разноските.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено з. по застраховка „к.” е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил; твърди, че
щетите са на стойност 9 080,48 лв., като поддържа да е изпълнил з.ължението
си за заплащане на застрахователно обезщетение чрез заплащане на ремонта в
сервиз. Твърди ответникът да е застраховател на Г.та о. на делинквента,
спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното
обезщетение и разноски за определянето му. Твърди, че след покана
ответникът е погасил частично з.ължението, като е останал з.ължен за
остатъка в размер на 3 504,68 лв.
Ответникът не оспорва, че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения в исковата молба размер, но счита, че изплатеното
от ищеца обезщетение е силно н.вишена и не отговаря на действителния
1
размер на вредите, като намира, че платената от него сума – 5 600,80 лв.
покрива изцяло този размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Доколкото страните не спорят относно част от правопораждащите о.та
на ответника факти – наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „к.”, извършено от ищеца плащане на обезщетение по същата за
вреди, които са в причинна връзка с противоправното поведение на лице,
чиято Г. о. е покрита от ответника, съдът намира, че същите не подлежат на
доказване. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът е погасил регресната
претенция на ищеца до размера 5 600,80 лв. след като е бил поканен.
С оглед възраженията на ответника спорен е размера на о.та, пор.и
което и ищецът следва да докаже размера на всички обезщетени от него
вреди, които са в причинна връзка с процесното ПТП.
Това налага съдът да обсъди доказателствата относно фактите, които
имат значение за размера на о.та на ответника, а именно какъв е размера на
вредите.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза
възстановяването вреди в причинна връзка с ПТП, чиито механизъм е описан
в представения по делото протокол за ПТП, който механизъм съдът приема за
установен и въз основа на извънсъдебното признание на ответника чрез
плащане, по средни пазарни цени към датата на настъпването им е на
стойност 7 779,05 лв. Ответникът е погасил частично чрез плащане сумата 5
600,80 лв., като е останал з.ължен за 2 178,25 лв., до която сума предявеният
иск следва да се уважи, а за разликата до 3 504,68 лв. – да се отхвърли. На
ищеца следва да се присъди и законна лихва върху тази сума от датата на
предявяване му.
На ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
в общ размер на 597,53 лв. за държавна такса, депозит за вещо лице и
.вокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска и представения
списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.
Воден от изложеното, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. О. з.“ ., ЕИК .., със седалище и .рес на управление: гр.С.
да заплати на З. „А.Б.“ ., ЕИК .., със седалище и .рес на управление: гр.С., на
основание чл. 411 КЗ сумата 2 178,25 лв., представляваща останала
непогасена от ответника част от изплатено по застраховка „А.” обезщетение
за застрахователно събитие, настъпило на 20.12.2018 г. на главен път ., при км
398+600, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2021 г.
до окончателното й заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
597,53 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за
разликата н. присъдената сума 2 178,25 лв. до пълния предявен размер 3
504,68 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския гр.ски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3