№ 375
гр. София , 25.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Симона Углярова
като разгледа докладваното от Симона Углярова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602394 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
Инициирано е по повод частна жалба на подсъдимия В. Г. Г., депозирана
чрез защитника му – адв. Т.С. – САК, срещу протоколно определение от
26.05.2021г. по н.о.х.д. № 7341/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 13 състав, с което на основание чл.309, ал.1 от НПК е потвърдена взетата
спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение, във връзка с което се сочи, че от доказателствата
по делото категорично се установяват предпоставки за изменение на
наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по – лека
такава, доколкото подсъдимият е с установен адрес на територията на
страната, не са налице данни същият да притежава имоти в чужбина или
данни за негови системни пътувания извън граница, което ведно с
обстоятелството, че не се е укривал, не е бил издирван и не е препятствал
извършването на действия по разследването, навежда на извод, че не е налице
реална опасност последният да се укрие. На следващо място се сочи, че от
събрания по делото доказателствен материал не следва и извод за наличие на
реална опасност подсъдимият Г. да извърши престъпление. Поддържа се, че
задържането продължава в един необосновано продължителен период от
време – почти три години, което само по себе си се превръща в предварително
изтърпяване на присъда с наложено наказание „лишаване от свобода“, като
такова наказание към настоящия момент не е наложено с влязъл в сила
съдебен акт, поради което и подсъдимият следва да се счита невинен до
установяване на противното. Навеждат се доводи за влошено здравословно
състояние на подсъдимия, както и такива, свързани с възможността му да
1
полага труд, последната възпрепятствана от наложената в продължителен
период от време мярка за неотклонение, ограничаваща свободното му
придвижване. За установяване здравословния статус на подсъдимото лице е
направено доказателствено искане за назначаване на комплексна съдебно –
медицинска експертиза, както и да бъде изискана от Централен софийски
затвор цялостна медицинска документация, касаеща подсъдимия.
Въз основа на изложените аргументи е отправено искане делото пред
въззивната инстанция да се разгледа в открито съдебно заседание, като след
преценка на здравословното състояние на подсъдимия Г., контролираният
съдебен акт да бъде отменен и взетата спрямо подсъдимия мярка за
неотклонение „задържане под стража“ да бъде изменена в по – лека такава.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема
за установено следното:
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 07.05.2019г.,
Софийска районна прокуратура е повдигнала на подсъдимия В. Г. Г., с ЕГН
**********, обвинения за извършени престъпления, както следва:
престъпление по чл. 152, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
престъпление по чл. 152, ал. 1, т.2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, престъпление по чл.
152, ал. 2, т.1, вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 7341 по
описа за 2019 година на Софийски районен съд, НО, 13 - ти състав.
В хода на досъдебното производство с определение от 12.10.2018 г. по
НЧД № 17107/2018г. по описа на СРС, НО, 17 състав, по отношение на
подсъдимия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В съдебно заседание на 26.05.2021г. първоинстанционният съд е обявил
присъдата си, с която е признал подсъдимия за виновен по повдигнатите му
обвинения и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за всяко едно от
тях, като на основание чл.23, ал.1 от НК е определил едно общо най – тежко
измежду наложените наказания, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от
седем години. На основание чл.24 от НК така определеното общо най – тежко
наказание е увеличено с три години, като е определено и наложено едно общо
най – тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет години, което
на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
След обявяване на присъдата и по реда на чл.309 от НПК, районният
съд се е произнесъл по мярката за неотклонение на подсъдимия, като е
потвърдил наложената такава, а именно - „задържане под стража“. Видно от
мотивната част на определението, предмет на настоящото производство,
първостепенният съд е счел, че предвид постановената присъда, с която Г. е
2
признат за виновен по повдигнатите му обвинения и му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на десет години, то реалната опасност от
укриване от страна на подсъдимия се презумира.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Софийски градски съд намира, че искането, с което е сезиран, е
подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено
е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл.342, ал.1
НПК, като разгледано по същество същото се явява неоснователно.
Съображенията за това са следните:
На първо място, относно отправеното в жалбата искане за разглеждане
на настоящото производство пред въззивната инстанция в открито заседание,
настоящият съдебен състав намира, че предвид разпоредбата на чл.345, ал.1
от НПК, не съществува забрана за провеждане на делото в публично съдебно
заседание с призоваването на страните. В случая наведената от защитника на
подсъдимия причина, с която е аргументирано визираното искане е
изслушване на коплексна съдебно – медицинска експертиза за установяване
на здравословния статус на подсъдимото лице.
В тази връзка въззивният състав на съда счита, че по делото липсват
каквито и да било индиции за влошаване на здравословното състояние на
подсъдимия, респективно за несъвместимост с условията, при които се
изпълнява най – тежката мярка за неотклонение. Доколкото и в частната
жалба жалбоподателят не навежда конкретни данни в тази посока и не са
ангажирани каквито и да било медицински документи, които да релевират
противоположен извод, то доказателствените искания в този аспект са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. С оглед изложеното
следва да се приеме, че в настоящия случай не е необходимо за целите на
производството делото да се разглежда в открито съдебно заседание, поради
което и това искане на жалбоподателя е неоснователно и също следва да бъде
оставено без уважение.
На следващо място, атакуваното определение на СРС е постановено
след произнасяне на присъдата, т. е. след като решаващият съд е формирал
убеждение относно въпросите на деянието, вината, авторството и правната
квалификация, обосновано с доказателствата, събирани в развил се пред
същия този съд процес и по реда на чл.309 от НПК, който задължава съда,
постановил този съдебен акт, служебно да вземе отношение и по актуалната
мярка за неотклонение на подсъдимия. Напълно обосновано Софийският
районен съд е приел, че с постановената осъдителна присъда е налице
хипотезата на чл. 309, ал. 2 и ал. 3 от НПК, според която, когато подсъдимият
е признат за виновен и е осъден на наказание не по – малко от десет години
„лишаване от свобода“, реалната опасност същият да се укрие е налице, освен
3
ако от доказателствата по делото не се установява противното, като съдът
може да замени мярката за неотклонение с по-тежка или да вземе такава, т.е.
приложението и на двете възможности е предоставено на преценката на съда.
В конкретния случай, СРС е преценил, че спазвайки закона, следва да
потвърди наложената спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане
под стража“, който извод напълно се споделя и от настоящата съдебна
инстанция.
Въззивният състав на съда намира, че отговаря на действителното
фактическо положение изводът, че по отношение на подсъдимото лице е
налице реална опасност от укриване, която не се опровергава от
доказателствата по делото, независимо от дисциплинираното му процесуално
поведение до момента, макар че такова се дължи от негова страна по закон.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че последното от своя страна е
следствие и на изпълняваната по отношение на него и в досъдебната и в
съдебната фази на процеса мярка за неотклонение, ограничаваща свободното
му придвижване и обезпечаваща личното му участие в процеса. От друга
страна, самият характер и размер на наказанието, наложено с присъдата,
ведно с определения режим за изтърпяването му, е от такова естество, че
предпоставят мотивация на подсъдимия да се отклони от воденото срещу
него наказателно производство, като презумпцията, визирана в чл.309, ал.3 от
НПК, не е оборена. Фактът на постановяване на присъдата освен това
променя фактическото положение, като създава опасност лицето да се укрие,
знаейки какво наказание му е наложено, макар и с невлязъл в сила съдебен
акт. Изложените доводи за процесуалното поведение на подсъдимия, който
действително не е ставал причина за отлагане на делото и досега не се е
укривал, не могат да се противопоставят на горните съображения, както и на
високия размер на определеното от първата инстанция наказание, а именно
десет години лишаване от свобода, който сам по себе си е в състояние да
мотивира промяна в нагласите на подсъдимия В. Г. Г. спрямо неговото по-
нататъшно участие в наказателния процес.
Отговаря на действителното фактическо положение и твърдението, че
подсъдимият е задържан за един продължителен период от време, който
продължава около 2 години и 9 месеца, но следва да бъде отчетено
обстоятелството, че по делото има постановена присъда, като същото е с
фактическа и правна сложност и не се наблюдава неглижиране от страна на
компетентните органи на задълженията им по срочното водене на делото. По
настоящото производство на подсъдимото лице е наложено наказание
„лишаване от свобода“ в един сравнително голям размер от десет години.
Тези факти не могат да бъдат игнорирани, като същите на този етап от
производство са годни да мотивират извод, че презумпцията по чл. 309, ал. 3
от НПК не е оборена и така наложеното наказание е годно да инициира
желание у подсъдимия да се отклони от воденото срещу него наказателно
производство. Следователно е налице визираната в чл. 309 от НПК опасност
4
от укриване, респективно са налице основанията за потвърждаване на
действащата и до този момент най-тежка мярка за неотклонение.
Както вече беше посочено по отношение доводите, свързани със
здравословното състояние на подсъдимия, липсват в производството данни,
от които да бъде направен извод, че същото е несъвместимо с условията на
пенитенциарното заведение, където той пребивава в момента, където освен
това спрямо същия могат да се полагат при необходимост медицински грижи.
Ето защо, здравословното състояние на подсъдимия не може да бъде
противопоставено на констатираната опасност от укриване и възпрепятстване
приключването на наказателното производство в разумни срокове.
Във връзка с релевираните в депозираната жалба съображения на
защитата, касаещи невъзможността на подсъдимия да полага труд, поради
изпълняваната в продължителен период от време мярка за неотклонение,
ограничаваща свободното му придвижване, настоящата инстанция намира, че
евентуално затрудненото материално положение на Г. не може да доминира
над процесуалната необходимост да бъде осигурен за участие в
наказателното производство. В този смисъл следва да бъде отбелязано, че
взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в най – голяма степен неутрализира риска от отклонение, поради
което и се явява законосъобразна и съответстваща на преследваните с чл.57
от НПК цели, създавайки допълнителна гаранция, подсигуряваща нормалното
протичане и довършване на развиващото се наказателно производство, а в
частност и изпълнението на влязлата в сила присъда.
По тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.05.2021г. по н.о.х.д. №
7341/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13 състав, с което на
основание чл.309, ал.1 от НПК е потвърдена взетата спрямо подсъдимия
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5