Решение по дело №2480/2013 на Окръжен съд - Пловдив

                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1518

 

                              16.08.2013г, гр.Пловдив

 

                         В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на шестнадесети август две хиляди и тринадесета година, в състав:

                     Председател: Фаня Рабчева

                           Членове: Мария Петрова

                                      Веселин Атанасов

Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 2480/ 2013г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производство по чл.278, ал.1 във връзка с чл.463, ал.1 и сл. ГПК.

              Постъпила е жалба вх.№ 22357/ 05.08.2013г. при ПОС от Община ****, представлявана от кмета Д. И. И., с посочен адрес: гр.**** против извършено разпределение по чл.460 ГПК от 19.06.2013г. по изп.д.№ 20118210402192 по описа на ЧСИ П. И., с рег.№ 821и район на действие Окръжен съд Пловдив. По мотивирани доводи в жалбата относно неприемането от страна на съдебния изпълнител на ТБО като привилегировано вземане по смисъла на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, се иска отмяна на обжалваното разпределение и връщане на делото на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение, при което ТБО за бъде зачетено като привилегировано вземане.

           Ответниците по жалбата – „Амфора Капитал” АД – гр.****, „Уестхил БГ 8” АД-гр.****, „Уестхил Дивелъпмънт Партнършип” ООД, „Уестхил България” ООД- гр.*****, редовно уведомени, не вземат становище по жалбата.

            Постъпили са мотиви по чл.436, ал.3 ГПК от  Помощник ЧСИ В.К. при  ЧСИ П. И., оспорва се жалбата като неоснователна, по подробни съображения в становището се мотивира неприложимостта на специалната привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД.

             Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

            Видно от преписката по изп.дело жалбоподателят – Община **** се явява присъединен взискател на основание чл.458 ГПК за вземания, произтичащи от данъци и такси битови отпадъци върху недвижими имоти, собственост на длъжника по делото „Уестхил БГ 8” АД, върху които е насочено принудителното изпълнение. След извършване на публични продани на описани недвижими имоти е извършено на 19.06.2013г. разпределение на постъпили  суми, което видно от  Протокол за предявяване на разпределение от 28.06.2013г. /л.888 по изп.дело/ е предявено на процесуален представител на жалбоподателя юриск.Г.М. на същата дата – 28.06.2013г. Настоящата жалба е депозирана чрез ЧСИ на 01.07.2013г. , поради което същата е тридневния по чл.462, ал.2 ГПК срок, както и се явява от легитимирана по чл.462, ал.1 ГПК страна – взискател, поради което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                Разгледана по същество жалбата се намира за неоснователна.

               Вземането за ТБО, предпоставено от характера на същото като възнаграждение, дължимо срещу извършване на насрещна престация, а именно услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, не може да се приравни напълно на данъка с характер на безвъзмездно публично вземане в полза на държавата, дължимо от собственика на съответен недвижим имот. Вярно е , че по смисъла на разпоредбата на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК такса битови отпадъци може да се приеме, че има характер на публично общинско вземане, доколкото е установено по основание със закон, конкретно в случая в ЗМДТ.  С разпоредбата на чл.136 , ал.1 , т.2 обаче с право на предпочтително удовлетворяване се ползват вземанията на държавата за данъци, които безспорно по силата на законовата делегация се събират от общините. Разпоредбата на чл.136, ал.1 ЗЗД обаче определя лимитивно кръга на вземанията с право на предпочтително удовлетворяване, която не следва да се тълкува разширително, независимо от най-общо аналогичната правна характеристика и аналогичен режим на събиране на вземанията за такса битови отпадъци с тези за данъци.  Процесното вземане за ТБО обаче не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, поради което обжалваното разпределение не може да се приеме, че е незаконосъобразно. В горния смисъл е налице аналогична съдебна практика. 

              По гореизложеното, съдът

                                         Р   Е   Ш   И  :

               ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 22357/ 05.08.2013г. при ПОС от Община *****, представлявана от кмета Д. И. И., с посочен адрес: гр.**** против извършено разпределение по чл.460 ГПК от 19.06.2013г. по изп.д.№ 20118210402192 по описа на ЧСИ П. И., с рег.№ 821и район на действие Окръжен съд Пловдив, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

             Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.

        Председател:                     Членове: