Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 15.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря БОЖУРА
АНТОНОВА, като разгледа гр. д. № 3491/2018 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна
квалификация чл. 357, във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ.
Образувано е по искова молба, подадена
от В.С.Б., ЕГН ********** *** против Кризисен център за деца – гр. Перник, със
седалище в гр. Перник, ул. Захари Зограф № 61, представляван от директора.
Ищецът твърди, че се намира в
трудово правоотношение с ответното дружество, като заема длъжност “възпитател”
при Кризисен център за деца.
Сочи, че със заповед №
17/08.05.2018 г. на директора на КЦЗ му е наложено дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение”, за това, че на 23.04.2018 г., нощна смяна, около
21.50 ч. е напуснал сградата на КЦД и настанените деца са били без надзор за
около един час, като през това време са били изложени на риск. Сочи, че
заповедта му е връчена на 08.05.2018 г.
Счита, че заповедта е незаконосъобразна
по следните съображения: Оспорва извършването на описаното в заповедта деяние.
Сочи, че не са му снети предварително обяснения за нарушението, за което е
наложено дисциплинарното наказание. Твърди, че заповедта не е мотивирана. Сочи
че е нарушен реда за издаването и. Оспорва съразмерността на дисциплинарното
нарушение с извършеното деяние.
Искането му към съда е да
признае заповед № 17/08.05.2018 г. на директора на КЦЗ – гр. Перник, с която и
е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за незаконна и
да я отмени. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от
ответника. Искът е оспорен като неоснователен.
Ответникът твърди, че
нарушението, извършено от ищеца е установено след извършване на проверка, в
която са събрани достатъчно доказателства, от които то се установява. Сочи, че
е спазен редът за провеждане на дисциплинарното производство и че издадената
заповед съдържа изискуемите от закона реквизити.
Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител – адв. Б., поддържа предявения иск. Моли съда
да го уважи по изложените в исковата молба и в писмени бележки съображения.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез законния си представител – Елена Тодорова – директор, оспорва иска. Поддържа
писмения отговор. Моли съда да отхвърли предявения иск по изложените в отговора
и в съдебно заседание съображения. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Като прецени допустимостта на предявения
иск, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което
е процесуално допустими. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че правният интерес на ищеца е отпаднал, тъй като след налагането на
дисциплинарното наказание е прекратено трудовото правоотношение между страните.
Съгласно чл. 195, ал. 3 от КТ дисциплинарното наказание се счита на наложено от
деня, в който заповедта е връчена, респективно получена от работника. В
настоящия случай, видно заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
същата е връчена на ищеца на 08.05.2018 г. Трудовото му правоотношение с
ответника е прекратено на 14.06.2018 г. Следователно към този момент,
оспорваното пред съда дисциплинарно наказание е било наложено и ищецът има
правен интерес от водене на настоящото дело за отмяната му.
Разгледан по същество искът е неоснователен
по следните съображения:
Със заповед № 17/08.05.2018 г.
на директора на Кризисен център за деца – гр. Перник, на ищеца, в качеството му
на работник, заемащ длъжност “възпитател” е било наложено дисциплинарно
наказание “предупреждение за уволнение” за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, изразяващо се в това, че на 23.04.2018 г., по време на нощна смяна, около
21.50 ч. е напуснал сградата на кризисен център за деца и настанените там деца
са останали без надзор за около един час, през който период са били изложени на
риск.
В доказателствена тежест на
ответника е да установи всички факти и обстоятелства от значение за
законосъобразността на издадената заповед.
Не е спорно между страните и се
установява от приетото допълнително споразумение към трудов договор №
53/01.07.2015 г. и заповед № 23/13.06.2018 г. на директора на КЦД – гр. Перник,
че към 23.04.2018 г. ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника.
Работил е на длъжност “възпитател” в
Кризисен център за деца – гр. Перник. В тази връзка съдът намира, че
атакуваната заповед е издадена от лице, притежаващо дисциплинарна власт по
отношение на ищцата, съобразно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ.
От приложените по делото писмо
с изх. № 054/25.04.2018 г., връчено на ищеца на 26.04.2018 г. и писмено
обяснение, с вх. № 54/26.04.2018 г. се установява, че дисциплинарно-наказващият
орган е изпълнил задълженията си по чл. 193, ал. 1 от КТ, като преди да наложи
дисциплинарното наказание е изискал обяснения от работника. Последният е дал
писмени такива. От писмото е видно, че обяснението е поискано за нарушението,
за което е наложено дисциплинарното наказание. От дадените обяснения на ищеца,
в които той отрича да е оставял децата без надзор, се установява, че е разбрал
в какво се изразява дисциплинарното нарушение, за което са му искани.
Оспорената заповед съответства
на изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ за съдържание. Цитираната разпоредба е
спазена, когато заповедта не оставя съмнения относно самоличността на
нарушителя, времето, мястото и обстоятелствата на деянието, за което е ангажирана
дисциплинарната му отговорност. В конкретния случай нарушителят е индивидуализиран с три имена,
единен граждански номер и длъжност. Дисциплинарното нарушение е описано с
посочване на времето и мястото на извършването му и ясно очертаване на фактите,
осъществяващи обективните му признаци Отразено е, че на 23.04.2018 г. по време
на нощна смяна ищецът е напуснал работното си място за около един час и е
оставил децата без надзор. Описаното деяние е правилно квалифицирано по чл.
187, ал. 1, т. 1 от КТ, тъй като съдържа признаците на дисциплинарното
нарушение – преждевременно напускане на работа. Точната правна квалификация на
деянието не е елемент от съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, който се отразява на законосъобразността и. Затова и предвид
изложеното, съдът приема за неоснователно възражението на ищеца за
несъответствие на оспорената заповед с изискването на закона за нейното
съдържание.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за доказано по безспорен
начин извършването на описаното в нея деяние. Между страните не е спорно, че на
23.04.2018 г. ищецът е следвало да бъде на работа нощна смяна, с начало на
работното време 20.00 ч. Не се спори и относно задължението му до застъпването
на дневната смяна на следващия ден, да не напуска работното място. От
показанията на свидетелката Илияна Мартинова Евлогиева и протокол от 25.04.2018
г. за преглед на камерите за видео наблюдение, се установява, че след получена
информация от настанените в кризисния център деца, че ищецът е напуснал
работното си място вечерта за около един час, още на следващия ден
свидетелката, заедно с директора, са изгледали записите на охранителните
камери. От тях се установявало, че на 24.04.2018 г. след 21.30 ч. ищецът напуснал
сградата на кризисния център, а след това и дворното място, в което се намира и
отсъствал от работното си място около един час. Съдът кредитира показанията на
свидетелката, тъй като те се основават на непосредствено възприети от нея факти
при преглеждането на видеозаписите. Децата в дома също са споделили с нея за
отсъствието на възпитателя по време на нощната му смяна.
Деянието на ищеца представлява
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 от КТ, тъй като е
неизпълнение на задължението му да присъства на работното си място в работното
време, съгласно утвърдения график. Затова законосъобразно му е наложено
дисциплинарно наказание. При определяне на вида му работодателят е съобразил
критериите, посочени в чл. 189, ал. 1 от КТ. От показанията на свидетелката се
установява, че през нощта в кризисния център остава само един възпитател.
Отсъствието му за около един час има за последица оставянето на децата без
какъвто и да било надзор на възрастен, което ги излага на риск. Осъществяването
на надзор над настанените в център деца е основно задължение на ищеца съобразно
заеманата от него длъжност. Затова извършеното от него дисциплинарно нарушение
се отличава със значителна тежест, поради което и наложеното за извършваното му
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” и съразмерно.
Предвид изложеното съдът намира
оспорената заповед за законосъобразна, а предявеният иск за отмяната и – за
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото,
направените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест. Ответникът не
е представил доказателства за направени съдебни разноски, поради което такива
не следва да му се присъждат.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният на
основание чл. 357, във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ иск от В.С.Б., ЕГН ********** ***
против Кризисен център за деца – гр. Перник, със седалище в гр. Перник, ул.
Захари Зограф № 61, представляван от директора – Елена Тодорова за отмяна на
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, наложено със заповед №
17/08.05.2018 г. на Директора на Кризисен център за деца – гр. Перник, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: