№ 12411
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110146639 по
описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че длъжникът Н. Н. З. с ЕГН:
********** дължи на ищеца ... сумата в размер на 3526.82 лв. –главница по договор за
потребителски кредит №..... г. между ..... и длъжника, като вземането е прехвърлено на
заявителя по силата на приложение №1/12.12.2019 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2018 г. между заявителя и ....., и 1368,5лв. – лихва за
забава, както и сумата в размер на 461 лв. - наказателна лихва. Ищецът твърди, че е сключил
с ответницата договор за потребителски заем № .. от 19.0.8.2020г, който е обявен за
предсрочно изискуем, поради неплащане на месечни вноски, плащане не е постъпило,
поради което е предявил правата си по съдебен ред, като е издадена заповед за изпълнение а
парично вземане по ч. гр. д. № 5959/2021г. по описа на СРС, срещу която в срок длъжникът
е възразил.
Ответницата е подала отговор на исковата молба, счита иска за недопустим, доколкото
оспорва да е получавала уведомление за цесия при условията на евентуалност и за
неоснователен, като оспорва отново договора за цесия, както и твърди да е плащала по план
сумите.
По иск с правна квалификация чл.240, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже възникнало
облигационно отношение между страните и изпълнение на задълженията му по това
правоотношение в обем, съответен на претендираната цена, както и изискуемост на
вземането, поставяне в забава, настъпили условия на предсрочна изискуемост ана кредита,
за което ответницата да е била уведомена, преди подаване ан заявление за издаване на
1
заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на ответника е да докаже
изпълнение на парично задължение, в случай, че се докажат горните обстоятелства, както и
всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.
По делото е представен договор за потребителски кредит №..... г. между ..... и длъжника, като
ответникът не оспорва да сключвал договора, както и да е получил сумата.
Видно от представения договор кредитираната сума е в размер на 3700лв., като е начислен
размер на кредит за закупуване на застраховка в размер на 1243.20 лв., такса ангажимент
129.50лв. брой погасителни вноски 60 броя, с месечна погасителна вноска 112.47лв с обща
стойност на плащанията 6478.20лв. , но процент на ГПР - 19.97 % и лихвен процент 165.70
%.
Предсатвен е и сертификат № PLUS ../11.09.2018г. с общи условия към последния, Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, Приложение № 1 и потвърждение за
извършена цесия, уведомления с отбелязване на обратна разписка, че не са връчени, поради
различни причини - непознат и непотърсен.
Съгласно СЧЕ От представените в хронологичен ред вноски Табл. 2, Експертизата
констатира сума на постъпили плащания в общ размер на 899.76 лв., отнесени към дълга по
Договор за потребителски паричен кредит № PLUS - ../11.09.2018 г., както следва Погасена
главница - 276.78 лв.; Погасена договорна лихва - 436.50 лв Платена застраховка на кредит -
186.48 лв
Вещото лице е установило плащания по потребителски паричен кредит № PLUS -
../11.09.2018 г. в размер на горната сума, а след разпределение на постъпилите суми по пера,
както е изложено по - горе в счетоводството на кредитора е записано като остатъчни
задължения в общ размер на 4 895.32 лв., от които 3 423.22 лв. - главница, 1 368.50 лв. -
договорна лихва и 103.60 лв. - застраховката по кредит, дължима разсрочено с всяка от
погасителните вноски.
Съдът с оглед гореизложеното, приема за установено, че между кредитодателят ( праводател
по договор за цесия на ищеца ) и ответника съществувало договорно отношение - договор за
кредит, който има характеристиките и попада под смисъла на определението на закона за
потребителски. Облигационното взмена по правоотношението е продадено наддлежно на
ищеца, като съдът не приема възражението за несъобщена цесия, доколкото не се въвеждат
твърдения за плащания на стария кредитор, които да са платени погрешно, поради
неуведомяването за цесията, както и доколкото съдебната практика е категорична, че с
подаването на искова молба и приемане на книжа по реда на чл. 131 ГПК, ответникът се
счита, за надлежно уведомен.
Доколкото обаче съдът дължи служебно произнасяне по отношение на потребителските
договори, счита, че процесното правоотношение попада под регулацията на ЗПК и ЗЗП,
които
разпоредби са императивни и за приложението им съдът следи и служебно. Разпоредбата на
чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и
2
20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР по кредита са определя
по императивно установен алгоритъм, заложен в ЗПК. Той изразява общите разходи по
кредита, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, определени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като
в договора следва по ясен и разбираем за потребителя начин да е посочено кои са разходите,
включени в определената процентно величина. В процесния договор са посочени
единствено абсолютни стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ и на
годишния процент разходи /ГПР/ по заема като двете стойности се различават една от друга.
Съответно кредитодателят е включил в ГПР и други суми извън ГЛП, които формират
крайния общ разход на потребителя във връзка с процесния кредит, но не е посочил кои са
те. В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по
който се формира годишното оскъпяване на заема, което създава възможност за
недопустимо завишаване на цената на предоставения финансов ресурс. Дори и без
специални знания и умения е видно, че доколкото кредитираната сума е в размер на 3700лв.
, а общо дължимата е в размер на 6748.20лв., почти в двоен размер на чистата стойност на
кредита, то ГПР не е посочения в договора 19.97 %.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Според СРС основно по делото се спори дали
застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, респ. дали същата се явява
задължително условие за сключване на договора и дали въобще тя представлява разход по
3
него или е част от главницата. В случая ответникът е включил дължимата застрахователна
премия като част от главницата и по този начин посочения ГПР в договора не надхвърля
максимално допустимия размер според закона. Съгласно чл. 2 от договор за потребителски
кредит, премията е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния
застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, като е
включена в общата сума, дължима от потребителя. Според СРС включвайки вземането за
застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил
императивните законови изисквания. Размерът на главницата по договора за кредит
представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на
кредитополучателя, възлизащи в случая на 3570.5 лв. Кредитополучателят реално разполага
с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, без такса, ангажимент, тоест
това са фактически получените от него заемни средства. Сумата от 1243.20 лв. представлява
застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита.
Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат
при изчисляването на ГПР.
Освен това, дори и да се сумират всички компоненти на кредита, посочени в параметри и
условия на кредита, отново общата стойност не е 6748.20лв., поради което съдът счита ,че в
общата стойност за плащане е начислена сума, която не е обявена изобщо на потребителя.
Предвид установеното съдът намира, че договорът за кредит се явява недействителен поради
противоречие с изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченото основание за
нищожност на договора обоснова наличието на предпоставките за приложение на чл.23 ЗПК,
според който при недействителност на договора за кредит, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази
недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД .( така и решение № 50174
от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
Тук следва да се има предвид обаче, че реално отпуснатият размер на кредита в полза на
кредитополучателя не е 3700 лв. както е посочено в договора, а е 3570.5лв., тъй като от
договорената сума е удържана при усвояването му сумата от 129.5 лв. такса ангажимент
съгласно чл. 2 от договора. Според приетото в т. 4 от решение по дело С- 377/14 на СЕС
член 3, б. „л“ и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I
към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът
на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и
поради това не включва тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със
съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Съответно
чистата стойност на кредита в случая се съизмерява с реално предоставената сума от 3570.5
лв. и именно тя е дължима на основание чл. 23 ЗПК.
Като се вземе предвид приетото за платено според заключение по СЧЕ, то за ответника
остава задължение в размер на 2670.74лв.
4
По възражението за давност за суми дължими като главница давностният срок е пет години,
а началният момент, от който започва да тече е от момента на настъпване на падежа на всяка
падежирала вноска или от момента на предсрочната изискуемост за останалите
непадежирали вноски. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 01.02.2021г. , то давност не е изтекла преди подаването му - повече от пет
години. Биха били погасени по давност суми с падеж преди 01.02.2016г., каквито не се
търсят.
С оглед горното, искът следва да се уважи частично за сумата от 2670.74 лв.,
представляваща чистата стойност на кредита, като за сумата до първоначално предявения
размер за иска за главница следва да бъде отхвърлен над уважената част до претенцията от
3526.82лв, а за претенцията за дължимост на договорна лихва в размер на 1368.5лв. и
491,64 лв. - обезщетение за забава - изцяло отхвърлен.
С оглед горното, право на разноски имат и двете страни. Такива се претендират само от
ищцовата, като съдът не приема да е представен списък на разноски, тъй като намиращия се
по делото на л. 99 не съдържа разноски, а изброяване без посочени суми. Следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение от съда по исковото производство в размер на
100 лв, а в заповедното 50 лв. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 49,57 % от 738 лв. или 365,82лв., разноски , сторени в исковото
производство както и 78.19лв. ( 49.67 % от 157.74 лв. ) разноски, сторени в заповедното
производство.
Така мотивиран , Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от ... ЕАД с ЕИК .. срещу Н. Н. З. с ЕГН:
**********, че Н. Н. З. с ЕГН: ********** дължи на ... ЕАД с ЕИК .. сумата в размер на
2670 .74лв - представляваща остатък от чистата стойност на кредита по договор за
потребителски кредит №..... г. межд ..... и длъжника, като вземането е прехвърлено на
заявителя по силата на приложение №1/12.12.2019 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2018 г. между заявителя и .....,като отхвърля за частично
иска за дължимост на главницата за сумата над уважения размер от 2670.74вл. до
първоначално предявения размер от 3526.82 лв., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично вземане по ч. гр. д. № 5959/2021г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от ... ЕАД с ЕИК .. срещу Н. Н. З. с ЕГН: ********** иск за
признаване на установено, че Н. Н. З. с ЕГН: ********** дължи на ... ЕАД с ЕИК .. сумата в
размер на 1368,5лв. – лихва за забава, както и сумата в размер на 461 лв. - наказателна
лихва, като неоснователен и недоказан, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично вземане по ч. гр. д. № 5959/2021г. по описа на СРС.
5
ОСЪЖДА Н. Н. З. с ЕГН: ********** да заплати на ... ЕАД с ЕИК .. сумата в размер на
365,82лв., разноски , сторени в исковото производство както и сумата в размер на 78.19лв.,
разноски, сторени в заповедното производство, съобразно уважената част от ищцовите
претенции.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от получаване на препис.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6