Решение по дело №656/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), чрез юрисконсулт Т.Д., против Решение № 89/20.03.2023 г., постановено по АНД № 73 по описа за 2023 година на Районен съд - Свиленград.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като бил постановен в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 63в ЗАНН. Най-напред се сочи, че в проведеното съдебно заседание пред районния съд било направено искане за събиране на доказателства, а именно - да се изиска от „П. А. БГ” ЕООД да предостави извлечение от дигиталния/аналоговия тахограф за ППС с рег. № ** за дата 25.02.2022 г., от което извлечение да се установи кой управлявал процесното ППС на датата на нарушението, но то не било уважено, въпреки че се отнасяло именно за установяване авторството на извършеното нарушение. Съдът неправилно отхвърлил това искане, тъй като представеното извлечение не представлявало извлечение от тахограф, а принтскрийн от компютърна програма CarTracker TachoTek за джи пи ес проследяване, от която не можело да се докаже по несъмнен начин кой управлявал процесното ППС в деня на нарушението. В тази връзка се поддържа, че съдът следвало да съдейства за установяване на обективната истина и служебно да събира доказателства за това дали имало извършено нарушение и дали то било извършено от лицето, посочено като нарушител, с оглед на цялостна проверка за законосъобразност на издаденото НП. На следващо място се сочи, че неправилен бил и изводът на въззивната инстанция, че било налице нарушение, свързано с описание на нарушението. Непосочването на конкретния тол сегмент не било процесуално нарушение, тъй като изписването на пътя и точния км било напълно достатъчно, за да бъде посочено мястото на нарушението и гарантирало в много по-голяма степен правото на защита, доколкото не би създало пречки за нарушителя да разбере къде точно е извършил нарушение, защото не биха му били необходими специални знания, за да се ориентира по този начин в пространството.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 89/20.03.2023 г., постановено по АНД № 73 по описа за 2023 година на Районен съд - Свиленград, и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното НП, като се претендират и направените разноски на двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Б.Ш.Б., чрез процесуалния си представител адв. К.А. от АК - Хасково, в писмен отговор я оспорва като неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

С Решение № 89/20.03.2023 г. по АНД № 73/2023 г. Районен съд – Свиленград е отменил НП № 005418 от 02.09.2022 г. на Директора на НТУ към АПИ, с което на основание чл. 179, ал. 3а, във вр. с чл. 139, ал. 7 ЗДвП, на Б.Ш.Б. е наложена глоба в размер на 1 800 лв. за извършено нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП.

За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че липсвали безспорни и категорични доказателства, установяващи от субективна страна твърдяното административно нарушение да било осъществено от жалбоподателя Б.Ш.Б.. На следващо място е посочено, че лицето било санкционирано за деяние, извършено на АМ 4, при км. 83+554, но при преглед на меродавното за случая Решение № 101/20.02.2020 г. на Министерския съвет не можело да се стигне до извод за кой точно ТОЛ сегмент ставало дума, тъй като ТОЛ сегмент, означен като „км. 83+554” липсвал в това решение. По този начин мястото на нарушението оставало неясно и лицето не можело да организира своята защита срещу правните изводи на наказващия орган, които били направени върху неизвестни и неясни за него фактически обстоятелства. Всяко несъвършенство в тази връзка ограничавало правото на защита на наказаното лице и представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Накрая и само за пълнота са изложени доводи, че щом в случая контролните органи решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата), то те следвало да процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и едва след това и само ако собственикът възрази – да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС, което обаче не било сторено.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Съображенията за това са следните:

Безспорно е, че за да бъде решен по несъмнен начин въпросът относно авторството на деянието, е необходимо той да бъде изследван обективно, всестранно и пълно, като именно по този начин се осигурява разкриването на обективната истина по делото.

В конкретния случай един от основните спорни въпроси по делото е кое лице е управлявало ППС - марка „Мерцедес Актрос” с рег. № РВ **** КН на 25.02.2022 г. в 06.38 ч. на път А-4, км. 83+554, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

В жалбата си Б.Ш.Б. изрично оспорва това обстоятелство и твърди, че водач е бил друг работник на работодателя му „П. А. БГ” ЕООД – Ш. М. Ш., като е представил писмени доказателства в тази връзка.

В първото съдебно заседание пред районния съд на 08.03.2023 г. процесуалният представител на наказващия орган е направил доказателствено искане, а именно да се изиска от „П. А. БГ” ЕООД да представи извлечение от дигиталния/аналоговия тахограф за ППС с рег. № ** за дата 25.02.2022 г., от което извлечение да се установи кой управлявал процесното ППС на датата на нарушението. Освен това е заявил, че представеното от жалбоподателя извлечение от тахограф всъщност било принтскрийн от компютърна програма CarTracker TachoTek за джи пи ес проследяване на ППС и не било сигурен източник на информация.

Съдът го е оставил без уважение, доколкото към жалбата били представени извлечения, касаещи датата и лицето, което управлявало ППС, поради което не било необходимо събиране на доказателства в тази насока.

Според настоящия касационен състав това доказателствено искане неправилно е било оставено без уважение, защото така въззивната инстанция е пропуснала да изясни по надлежния процесуален ред едно от най - важните обстоятелства от предмета на доказване по делото. Районният съд е следвало да положи необходимите процесуални усилия за попълването на делото с онази съвкупност от доказателства и доказателствени средства, която ще му позволи да формира еднозначни и обосновани фактически и правни изводи. Като не е сторил това и е подходил едностранчиво, събирайки и анализирайки единствено представените от жалбоподателя писмени доказателства, без дори да обсъди възражението на наказващия орган, че представеното извлечение не е от тахограф, а представлява принтскрийн от компютърна програма CarTracker TachoTek за джи пи ес проследяване на ППС, е допуснал съществени процесуални нарушения на чл. 13 и чл. 14 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, опорочили формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд.

Тук е мястото да се припомни, че в производството по съдебно оспорване на невлязлото в сила НП, районният съд действа като въззивна инстанция. Поради това и по силата на чл. 84 ЗАНН, за неуредените в с.з. въпроси относно разглеждането на жалбата приложение намират разпоредбите на НПК, в това число и правилата по Глава ХХІ, а когато те са непълни – тези по Глава ХХ. Ето защо и на основание чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 314, ал. 1 НПК той следва да провери изцяло законосъобразността и правилността на оспореното НП, независимо от релевираните от страните пороци, като по арг. от чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 317, във вр. с чл. 107, ал. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК е длъжен да събира доказателства във връзка с „административното обвинение” и служебно, за да се осигури разкриването на обективната истина, а решението му трябва да бъде взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. От друга страна районният съд е последната инстанция по фактите (чл. 63в ЗАНН, във вр. с чл. 220 АПК), пред която могат да бъдат събирани всички допустими по НПК доказателства и доказателствени средства и да бъдат приложени всички предвидени там способи за това.

Както се посочи по-горе, в случая въззивната инстанция не е изпълнила тези си задължения, като пропускът й представлява съществено нарушение на цитираните процесуални правила от НПК. Следователно, налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, налагащо отмяна на постановеното от нея решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Свиленград с указания да бъде изискано от „П. А. БГ” ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес: обл. П., общ. С., с. М., ул. „Т.“ № **, да предостави извлечение от дигиталния/аналоговия тахограф за ППС с peг. № ** за дата 25.02.2022 г., от което извлечение да е видно кой е управлявал процесното ППС, както и пътен лист за същия ден, след което в мотивите си да ги обсъди наред с останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображенията си по съществото на правния спор.

При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Административен съд - Хасково.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 89/20.03.2023 г., постановено по АНД № 73 по описа за 2023 година на Районен съд - Свиленград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Свиленград при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: