Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №    260179

 

гр. С.,28.10 .2020 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и  двадесета година в състав: 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 1542/2020 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

Предмет на производството е предявен иск  с пр. осн. чл. 439 ал.1, вр. чл. 124 ал.1 от ГПК, с цена на иска 1 256,76 лева.

В исковата молба се твърди, съгласно Акт за установяване на задължения № РА000451/20.05.2014 г. на орган по приходите при общ. С., ищецът има задължение в размер на 940.75 лв., от които главница 762.30 лв. и лихви 219.55 лв. В него се твърди, че е установен размера на задължения за данък върху превозно средство за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г.

Ищецът твърди, че Акт за установяване на задължения е получил на датата 02.06.2014 г.

С Акт за установяване на задължения № PA000016/30.03.2017 г. на орган по приходите при общ. С. се твърди, че съгласно него за 2014 г. ищецът има задължение в размер на 274. 91 лв., от които главница 217.80 лв. и лихви  57.11 лв. Акт за установяване на задължения е връчен на датата 26.09.2017 г. по реда на чл. 32 от ДОПК.

С декларация вх. № **********/21.01.2007 г. ищецът сочи, че е декларирал собственост върху МПС - лек автомобил фолксваген пасат с per. № ……..

Ищецът сочи, че с Акт за установяване на задължения № PA000016/30.03.2017 г. на орган по приходите при общ. С. се твърди, че има следните задължения:

Данък върху превозно средство за 2014 г. за лек автомобил фолксваген пасат с per. № …… главница в размер на 217.80 лв. и лихва в размер на 57.11 лв. или общо в размер на 254.91 лв.

Общият размер на всички сумите по двата Акт за установяване на задължения е както следва:

Главницата на данъка за този период е в общ размер на 980.10 лв., на лихвите в общ размер на 276.66 лв. или общо сума в размер на 1 256.76 лв.

Ищецът се позовава на чл. 168, т. 3 и чл. 171, ал. 1 ДОПК и твърди, че погасителна петгодишна давност тече от възникване на публичното задължение върху тези вземания за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2014 г. Главницата на данъка за този период е в общ размер на 980.10 лв., а лихвите за същия период са в общ размер на 276.66 лв. или общо сума е в размер на 1 256.76 лв. Този срок не е прекъснат, тъй като не са извършвани никакви изпълнителни действия. На основание чл. 168 ГПК вземането е погасено с изтичането на давността и не подлежи на принудително изпълнение. На това основание ищецът твърди, че не дължи тези суми, тъй като задължението е погасено по давност.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, на основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Община С., че той не  дължи следните суми:

Данък за период от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. по Акт за установяване на задължения № РА000451/20.05.2014 г. на орган по приходите при общ. С. в размер както следва:

Главница от 762.30 лв. и лихва от 219.55 лв. или общо сума в размер на 940.75 лв.

Данък за период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. по Акт за установяване на задължения № PA000016/30.03.2017 г. на орган по приходите при общ. С. в размер както следва:

Главница от 217.80 лв. и лихва от 57.11 лв. или общо сума в размер на 274.91 лв.

Общият размер на главницата по двата акта за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2014 г. е 980.10 лв., а за същия период лихвите са 276.66 лв. или общо сума е в размер на 1 256.76 лв. поради погасяването им по давност.

Претендира разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуален представител, който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди се, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базират претенциите на ищеца, не отговарят на действителното положение и на фактическата обстановка по делото.

Сочи се, че на 21.01.2007 г. е подадена декларация по чл.54 от ЗМДТ с Вх.№ ********** от С.В.Т., като е отразено, че ищецът е собственик на Лек автомобил Марка Фолксваген, Модел Пасат с ДК№ ……. На основание императивната разпоредба на чл.162, ал.2, г.1 и т.З от ДОПК задълженията за данък върху превозните средства са публични общински вземания. Сочи се, че давността на публичните задължения е уредена в разпоредбата на чл.171 и чл.172 от ДОПК. Данъчно-осигурителният процесуален кодекс е специален закон, чиито разпоредби имат предимство пред уредените в общия закон. Законодателят е предвидил специален ред за установяване на публичните общински вземания по ДОПК и съответно начинът на обжалване на същите.

Посочва се, че на ищеца са издадени два Акта за установяване на задължение по чл.107, ал.З от ДОПК във връзка с подадена декларация по чл.54 от ЗМДТ - АУЗ № РА000451/20.05.2014 г. и АУЗ №АУ000016-1/30.03.2017 г. от орган по приходите в Община С.. Акт за установяване на задължение № РА000451/20.05.2014 г. е връчен лично на С.В.Т. на 02.06.2014 г. Актът не е обжалван в преклузивния 14-дневен срок, регламентиран в разпоредбата на чл.107, ал.4 от ДОПК и е влязъл в законна сила на 17.06.2014 г.

Акт за установяване на задължение № АУ000016-1/30.03.2017г. е връчен по реда на чл.32 от ДОПК на 26.09.2017 г. В законоустановения 14-дневен срок за обжалване същият не е обжалван и следователно е влязъл в законна сила на 15.10.2017 г. Съгласно императивната разпоредба на чл.172, ал.2 от ДОПК с издаването на Акта на дата 30.03.2017г. се е прекъснала давността и на основание ал.З на същата разпоредба е започнала да тече нова давност, която изтича на 30.03.2022 г. Община С. в качеството си на взискател депозира молба за образуване на изпълнително производство срещу длъжника С.В.Т., като представя в оригинал два изпълнителни титула - Акт за установяване на задължение № РА000451/20.05.2014 г. и Акт за установяване на задължение № АУ000016-1/30.03.2017 г. Сочи се, че Актовете за установяване на задължение са годни изпълнителни основания, които подлежат на изпълнение съгласно чл.165 от ДОПК. С молба Изх.№1100-961/27.03.2019 г., Вх.№ СД-03-03-339/28.03.2019 г. взискателят Община С. предава преписката на държавен съдебен изпълнител за принудително изпълнение срещу длъжника С.В.Т., като на 28.03.2019г. е образувано изп. дело №339/2019 г. по описа на СИС PC-гр. С..

Сочи се, че лихвата върху публичните вземания за данък върху недвижимите имоти се изчислява на основание чл.4, ал.2 от ЗМДТ във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК по Закона за лихви върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, като лихвите върху публични вземания, каквото безспорно е вземането за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци на основание чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК също представляват публично вземане и Съгласно Решение №12481 по адм. дело № 9698/2015 г. на ВАС на РБ: „Задълженията за лихви се разглеждат в същия режим, който е установен за главното задължение, като следва да се има предвид, че те и на самостоятелно основание са публични задължения съгласно чл.162, ал.2,т.9 ДОПК, поради което към тях е приложим погасителния 5-годишен давностен срок".

В случая срокът на новата погасителна давност относно вземанията по Акт за установяване на задължение № РА000451/20.05.2014 г., които са предмет на настоящото производство, който е започнал да тече от датата на издаване на Акт за установяване на задължение е бил прекъснат по арг. от чл. 116, б. ,.в” от ЗЗД с предприемането на действия за принудително изпълнение, каквито представляват молбата от 28.03.2019г. от кредитора до съдебния изпълнител.

Молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ, има за последица прекъсване на давността относно вземанията за сумите по акта за установяване на задължението, като в този смисъл са и задължителни разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С прекъсването на давността с всяко от посочените действия по изпълнението е започнал да тече срок на нова погасителна давност и този срок, дори и считано от най-ранната дата на действието по изпълнение - 28.03.2019 г., не е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба - 09.06.2020 и ищецът не е погасил вземанията за сумите по акта за установяване на задължението.

С молба Вх.№ СД-03-03-7389 от дата 07.08.2020г. взискателят Община С. депозира искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

Досежно вторият Акт за установяване на задължение № АУ000016-1/30.03.2017г., е който са установени задължения на ищеца за данък върху превозните средства за периода 2014 г. - 2016г. вкл. на основание чл.172, ал.2 от ДОПК давността на задълженията, установени по този Акт ще изтекат на 30.03.2022 г., защото Акта е издаден преди изтичане на давността на най-ранното задължение за 2014 г., което съгл. чл.171, ал.1 от ДОПК изтича на 31.12.2019 г.

Давността на публичните задължения за данък превозни средства за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. съгл. чл.171, ал.1 от ДОПК започва да тече на 01.01.2015 г. и изтича на 31.12.2019 г., но преди да изтече тази давност е издаден Акт за установяване на задължение № АУ000016-1/30.03.2017 г., с което давността се е прекъснала на основание чл.172, ал.2 от ДОПК и съгл. ал.З на същата разпоредба е започнала да тече нова давност.

Сумата, предявена за събиране от взискателя Община С. към момента на образуване на изпълнителното производство е в размер на 1250.30 лв. главница и лихва към дата 25.03.2019 г. в размер на 771.39 лв., обхващаща данъчния период 01.01.2009 г. до 31.12.2016 г.

Задълженията за лихви в размер на 40,04 лв. върху данък превозни средства за периода 2009 г., установени по Акт за установяване на задължение № РА000451/20.05.2014 г. са погасени по давност на основание чл.171, ал.2 от ДОПК поради изтичане на 10-годншната абсолютна давност и към датата на завеждане на исковата молба на ищеца тези задължения са недължими поради отписването им от данъчно-осигурителната сметка на длъжника С.В.Т..

Задълженията, които са неплатени от длъжника и са предадени за събиране на държавен съдебен изпълнител за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2014 г. са в размер на главница 939,00 лв. /деветстотин тридесет и девет лева/ и лихва към дата 14.08.2020 г. в размер на 768,15 лв. /седемстотин шестдесет и осем лева и петнадесет стотинки/.

В тази връзка се счита, че ищецът няма правен интерес да претендира от съда да се установи недължимост на сумата в размер на 980,10 лв. главница, след като взискателят Община С. не претендира тази сума от длъжника по изп.дело №339/2019г. за този данъчен период.

С писмо Изх.№ МДТ-564/12.08.2020 г., Вх.№ СД-03-03-7752/13.08.2020 г. взискателят Община С. уведомява ДСИ, че е настъпила промяна в задълженията за събиране, тъй като задълженията за лихви за 2009 г. в размер на 40.04 лв. са погасени по давност съгл. разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК.

Предвид изложеното се моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен.

Претендира се юриск. възнаграждение.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който оспорва изцяло задължението наложено като неплатени задълженя по такса превозни средства, тъй като по давност е изтекъл срока и не са събираеми сумите. Претендира разноските по делото.

Ответната Община С., в с.з. се представлява от упълномощен представител, който моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за юриск. възнаграждение.

    След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            На 21.01.2007 г. е подадена декларация по чл.54 от ЗМДТ с Вх.№ ********** от С.В.Т., като е отразено, че ищецът е собственик на Лек автомобил Марка Фолксваген, Модел Пасат с ДК№ …….

На ищеца са издадени два Акта за установяване на задължение по чл.107, ал.З от ДОПК във връзка с подадена декларация по чл.54 от ЗМДТ - АУЗ № РА000451/20.05.2014 г. и АУЗ №АУ000016-1/30.03.2017 г. от орган по приходите в Община С..

Акт за установяване на задължение № РА000451/20.05.2014 г. е връчен лично на С.В.Т. на 02.06.2014 г. Актът не е обжалван в преклузивния 14-дневен срок, регламентиран в разпоредбата на чл.107, ал.4 от ДОПК и е влязъл в законна сила на 17.06.2014 г.

Акт за установяване на задължение № АУ000016-1/30.03.2017г. е връчен по реда на чл.32 от ДОПК на 26.09.2017 г. В законоустановения 14-дневен срок за обжалване същият не е обжалван и е влязъл в законна сила на 15.10.2017 г.

Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени  доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Ищецът предявява отрицателно- установителен иск за недължимост на данък върху превозните средства за периода 2009- 2014 г. в общ размер на сумата 980.10 лева главница и 276.66 лева лихва.

Данъкът върху превозното средство е публично общинско вземане на основание чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК

Според чл. 171, ал. 1 от ДОПК, в сила от 01.01.2006 г., публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (ЗМДТ не предвижда по-кратък срок). Според разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. В конкретния случай задължението не е отсрочено или разсрочено, изпълнението не е спряно по искане на длъжника и не е подавана жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

Според разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. В този смисъл давността за данъчните задължения от 01.09.2009 г. – до 31.12.2013 г. е прекъсната с издаването на актовете за установяване на задължение по декларация от 21.07.2007  г.

Установи се  , че с Акт за установяване на данъчни задължения № РА000451/20.05.2014 г.  е установен размерът на задълженията за данък върху превозните средства за периода 2009- 2013 г. С  С Акт № АУ000016-1/30.03.207 г. е установен размерът на задълженията за данък върху превозните средства за периода от  2014 г. до 2017 г.

За дължимите  данъци и лихви за исковия период 2009 г. – 2014 г. включително 5-годишната давност е прекъсната с издаването на актове за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от 20.05.2014 и 30.03.2017 г.  За периода 2009 г. – 2013 г. включително 5-годишната давност е прекъсната с издаването на този акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК , като от 21.05.2014 г. е започнала да тече нова петгодишна давност. По отношение на дължимите суми за данъци и лихви за  2014 г. новата петгодишна давност започва да тече от  31.03.2017 г.

Въз основа на Актовете е образувано изпълнително дело  № 339/2019 г.  пред ДСИ при СлРС на  28.03.2019 г.

Същата е прекъсната съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК, с молбата за образуване на изп. дело от 28.03.2019 година, съдържаща искания за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника, съответно за извършване на опис и продажба на имуществото на длъжника. Предвид предприемане на действията по принудително изпълнение по реда на ГПК, приложими са именно нормите на кодекса досежно изпълнението.

С действията на взискателя – подаване на редовна молба за образуване на изпълнително дело на 28.03.2019 г. давността е била прекъсвана, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, т. е. по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, т. е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на осн. чл. 116, буква "в" ЗЗД. В този смисъл са и разясненията към т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В тази връзка следва да се посочи, че за прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа. В тълкувателното решение в действителност се посочва изрично, че образуването на изпълнителния процес не спира или прекъсва давността, но под образуване на изпълнителния процес се има предвид действието на съдебния изпълнител, който с постановление / а сега с разпореждане съгл. чл. 434 ГПК, ред. ДВ, бр. 86, 2017 г. / образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това налага извода, че подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата, съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността.

С  молбата на взискателя от 28.03.2019 г. давността е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към датата на устните състезания.

От приетото като доказателство копие от изп.д. № 339/2029 г. на ДСИ при СлРС се установява, че с молба от 13.08.2020 г. Община – С.  е уведомила ДСИ, че във връзка с чл. 171, ал.2 от ДОПК са погасени по давност задълженията за  лихви  върху данък върху превозните средства на длъжника в производството С.Т., като остават задълженията за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г.

В случая задълженията на ищеца  за лихва върху данък  превозни средства за 2009 г. е погасена по давност на осн. чл. 171, ал.2 от ГПК и отписана от партидата на ищеца за неплатени задължения в размер на 40.04 лева, поради което не е налице правен интерес от предявяване на отрицателно установителен иск за недължимост на сумата и производстово в тази част следва да бъде прекратено.

Предявения отрицателен установителен иск по отношение на останалите суми- главница и лихви  се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК лихвите са също публични вземания и също се погасяват с 5 годишния срок, както главното вземане - така Решение № 5515 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14644.

Ищецът на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да заплати на ответната Община С. юриск. възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                                  Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният  от С.В.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.М. ***, със съдебен адрес:*** офис 5 против ОБЩИНА С., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Цар Освободител” № 1 иск за признаване за установено по отношение на ответната Община С. че ищецът не дължи главница 980.10 лева, представляваща данък върху превозните средства за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2014 г. , установени с Акт за установяване на задължения № РА000451/20.05.2014 г. на орган по приходите при общ. С. и  Акт за установяване на задължения № PA000016/30.03.2017 г. на орган по приходите при общ. С.  както и начислени лихви за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. в размер на 236.62 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният отрицателно установителен иск за недължимост на сумата 40.04 лева, представляваща лихви върху данък на превозните средства за 2009 г. като НЕДОПУСТИМО.

ОСЪЖДА С.В.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.М. ***, със съдебен адрес:*** офис 5 да заплати на  ОБЩИНА С., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Цар Освободител” № 1 разноски в размер на 150 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: