РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. гр. Хасково, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20245640200243 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Н. С. Н. от град ******* срещу Наказателно
постановление № 23-1253-002333 от 05.12.2023 г. на Началник - група Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 3, предл. 2 - ро от Закона за движението по пътищата,
на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер
на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца
за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
свързани с компетентността на актосъставителя и съдържанието на
съставения акт за установяване на административно нарушение, както и с
липсата на реквизити на издадения въз основа на него санкционен акт.
Твърди, освен че нарушението на било констатирано по надлежния ред,
1
неправилно бил приложен и законът. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени атакуваното наказателно постановление. Претендират се и
разноски, които да бъдат определени и присъдени по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител – адв. М. Т. от АК - Хасково заявява, че поддържа жалбата и в
хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност и
в подкрепа на искането за отмяна на санкционния акт, включително за
нарушение на принципа non bis in idem.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор
„ПП“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по
жалбата и моли изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да
бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, възразява за
прекомерност на разноските, в случай че такива се претендират в размер над
установения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 05.11.2023 г., свидетелите К. Й. В. и Д. Т. Л., двамата на длъжност
„**********“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково били на
работа, като били изпратени да сменят свои колеги при обработване на сигнал
за настъпило пътно – транспортно произшествие, подаден в около 07:45 часа.
При пристигане на място, колегите им, както и свидетелите К. В. и Д. Л.
приели, че имало две произшествия. Първото произшествие било причинено
при извършена маневра „десен завой“ от моторно превозно средство, което
след преглед на записи от видеокамери в района било установено, че е марка
„********** при движение по ул. „Строител“ в град Хасково и навлизане в
2
кръстовището с ул. „Юндола“, при което били са ударени две паркирани
моторни превозни средства – лек автомобил марка ********** и лек
автомобил ,арка **********, а впоследствие автомобилът се бил ударил и в
крайпътна К.на ограда до дом № 4 на ул. „Юндола“ в град Хасково. Водачът
на автомобила не бил заварен на място, но след справка се установило, че
приобритател на моторното превозно средство, с което били причинени
щетите, е лицето Н. С. Н.. Същият бил издирен и след като бил установен, в
около 14:30 часа бил доведен от свидетелите К. Й. В. и Д. Т. Л. в сградата на
РУ на МВР – Хасково, където бил приканен да бъде тестван от свид. К. Й. В.
и Д. Т. Л. с техническо средство за употреба на алкохол - Дрегер 7510, но Н.
С. Н., отказал да даде проба с техническо средство, както и да бъде тестван за
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство. С оглед
констатациите в хода на проверката, на същата дата – 05.11.2023 г., срещу
жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от свид. К. Й. В., Акт за
установяване на административно нарушение, серия GA, № 971094 за
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, като след описание на
фактическото изложение, актосъставителят вписал, че жалбоподателят бил
извършил: - отказва да му бъде извършена проверка с тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико
– токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят отказал, след
предявяването му, да подпише съставения и предявен акт за установяване на
административно нарушение, както и да получи екземпляр от него, като
отказът да подпише акта бил удостоверен с подписа на нарочен свидетел – Г.
Ж. Г., служител на МВР. В хода на проверката междувременно, бил издаден
талон за медицинско изследване № 0049198 жалбоподателят да се яви в
Спешно отделение при МБАЛ – Хасково, но същият отказал да получи
талона, според отбелязването му, а в съответното време, същият не е отразено
да се е явил да даде кръвна проба или урина за медицинско и химическо
изследване.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в
рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на
екземпляр.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
3
фактическа обстановка и след като приел подаденото възражение за
неоснователно, на основание цитираната разпоредба наложил процесните
административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000 лева за
нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, както кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца, като конкретизирал, че не била взета кръвна проба и санкцията се
налага за отказа на водача да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство, описано в съставения
АУАН.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. Й. В. и Д. Т. Л.
относно обстоятелствата, свързани с предприетите от тях действия след
пристигането им на място във връзка с подадения сигнал за настъпило ПТП,
за времето в което това е станало, за действията им по установяване на
жалбоподателя, за това как жалбоподателят, след като е бил установен, се е
придвижил до сградата на РУ на МВР – Хасково, за извършване на
процесната проверка и с поведението му след приканване като водач на МПС
да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества
или техни аналози и отказа за това, както и с процедурата по съставяне на
процесния АУАН.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
4
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за
което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено
от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето, предявяването на жалбоподателя, като на същия е осигурена
възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него, от която не се е възползвал, след като е отказал да
подпише акта, удостоверен с подписа на нарочен свидетел. Съставеният акт
за установяване на административно нарушение, обаче, не отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, след като в обстоятелствената част е
вписано, че се повдига административнонаказателно обвинение, както за
отказ водачът да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол,
така и да бъде тестван за употреба на наркотични или упойващи вещества, но
същевременно деянието е квалифицирано единствено по предложение 2 на
нормата на чл. 174, ал. 3 на ЗДвП, което не кореспондира на въведените
фактически твърдения.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и
редът за издаването му, а в съдържанието си възпроизвежда изцяло това на
съставения АУАН, като дали отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити, или не, не е нужно да се интерпретира
на това място но следва ясно да се отбележи, че визираният пропуск на
актосъставителя е преодолян, като ясно е дефинирано за коя от проявните
форми на съставомерна деятелност по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено
административното наказание, а именно за описаната в съставения акт за
установяване на административно нарушение, с който жалбоподателят е
привлечен към административнонаказателна отговорност и конкретно за
визирания отказ на водача да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство. При това положение, след
като бе установено ясно и конкретно деянието за което е повдигнато
административнонаказателно обвинение и санкционирано, необхоД. се явява
5
да бъде обсъдено възражението на процесуалния представител за нарушение
на принципа non bis in idem, в контекста на представените и приети като
писмени доказателства съставени срещу жалбоподателя актове за
установяване на административно нарушение и наказателни постановление,
като потенциално най – близко като относимост до изследваната
проблематика е Наказателно постановление № 23-1253-002353 от 05.12.2023
г. на Началник - група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 3, предл. 2 - ро от Закона
за движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за отказ да
бъде тестван жалбоподателя с техническо средство като водач на лек
автомобил марка „**********, който бил управляван на 05.11.2023 г. в 07:45
часа в град Хасково на кръстовището на ул. „Строител“ с ул. „Юндола“, а
процесното - за отказ да бъде тестван жалбоподателя с техническо средство
като водач на лек автомобил марка „**********, който бил управляван на
05.11.2023 г. в 14:30 часа в град Хасково по бул. „Освобождение“. Или,
казано по друг начин, дори само от буквалния прочит на фактическите
твърдения, няма припокриване на обективните признаци на двете деяния от
гледна точка конкретния акт на управление на моторно превозно средство
критериите Енгел и поради това не може да се възприеме тезата за нарушение
на принципа non bis in idem.
От материалноправна страна, обаче, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, не само не се установяват по недвусмислен и
категоричен начин, но и напълно се опровергават относно факта на движение
на процесното моторно превозно средство в град Хасково, по бул.
„Освобождение“ в 14:15 часа, относно спирането му за проверка от органите
на МВР, но и най – вече за това, че водач на същото в този момент е бил
жалбоподателят Н. С. Н., като изводите на контролните органи от състава на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и на органите на РУ на
МВР - Хасково не намират необходимата опора в приобщените
доказателствени източници, подложени на съответния анализ за достоверност
по – горе, който не е необхоД. да бъде повтарян и на това място. Всъщност,
тъкмо от показанията на актосъставителя К. Й. В. и от свидетеля по съставяне
6
на процесния АУАН и участвал в събитията става ясно, че след
установяването му, жалбоподателят не е управлявал процесния лек
автомобил, а е бил доведен от органите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Хасково за изясняване на обстоятелства във връзка с инцидент от
същата дата, свързан с управление на процесния лек автомобил марка
„********** и причиняване на пътно – транспортно произшествие със щети,
станало в около 07:45 часа на процесната дата, като в тази връзка отказът да
бъде тестван за употреба на алкохол и на наркотични вещества е
санкциониран с наказателно постановление, което не е предмет на съдебен
контрол по настоящото дело.
След като, въз основа на анализа на доказателствените източници, не бе
потвърдено качеството на жалбоподателя водач на моторно превозно
средство, доколкото въобще не е осъществен акт на управление на МПС в
14:30 часа на 05.11.2023 г. в град Хасково, по бул. „Освобождение“ се решава
основният въпрос за липса на деяние въобще, свързан с последващия за
евентуалното авторство на нарушението, описано в наказателното
постановление, предмет на обжалване. Или, липсва годен субект на
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка, не бе
установено по отношение на жалбоподателя съответното фактическо качество
на водач, съобразно дадената легална дефиниция на това понятие по т. 25 на
Пар. 6 от ДР на ЗДвП, а само в това качество е било необхоД., след като е
надлежно поканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и/или
техни аналози с техническо средство от оправомощен орган, той да изпълни
това си задължение, чийто адресат би се явявал. Отказът му в тази хипотеза
не се явява съставомерен по предложения текст от закона, по който е
квалифицирано и реализирана отговорността за деянието, описано в НП.
Оттам се потвърждава и извода на съда за несъответствието на дейността по
реализиране на административнонаказателна отговорност по чл. 174, ал. 3,
предл. 2 от Закона за движенето по пътищата с доказателствата по делото и
материалния закон. Установените по делото факти, въз основа на годни
доказателства и техният детайлен анализ не оставят съмнение, че липсват
всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение. Извод,
който не се променя от тезата за обвързващата доказателствена сила на
съставения акт за установяване на административно нарушение, доколкото
такава е придадена от законодателя само на редовно съставените, какъвто
7
процесният не е.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява основателна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно е необхоД. отменено от
съда.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест
на административнонаказващия орган, респ. издател на електронния фиш,
следва да бъдат възложени разноски за заплащане на възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че е
сключен договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и адв.
М. Т.. Оттам, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а
съгласно ал. 2, в тези случаи, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. В случая, в съответствие с фактическата и права
сложност на делото, която не надхвърля обичайната за този тип производства,
при това е приключило в едно съдебно заседание с явяване на адвоката,
поради което, размерът на това адвокатско възнаграждение следва да се
определи по правилата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – 500 лв., какъвто
впрочем е и размерът по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1253-002333 от 05.12.2023
г. на Началник - група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за адв. М. Т. от АК
– Хасково за процесуално представителство по АНД № 243/2024 г. в размер
8
на 500 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на адв. М. Т. Тенев,
адвокат в АК – Хасково сумата в размер на 500 лева, представляваща
възнаграждение, определено от съда за процесуално представителство на Н.
С. Н., ЕГН: ********** по АНД № 243/2024 г. по описа на РС - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: К. Х.
9