Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на девети юни през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 13404 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 20.06.2019 г. СРС, 71 с-в, по гр.д.№ 63744/17
г. е признал за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД обективно съединени искове
за установяване, че Е.С.В. и Н.Д.В. дължат на ищеца солидарно сумата от 278,22
лв. за доставена в периода от м.05.2014 г. до м.06.2014 г. топлинна енергия в
имот, находящ се в гр.София, жк „********ап.**, както и сумата от 38,20
лв.-лихви за забава върху главното вземане, изтекли в периода от 15.09.2015 г.
до 26.04.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 35303/17 г. на СРС, 71 с-в, като е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД
искове за признаване за установено по реда на чл.415 ал.1 ГПК, че Н.Е.В. дължи на ищеца сумата от 278,22 лв. за
доставена в периода от м.05.2014 г. до м.06.2014 г. топлинна енергия в имот,
находящ се в гр.София, жк „********ап.**, както и сумата от 38,20 лв.-лихви за
забава върху главното вземане за периода от 15.09.2015 г. до 26.04.2017 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 35303/17 г. на
СРС, 71 с-в.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД в частта, с която е отхвърлен иска по чл.**2, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК
срещу Н.Е.В..Въззивникът твърди, че в посочената част решението на СРС е
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като
първоинстанционният съд неправилно е приел, че за процесния период ответникът
не е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на & 1, т.**от
ДР на ЗЕ.Излага твърдения, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява от топлопреносното предприятие при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди, които се изготвят от дружеството и се одобряват от ДКЕВР.Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите.Излага
доводи, че ответникът не е възразил срещу ОУ в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ и
спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия на дружеството
на потребители за битови нужди в гр.София от 2002 г. и от 2008 г.Позовава се на
раздел VII, чл.32, ал.1 от ОУ, в който е определен срокът за
плащане на дължимите суми по издадените фактури за топлинна енергия-30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят и задължението за заплащане
на дължимите суми е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката
на топлинна енергия и с изтичането на последния ден от месеца ответникът е
изпаднал в забава за дължимите суми.Поддържа становище, че от събраните доказателства
е установено, че ответникът е собственик на ½ идеална част от процесния
имот, който е обременен с вещно право на ползване, и че при липса на уговорка
между „голия собственик“ и ползвателя отговорността за заплащане на потребената
топлинна енергия следва да бъде носена от собственика.Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи иска.Претендира разноски.Прави
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба- Н.Е.В. не взема становище
по нея.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.**2, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 31.05.2017 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.С.В., Н.Е.В.
и Н.Д.В. за сумата от 556,43 лв.-главница и 76,39 лв.-законна лихва /от които 510,15
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2014 г.-30.04.2016 г.; сумата от 68,07 лв.-лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2015 г.-26.04.2017 г.; сумата
от 46,28 лв.-дялово разпределение и 8,32 лв.-лихва за забава върху претенцията
за дялово разпределение/ със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумите при условията на разделна отговорност-1/2 в режим на съпружеска
имуществена общност за Е.С.В. и Н.Д.В.и ½-за Н.Е.В..Твърди, че ответниците
са подали възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 35303/17
г. на СРС, 71 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането.Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ и &, т.2а
от ДР на ЗЕ ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за
следния топлоснабден имот- апартамент № **в гр.София, жк „***“, бл.*******.Твърди,
че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС,
с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответниците не са упражнили
правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо тях са влезли в сила ОУ за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в.
„Дневник“ на 14.01.2008 г. в сила от 13.02.2008 г. и ОУ, одобрени с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „24 часа“ и в. „19 минути“ в
сила от 12.03.2014 г.Ищецът твърди, че в раздел VII от ОУ от 2008 г., чл.32, ал.1 е
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми- в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.В този смисъл задължението на ответниците за дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца,
следващ месеца за доставката на топлинна енергия, като с изтичането на последния
ден от месеца същите са в забава.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, приети с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Сградата,
в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че му дължат сумата от 556,43 лв.-главница-стойност на неплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г. и 76,39 лв.-лихва за
забава от 15.09.2015 г. до 26.04.2017 г. със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумите при условията на разделна отговорност-1/2 в режим на
съпружеска имуществена общност за Е.С.В. и Н.Д.В.и ½-за Н.Е.В..
Ответникът Н.Е.В. е оспорил исковете с доводи, че не е
изцяло собственик на процесния имот, нито е негов ползвател, тъй като върху
имота е учредено право на ползване, което не му е прехвърляно.
Със заявление вх.№ 3040693/31.05.2017 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.С.В., Н.Е.В. и Н.Д.В. за процесните суми.На 15.06.2017 г. СРС, 71 с-в,
по ч.гр.д.№ 35303/17 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответниците са подали
възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 14.08.2017 г.Исковата молба е подадена
на 13.09.2017 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
На 15.09.2002 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на
адрес: гр.София, жк „*******е взело решение за сключване на договор с „Техем
сървисис“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
На 18.09.2002 г. е подписан договор № 3777 между ЕС на жк „*******и „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода включително издаването на обща и индивидуални сметки.
Видно от нотариален акт № 40 по н.д.№ 3396/1988 г. Е.С.В.
е признат за собственик на апартамент № **, находящ се в гр.София, жк „***“, ул.
„*******
С нотариален акт № 193, н.д.№ 1755/92 г. е оформен
договор, по силата на който Е.С.В. и Н.Д.В. са дарили на сина си С.Е.В.
описания апартамент, като дарителите са си запазили правото на ползване на
дарения имот, докато са живи.
Видно от нотариален акт № 53 по н.д.№ 1055/2002 г. Н.Е.В.
е прехвърлил на Е.С.В. и съпругата му Н.Д.В. ½ идеална част от следния
свой собствен недвижим имот-апартамент № **, находящ се в гр.София, жк „*** VI“, бл.**********,
а в замяна е придобил собствеността върху 5/6 идеални части от апартамент № 1 в
гр.София, жк „Красна поляна“, жк „Западен парк“, ул. „**********
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.**2, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответниците са подали
възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК.В частта, с която са уважени исковете с
правно основание чл.**2, ал. ГПК срещу ответниците Е.С.В. и Н.Д.В. решението е
влязло в сила поради необжалването му.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът Н.Е.В. не е в облигационно
правоотношение с ищеца, тъй като е собственик на ½ идеална част върху
имота, но върху целия имот има учредено вещно право на ползване в полза на Е.С.В.
и Н.Д.В., като липсват данни същото да е погасено.Съдът се е позовал и на
разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗС, съгласно която ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването, вкл. данъците и другите такси, да поддържа
вещта в състоянието, в което я е приел.Първоинстанционният съд е извършил систематическо
тълкуване на разпоредбите на чл.153, ал.1 и ал.3 ЗЕ в редакцията им от 2010 г.
и на & 1, т.**от ДР на ЗЕ и е съобразил, че в закона и в Общите условия на
ищеца не е предвидена солидарна отговорност за собственика и ползвателя въз
основа на вещното право на ползване, поради което разпоредбата на чл.122, ал.1 ЗЗД е неприложима.
Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд
за липса на облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия между
ищеца и ответника Н.В..
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
От представените доказателства се установи, че върху процесния имот е
учредено вещно право на ползване в полза на Е.С.В. и Н.Д.В..По делото липсват категорични доказателства,
установяващи принадлежност на право на собственост на въззиваемия върху
процесния имот, респ. върху идеална част от него.Налице е само изявление от
същия, че не изцяло собственик на имота, върху който е учредено право на
ползване.При тълкуване на разпоредбите на чл.153, ал.1 ЗЕ и & 1, т.2а от ДР
на ЗЕ следва извода, че при учредено право на ползване върху топлоснабден имот
за потребител следва да се приеме носителят на ограниченото вещно право, който е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта, включително данъците и
другите такси, да поддържа вещта в състоянието /чл.57, ал.1 ЗС/,
както и да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката
/чл.57, ал.4 ЗС/.Т.е. вещният ползвател понася ползите и тежестите от
ползването на имота докато „голият собственик“ е лишен от
възможността да ползва имота и е потребител на топлинна енергия само при липса
на учредено вещно право на ползване върху него. Ищецът не е ангажирал
доказателства за погасяване на ограниченото вещно право.Поради изложеното
неоснователни са оплакванията на въззивника, че при липса на уговорка между „голия собственик“ и ползвателя отговорността
за заплащане на потребената топлинна енергия следва да бъде носена от
собственика, и че първоинстанционният съд неправилно е приел, че въззиваемият
няма качеството на потребител на топлинна енергия.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
Въззиваемият не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което
такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 20.06.2019 г. на СРС, 71 с-в, по гр.д.№ 63744/17 г. в обжалваната
част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.