РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. К., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20225320200514 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № **/* година на Началника на група П.к.
при РУ на МВР К., на В. С. В., ЕГН ********** от гр. К., бул. Г.С. №. вх. Б.,,
ап.. на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението
и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр.1,2 му е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят В.
и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен
срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, излага конкретни съображения. Моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР К., редовно призована, не
изпраща представител.
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя П. К. и свидетеля по акта Г. А. и приложените и
приети писмени такива – справка за нарушител/водач, протокол за проверка
на преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, заповед
№ */31.12.2021г., заповед № */02.12.2021г., Заповед № */31.12.2019г., заповед
№ */31.12.2019г., АУАН бл. № */03.07.2022г., талон за изследване, съдът
намира за установено следното:
На 03.07.2022 г., служителите на РУ на МВР К. К. и А., изпълнявали
служебни задължения по ООР. В тъмната част на денонощието на посочената
дата забелязали как лице, жалбоподателя В., излиза от питейно заведение в
гр. К., на ул. „Г.К. до №., качва се в лек автомобил Опел Астра с рег. № ** и
потегля, управлявайки го. Свидетелите го спрели за проверка, при която на
жалбоподателя била извършена проба за наличие на алкохол в кръвта с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARВА-0091, което отчело
0.78 на хиляда в издишания въздух. Водачът приел показанието на
техническото средство, бил издаден талон за медицинско изследване, който
отказал да получи, отказал да избере и друг начин за изследване. Споделил
пред полицейските служители, че е употребил алкохол в заведението и е
тръгнал да се прибира. При проверката било установено и че В. не носи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.
За констатираното на място при проверката срещу жалбоподателя от
актосъставител К., надлежно упълномощен да съставя актове за установяване
на административни нарушения по ЗДвП, съгласно заповед № */31.12.2021г.,
бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № */*г.,
в който нарушенията са квалифицирани като такова по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП
и по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Възоснова на съставения АУАН компетентният, надлежно
оправомощен за целта орган, Началникът на група П.к. при РУ на МВР К. е
издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на
основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
2
месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на
основание Наредба № ** на МВР 10 контролни точки за нарушението и на
основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр.1,2 му е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав
следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност.
Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени
са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в
рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Дадено е ясно и коректно описание на нарушенията и на обстоятелствата по
тяхното извършване, налице е точно посочване на датата и мястото на
извършване на нарушенията, правната квалификация на същите и
приложимата санкционна норма, размера на наложените административни
наказания. Индивидуализиран е нарушителят. Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до оборване
на изложеното в тях.
При така установените факти, от правна страна се прие следното:
Нарушението на разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП се осъществява
от обективна страна с управление на моторно превозно средство под
въздействие на алкохол, като в чл. 174 ал.1 т. 1 и т. 2 от ЗДвП е установена
концентрация на алкохол в кръвта в границите на минимума и максимума, и
при наличие на която водач, управлявайки МПС, осъществява състава на
визираното нарушение. За да се ангажира отговорността на водача, следва
концентрацията на алкохол да е установена по реда, описан в същата
разпоредба. Съдът намира, че в производството е безспорно установено, че
жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Същият
не оспорва констатациите по акта, конкретната концентрация на алкохол в
кръвта, който има доказателствена сила, ако не бъде опроверган от
доказателствата в производството пред съда. Отразеното в него е изцяло
потвърдено от гласните доказателства по делото. От показанията на
актосъставителя и свидетеля и от констатациите по акта се установява,
3
управлението на автомобил от жалбоподателя с наличие на алкохол в кръвта
с концентрация 0.78 на хиляда. Количеството на алкохолната концентрация е
било измерено по предвиден в закона начин – чрез техническо средство.
Жалбоподателят е приел показанието, отказал е да получи издадения му
талон за медицинско изследване, не е пожелал друг способ за изследване,
като в съответствие с установения ред в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, му бил издаден талон за изследване, който отказал да получи.
Отчетеният резултат 0.78 на хиляда алкохол попада в съставомерните
граници, определени в чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, което налага извод за
безспорна установеност на нарушението по чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението за нарушено право на защита на
жалбоподателя поради неяснота в съдържанието на АУАН и наказателното
постановление. Независимо, че посочената като нарушена разпоредба на чл. 5
ал. 3 т. 1 от ЗДвП забранява освен управлението на пътно превозно средство с
концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда, и управлението на такова след
употреба на наркотични вещества, непосочването на конкретното
предложение на нормата, по никакъв начин не препятства правото на
жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран, а именно за управление
на процесната дата на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0.78 на
хиляда, установено при извършената му проверка от полицейските служители
с техническо средство, чието показание не е оспорил на момента, нито пък в
съдебното производство оспорва извършването на нарушението.
Възраженията му са само на процесуално основание и то такова, което по
никакъв начин не опорочава волята на наказващия орган, че да доведе до
отмяна на наказателното постановление.
Правилно са определени по вид кумулативните наказания, които следва
да бъдат наложени. Относно размера на глобата от 500.00лв. и срока на
лишаването от право да управлява МПС 6 месеца, същите са приложени във
фиксирания в разпоредбата размер. Правилно е определен и броя на отнетите
контролни точки. В този смисъл не са налице основания за отмяна на
оспореното наказателно постановление в тази му част.
Съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. ЗАНН
съдържа дефиниция на „маловажен случай“ в § 1 т. 4 от Допълнителната
4
разпоредба /ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, съгласно който
„маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. Съгласно ТР № 6 от 15.XI.1973 г. по н. д. №
2/73 г., ОСНК понятието „вредни последици“, е по-широко от понятието
„вреди“. То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други
последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото,
защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на
гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата
и стопанската система и др. Законодателят е предвидил въвеждането на
забраната по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП водачите на ППС да управляват пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с оглед
обстоятелството, че концентрация на алкохол в кръвта на водача над
посочената значително влияе на преценката му на пътната обстановка и
обуславя забавяне на реакциите му, което състояние на водача застрашава не
само неговото здраве и живот, но и здравето и живота на останалите
участници в движението. В случая съдържанието алкохол в кръвта на
жалбоподателя е 0.78 на хиляда, значително над въведената законова граница.
На следващо място видно от приетата справка за нарушител/водач
жалбоподателят е санкциониран неколкократно с наказателни постановления
и фишове за различни нарушения по ЗДвП.
Съдът намира, че безспорно установено е и извършването на
нарушението по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното
в тях до оборване на същото. Актът съдържа всички изискуеми от чл. 42 от
ЗАНН реквизити, съставен е в присъствието на нарушителя и на свидетел на
нарушението, посочени в него. Доколкото актът е редовно съставен, то
съобразно законовата презумпция на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, установеното в
него се ползва с доказателствена сила. В случая фактическите констатации в
АУАН, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС и контролен
5
талон към него, не се опровергават от доказателства по делото, а и не се
оспорват.
Административно наказателната разпоредба на чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1 и 2
от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер на 10 лв. за
водачите, които не изпълняват задълженията си, регламентирани чл. 100 ал. 1
т. 1 от ЗДвП за носене на свидетелство за управление на МПС и КТ.
Нарушението е индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи
на неговия състав, правилно е определена нарушената законова разпоредба.
Приложена е относимата санкционна разпоредба, а наложеното наказание, 10
лева е посоченото в закона такова в същия фиксиран размер.
В този смисъл наказателното постановление в частта и относно това
нарушение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя разноски не се дължат.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **4/22.07.2022 година
на Началника на група П.к. при РУ на МВР К., с което на В. С. В., ЕГН
********** от гр. К., бул. Г.С. №. вх. Б.,, ап.. на основание чл. 174 ал. 1 т. 1
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № ** на МВР 10
контролни точки за нарушението и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр.1,2 му е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение
на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6