Определение по дело №747/2019 на Административен съд - Добрич

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 57

13.03.2020 год., гр. Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на тринадесети март  през две хиляди и двадесета година, като разгледа докладваното от съдия-докладчик Т. Милева адм.дело №747 по описа на ДАС за 2019 г. намира следното:

           Производството е по реда на чл. 145-чл. 178 АПК.

           Образувано е по жалба на К.С.К. ***, подадена чрез адв. Х.Х. - ДАК срещу мълчалив отказ на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София по Заявление вх. №855000-949/12.11.2019 г., подадено от К. за изплащане на обезщетение по чл.234 от ЗМВР.

          Жалбоподателят излага доводи, че мълчаливият отказ е неправилен и незаконосъобразен и моли съда да го отмени и да задължи органа да се произнесе по така подаденото заявление за изплащане на обезщетение. В съдебно заседание жалбата се поддържа на изложените в нея и в уточнителната молба съображения.

          Ответникът в представен писмен отговор на първо място излага съображения, че предявеното искане за изплащане на обезщетение по чл.234 от ЗМВР не е подсъдно на административен съд, а на районния. Излага и подробни съображения за неоснователността на искането за изплащане на обезщетение. Моли, да се прекрати производството като недопустимо, а в алтернатива да се остави без уважение жалбата като неоснователна.

           Административен съд - Добрич, в настоящия съдебен състав след като обсъди доводите на страните и прецени приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Със Заповед №1983к-1559/31.10.2019 г. на Директор на ГДПБЗН-МВР София е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в РДПБЗН Добрич при ГДПБЗН МВР К.С.К. – водач на специален автомобил І степен, той и пожарникар в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Добрич към РД ПБЗН Добрич при ГД ПБЗН МВР.

          Със Заявление вх. №855000-949/12.11.2019 г. К. е поискал от Директора на ГДПБЗН МВР София да му бъде изплатено обезщетение за прослужено време от 01.11.1995 г. до 01.11.2019 г.

          Именно по процесното заявление се твърди от оспорващия, че е налице мълчалив отказ, тъй като в срока посочен в АПК няма произнасяне.

Предвид установените по делото фактически обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално недопустима поради липса на предмет. Не е налице мълчалив отказ на Директора на ГДПБЗН МВР София. Основанието за недопустимост е в хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК.    

Съображенията за това са следните:

По смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Мълчалив отказ е налице тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт, т.е., когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане, т.к. само тогава се засягат правата на заинтересованата от издаването му страна. Проявлението на установената законова фикция се осъществява при наличие на елементите от визирания в правната норма фактически състав, който изисква подадено до компетентния орган искане за издаване на административен акт и непроизнасяне на органа в определения срок. По аналогия с изричния административен акт, който следва да е издаден от компетентен орган, за да произведе правни последици, приравненият на него мълчалив отказ трябва да бъде свързан с непроизнасяне на овластения по закон орган на управление, така че лицето, отправило искане за признаване на негово право или защита на интерес, да се окаже обвързано от властническо волеизявление, с което е длъжно да се съобрази. Мълчаливият отказ в правната теория и съдебна практика, се приема за индивидуален административен акт с негативно съдържание.

Отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато администрацията е задължена да издаде акт с определено от правната норма съдържание.

В случая с подаденото заявление се претендира изплащането на обезщетение за прослужено време на осн. чл.234 от ЗМВР. Действително чл.234 от ЗМВР гласи, че при прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител му се полага обезщетение с изключение на случаите по чл.234, ал.7 от ЗМВР – не се полага когато служебното правоотношение е прекратено на осн. чл.226, ал.1 т.8 от ЗМВР /на каквото основание е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя/. Именно поради което и в заповедта за уволнение не се съдържа диспозитив за  изплащането на обезщетение.

Видно от предявената претенция пред административния орган е, че е налице имуществен спор, който съгласно разпоредбата на чл.125 от Закона за държавния служител, субсидиарно приложим по отношение на държавните служители - имуществените спорове по ЗДСл се предявяват в 3 – годишен срок по общия исков ред. Имуществените спорове, извън глава шеста от ЗДСл, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административния орган или длъжностни лица, се предявяват по общия ред пред гражданските съдилища. Т.е. не сме в хипотезата на мълчалив отказ, тъй като няма законово задължение Директора на ГДПБЗН МВР София да издаден административен акт.

Мълчалив отказ е налице тогава, когато компетентният административен орган е задължен по силата на законова регламентация да се произнесе в предвидения срок, като при липсата на произнасяне е налице правната фигура на мълчалив отказ. В настоящият казус по силата на специалния закон, административния орган няма задължение да се произнесе по заявлението на К., тъй като той няма законово основание да издаде искания акт за изплащане на обезщетение по ЗМВР.

Изложеното обосновава извода на съда за недопустимост на жалбата поради липса на предмет. Същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото подлежи на прекратяване.

Тъй като в съдебно заседание на 26.02.2020 г. е даден ход по същество на делото, същият следва да бъде отменен.

Поради горното на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд Добрич, V състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от с.з. на 26.02.2020 г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на К.С.К. *** срещу мълчалив отказ на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София по Заявление вх. №855000-949/12.11.2019 г..

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 747/2019 г. по описа на Административен съд Добрич.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                               СЪДИЯ: