№ 1242
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Джулиана Петкова
Членове:Надежда Махмудиева
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501560 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните по гр.д. № 16297/2017г. по описа на СГС, І –
7 състав срещу решението от 09.10.2020г., с което е осъдено ЗАД Армеец да плати на К. Б.
Б., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от
28.05.2016г. в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от 04.12.2017г. до
окончателното изплащане, отхвърлен е иска за разликата до пълния предявен размер от
150 000 лева и са присъдени разноски.
Въззивникът ищец Б. обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен, като
възразява срещу извода на съда относно справедливия размер на обезщетението, както и
срещу този за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и размера на приноса.
Иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване изцяло на исковата претенция.
Въззивникът ответник ЗАД Армеец иска отмяна на решението в частта, с която искът е
уважен и отхвърлянето му изцяло, като твърди, че увреждането на ищеца се дължи
единствено на неговото неадекватно и противоправно поведение. При условията на
евентуалност заявява възражение срещу размера на обезщетението, който счита
несправедливо завишен.
Третото лице помагач Х. Д. М. не изразява конкретно становище по жалбите.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно като краен извод.
Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията на страните, са
следните:
По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ищеца като
1
пострадал от ПТП от 28.05.2016г. и на ответника, в качеството му застраховател на
гражданската отговорност на прекия причинител на вредата –Х.М., участващ по делото като
трето лице помагач.
Спорни пред настоящата инстанция са механизмът на произшествието, наличието на
съпричинително поведение на ищеца и справедливият размер на обезщетението за
понесените болки и страдания.
От неоспореното заключение на в.л. А., прието от първата инстанция, се установява, че
произшествието е настъпило на ул. Суходолска, София, на пешеходна пътека, в нейното
начало, като до мястото на удара пешеходецът е направил една крачка, предприемайки
пресичането отдясно наляво. Пешеходецът се е блъснал в дясната странична част на
движещия се в своята пътна лента автобус, загубил е равновесие и паднал (така в.л А.), а
автобусът е прегазил дясната му ръка със задна дясна гума ( така св. Г. Б.). Според в.л. А.
ударът е бил непредотвратим за водача на автобуса, независимо с каква скорост под 50 км./ч
се е движил. Експертът определя като единствена причина за настъпване на удара
поведението на пострадалия, който е предприел пресичането в много опасна близост до
приближаващия го отляво автобус.
Според показанията на св. Б., той, ищецът и други лица са предприели заедно пресичане
на пешеходната пътека, като ищецът бил първи, а другите били след него. Последните се
дръпнали, „изтеглили от пътеката“, но ищецът бил най – отпред и автобусът го ударил
„странично с дясната си част“, а ищецът се ударил в „предната“ част на автобуса.
Свидетелят заявява и че ищецът в последния момент „дал назад“, “объркал се“ и рейсът го
закачил.
Цитираните доказателства установяват извън всяко съмнение, че ударът е настъпил на
пешеходна пътека. Това обстоятелство само по себе си определя поведението на водача на
автобуса като противоправно, доколкото пешеходецът не е бил пропуснат за премине по
пешеходната пътека. Съгласно разпоредбите на чл. 119, ал.5 ЗДвП и разрешенията по т.6а на
ТР №2/22.12.2016г. по т.д.№ 2/2016г. на ОСНК на ВКС, абсолютният характер на правото на
пешеходеца на пресичане на пътното платно на място, което е „пешеходна пътека“, се
поставя в зависимост от това, дали той е спазил правилата на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, щом
водачът не е превишил разрешената максимална скорост за движение или не е нарушил
друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към
произшествието. Приложено за казуса цитираното определя като допустимо да бъде
изследвано дали поведението на ищеца нарушава правилата на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, тъй
като по делото не се доказва, че водачът на автобуса е превишил максималната скорост на
движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието.
Ответникът е направил своевременно възражение за съпричиняване, като е заявил, че до
сблъсъка се е стигнало единствено поради невъзможността на ищеца да възприеме и да се
ориентира правилно в пътната обстановка, дължаща се на алкохолното му опиянение.
Причината за неадекватността на ищеца в случая е без значение, поради което и съдът не
обсъжда данните по делото, сочещи на факта, че същият е бил алкохолно повлиян (
епикризата на лист 5 от делото на СГС и показанията на св. Г. Б.). Релевантен е самият
факт на неадекватност, който е пълно доказан по делото. Според неоспореното заключение
на в.л. А., ищецът е предприел пресичане в много опасна близост до приближаващия го
автобус и ударът е бил предотвратим единствено от ищеца и само ако той се бе огледал и
не бе предприел пресичане. Този извод не противоречи, а се подкрепя от показанията на св.
Г.Б., според които ударът е настъпил непосредствено при започване на пресичането на
пешеходната пътека, предприето в непосредствена близост до приближаващия се отляво
автобус, като свидетелят и други лица са успели да „се дръпнат“ т.е. върнат назад, но
ищецът - не, тъй като е бил пред тях. Съдът не кредитира показанията на св.Г.Б. в частта,
касаеща начина, по който е осъществено съприкосновението между ищеца и автобуса.
Свидетелят заявява, че автобусът е ударил ищеца „странично с дясната си част“ , а ищецът
се е ударил в предната част. Така заявеното е неясно както само по себе си, така и в
контекста на цялостните показания на свидетеля, които страдат от липса на логическа
2
последователност, поради което съдът не приема, че свидетелят твърди различно от
приетото от вещото лице (че ищецът се е ударил в предната дясна странична част на
автобуса), а именно, че автобусът е ударил ищеца с предната си дясна част. От друга страна,
вероятността за подобен вид съприкосновение не следва от другите доказателства по делото,
включително обсъдените от в.л. А. констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на
местопроизшествието.
В обобщение, съвкупната преценка на доказателствата по делото позволява
безпротиворечив извод, че ищецът е предприел пресичане по пешеходната пътека, без да се
съобрази с приближаващите пътни превозни средства, с което е нарушил правилото на чл.
113, ал.1 т.1 ЗДвП.
По оплакванията, касаещи приложението на чл. 52 ЗЗД.
Не са спорни по делото травматичните увреди, които Б. е получил в резултат от
произшествието – разкъсно-контузни рани по втори и трети пръсти и 2-3-4 междупръстни
пространства на дясната ръка; счупване на проксималната фаланга на трети пръст на
дясната ръка и счупване на вътрешния глезен на лявата глезенна става., както и причинно –
следствената им връзка с произшествието.
При определяне размера на следващото се за описаните обезщетение въззивният съд
съобразява, че : лечението на ищеца е било оперативно – премахнати са замърсените и
мъртви тъкани, направена е кожна пластика и ротационно ламбо във второто междупръстно
пространство, поставена е имобилизация; същият е бил хоспитализиран за 3 дни, а домашно
– амбулаторното лечение е продължило 446 дни; при типичен възстановителен период от 2-
3 месеца, при ищеца не е настъпило пълно възстановяване повече от три години след
инцидента; налице са трайни остатъчни явления, без благоприятна прогноза за преодоляване
- пръстите на дясната ръка на ищеца, от втори до пети, са с намален обем на движенията,
трети пръст е скъсен, силата на захвата на дясната ръка е намален, а екстензията на лява
глезенна става е ограничена, което влияе върху походката. Отчитането на посочените, при
съобразяване възрастта на ищеца- 42 г. към датата на ПТП и икономическите условия в
страната към 2016г., предопределя извода на въззивния съд, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 75 000 лева. Така определеният размер
подлежи на редуциране, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД, с 1/3. Въззивният съд намира, че
предвид мястото, на което е настъпило произшествието ( на пешеходна пътека) и
характеристиката на пешеходците на уязвимите участници в движението по пътищата, не
може да бъде приет равен принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, както е
сторено с обжалваното решение. Или следващото се на ищеца обезщетение възлиза на 50
000 лева ( 75 000 лева минус 25 000 лева ( 1/3 от 75 000 лева)).
Предвид изложеното, крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-7 ми състав от 09.10.2020г. по гр.д. №
16297/2017г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4