Р Е Ш Е Н И
Е № 1762
гр. Пловдив, 29.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 12859 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Първа
Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Драган Цанков” № 37 против К.М.Б., с ЕГН: **********, адрес: ***,
с която е предявени искове по реда на чл.422 във вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
във вр.с чл. 4 ЗПК (отм.) за
признаване на установено в отношенията
между страните, че се дължат сумите, както следва: 14 500,00 лева
/четиринадесет хиляди и петстотин лева/ -просрочена главница по Договор за
банков № *** от 23.06.2009г., сумата от 10 048,44 лева /десет хиляди
четиридесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ просрочена договорна
лихва лихва по т.6 от договора за периода от 25.06.2010 г. до 25.06.2016 г. и
сумата от 15 820,03 лева /петнадесет хиляди осемстотин и двадесет лева и три
стотинки / - наказателна лихва по т.12 от Договора за периода от 31.05.2012 г.
до 05.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03. 2018 г. до окончателното изплащане на
задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 3689/2018 г. по описа на ПРС.
Претендират се и разноски в заповедното производство и в настоящото
исково производство.
Ищецът посочва, че на 23.06.2009 г. между К.М.Б., с ЕГН: **********
и Банката е сключен Договор за банков № *** от 23.06.2009г., с който договор
Банката е отпуснала на длъжника сумата от 14 500 /четиринадесет хиляди и
петстотин/ лева за погасяване на задължения. Крайният срок за погасяване на
предоставения кредит, съгласно точка 4 от договора, е 25.06.2016г. Длъжникът не
е погасил задълженията си към Банката в този срок. Считано от датата на падежа
/25.06.2016г./ целият кредит е изискуем.
Отпуснатият кредит е изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя на
25.06.2009г., по банкова сметка *** ***, открита на името на К.М.Б. в Банката.
Така усвоеният кредит е погасяван частично по главница и лихви, както
следва: на дата 25.07.2009г., сума в размер на 0.47 лева; на дата 01.08.2009г.,
сума в размер на 0.11 лева; на дата 04.08.2009г., сума в размер на 9.22 лева;
на дата 10.08.2009г., сума в размер на 3.81 лева; на дата 06.01.2012 г., сума в
размер на 2925 лева; на дата 03.02.2012г., сума в размер на 250 лева; на дата
06.02.2012г., сума в размер на 0.43 лева; на дата 25.04.2012г., сума в размер
на 300 лева; на дата 14.05.2012г., сума в размер на 300 лева; на дата
30.05.2012г., сума в размер на 300 лева; на дата 31.05,2012г., сума в размер на
3.80 лева; на дата 20.12.2012г., сума в размер на 380.33 лева; на дата 01.01
.2013г., сума в размер на 0.02 лева; на дата 01.02.2013г., сума в размер на
0.05 лева; на дата 01.03.2013г., сума в размер на 0.05 лева; на дата 01.04.2013
г. сума в размер на 0.05 лева; на дата 01.05.2013г., сума в размер на 0.05
лева; на дата 01.06.2013г., сума в размер на 0.05 лева; на дата 01.07.2013 г„
сума в размер на 0.05 лева; на дата 01.08.2013 г., сума в размер на 0.05 лева;
на дата 01.09.2013 г., сума в размер на
0.05 лева; на дата 01.10.2013 г., сума в размер на 0.05 лева; на дата
01.11.2013 г., сума в размер на 0.05 лева; на дата 01.12.2013 г., сума в размер
на 0.05 лева; на дата 01.01.2014г., сума в размер на 0.05 лева; на дата
01.02.2014 г., сума в размер на 0.05 лева; на дата 01.03.2014г., сума в размер
на 0.05 лева; на дата 01.04.2014 г., сума в размер на 0.05 лева; на дата
01.05.2014г„ сума в размер на 0.05 лева; на дата 01.06.2014г., сума в размер на
0.05 лева; на дата 01.07.2014г., сума в размер на 0.05 лева; на дата 01.08.2014
г., сума в размер на 0.05 лева; на дата 01.09.2014г„ сума в размер на 0.05
лева; на дата 01.10.2014г., сума в размер на 0.05 лева; на дата 01.11.2014г.,
сума в размер на 0.05 лева; на дата 01.12.2014г., сума в размер на 0.01 лева;
на дата 01.01.2015г., сума в размер на 0.01 лева; на дата 01.02,2015г., сума в
размер на 0.01 лева; на дата 27.02.2015г., сума в размер на 1.67 лева;
Кредитът е в просрочие считано от 25.07.2009 г. - общо 3146 дни към
06.03.2018г.
По кредита са просрочени 84 /осемдесет и четири / броя погасителни вноски,
съгласно Договора за кредит, които са били дължими на следните падежи: 86.61
лева дължими на 25.07.2009г., 75.55 лева дължими на 25.08.2009г., 75.51 лева
дължими на 25.09.2009г,, 82.73 лева дължими на 25.10.2009г., 76.24 лева дължими
на 25.11.2009г., 84.88 лева дължими на 25.12.2009г., 78.86 лева дължими на
25.01.2010г., 80.14 лева дължими на 25.02.2010г., 103.28 лева дължими на
25.03.2010г., 83.13 лева дължими на 25.04.2010г„ 90.75 лева дължими на
25.05.2010г., 84.79 лева дължими на 25.06.2010г., 245.15 лева дължими на
25.07.2010г., 307.01 лева дължими на 25.08.2010г., 307.01 лева дължими на
25.09.2010г., 307.01 лева дължими на 25.10.2010г., 307.01 лева дължими на
25.11.2010г., 307.01 лева дължими на 25.12.2010г., 307.01 лева дължими на
25.01.2011г., 307.01 лева дължими на 25.02.2011г., 307.01 лева дължими на
25.03.2011г., 307.01 лева дължими на 25.04.2011 г., 307.01 лева дължими на
25.05.2011г., 307.01 лева дължими на 25,06.2011г., 307.01 лева дължими на
25.07.2011г., 307.01 лева дължими на 25.08.2011г., 307.01 лева дължими на
25.09.2011 г., 307.01 лева дължими на 25.10.2011г., 307.01 лева дължими на
25.11.2011г., 307.01 лева дължими на 25.12.2011 г., 307.01 лева дължими на
25.01.2012г., 307.01 лева дължими на 25.02.2012г., 307.01 лева дължими на
25.03.2012г., 307.01 лева дължими на 25.04.2012г., 307.01 лева дължими на
25.05.2012г., 307.01 лева дължими на 25.06.2012г., 307.01 лева дължими на
25.07.2012г., 307.01 лева дължими на 25.08.2012г., 307.01 лева дължими на
25.09.2012г., 307.01 лева дължими на 25.10.2012г., 307.01 лева дължими на
25.11,2012г., 307.01 лева дължими на 25.12.2012г., 307.01 лева дължими на
25.01.2013г., 307.01 лева дължими на 25.02.2013г., 307.01 лева дължими на 25.03.2013г.,
307.01 лева дължими на 25.04.201 Зг., 307.01 лева дължими на 25.05.201 Зг.,
307.01 лева дължими на 25.06.2013г., 307.01 лева дължими на 25.07.2013г.,
307.01 лева дължими на 25.08.2013г., 307.01 лева дължими на 25.09.2013г.,
307.01 лева дължими на 25.10.2013г., 307.01 лева дължими на 25.11.2013г.,
307.01 лева дължими на 25.12.2013г., 307.01 лева дължими на 25.01.2014г.,
307.01 лева дължими на 25.02.2014г., 307.01 лева дължими на 25.03.2014г.,
307.01 лева дължими на 25.04,2014г., 307.01 лева дължими на 25.05.2014г.,
307.01 лева дължими на 25.0б.2014г., 307.01 лева дължими на 25.07.2014г.,
307.01 лева дължими на 25.08.2014г., 307.01 лева дължими на 25.09.2014г.,
307.01 лева дължими на 25.10.2014г., 307.01 лева дължими на 25.11.2014г.,
307.01 лева дължими на 25.12.2014г., 307.01 лева дължими на 25.01.2015г.,
307.01 лева дължими на 25.02.2015г., 307.01 лева дължими на 25.03.2015г.,
307.01 лева дължими на 25.04.2015г., 307.01 лева дължими на 25.05.2015г.,
307.01 лева дължими на 25.06.2015г., 307.01 лева дължими на 25.07.2015г.,
307.01 лева дължими на 25.08.2015г., 307.01 лева дължими на 25.09.2015г.,
307.01 лева дължими на 25.10.2015г., 307.01 лева дължими на 25.11.2015г.,
307.01 лева дължими на 25.12.2015г., 307.01 лева дължими на 25.01.2016г.,
307.01 лева дължими на 25.02.2016г., 307.01 лева дължими на 25.03.2016г.,
307.01 лева дължими на 25.04.2016г., 307.01 лева дължими на 25.05.2016г., 1
810.12 лева дължими на25.06.2016г.
Считано от датата на падежа /25.06.2016г./ целият кредит е изискуем.
С оглед гореизложеното на 06.03.2018г. „Първа Инвестиционна Банка" АД
е подала в Районен съд Пловдив Заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника К.М.Б., с ЕГН: **********, въз
основа на извлечение от счетоводните книги на Банката.
По горното заявление на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, е образувано частно
гражданско дело № 3689/2018г по описа на Районен съд - Пловдив, 10 гр.с.|и е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и съответния Изпълнителен лист от 08.03.2018г„ с който К.М.Б., с
ЕГН: **********, е осъден да заплати на „Първа Инвестиционна Банка”АД, общо
сума в размер на 40 368,47 лева /четиридесет хиляди триста шестдесет и осем
лева и четиридесет и седем
стотинки/, от които: 14 500,00 лева /четиринадесет хиляди и петстотин лева/
-просрочена главница по Договор за банков № *** от 23.06.2009г., сумата от 10
048,44 лева /десет хиляди четиридесет и осем лева и четиридесет и четири
стотинки/ просрочена договорна лихва лихва по т.6 от договора за периода от
25.06.2010 г. до 25.06.2016 г. и сумата от 15 820,03 лева /петнадесет хиляди
осемстотин и двадесет лева и три стотинки / - наказателна лихва по т.12 от
Договора за периода от 31.05.2012 г. до 05.03.2018 г. След като е издаден изпълнителен лист, Банката образува
срещу длъжника изпълнително дело ***. По образуваното изп. дело на длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение давайки му двуседмичен срок. Длъжникът
не е погасил задълженията си към Банката в този срок. В дадения му срок,
длъжникът е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
На 05.07.2019г., в „Първа Инвестиционна Банка”АД, е получено съобщение от
Районен съд - Пловдив, с което същият уведомява „Първа Инвестиционна Банка”АД
за обстоятелството, че длъжникът К.М.Б., с ЕГН: **********, е подал писмено
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Предвид изложените
обстоятелства, за „Първа Инвестиционна Банка”АД, се породил правен интерес, да
предяви против К.М.Б., с ЕГН: **********, иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
установяване на вземането на Банката, за което са издадени Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен
лист от 08.03.2018г. по ч.гр.д №3689/2018г. на Районен съд – Пловдив. На
основание изложеното се моли предявените искове да се уважат. Претендират се
разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в законоустановения
срок е постъпил отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва като недействителен сключения договор за кредит,
който сочи, че се регулира от разпоредбите на
чл. 14 ЗПК (отм.), като не са спазени изискванията на чл.6, чл. 7, т.
4-14. Посочва се, че съгласно чл. 6 ЗПК (отм. ) Кредиторът уведомява
потребителя за всички условия на потребителския кредит преди сключването на
договора. Доколкото договорът е сключен при общи условия, се оспорва на ответника
да са предоставяни общи условия, нито той да се е съгласявал с тях. Оспорва се
да е запознат и с цитираните в договора „Правилата на Първа инвестиционна банка
АД за предоставяне на кредити в национална и чуждестранна валута“. Сочи се, че
липсва информация по чл.7, т. 7 ЗПК (отм.), както и тази по чл. 7, т. 8 ЗПК
(отм.), като самият договор не препраща към погасителен план или приложение към
договора. Сочи се и липса на информация по чл. 7, т. 9 във вр. с чл. 21, ал.2,
т. 3 ЗПК (отм.), а именно: липса на информация в договора по отношение на
разходите за извършване на превода на средства
и поддържането на банкови сметки, предназначени да обслужват погасяването на потребителския кредит, на
лихвите и другите разходи по него, както и за събиране на дължимите вноски или
за извършване на други плащания, независимо от това, дали сумите се събират в
брой или по друг начин. Твърди се липса на информация и по чл. 7, т. 12 ЗПК
(отм.), като никъде в текста на договора не са предвидени условията и редът за
прекратяване на сключения между страните договор.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 14 ЗПК (отм.) се твърди
недействителност на договора за кредит, в който случай се връща само чистата
стойност на кредита, без лихва и други разходи по кредита. Сочи се, че ищецът
претендира сумата от 14500 лв. – главница, а ответникът е извършил плащания в
размер от 4475,99 лв., като се посочва, че нищожността на клаузите за
възнаградителна и наказателна лихва обуславя нищожност на целия договор.
При условията на евентуалност в случай, че не се възприемат доводите за
недействителност на договора поради неспазване на императивните разпоредби на
ЗПК (отм.), се твърди нищожност на клаузата за наказателна лихва, доколкото е
налице анатоцизъм. От клаузите на договора за кредит може да се направи извод,
че наказателната лихва за забава се
определя въз основа на сбора между главницата и просрочени задължения за лихви.
Освен това се сочи нищожност на клаузата за наказателна лихва като противоречаща
на добрите нрави с оглед на начина на формиране и липсата на краен предел и
нейният размер. Оспорват се клаузите,
уреждащи санкционните последици, като неравноправни.
Прави се възражение за погасяване по давност, като се сочи, че за част от
погасителните вноски, за всяка от които тече отделен срок на погасителна
давност, този срок е изтекъл към датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Относно лихвите посочва, че спрямо тях е приложима кратката тригодишна
давност, като същите са погасени към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Не се оспорва и от приложените писмени доказателства се установява, че на
23.06.2009 г. между К.М.Б., с ЕГН: ********** и Банката е сключен
Договор за банков № *** от 23.06.2009г., с който договор Банката е отпуснала на
длъжника сумата от 14 500 /четиринадесет хиляди и петстотин/ лева за погасяване
на задължения. Крайният срок за погасяване на предоставения кредит, съгласно
точка 4 от договора, е 25.06.2016г. Предвидено е, че договорът се сключва при
условията на чл. 298, ал.1, т. 1 ТЗ, като кредитополучателят декларира, че са
му предоставени и е запознат с Общите условия на банката за кредити на
физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и
банката във връзка със сключване и изпълнение на договора.
Съгласно т. 6 от договора за кредит за ползвания
кредит, кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на Базовия лихвен
процент, увеличен с надбавка от 10,2093 пункта. Към датата на сключване на
договора, БЛП на Банката в лева е 7,7907 % годишно. В т. 7 от договора е
уговорено, че към датата на сключване на договора, ГПР е 20,78 %, а съгласно т.
8 кредитополучателят заплаща на банката еднократна такса за разглеждане на искането
за кредит в размер на 20 лв. Освен тази такса банката събира и комисиона за
управление на кредита в размер на 2 % от разрешения кредит в деня на усвояване
на кредита. В т. 10 е предвидено, че ако до изтичането на срока на усвояване на
предоставената сума, кредитополучателят не усвои цялата сума по кредита, то
същият дължи на Банката комисиона за ангажимент 2 % върху неусвоената част от
кредита. Съгласно т. 11
кредитополучателят има право да погаси предсрочно част или всички свои
задължения по кредита, без да дължи на банката такса за предсрочно погасяване.
При забава е предвидено, че се наличслява наказателна лихва по т.12, която се
формира от лихвения процент по т.6 плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната
вноска, независимо дали падежът е в неработен ден. В договора за кредит е отразено, че се сключва
при условията на чл.298, ал. 1, т. 1 ТЗ. С подписване на договора
Кредитополучателят декларира, че са му представени и е запознат с общите
условия на Банката за кредити на физически лица и приема прилагането им при
уреждане на отношенията между него и банката във връзка със сключване и
изпълнение на договора.
Към договора за кредит е подписан от
страните по него и погасителен план, в който е посочен броя, периодичността и
падежа на погасителните вноски, техният размер, както и общият размер на
плащанията и разпределението на вноските и останалите дължими суми по главница
и възнаградителна лихва.
От приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размерът на кредита е
14 500 лв., които са усвоени еднократно на 25.06.2009 г. чрез превеждането
им по открита на името на ответника банкова сметка *** – кредитор. Сумите ,
които са постъпвали по сметката, обслужваща кредита и какви по пера и размер
задължения са погасени с тези суми към “ ПИБ “ - АД по Договор за банков кредит
№ *** от 23.06.2009г. за периода от датата на сключване на договора
23.06.2009г. до датата на проверката от експертизата 08.01.2020г. по дати и
пера и общо в размер на 4475,99лв., с които е погасена възнаградителна лихва в размер на 2743,51 лв. и лихва върху просочена главница в размер от
1732,48 лв. Размерът на начислените
задължения по договора за кредит от крайната дата на падеж на първата вноска
25.07.2009г. до датата , посочена в извлечението от сметка 06.03.2018г. ( тоест
до 05.03.2018г. вкл.) за главница за лихви , други такси и комисионни по пера е
както следва: начислена главница в 84 вноски до 25.06.2016г.- 14 500,00
лв., общо начислена договорна лихва до
25.06.2016г. - 12 791,95 лв., общо
начислена наказателна лихва до 05.03.2018г. - 17 552,51 лв., комисиона за управление на кредита в размер
на 2% - 290,00 лв., както и такса за разглеждане искане за кредит - 20,00 лв.
След приспадане на извършените погасявания с направените плащания както следва:
общо платена договорна лихва до 25.06.2010г.- 2 743,51 лв.; общо платена
наказателна лихва до 31.05.2012г.
- 1 732,48 лв.; комисиона за управление на кредита в размер на 2% - 290,00 лв. и такса за разглеждане искане за
кредит - 20,00 лв. Размерът на
непогасените задължения по договора за кредит към датата , посочена в
извлечението от сметка 06.03.2018г. (тоест до 05.03.2018г, вкл.) за главница за
лихви , други такси и комисионни по цера е както следва: главница в 84 вноски до 25.06.2016 г. - 14 500,00 лв.; общо договорна
лихва от 25.06.2010г. до 25.06.2016г. -
10 048,44 лв. и общо наказателна лихва от 31.05.2012г. до 05.03.2018г. - 15
820,03 лв. Вещото лице посочва, че
в Приложение № 1- Таблица към заключението са посочени задълженията за
главница , за договорни и наказателни лихви / други такси и комисионни няма /
по Договор за банков кредит № ***/23.06.2009r. след приспадане на извършените
плащания / погасявания към датата , посочена в извлечението от сметка към
06.03.2018 г./датата на входиране на Заявлението по чл.417 от ГПК в съда /,
като в обобщен вид сумите по пера и общо са: главница - 14500,00 лв., просрочена договорна лихва по чл.6 от Договора от
25.06.2010г. до 25.06.2016г. - 10048,44 лв. и просрочена наказателна лихва по
чл.12 от Договора от 31.05.2012г. до 05.03.2018г. вкл. - 15820,03лв. или общо: 40368,47 лв.
От приетото по делото допълнително заключение на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че размерът на вземанията за главница и лихви по
Договор за банков кредит № *** от 23.06.2009г. в посочените от процесуалния
представител на ищеца периоди , а именно за дължими: за главница от 05.03.2013
г. до главния падеж , крайния срок за погасяване на кредита 25.06.2016г. по
вноски е общо за
периода е 9 775,47 лв. Договорна лихва от 05.03.2015г. до 25.05.2016г. по
вноски е посочен е общо за периода в
размер от 998,61 лв. и наказателна лихва от 05.03.2015г до
05.03.2018г. вкл. е общо за периода 4 497,75 лв.
Ответникът е направил възражения за недействителност на договора за кредит,
поради неспасване на императивни законови разпоредби на ЗПК (отм.).
Съгласно чл. 7, т. 4 от Закона за потребителския кредит (отм.);
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа посочване на чиста стойност
на кредита (подлежаща на получаване главница на кредита). По представения
договор параметрите на кредита, който е предоставен на ответника са следните:
размер на кредита за погасяване на задължения
– 14 500 лв.
Формулировката е ясна, с точно посочване на размера като конкретна стойност. Не
е налице нарушение на цитираната разпоредба.
Съгласно чл. 7, т. 6 от Закона за потребителския кредит (отм.) договорът
за потребителски кредит трябва да съдържа посочване на годишен процент на
разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи
кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и
всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит. А
съгласно чл. 7, т. 6 от Закона за потребителския кредит (отм.) договорът
за потребителски кредит трябва да съдържа условията, при които посочените в т.
6 разходи по кредита могат да бъдат променяни. В случая - видно от договора -
годишният процент на разходите е ясно фиксиран – 20,78 %. Касае се за първата хипотеза на чл. 7, т. 6 от ЗПК (отм.),
при която изчисляването на годишния процент на разходите е възможно и то е
извършено с посочване на конкретен процент.
На следващо
място се твърди, че е нарушен чл. 7, т.8 от ЗПК (отм.);
- условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера,
броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно, общият
размер на тези плащания. В
приетия като доказателство по делото погасителен план, който представлява
неразделна част от договора и е подписан от
страните по него, са подробно посочени условията за
издължаване на кредита от потребителя - размера, броя, периодичността и датите
на погасителните вноски, както и общият сбор на
дължимите вноски по договора за кредит.
Съгласно чл. 7, т. 12 от Закона за потребителския кредит
(отм.) договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа посочване на правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, както и условията за прекратяване на договора. Същите са изрично
посочени в т. 11 от сключения договор, съгласно
изложеното по – горе, поради и което не е налице нарушение на цитираната
разпоредба на ЗПК (отм.)
Посочва се, че съгласно чл. 6 ЗПК (отм. ) Кредиторът уведомява потребителя
за всички условия на потребителския кредит преди сключването на договора.
Доколкото договорът е сключен при общи условия, се оспорва на ответника да са
предоставяни общи условия, нито той да се е съгласявал с тях.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, националният съд е длъжен
служебно да разгледа неравноправния характер на договорна клауза - Решение на
Съда ( четвърти състав ) от 04.09.2009 г. по дело С - 243/08 и Решение на Съда
( първи състав) от 03.06.2010 г. по дело С - 484/08. Съгласно чл. 146, ал.1
ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл.
146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи
при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е
изчерпателно.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези,
регламентирани в цитираната правна норма, като напр. при налагане на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора както и липса на уведомяване за всички
условия по договора за кредит и др. В случая не са представени общите условия,
от които да се установят и другите елементи на сключения договор за кредит
извън тези отразени в него. От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че с платените от ответника суми са
погасени единствено задължения за лихви, като не става ясно дали този ред на
погасяване е въз основа на договорка между страните или е в представени на
ответника и приети от него общи условия, действащи към датата на сключване на
договора за кредит.
Сочи се и липса на информация по чл. 7, т. 9 във вр. с чл. 21, ал.2, т. 3 ЗПК (отм.), а именно: липса на информация в договора по отношение на разходите
за извършване на превода на средства и
поддържането на банкови сметки, предназначени да обслужват погасяването на потребителския кредит, на
лихвите и другите разходи по него, както и за събиране на дължимите вноски или
за извършване на други плащания, независимо от това, дали сумите се събират в
брой или по друг начин. В случая в договора
за кредит липсва подобна информация. Не се установи и при разпределената
доказателствена тежест за това да са връчвани на ищеца общи условия, като в
същите да е налице тази информация.
Твърди се и нарушение на чл. 7, т.10 от ЗПК (отм.); - че
договорът трябва да съдържа елементите на общата стойност на кредита, които не
са включени при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, когато
точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в
договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се
начинът на изчисляването им или реалистичната оценка за стойността им.
Съгласно чл. 7, т.10 от ЗПК (отм.);
договорът следва да съдържа елементите на общата стойност на кредита, когато не са включени при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК (отм.);
годишният процент на разходите по кредита представлява общата стойност на
кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на
предоставения кредит /в случая в чл. 7, ал.1 от договора е посочено – 20.78 %
/.
В договора са посочени такса за разглеждане на
искането и комисиона за усвояване на кредита, но липсва информация за разходите по чл. 21, ал. 2, с изключение на тези, които
възникват поради неизпълнение на договора от страна на потребителя, които
са изчерпа. Освен това не
са отразени елементите на общата стойност на кредита, които не
са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита;
когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени
в договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се
начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност.
В горния
смисъл е и практиката на СЕС, като съгласно Решение по дело С – 377/2014 - ГПР, който на годишна база е равен на
текущата стойност на всички ангажименти (усвоявания, погасявания и разходи),
бъдещи или съществуващи, договорени между кредитора и потребителя, се изчислява
в съответствие с математическата формула, съдържаща се в
част I от приложение I. За целите на изчисляването на [ГПР]
се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите,
дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според
договора за кредит, и разходите, различни от дължимата цена за покупка на стоки
или услуги, независимо дали плащането по съответната сделка се извършва в брой
или чрез кредит. Разходите
за поддържане на сметка за регистриране на погасяванията и усвояванията,
разходите за използване на разплащателни средства за погасяванията и
усвояванията и другите разходи, свързани с платежните операции, се включват в
общите разходи по кредита за потребителя, освен ако откриването на сметката не
е по избор и разходите по нея са посочени ясно и отделно в договора за кредит
или в друг договор, сключен с потребителя“.
В Решение № 95/13.09.2016г. по т. д. № 240/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е
поставено и изискването данните за разходите по кредита (лихвени и нелихвени
разходи и фактори) да са публично достъпни, за да се изключи субективният
елемент при изменението и за да може потребителят да направи прогноза или
самостоятелни изчисления, т.е. да предвиди икономическите последици от
сключването на договора.
Между
ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит по чл.4 и сл. ЗПК (отм.). Съгласно чл.4
ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 6 ЗПК (отм.) договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма и на потребителя се предоставя екземпляр от
договора, като съгласно ал. 1 Кредиторът уведомява потребителя за всички
условия на потребителския кредит преди сключването на договора. В чл. 7 ЗПК
(отм.) са уредени изискуемите реквизите на договора за заем, като липсата на
някои от тях, лимитативно изброени в чл. 14 ЗПК (отм.) обуславя
недействителност на договора за кредит.
В
настоящия случай не се доказа потребителят – ответник по делото да е
уведомен за всички условия по
потребителския кредит преди сключване на договора. Не се установява същият да е
бил запознат с размера на годишния процент на разходите
преди сключване на договора за револвиращ заем, като липсват представени по делото общи
условия, от които да се направи
извод, че данните, съдържащи и ГПР да се попълват от кредитора след одобрение
на кредита и да се представят предварително на потребителя. Предвид така
изложеното съдът счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 6 от ЗПК
(отм.). Както беше посочено по – горе не са изпълнени и разпоредбите на чл.7,
т.9 ЗПК и 10 отм.
Нарушението
на горецитираните разпоредби обуславя
недействителност на договора за заем на основание чл. 14 ЗПК (отм.). Съгласно цитираната
разпоредба, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая
от приетото по делото основно заключение на съдебно – счетоводната експертиза
се установява размера на платената от ответника сума по кредита, а именно: сумата от 4 475,99 лв., с която частично
е погасена главницата и е останала дължима главница в размер на 10024,01 лв.
Предявените
искове се явяват основателни до размера от 10024,01 лв. , ведно със законна
лихва върху тази сума, като следва да се отхвърлят като недоказани и
неоснователни по отношение на претенциите за главница до пълния предявен размер
от 14 500 лв., ведно със законната лихва,
както и за претенцията за лихви, както следва: сумата от 10 048,44 лева
/десет хиляди четиридесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/
просрочена договорна лихва лихва по т.6 от договора за периода от 25.06.2010 г.
до 25.06.2016 г. и сумата от 15 820,03 лева /петнадесет хиляди осемстотин и
двадесет лева и три стотинки / - наказателна лихва по т.12 от Договора за
периода от 31.05.2012 г. до 05.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
отхвърлената главницата, считано от 06.03.
2018 г. до окончателното изплащане на задълженията.
На
основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото
следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от
исковите претенции. Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, като
претендира присъждане на разноски, както следва: разноски в исковото производство в размер от
807,37 лв. – държавна такса, 300 лв.- депозит за вещо лице и 150 лв.-
юрисконсултско възнаграждение. На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство на основание – 100
лв., от което следва, че разноските в исковото производство са в общ размер от
1207,37 лв., от които по съразмерност в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 299,81 лв. В заповедното производства са направени разноски от ищеца
в общ размер от 857,37 лв., от които по съразмерност следва да се присъди в
полза на ищеца сумата от 212,90 лв.
Ответникът
претендира разноски за исковото производство в размер от 1745 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени и приети
писмени доказателства. Ищецът е направил в срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е съдът намира
за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 2, ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие) общият размер на минималното
възнаграждение е 2800,60 лв., което надвишава заплатеното и претендирано
възнаграждение от 1745 лв. В полза на ответника, съразмерно на отхвърлената
част от исковите претенции следва да се присъдят разноски в размер от 1310,64
лв.
По
изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К.М.Б., с ЕГН: **********, адрес: *** дължи на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков”
№ 37 сумата от 10048,01 лв. – главница по Договор за банков № *** от 23.06.2009г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.03. 2018 г. до
окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3689/2018 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37 против К.М.Б.,
с ЕГН: **********, адрес: *** искове за признаване на установено в отношенията между страните,
че се дължат сумите, както следва: 4 475,99 лв. - сумата от -просрочена
главница по Договор за банков № *** от 23.06.2009г., сумата от 10 048,44 лева
/десет хиляди четиридесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/
просрочена договорна лихва лихва по т.6 от договора за периода от 25.06.2010 г.
до 25.06.2016 г. и сумата от 15 820,03 лева /петнадесет хиляди осемстотин и
двадесет лева и три стотинки / - наказателна лихва по т.12 от Договора за
периода от 31.05.2012 г. до 05.03.2018 г., ведно със законната лихва върху отхвърлената
главница, считано от 06.03. 2018 г. до
окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3689/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37 да заплати на К.М.Б., с ЕГН: **********, адрес: *** сумата
от 1310,64 лв.- разноски по гр.д. 12859/2019 г. по описа на ПРС, съразмерно на
отхвърлената претенция.
ОСЪЖДА К.М.Б., с ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37 разноски по съразмерност на уважената част
от исковите претенции, както следва:
сумата от 857,37 лв. – разноски по гр.д. 12859/2019 г. по описа на ПРС и
сумата от 212,90 лв. – разноски по ч.гр.д. № 3689/2018 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ