№ 43298
гр. София, 18.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110153642 по описа за 2023 година
С Решение с Рег.№ 14392 / 24.07.2025 г. съдът е осъдил В. В. В. и Г. Л. Р. да заплатят на Д.
С. ........, направените по делото разноски в размер на всеки един от ответниците по 680 лв.,
като в мотивната част на решението съдът е счел по отношение на разноските, съгласно чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски,
внесена държавна такса в размер на 60 лв. и са заплатени на вещите лица депозити в общ
размер на 1300 лв, от платените от ищеца депозити.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпило искане от страна на ищеца за изменение на решението
тъй като съдът е осъдил ответниците да му заплатят разноски за държавна такса и депозити
за експертизи (общо 1360 лева) , но е „пропуснал да осъди ответниците да заплатят“
платения от него адвокатски хонорар в размер на 800 лева.
Конкретното искане е съдът да измени решението си и да осъди двамата ответници (В. В. В.
и Г. Л. Р.) да му заплатят разноски в размер на „всеки един от ответниците по 1080 лева“
(което включва по 680 лева за такси и депозити и по 400 лева за адвокатски хонорар).
Становището на ответната страна е да н се уважава молбата на ищеца тъй като : твърди
наличиена неизпълнен договор (основен аргумент): Твърди се, че адвокатът на г-н ........
(адв. Няголов) не е извършил работата, за която е платен хонорарът от 800 лева. В
становището пише, че по делото "няма абсолютно никакви доказателство" адв. Няголов да е
участвал в съдебни заседания или да е давал консултации. Изтъква се, че "цялата работа" на
адв. Няголов се изразява в подаването на една-единствена молба. Заключава е, че след като
договорът за правна защита не е изпълнен, възнаграждение "не се дължи и не следва да се
присъжда" на г-н ......... Прави и Възражение за прекомерност (алтернативен аргумент):,
като в случай че съдът все пак реши да уважи молбата на г-н ........, адвокат Б. прави
"възражение за прекомерност" на адвокатското възнаграждение, тъй като платеният хонорар
не отразява "нито обема вложени усилия (каквито очевидно не са полагани) нито
обективната сложност на делото".
1
Молбата е допистима, по същество основателна.
Въпреки, че в Решение с Рег.№ 14392 / 24.07.2025 г. съдът е счел, че ищецът не е представил
списък по чл. 80, ал. 1 ГПК, макар да е записано в молба от 21.02.2025г., че е представен
такъв - към молбата липсва, съдът след като се запозна с материалите по делото, установи,
че самата молбаот 21.02.2025г. съдържа в себе си изброяване на разноските, които ищецът
твърди да е сторил и чието присъждане търси / лист 537 от коириците на делото/.
договор за правана защита и съдействие съдът намира на лист 127 от делото и него е видно,
че сумата в размер на 1200 лв. , с заплатени в брой от ищеца на адв Няголов, като договорът
служи за разписка. Съдът не може да присъди повече, отколкото е поискано с молбата,
поради което ще се произнесе само по тази претенция от 800 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението, че договорът не е изпълнен. Обемът на
извършената от адвоката работа е въпрос на договорни отношения между ищеца и неговия
пълномощник. За производството по чл. 78 ГПК е достатъчно да се установи, че разходът е
реално направен във връзка с воденото дело, което в случая е удостоверено с представения
договор. Доколкото всеки има право на защита от професионален юрист - адвокат - а дали
тази защита ще се изрази в явяване на съдебнои заседания или - не , е изцяло във
вътрешните отношения на страните.
По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК: Съдът намира същото за преклудирано.
Съгласно установената съдебна практика, възражение за прекомерност може да бъде
направено най-късно до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. В
настоящия случай, ответната страна не е направила такова възражение в този срок.
Възражението е заявено за първи път едва със становището в отговор на молбата по чл. 248
ГПК, т.е., след постановяване на съдебното решение. Поради това то е процесуално
недопустимо и не следва да бъде разглеждано.
Това е така, тъй като: Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която
прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви
искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на
устните състезания в съответната инстанция. След този момент в посочената във въпроса
хипотеза възражението за прекомерност е преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а
бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. /Така Определение №36/26.01.2015 по
дело №5936/2014 на ВКС, ГК, I г.о./
Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е процесуално недопустимо като
подадено извън срока по чл. 80 ГПК, тъй като страната е разполагала с възможността да го
направи до приключване на устните състезания в съответната инстанция, налице са били две
открити съдебни заседания, на които е присъсвал представител на ответника Р.а - нейният
съпруг господин Р., както и самият ответник Р. - в лично качество, следващи представеното
искане и доказатеслтва за сторени разноски, като такова възражение не е сторено, а се прави
за първи път с отговора на молба по чл. 248 ГПК.
Предвид изложеното, съдът констатира, че действително е пропуснал да се произнесе по
своевременно заявеното и доказано искане за присъждане на адвокатско възнаграждение,
2
като доколкото е поискано изменение на решението в частта на разноските, чрез допълване с
осъждане на ответниците да заплатят общо сумата в размер на 800 лева, искането е
основателно.
Този разход, съобразно изхода на спора, следва да бъде възложен в тежест на ответниците,
като всеки от тях дължи по 1/2 от сумата, или по 400 лева.
Следователно, към присъдените на всеки от ответниците разноски от 680 лева, следва да се
добави и сумата от 400 лева за адвокатски хонорар, с което общият размер на дължимите от
всеки ответник разноски става 1080 лева.
Поради това молбата по чл. 248 ГПК е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение с Рег.№ 14392 / 24.07.2025 г., постановено по гр. д. № 53642/23г. по
описа на СРС по следния начин: след думите:
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Лозенец, ул. ......... № 37 и Г.
Л. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Лозенец, ул. ......... № 37, да заплатят на Д.
С. ........, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на всеки един от
ответниците по 680 лв., да се чете: КАКАТО И СУМАТА В РАЗМЕР НА по 400 лв. за всеки
един ответник - представляващи адвокатско възнаграждение, или всеки един от ответниците
да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1080 (хиляда и осемдесет) лева – разноски,
сторени в производството.
Определението подлеж на обжалване пред СГС в двуседмичен срок след получаване на
препис от страните с частна жалба.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3