Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 27.01.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              Районен съдия: Венцислав Василев

                                     Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….………………………………………………….………………………………

и в присъствието на  прокурора.……………………………………………..….………………………………

         като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  2549/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от Е.Ю., чрез процесуален представител до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0001621 / 26.11.2019 г. на Началника на ОО ”АА” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

         Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Постъпило е писмено становище от упълномощения защитник с което се поддържа жалбата, като се развиват допълнителни и подробни съображения за отмяната на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят е турски гражданин. На 25.11.2019 г. около 23,40 часа управлявал т.а. „Мерцедес“ с рег. № *** с прикачено полуремарке в района на ГКПП „Дунав мост” по маршрут на движение Република Турция – Република Полша. В този район бил спрян за проверка от служители на ОО”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. При извършената проверка и направената компютърна разпечатка на дигиталната карта на водача се установило, че жалбоподателят не спазва изискванията на чл.8 § 2 изр.2  от АЕТR вр. чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози вр. чл.2 § 3  от Регламент (ЕО) 561/2006 г. , като е ползвал намалена дневна почивка, която е по-малко от законоустановените 9 ч. Жалбоподателят e ползвал намалената дневна почивка от 3 ч. 12 м. за периода от 21,17 ч. на 05.11.2019 г.  до 0,29 ч. на 06.11.2019 г., което е  по-малко с 5 ч. 48 м. от законоустановените минимум 9 ч. Доколкото предходната намалена дневна почивка е завършила в 05 ч. 43 м. на 05.11.2019 г. жалбоподателят е следвало да бъде в режим почивка най-малко до 06 ч. и 17 м. на 06.11.2019 г. За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.В.Д.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел на турски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач му било прочетено издаденото наказателно постановление с което му било наложено наказание по чл.93б ал.7 т.3 от ЗАПр за посоченото нарушение на  АЕТR глоба в размер на 1 500 лв.

                 

         Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право на това и срещу подлежащ на съдебно обжалване акт и в този смисъл е допустима.     

        

Разгледана по същество е неоснователна.

   

   В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и  правилно е приложен  материалния закон.

        

   Съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Доказателства за това се съдържат в приложените по делото извлечения от картата на водача и показанията на актосъставителя в съдебно заседание; същевременно в жалбата по никакъв начин се оспорва нарушението. Същото не е оспорено от жалбоподателя при връчването на АУАН, което е извършено в присъствието на преводач от турски на български език. Също така в жалбата няма възражения относно авторството или доказаността на обвинението.

         Основното възражения, което прави от защитата се състои в това, че правото на защита на жалбоподателя било нарушено,тъй като в хода на производството не е назначен  преводач от български на турски език и съответно на жалбоподателя не са преведени нито АУАН, нито НП. Това възражение е напълно неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. На първо място по делото безспорно се установява,че в административнонаказателното производство е имало назначен преводач от български на турски език и обратно за което към преписката е приложен и нарочно съставен акт в тази насока (л.27). Преводачът е бил назначен както при връчване на АУАН, въз основа на който е образувано същото ,така и при връчване на наказателното постановление, а също и при връчване на заповед за ПАМ, която не е предмет на настоящото съдебно дирене. Отделно от това по делото има писмена  декларация от преводача, че е превел всеки от двата процесуални документа на наказаното лице на турски език, т.е. същите са му преведени от български език. Също така в декларацията на преводача е посочено както и времето през което е извършена съответна дейност, така също и  изрично е декларирано,че му е разяснена наказателната отговорност по чл.290 ал.2 от НК. При това положение съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено и същият е разбирал по ясен и недвусмислен начин, както съставения против него АУАН ,така също и издаденото наказателно постановление. По този начин съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по чл.21 ал.2 и чл.142 ал.1 и ал.3 вр. гл. ХХХа от НПК, като е осигурил и гарантирал пълно спазване на процесуалните права на наказаното лице. Очевидно така му е предоставена възможност в пълен обем да се възползва от правото си на защита, разбирайки процесуалните действия с него участие. Не е съществено нарушение на процесуалните правила обстоятелството ,че не му е връчен препис от АУАН и НП на турски език, съобразно чл.55 ал.3 от НПК, защото това не му нарушава правото и възможността да разбере в какво точно е обвинен и съответно за какво точно му е наложено административно наказание. В този смисъл съдът намира,че дори и да е допуснато нарушение на процесуалните правила в аспекта на чл.55 ал.3 от НПК същото е от категорията на несъществените и същото по никакъв начин не е основание за отмяна на обжалваното НП. Не е нарушена разпоредбата на чл.44 ал.4 от ЗАНН, тъй като след като АУАН е бил преведен на  нарушителя от преводача на турски език и преди да бъде предоставен на наказващия орган  жалбоподателят не е направил никакви възражения и по този начин съдът намира, че той се е съгласил с фактическите констатации в него. Чл.44 ал.4 от ЗАНН е специална разпоредба по отношение на чл.44 ал.1 от ЗАНН и като такава я дерогира. Не е налице и никакво нарушение на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като нарушението е описано с всички негови признаци от обективна и субективна страна и то по начин позволяващ на жалбоподателя да разбере за какво нарушение му е наложено административно наказание, вкл. време ,място и начин на извършване.

Предвид изложеното съдът намира,че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно. Санкцията е от вида на абсолютно определените и размерът им не зависи от волята на съда и АНО, т.е. същата не подлежи на индивидуализиране.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно  постановление № 38 – 0001621 / 26.11.2019 г. на Началника на ОО ”АА” гр.Русе с което на Е.Ю., турски гражданин  му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.93б ал.7 т.3 от ЗАПр.

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя.  

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                         Районен съдия :