Р Е Ш Е Н И Е №
І- 243
град Бургас
, 30.09. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
...........двадесет и трети септември …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.
Детелина Димова
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1754 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на „Спийд Интернешънъл Транспорт „ЕООД -гр.Бургас – ответник по гр.д. № 8964 /2019 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 994/10.04.2020 год. постановено по същото дело ,с което е установено по отношение на въззивника ,че дължи на С.Й.Й. от гр.*** сумата от 20 000 лв. –получена по предварителен договор за покупко-продажба на МПС-лек автомобил ,марка“Ауди“,модел S8,с ДК № СВ 32 66 КХ,цвят сив ,ведно с всичките му принадлежности ,ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -30.04.2019г. до окончателното изплащане ,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3415/2019 г. по описа на БРС .
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано.,постановено при допуснати процесуални нарушения.
Сочи
се на първо място ,че неправилно съдът приема ,че не е налице договор за
покупко-продажба на изплащане на движима
вещ по смисъла на чл. 205 от ЗЗД ,като с
оглед съдържанието на договора и действителната воля на страните /установена и
чрез свидетелски показания/ въззивникът счита ,че е налице именно такъв вид
договор –за продажба на адвотомобил
,чиято продажна цена ще се изплаща на вноски .
Неоснователен
е изводът на съда ,че предварителният договор
е развален по право поради невъзможност
продавачът да изпълни задължението си да прехвърли собствеността върху
автомобила .Автомобилът е бил противозаконно отнет ,но с кражбата на вещта правото й на собственост не е
изгубено-движимата вещ не може да бъде придобита по давност ,ако владението й е придобито чрез
престъпление .Освен това собственикът на откраднатата вещ може да я иска и от
добросъвестен владелец в тригодишен давностен срок –чл. 78 ал. 2 ЗС.Затова не
може да се приеме че продавачън по предварителния договор бил в невъзможност да
прехвърли собствеността на вещта .Не е можел да извърши правктически
фактическото предаване на вещта ,но това ,че автомобилът е предаден на купувача
още в деня на сключването на предварителния договор ,означава ,че за остават
само паричните задължения за купувача –т.е. задължението за предаване е
изпълнено предварително .
Счита
се за неправилен и изводът ,че договорът
е развален извънсъдебно с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и
тъй като има обратно действие ,всяка страна дължи връщане на това ,което е
получила,като се излагат доводи за това възражение и се сочи ,че няма как ищецът
да върне получения автомобил ,който е бил ползван от него до момента на противозаконното му
отнемане,което е именно и основанието за платената сума.Затова се счита ,че не
следва да бъде върната на ищеца дадената от него сума от 20 000 лв.
Счита
се ,че дори и да се приеме ,че по същността си сключеният договор няма
характеристика на договор по смисъла на чл. 205 ЗЗД ,то този договор следва да
бъде прекратен занапред поради настъпилото случайно събитие –поради факта ,че
рискът от случайно събитие по този договор тежи върху длъжника –върху страната
,която се е освободила от задължението
си поради обективна невъзможност то да бъде изпълнени .Тъй като рискът е за
длъжника ,той не може да получи насрещна престация ,поради което задължението
на другата страна по договора също се погасява.
Моли
се за отмяна на решението и вместо
него – постановяване на ново ,с което се
отхвърлят изцяло претенциите на ищеца .Не се сочат нови доказателства и
обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт . Писмен отговор
по чл. 263 от ГПК не е депозиран от въззиваемия-ответник по делото .Представил
е писмено становище ,в което оспорва въззивната жалба .Счита ,че не са
допуснати визираните в нея нарушения.Излага подробни съображения в подкрепа на
тезата си за основателност на исковата претенция.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 79 ал. 1 ЗЗД ,като
фактическата обстановка е била безспорно
установена по дело ,а именно :На 24.10.2018 г. страните по делото са сключили договор ,който
са наименували „предварителен договор за покупко-продажба на МПС“,с който са
постигнали съгласие ответникът в
качеството си на продавач да продаде на ищеца в качеството му на купувач
,собственото си МПС-лек автомобил АУДИ“ с ДК №
СВ 3266КХ- в състояние,в което се намира в момента на продажбата ,заедно
с всички принадлежности към него , за
сумата 59 000 лв. Няма спор също ,че при сключването на договора продавачът е получил в брой от купувача
сумата от 20 000 лв. ,а плащането на останалата част от сумата е било
разсрочено във времето на 10 вноски ,като страните са договорили размерите и
падежите на плащането им .Не се спори и че към същия момент купувачът е получил владението върху автомобила –за
което свидетелства и представения предварителен договор .Не се спори също и че
към момента на подписване на процесния договор
автомобилът не е бил собственост на ответника,а на „БМЛизинг“ЕАД/който
факт се установява от представения договор за финансов лизинг от 31.10.2017
г.,по който ответникът по настоящото дело
има качеството на лизингополучател.За автомобила е сключен договор за автомобилна застраховка“Каско
плюс“ при ДЗИ-Общо застраховане „ЕАД,за която е издадена комбинирана
застрахователна полица със срок на валидност от 20.11.2018 г. до 20.11.2019
г.Безспорно е също ,че в срока на действие на застрахователната
полица,застрахованият автомобил е станал обект на престъпление ,за което има
заведена щета при застрахователя и
образувано досъдебно производство във
Второ РУП при ОД МВР –Пловдив спрямо неизвестен извършител.
По
заявление на ищеца Й. по реда на чл. 410
от ГПК е издадена заповед
1774/02.05.2019 г.за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3415/2019 г. на БРС ,с която е
разпоредено длъжникът –ответник да
заплати на заявитела-ищец сумата от 20 000 лв.-като получена на отпаднало
основание по развален по право
предварителен договор за покупко-продажба на МВР от 24.10.2018г.,ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
При тази фактическа обстановка спорният
въпрос между страните по делото е бил
относно вида на сключения между тях договор от 24.10.2018 г.-като ищецът е
настоявал ,че става дума за предварителен договор за продажба на МПС,а
ответникът –че договорът има характер на договор за продажба на изплащане по
смисъла на чл. 205 от ЗЗД .
Действително
при наличие на предявен иск,основателността на който ищецът
обосновава с наличие на сключен между страните договор,който ответната страна
оспорва,съдът следва да изследва волята на страните и съобразно ангажираните по
делото доказателства,да прецени вида на този договор и неговата валидност.Едва
след това да се произнася по останалите възражения /каквито са-наличие на
прехвърлено право на собственост и неизпълнение на задължения във връзка с
установен регистрационния режим/.В тази връзка следва да се посочи ,че
настоящият съдебен състав споделя изложените от първостепенния съд съображения
относно вида на сключения между страните договор и препраща изцяло към мотивите
на решението на осн.чл. 272 отГПК
Съгласно
чл.144 ал.2 от ЗДвП –собствеността на регистрирани автомобили се прехвърля с
писмен договор, с нотариална заверка на подписите,като в двуседмичен срок копие
от този договор -праводателят е длъжен да предостави на службата, издала
регистрационния номер, а приобритателят –на службата за регистрация по
местоживеене/чл.145 от ЗДвП/.Пътното превозно средство се регистрира на името
на новия собственик,за което в закона са предвидени множество изисквания и
правила.Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ
документ,съставляващ доказателство относно съдържащите се в него
изявления,включително и относно собственика на съответния автомобил /решение №
874 от 18.11.2009г. по гр.д.№ 4074/08г. на ВКС, постановено по реда на чл.290
от ГПК/.
При положение,че
ищецът е твърдял,че сключеният между страните предварителен договор за
покупко-продажба е развален поради невъзможност за сключване на окончателен
договор/пред вид кражбата на автомобила / и претендира връщане на даденото по
договора,то иска следва да бъде квалифициран като такъв по чл.55 от ЗЗД.Следва
да се посочи,че разминаването в посоченото правно основание не е съществено,тъй
като независимо от него,районният съд
съд фактически се е произнесъл и е разгледал иска съобразно наведените
доводи в исковата молба.
Действително между страните по делото е бил сключен на
24.10.2018г.договор,но той не е договор за покупко-продажба на лек автомобил на
изплащане по смисъла на чл. 205 ЗЗД /както се твърди от ответната страна /,а е
предварителен договор/както е и наименован от страните /-като след плащане на
вноските по него ,ответникът да
прехвърли собствеността на процесното МПС.Между страните не е имало
уговорка за какъвто и да е лизинг
.Не може да се приеме и тезата за
сключен окончателен договор по смисъла на чл. 205 от ЗЗД –от една страна поради
липса на изискуемата по закон форма за
действителност по чл. 144 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,а от друга – тъй като към момента на сключване на договора
продавачът –ответник не е собственик на автомобила и не е можел да се
разпорежда с него .С договора страните са се задължили-в срок до 30.09.2018 г.
/когато е падежът на последната вноска/.да сключат окончателен- за
покупко-продажба на л.а. марка Ауди,модел S8,с ДК №
СВ 3266 КХ-сив на цвят.На посочената дата /24.10.2018 г/-продавачът /сега
ответник по делото/ е предал владението на автомобила на купувача,като
купувачът /сега ищец по делото/ е дал сумата от 20 000лв.Съгласно т.4 от
сключения предварителен договор- при неизплащане на определена вноска в срок от
5 дни от датата на падежа,договорът
подлежи на разваляне по смисъла на чл. 87 ал. 1 ЗЗД.
Не се спори по
делото,че окончателен договор между страните не е бил сключен.Не се спори и че
автомобилът е бил откраднат /. Предаването на сумата от 20000лв.от купувача на
продавача е установено с отразеното в т.2 от сключения договор,където е
посочено, че ”при сключването на настоящия договор купувачът е платил на продавача сумата от 20 000лв..” Не е доказано по никакъв
начин връщане на така получената сума. .
Независимо от дадената възможност на ответника , съдържанието на сключения
договор не е опровергано,тъй като разпитаните по делото свидетели не
установяват други уговорски ,а такава за прехвърляне на собственост срещу
цена.При така събраните гласни доказателствени средства-единственото
доказателство по делото,установяващо волята на страните – е сключения между тях
договор.Касае се за предварителен договор за покупко-продажба на лек
автомобил,съгласно който продавачът е поел задължението да прехвърли на
купувача собствеността му,което задължение не е изпълнил.Неизпълнението е
основание за разваляне на сключения договор,от което пък-с оглед предявената
претенция произтича задължението за заплащане на обезщетение и връщане на даденото .Поради липса на
доказателства за отправена нарочна покана, за такава следва да се приеме подаването
на заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение . При липса на реално изпълнение-предявяването на иска поставя
длъжника в забава от момента на връчване на преписа от исковата молба/решение №
706 от 20.12.2010г.по гр.д.№ 1769/09г.на ВКС,постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
В жалбата се твърди ,че според районния
съд предварителния договор е развален по
право поради невъзможност за продавача да изпълни задължението си да прехвърли
собствеността върху вещта .
Предварителният договор не прехвърля
собственост и не представлява разпореждане с имущество,а е източник на
облигационни отношения,обвързващи страните да се извърши продажба в
предвидената от закона форма.Въз основа на него не може да се претендира
продажна цена,преди обявяването му за окончателен.При пречка за обявяването му
за окончателен /както е в случая/ може да се иска връщане или
обезщетение.Доколкото става дума за предварителен договор по смисъла на чл. 19 от ЗЗД ,то развалянето
му се осъществява с едностранно
волеизявление от която и да е страна съобразно разпоредбата на чл. 87 ал. 2 ЗЗД /не
при условията на чл. 89 ЗЗД/.Затова и първоинстанционният съд е приел ,че тъй като се касае до движима вещ
,развалянето на договора става извънсъдебно – в конкретния случай с подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК
.
Дори и да се приеме обаче ,че развалянето
е по право ,тъй като е налице невъзможен
предмет на бъдещия окончателен договор ,то фактическият съсътав и на тази хипотеза е
доказана – а именно налице е двустранен ,възмезден предварителен договор за
продажба на МПС,по който задължението на продава за предаването на владението е обективно
невъзможно за изпълнение ,тъй като
МПС-то е откраднато .Противозаконното отнемане
обективно осуетява възможността на
продавача да предаде владението
на вещта ,независимо ,че кражбата не засяга правото на собственост на продавача .Независимо ,че владението е
предварително предадено ,към момента на сключването на окончателния договор
продавачът има отново задължение за предаване на вещта-арг. От чл. 187 изр.първо ЗЗД,а с изгубването й по причина ,за която никоя от страните не отговаря ,облигационната връзка е
изчерпана и невъзможна .С развалянето на
предварителния договор с едностранно изявление, или по взаимно съгласие на
страните, или по право по чл. 89 от ЗЗД се прекратява облигационното
правоотношение. Дължи се връщане на даденото предвид обратното действие на
развалянето, но съгласието за предаване на владението, което е фактическо
състояние, не може да отпадне с обратна сила. Идеята за обратното действие на
развалянето, провъзгласена с правилото на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД цели да
възстанови положението от преди сключване на договора, т.е. страните да си
върнат даденото по договора.Следва да се
подчертае и че към момента на
развалянето на предварителния договор
ответникът –продавач все още не е собственик на процесното МПС /а само
лизингополучател/-поради това и от тази
гледна точна е в невъзможност да прлехвърли собствеността върху автомобила
Затова и неоснователни са наведените от въззивника
доводи ,че тъй като рискът бил за
длъжника ,той не можел да получи насрещната престация ,поради което
задължението на другата страна по договора се погасявало /предвид синалагматичната връзка между
престациите на страните.Всъщност
цитираната съдебна практика в този
смисъл във въззивната жалба касае договора за лизинг /различна от настоящата
хипотеза/ и именно поради обстоятелството ,че по този вид договори
рискът е за длъжника ,ответникът не би могъл да получи собствеността върху
автомобила ,тъй като не е негов собственик , а е длъжник по договр за лизинг –
лизингополучател .При положение ,че
ответникът не би могъл да получи собствеността на автомобила ,той не би
могъл и да се разпорежда с тази собственост в полза на ищеца по настоящото дело
,което е и основание за разваляне на сключения между тях предварителен договор
.
Неоснователно е и
възражението ,че претендираната сума
представлявала насрещна престация за ползването на процесния автомобил ,тъй
като тук не става дума за договор за лизинг или договор за наем , а за
предварителен договор за продажба и платената сума представлява първа вноска от цената на въпросния автомобил
.
При това
положение даденото в изпълнение на
предварителния договор става дадено на отпаднало основание иполучилият дължи връщането му ,като в противен случай би се
обогатил без основание с него . Няма обща норма
относно случаите, в които рискът при обективна невъзможност за изпълнение се
носи от кредитора, като регулацията е с отделни разпоредби. Една от тях е
нормата на чл. 343 ТЗ, която предвижда, че рискът от случайното погиване или
повреждане на вещта при финансов лизинг е за лизингополучателя - кредитор.
Подобно правило се съдържа и в чл. 205, ал. 1 ЗЗД, според което, при продажба
на движими вещи на изплащане и запазване на собствеността от продавача, рискът
се носи от купувача - кредитор от момента на предаването на вещта, от който
момент той понася неблагоприятните последици от погиването или повреждането на
вещта, независимо, че тя не е негова собственост, като следва да заплати изцяло
цената по договора. В случая обаче важи общият принцип ,че рискът е за
собственика ,защото за да е налице някоя от изброените по-горе хипотези – по
чл. 343 ТЗ ,по чл. 205 ,чл. 263 от ЗЗД е
необходимо да има договор за покупко-продажба –какъвто в случая липсва поради липсата на форма за действителност
,или договор за лизинг – какъвто в случая също няма ,тъй като волята не е била
за лизинговане на колата .
С оглед на
горното следва да бъде потвърдено
първоинстанционното решение ,като настоящият съдебен състав изцяло споделя
мотивите на първоинстанционния съд ,към
които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .Предвид този резултат и на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на
въззиваемия ищец следва да бъдат присъдени направените пред настоящата
инстанция разноски ,които с оглед представения списък на разноските по чл. 80
от ГПК и пълномощно възлизат в размер на
1500 лв.
Мотивиран от горното
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 994/10.04.2020 г.постановено
по гр.д. № 8964/2019 г. по описа на Бургаския районен съд
ОСЪЖДА „СПИЙТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
ТРАНСПОРТ“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление – гр.Бургас
,ул.“Константин Величков“ № 59А,представлявано от Димитър Димов Дичев да
заплати на С.Й.Й. ,ЕГН **********,с адрес ***,съдебен адрес – гр.Пловдив
,бул“Марица „ № 69,ет. 1 ,оф.3-чрез адв. М.Тонев, сумата от 1500 /хиляда и
петстотин /лева –разноски по делото пред
настоящата инстанция .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн.чл. 280 ал. 3
т. 1 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.