№ 56
гр. София , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Д. Талева
Кристина Гюрова
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211100602121 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 05.12.2018 г., постановена по НЧХД № 14355/2017 г., СРС,
НО, 97 с-в е признал подсъдимия А.В.А.. за невиновен и на основание чл.304
от НПК го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, пр.2-ро вр. чл.147, ал.1 от НК, като
е отхвърлил и предявения граждански иск за неимуществени вреди.
Срещу тази присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба и допълнение към нея от частния тъжител М.М., в които твърди, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна като излага подробни
съображения в тази насока. Иска от въззивния съд да отмени присъдата на
СРС и да признае подсъдимия А. за виновен по повдигнатото му обвинение.
В жалбата се правят искания за събиране на нови доказателства, а
именно за разпит като свидетел по делото на Г.Л., която да бъде призована
при режим на довеждане от частния тъжител, с оглед изясняване на факти и
обстоятелства, касаещи процедурата по откриването на конкурси за
академично израстване от НС при ИЕФЕМ-БАН.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на
1
свидетели или вещи лица, както и събирането на нови писмени и веществени
доказателства, поради което е оставил без уважение искането на
жалбоподателката за разпит на сочения от нея в жалбата свидетел.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция повереникът на
частния тъжител – адв. М., счита обжалваната присъда за неправилна и
постановена при неправилно тълкуване на събраните по делото
доказателства. Приема за установена процедурата при откриване конкурс за
заемане на академична длъжност „доцент“, като намира, че с изпращането на
инкриминираното стихотворение на членовете на научния съвет два дни
преди заседанието подсъдимият е имал единствено и само целта да унизи
честта и достойнството на М.М. като учен. Твърди наличие на внушения, че
тя е част от група, която се опитва да надхитри честните хора в науката, че е
неморална, нечестна, непочтена, брутална, дебелоока и мързелива като учен,
както и изразяване на разбиране от страна на подсъдимия, че тя не е достойна
да защити доцентура само със статии. Моли съда да отмени оправдателната
присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия А. за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му наложи наказание, предвидено в закона,
както и да уважи изцяло предявения граждански иск.
Защиникът на подсъдимия – адв. П. , счита за правилно установени
фактите по случая и моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. В
пледоарията си изтъква възможността за участие на неопределен кръг лица в
конкурса и изразяване от подсъдимия на принципно становище за
необходимите на кандидатите качества. Сочи, че се касае не за съобщени
факти, а за субективен прочит от тъжителката на изразените от подсъдимия
оценъчни съждения, собствените възприятия и тълкуване на
инкриминираните слова. В заключение намира, че не се доказва
извършването на престъпление нито от субективна, нито от обективна страна,
поради което моли съда да потвърди присъдата.
Подсъдимият А., в лична защита, не се признава за виновен, поддържа
заявеното пред първата инстанция и намира за безпочвени твърденията, че
преди това е действал безпринципно. В предоставеното му право на последна
дума заявява, че няма какво повече да каже.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните
доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно
следствие по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил множество
доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на Е.Т., М.М., Д. М.,
А.Г.-А., П.Б.; стихосбирка, протоколи от заседания на Научния съвет на
Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН,
справката за съдимост на подсъдимия и др. Въз основа на тях
2
първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.В.А.. е българин, български гражданин, женен,
неосъждан, с висше образование, роден в гр.София, ЕГН **********.
Частният тъжител М.М. работила в Институт по етнология и
фолклористика с музей при БАН на длъжност главен асистент в секция
„Историческа етнология“. На заседание на Научния съвет към ИЕФЕМ било
внесено предложение да се обсъди предложение за обявяване на конкурс за
заемане на научна длъжност „доцент“, като частният тъжител била
евентуален кандидат. В деня преди заседанието - 20.02.2017 г. членовете на
Научния съвет получили на електронните си пощи писмо, изпратено от
подс.А.А., който бил член на Научния съвет на Института за етнология и
фолклористика с Етнографски музей при БАН със следното съдържание:
„ Уважаеми колеги от Научния съвет на ИЕФЕМ,
Ще направя всичко възможно да присъствам на заседанието на Научния
съвет на ИЕФЕМ, което ще се проведе на 21 февруари, но понеже имам
опасения, че по сериозни мои здравословни причини и медицински преглед
по същото време (за което ще представя съответните документи) може да не
присъствам на предстоящото заседание на НС, изпращам ви мнението си
относно предложението на секция „Историческа етнология” за обявяване на
конкурс за доцент.
Използването на мерена реч (което правилникът не забранява) не бива
да ви притеснява и не бива да омаловажава сериозността на изказаните мои
мисли. Напротив, в поезията си съм максимално искрен, чувствителен и
дълбок 100% Аз.
Това е стихотворение „по повод” и всяка прилика с действителни лица и
събития е случайна. Не става дума за лично отношение, а за принципи.
Научен хабилитационен труд. Да го напишеш не е невъзможно.
Когато на науката напук не го напишеш, вече в тревожно
Тревожно е за честните колеги и не е свързано с човешка леност.
Не става дума тука за стратегия, а за наука, честност и почтеност.
Доцент ще станеш, а след туй професор. По стълбичката ще вървиш
нагоре.
Върха ще стигнеш, ще си килнеш феса, надхитрил честни учени и хора.
А после като теб ще са дузина.
Все повече ще стават, по-брутални.
3
Едни ще си мълчат от колегиалност, а моят укор ще е глас в пустиня.
Ще кажеш, че законът позволява тъй да постъпиш - че не е нередно.
Така е, но науката тогава ще можем ли в очите да погледнем?
Да, ти дебелоок си и ще можеш, но аз не мога и това ме мъчи.
А глутницата вълци в овчи кожи с научните си титли ще се пъчи.
19.02.2017 г.‘
Частната тъжителка М. се почувствала засегната от така
разпространеното писмо от страна на подсъдимия, поради което депозирала
частна тъжба до Софийски районен съд. Заедно с частната тъжителка
потенциални кандидати за длъжността били гл.ас. Г. Г. и гл.ас. С.А., които
също нямали монографии.
Според въззивния съд така изложената фактология на събитията в
цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен
състав в необходимата степен и достатъчно пълнота. Установени са по
безспорен начин обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото
– времето, мястото и начинът на извършване на инкриминираното деяние и
неговия автор, като не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното убеждение на съда. Обсъдени са всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка
на други и без да са допуснати логически грешки при анализа им. Събраната
по делото доказателствена съвкупност е последователна и еднопосочна, като
от нея с пълна категоричност се установяват фактите, включени в предмета
на доказване.
Правилно в основата на доказателствените си изводи,
първоинстанционният съд е поставил показанията на разпитаните свидетели –
колеги на подсъдимия, които са непротиворечиви, логични и дадени от лица,
за които липсва съмнение за възможна заинтересованост. Подобно на
районния съд, настоящият състав намира същите за обективни и
последоватени, като от тях се установяват обстоятелства, свързани с
процедурата по обявяване на конкурс, времето, мястото и съдържанието на
изпратения от подсъдимия имейл, както и индивидуалната интерпретация на
стиховете от всеки от тях.
Не могат да бъдат споделени доводите на повереника на частната
тъжителка относно това, че на разглежданото заседание на научния съвет са
обсъждани именно публикациите на тъжителата, нито тези, отнасящи се до
формулировката на точката от дневния ред, по която е взел отношение
подсъдимият. Показанията на свидетелките Г., М., А. и Б. са категорични за
това, че предмет на обсъждане на заседанието на Научния съвет е било
откриването на процедура за обявяване на конкурс за длъжността, а не
4
конкретно лице, което да я заеме. Независимо от обстоятелството, че
свидетелките Г. и М. посочват тъжителката като лицето, чиито публикации са
били обсъждани, същите уточняват, че това е станало на заседание на
съответната Секция, която е отправила искането до Научния съвет за
откриване на конкурс и тъжителката е сочена като тяхното предложение за
лице, което да заеме длъжността. Същевременно от заявеното от Г., А. и Б. се
установява, че ако се вземе решение за обявяване на конкурс, то се обявява в
ДВ, след което започва да тече срок за подаване на документи, както и че
предложението е анонимно и всеки, който отговаря на изискванията, може да
участва. От съществено значение за изводите на съда се явяват и показанията
на свидетелката Б., в които се съдържа информация за още двама
потенциални кандидати за длъжността „доцент“ от тази Секция. Поради това
не може да се приеме, че предмет на обсъждане на това заседание на Научния
съвет са били публикациите на тъжителката, съответно нейната евентуална
кандидатура.
При обсъждане на показанията на свидетелката М., съдът съобрази
близките роднински отношения с тъжителката, но ги прецени като
обективни, кореспондиращи с останалите доказателства по делото и вярно
отразяващи фактите от действителността.
Въззивният съд прецени обясненията на подсъдимия с оглед естеството
им на важно доказателствено средство, както и на основно средство за защита
и, с оглед пълното им съответствие със събрания доказателствен материал, ги
прие като годен източник на информация за включените в предмета на
доказване обстоятелства.
Контролиращата инстанция кредитира и представените по делото
писмени доказателства, които допринасят за изясняването на обективната
истина.
Въз основа на направения анализ на доказателствената съвкупност,
въззивният съд се съгласява с правните изводи на първоинстанционния, че в
случая не е осъществен състава на престъплението чл.148, ал.2, пр. 1 вр. ал.1,
т.2, пр.2 вр. чл.147, ал.1 от НК, като намира за неоснователни възраженията
на повереника, касаещи правната оценка на събраните доказателства.
В съдебната практика и в правната доктрина се приема, че предмет на
престъплението клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание,
които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. То
следва да е позорно, недостойно от гледна точка на общоприетите морални
разбирания и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото,
или в частност - да приписва извършването на престъпление. На следващо
място, тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат
чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност. Разгласяването на мнение или субективна
5
оценка на дееца не осъществява състава на това престъпление, доколкото не е
обвързано с конкретни факти и деяния на дадено лице, които биха могли да
повлияят отрицателно на обществената оценка за него. Както при обидата,
така и при клеветата разгласеният факт следва да е обективно позорен, а не е
обусловен от личната преценка на лицето, за което се отнася. В случая, както
правилно е приел СРС, липсват кумулативно изискуеми елементи от
престъпния състав.
На първо място не се установява осъществяването на изпълнителното
деяние на престъплението, а именно подсъдимият да е разгласил
клеветнически твърдения по отношение на конкретно лице. Както правилно е
съобразил районният съд, липсват доказателства към момента на създаване на
инкриминираното стихотворение подсъдимият да е знаел кои ще са лицата,
които ще вземат участие в конкурсната процедура, чието обявяване е било
предмет на обсъждане на заседанието, нито е споменал имената или
индивидуализиращи частната тъжителка белези. Напротив, както основателно
е посочил подсъдимият пред първата инстанция, лирическият герой в
стихотворението е от мъжки пол, а творбата е създадена значителен период от
време преди изпращането до членовете на Научния съвет, което
потвърждава становището му за изразяване на принципна позиция по
отношение на съществуващи тенденции в развитието на българската наука и
научна общност.
Освен това инкриминираните изрази не могат да бъдат приети като
описание на факти и обстоятелства от позорен характер или факти, които да
осъществяват приписано на частния тъжител престъпление. Никъде в
инкриминирания текст не се съдържат твърдените от тъжителката
клеветнически изрази: че конкретно тя е „част от група, която се опитва да
надхитри честните хора в науката“, „неморална“, „нечестна“, „непочтена“,
„брутална“, „дебелоока“, „мързелива като учен“. Както е посочено и в самата
тъжба, със стихотворението се изказва мнение, а повдигнатото обвинение е за
внушения, които обективно не представляват разгласяване на опозоряващи
факти. В подкрепа на това се явява и фактът, че всеки от свидетелите, които
са възприели стихотворението пред съда излага своя собствена интерпретация
на художествения текст. Изложеното води до извод, че тъжителката е
инкриминирала своята субективна преценка за лирическото произведение, а
не конкретни факти, които обективно могат да накърнят нейната репутация.
За пълнота на изложението, не се доказа и субективната страна на
деянието, доколкото не се установи намерение на подсъдимия да накърни
репутацията на конкретно лице, а от съдържанието на имейла може да се
направи извод, че целта му е била да изрази принципната си позиция по
повод откриването на конкурс.
Правилно, предвид оправдаването на подсъдимия, СРС е отхвърлил
предявения граждански иск.
6
В съответствие със закона разноските по делото са присъдени в тежест
на частния тъжител.
В заключение и предвид съвпадението между крайните изводи на
въззивния съд с тези на първостепенния такъв, присъдата на първата
инстанция следва да бъде потвърдена изцяло.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 05.12.2018 г., постановена по
НЧХД № 14355/2017 г. по описа на СРС, НО, 97 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7