ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№688./05.11.2019г.
гр.Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр.
дело № 529/2019г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Фимбанк“
П.Л.С., дружество регистрирано в Република Малта, рег. № С17003 в малтийския
Регистър на дружествата, чрез процесуален представител адв. Т. против
определение № 2341/07.08.2019г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. №
1078/2019г., в частта, в която производството по делото е спряно до приключване
на производствата по ч.гр.д. № 1135/2019г., ч.гр.д. № 1138/2019г. и ч.гр.д. №
1140/2019г., всички по описа на ОС – Варна, с влязъл в сила акт, на основание
чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на така обжалваното определение. Твърди се,
че спорът по никое от трите дела не е преюдициален, тъй като частните жалби, по
повод на които са образувани тези дела изхождат от двадесет и двете физически
лица – бивши членове на екипажа на м.к. „Амсел“, явяващи се присъединени
взискатели по изп.д. № 447/2018г. на ЧСИ Ст. Д. и надлежно представлявани само
от адв. Х.Р., доколкото пълномощията на адв. Я. са прекратени. В същото време
молбата за спиране на производството е подадена от последния, но от името на
„Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк“, което
дружество не е страна по ч.гр.д. № 1135/2019г., ч.гр.д. № 1138/2019г. и ч.гр.д.
№ 1140/2019г., а изводът на окръжния съд, че частните жалби по тези дела
изхождат от него са неправилни. Наред с това се твърди, че „Америкън Стиймшип
Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк“ няма качеството и на
взискател по изпълнителното дело, което обстоятелство също е основание според
жалбоподателя да се приеме, че дружеството не е легитимирано да иска спиране на
производството по в.гр.д. № 1078/2019г. Иска се от настоящата инстанция да
отмени атакуваното определение и върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ГПК са постъпили писмени
отговори от адв. Р., действащ лично в качеството му на взискател по изп.д. №
447/2018г. и като процесуален представител на взискателите В.Ч., О.Д., В.П., Е.А.
и В.Х., в които се излага становище за основателност на жалбата.
Постъпил е и отговор от „Америкън Стиймшип
Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк“, чрез адв. Я., с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни аргументи за
законосъобразност на определението за спиране, като се твърди, че дружеството
действа в качеството на частен правоприемник на вземанията на взискателите –
физически лица и като такъв, на основание чл.226 ал.2 ГПК има право да встъпи в
делото.
Частната
жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Производството по в.гр.д. №
1078/2019г. на ОС – Варна е образувано по жалби на Phaeton Navigation ING и „Булярд Корабостроителна индустрия“ АД против
разпределение от 27.03.2019г., извършено по изп.д. № 447/2018г. на ЧСИ Ст. Д.,
като в хода на процеса първият жалбоподател е оттеглил жалбата си и
производството е продължило само по жалбата на втория.
Настоящият жалбоподател Фимбанк
П.Л.С. има качеството на основен взискател по процесното изпълнително дело,
което го легитимира и като страна по производството по чл.463 ГПК, респ. с
право да обжалва определението за спиране. Последното е постановено по повод
молба на „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън
Инк“, чрез адв. Я., в която същият е изложил доводи, че дружеството е частен
правоприемник на 22 физически лица /подробно посочени/, явяващи се присъединени
взискатели по изпълнителното производство и като такъв е обжалвал актове на ЧСИ
за връщане на частни жалби по чл.435 ГПК, вкл. и срещу разпределението от
27.03.2019г., които са предмет на ч.гр.д. № 1135/2019г., ч.гр.д. № 1138/2019г.,
ч.гр.д. № 1139/2019г. и ч.гр.д. № 1140/2019г., производствата по които не са
приключили с влязъл в сила съдебен акт. Окръжният съд е приел, че
производствата по тези дела са образувани по частни жалби на това дружество, но
преюдициални за разрешаване на спора относно законосъобразността на обжалваното
пред него разпределение се явяват само тези по ч.гр.д. № 1135/2019г., ч.гр.д. №
1138/2019г. и ч.гр.д. № 1140/2019г., поради което и на основание чл.229 ал.1
т.4 ГПК е постановил спирането до приключване на тези дела.
Този извод не се споделя от настоящата
инстанция.
От извършената служебна справка с
ч.гр.д. № 1135/2019г., ч.гр.д. № 1138/2019г. и ч.гр.д. № 1140/2019г. се
установява, че и трите са образувани по жалби на адв. Я., действащ в качеството
му на процесуален представител на въпросните 22-ма моряци, явяващи се
присъединени взискатели по изп.д. № 447/2018г. Предмет на обжалване са
разпореждания за ЧСИ връщане на подадени също от моряците жалби срещу различни
действия на съдебния изпълнител, част от които имат предмет, обуславящ
произнасянето по жалбата срещу обжалваното по в.гр.д. № 1078/2019г. разпределение
от 27.03.2019г. /ч.гр.д. № № 1135/2019г. е образувано на 20.06.19г. по жалба с
вх. № 5686/08.05.2019г., с която е обжалвано разпореждане на ЧСИ с изх. №
5891/03.04.2019г. за връщане на 34 бр. жалби, подадени от тях в периода
м.11.2018г. – 25.03.2019г., касаещи обжалвания досежно отказ за конституиране
на моряците като взискатели, извършени предходни разпределения, издаденото
постановление за възлагане от 15.02.2019г., връщане на жалби; в.ч.гр.д. №
1138/2019г. е срещу разпореждане на ЧСИ за връщане на жалба вх. №
4922/19.04.2019г., с която е обжалвано извършеното по изпълнителното дело
разпределение от 27.03.2019г., предявено на 10.04.2019г., а в.ч.гр.д. №
1140/2019г. е образувано по жалба срещу разпореждане за връщане на жалба срещу
постановление за възлагане от 15.02.2019г., както и жалба срещу процесното
разпределение/.
По повод дадени от съда указания за
представяне на доказателства за надлежно учредена представителна власт и по
трите коментирани дела, предвид съдържащите се в кориците на изпълнителното
дело молби за оттегляне на пълномощията на адв.Я., последният е депозирал
идентични молби по всяко от тях, в които е посочил, че действа от името на „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън
енд Индемнити Асосиейшън Инк“ – дружество изплатило част от задълженията към
моряците, предмет на принудителното изпълнение и суброгирало се в правата им на
основание Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция, както и като кредитор
по чл.456 ГПК с обезпечено вземане, съгласно Решение на Върховния съд на Кипър.
Относно твърденията за правоприемство се позовава и на споразумение от
19.03.2018г., сключено между застрахователното дружество и 22-та моряци.
Доводите за това, че „Америкън Стиймшип
Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк“ се явява частен
правоприемник на моряците-взискатели и като такъв легитимиран да води
производствата по трите частни производства вместо тях са развити и в
депозираната по в.гр.д. № 1078/2019г.
молба за спиране, както и в отговора по настоящата частна жалба.
Съдът намира, че изложените от „Америкън
Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк“ аргументи не го
легитимират като страна по в.ч.гр.д. № 1135/2019г., в.ч.гр.д. № 1138/2019г. и
в.ч.гр.д. № 1140/2019г., нито като страна в производството по в.гр.д. №
1078/2019г. Твърдяното правоприемство е отпреди завеждане на изпълнителните
дела от взискателите, имащи за предмет принудително събиране на вземания за
неплатени трудови възнаграждения, респ. преди депозиране на върнатите жалби по
чл.435 ГПК и жалбите срещу разпорежданията за връщане. Поради това и
суброгирането в правата им за част от вземането, респ. придобиване на всички
вземания по силата на договор за цесия, касаят само материалноправното
положение на дружеството досежно тези вземания, а не обуславят твърдяното
правоприемство в хода на процеса. Суброгирането в правата на кредитора за част
от вземането, придобиването на права на кредитор по силата на договор за цесия
на изпълняваното право или на кредитор с обезпечено вземане, обстоятелства
настъпили преди образуване на изпълнителния процес и упражняване правото на
жалба от страна на моряците са такива, които обуславят самостоятелно
процесуално качество на взискател на претендиращия тези последици „Америкън
Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк“, но не и
процесуално правоприемство в хода на процеса, легитимиращо го да встъпи или
замести жалбоподателите по цитираните по-горе съдебни производства на основание
чл.226 ЗЗД.
В същото време това дружество не фигурира
като взискател по изпълнителното дело, вкл. и в обжалваното по в.гр.д. №
1078/2019г. разпределение. Доводите, изложени в отговора за подадена молба до
ЧСИ с вх.№ 1556/07.02.2019г. са неоснователни – същата, приложена в том ІІІ от
преписката по изп.дело изхожда от моряците, също претендиращи права на
обезпечени взискатели, а не от дружеството. Но дори и тази молба да
обективираше искане на дружеството за встъпване като взискател с обезпечено
вземане, което искане да е оставено без уважение или разглеждане от съдебния
изпълнител, то защитата е именно чрез самостоятелно обжалване на извършеното
разпределение, тъй като именно чрез обжалването му ще бъде разрешен въпроса
дали дружеството има качеството на кредитор, било като такъв по чл.459 ГПК за
свое вземане или като правоприемник, ползващ се от субективните предели на
изпълнителния лист. Действия по обжалване на това разпределение от негова
страна не са предприети.
Ето защо, „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл
Протекшън енд Индемнити Асосиейшън Инк“ не е нито страна в производствата по
в.ч.гр.д. № 1135/2019г., в.ч.гр.д. № 1138/2019г. и в.ч.гр.д. № 1140/2019г.,
нито по в.гр.д. № 1078/2019г., поради което и не е легитимиран да извършва
процесуални действия по същите, вкл. и по депозиране на молба за спиране.
Подадените от това дружество частни жалби срещу определенията за прекратяване
на производствата по в.ч.гр.д. № 1135/2019г., в.ч.гр.д. № 1138/2019г. и
в.ч.гр.д. № 1140/2019г., макар и да препятстват направата на извод за влизането
на тези актове в сила, не обуславят извод за преюдициалност, доколкото
жалбоподателите, надлежно уведомени като страна по тези дела не са обжалвали
същите, а съгласно изложеното по-горе липсват предпоставките на чл.226 ал.2
изр. второ ГПК.
По
гореизложените съображения, настоящият състав намира, че приключването на
производствата по в.ч.гр.д. № 1135/2019г., в.ч.гр.д. № 1138/2019г. и в.ч.гр.д.
№ 1140/2019г. с влязъл в сила съдебен акт не се явява преюдициално за
разрешаването на спора по в.гр.д. № 1078/2019г., поради което и обжалваното
определение следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №
2341/07.08.2019г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 1078/2019г., в
частта, в която производството по делото е спряно до приключване на
производствата по ч.гр.д. № 1135/2019г., ч.гр.д. № 1138/2019г. и ч.гр.д. №
1140/2019г., всички по описа на ОС – Варна, с влязъл в сила акт, на основание
чл.229 ал.1 т.4 ГПК И ВРЪЩА делото
на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.