№. 136 / 2..3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
2..03.2020 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 27.02.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна И.. и. с участието Н. прокурора..................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2843 по описа З. 2019 година, З. да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
ИЩЕЦЪТ, ".А. З. С. Н. В. Е., ЕИК 2., със седалище и. адрес Н. управление: г. С. б. ".. П. Д. ". №. 2., о. сграда Л. е. 2. о. 4. чрез процесуалния си представител М. Т. М., юрисконсулт е предявило иск срещу Г.И..К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. цена Н. иска: 1 154.44 лв.
В исковата си молба твърди, че Н. 07.09.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор З. продажба и. прехвърляне Н. вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между ".В. к. О. и. ".А. З. събиране Н. вземания“ О., по силата Н. което вземането Н. ".В. к. О., произтичащо от Договор З. паричен заем ".В. П. 1. и. 3.“ №. 5324488/22.12.2016 г. е прехвърлено в собственост Н. ".А. З. събиране Н. вземания“ О., ведно с всички привилегии и. обезпечения. Договора З. заем съдържа изрична клауза, която урежда правото Н. кредитора да прехвърли вземането си в полза Н. трети лица. ".А. З. събиране Н. вземания“ АД /сега ".А. З. събиране Н. вземания“ Е./, ЕИК 2. е правоприемник Н. ".А. З. събиране Н. вземания“ О., ЕИК 2.. Длъжникът е уведомен по реда Н. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД З. станалата продажба Н. вземането с Уведомително писмо от страна Н. ".В. к. О., изпратено с известие З. доставяне.
В изпълнение Н. изискванията Н. закона Н. Ответника е изпратено по реда Н. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление З. извършената цесия от страна Н. ".В. кредит “ О. и. Покана З. доброволно изпълнение от ,,А. З. събиране Н. вземания Е. с Изх. №. УПЦ-П-ВИВ/5324488 от 12.09.2017 г. До Г. И.. xxx, посредством ".Български пощи“ Е., видно от приложената, писмото се е върнало в цялост Н. ".Български пощи“ Е..
Към настоящата искова молба представят заверено копие от уведомлението З. извършената цесия от страна Н. ,,В. к. О. и. Покана З. доброволно изпълнение от ,,А. З. събиране Н. В. Е. с Изх. №. УПЦ-П-ВИВ/5324488 от 12.09.2017 г. и. молят съдът да връчи Н. ответника същото ведно с исковата молба и. приложенията към нея. Позовават се Н. постановените от ВКС Н. основание чл. 290 и. 291 от ГПК Решение №. 3/16.04.1. г. по т. д. №. 1711/2013 г. Н. І т. о. и. Решение №. 123/24.06.2009 г. по т. д. №. 12/09 год. Н. ІІ т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск Н. цесионера, с приложено уведомление Н. цедента до длъжника З. извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване Н. препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване З. Цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето Н. вземането поражда действие З. длъжника. Н. основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и. същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение З. спорното право.
Процесното вземане произтича от сключен Н. 22.12.2016 г Договор З. паричен заем ,,В. П. 1. и. 3. №. 5324488 между ".В. к. О., като заемодател и. Г.И..К. като Заемател, договор З. паричен заем е сключен при спазване Н. разпоредбите Н. Закона З. потребителския кредит.
Предвид разпоредбите Н. договора, страните са се съгласили, че сключват договора Н. основание предложение З. сключване Н. договор, направено от Заемателя, Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително Н. Заемателя, както и. че приемат да се прилагат Общите условия към договорите З. паричен заем VivaPlanPlus 1.. сключвани от ".В. к. О., които са в сила към датата Н. сключване Н. договора.
Съгласно сключения договор Заемодателят се е задължил да предаде в собственост Н. Заемателя заемна сума в размер Н. 500,00 лв., а Заемателят се е задължил да върне същата Н. Заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер Н. 76,90 лв., Н. 18 равни двуседмични погасителни вноски, в размер Н. 32.05 лева всяка, като падежа Н. първата погасителна вноска е 5.01.2017 г., а падежа Н. последната погасителна вноска е 31.08.2017 г. Така, страните са договорили общ размер Н. плащанията - 576,90 лв.
С подписването Н. договора З. заем, Заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло заемната сума, като договорът има силата Н. разписка З. предадената и. съответно получена сума.
Н. основание сключения договора З. заем и. Тарифа Н. ".В. к. О. относима към договори З. паричен заем. при забава Н. плащането Н. погасителна вноска по договор З. предоставяне Н. паричен заем, Н. четвъртия и. осемнадесетия ден забава Заемателят дължи Н. Кредитора заплащането Н. 10,00 лв., а Н. единадесетия и. двадесет и. петия ден забава Заемателят дължи Н. Кредитора заплащането Н. 15,00 лв., като максималният размер Н. начислените разходи не може да превишава 75,00 лв. З. заемни суми в размер Н. 300,00 лв., 125,00 лв. З. заемни суми в размер Н. 400,00 лв. и. 175,00 лв. З. заемни суми от 500,00 лв. до 1 500,00 лв. Сумите се начисляват З. да покрият направените разходи от страна Н. Заемодателя З. провеждане Н. телефонни разговори, изпращане Н. писмени покани и. електронни съобщения З. събирането Н. просрочените вземания. Н. основание цитираните по-горе разпоредби Н. длъжника е начислена такса разходи З. събиране Н. просрочени вземания в размер Н. 175,00 лв. Също така, страните са договорили, че при забава Н. плащането Н. която и. да е погасителна вноска, включваща главница и. Договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, Н. петдесет и. осмия ден забава Заемателят дължи Н. Заемодателя заплащането Н. еднократна сума в размер Н. 70,00 лева, представляваща направените разходи З. събиране Н. просрочените вземания, включващи ангажиране дейността Н. лице/служител, което осъществява и. администрира дейността по събиране Н. вземането. Н. това основание Н. длъжника е начислена такса разходи З. дейност Н. служител в размер Н. 70,00 лв.
Съгласно клаузите Н. договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване Н. договора З. заем да предостави Н. Заемодателя обезпечение Н. задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да представи Н. Заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня Н. представяне и. да отговаря Н. следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи Н. безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и. минимален осигурителен доход в размер Н. 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 ,,Редовен“; да не е поръчител по друг договор З. паричен заем и. да няма сключен договор З. паричен заем в качеството си Н. заемател ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване Н. паричния заем, в размер Н. цялото задължение Н. Заемателя по договора, която да е валидна З. целия срок Н. договора З. заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил Н. Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, Н. същия е начислена неустойка З. неизпълнение в размер Н. 206.10 лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена Н. 18 равни вноски, всяка в размер Н. 11,45 лева, дължими Н. падежните дати Н. погасителните вноски по договора З. заем.
Подписвайки договора З. кредит, Заемателят е заявил, че преди подписване Н. договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане Н. документите З. одобрение Н. паричния заем, предоставяна от кредитора, което обстоятелство е декларирано от Заемателя в попълненото от него ППЗ или форма З. онлайн кандидатстване или чрез средство З. комуникация от разстояние. З. извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане Н. заявката З. паричен заем, Заемателят дължи такса в размер Н. 206,10 лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена Н. 18 равни вноски, всяка в размер Н. 11,45 лева, включени са в размера Н. всяка погасителната вноска и. се дължат Н. падежните дати Н. погасителните вноски. Така, погасителната вноска, която следва да заплати Заемателя е в размер Н. 54.95 лева, която включва вноската по кредита, вноската по неустойката и. вноска по таксата З. експресно разглеждане Н. искането З. отпускане Н. кредит.
Подписвайки договора, страните са постигнали съгласие, че при забава З. плащане Н. някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, Заемателят дължи законна лихва З. забава З. всеки ден забава. Н. длъжника е начислена лихва З. забава З. периода от 7.09.2017 г. до датата Н. подаване Н. заявлението в съда. Общия размер Н. начислената лихва е 95,29 лева, който е съвкупност от лихвите З. забава, изчислени З. всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Въпреки отправените покани З. доброволно изпълнение и. разсрочване Н. задължението му длъжникът не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е платена до момента, е в размер Н. 174.95 лв., с която са погасени, както следва: такса З. експресно разглеждане Н. искане З. отпускане Н. кредит: 34.45 лв., такса разходи З. събиране Н. просрочени вземания: 10,00 лв., неустойка: 34.35 лв., договорна лихва: 22.1. лв., главница: 74.01 лв.
С оглед изложеното претендират от длъжника Г.И..К., като заемател по Договор З. паричен заем ,,В. П. 1. и. 3.“ №. 5324488 от 22.12.2016г., да заплати сума в общ размер Н. 1 154.44 лв./хиляда сто петдесет и. четири лава и. четиридесет и. четири стотинки/, от която: главница: 425,99 лв./четиристотин двадесет и. пет лева и. деветдесет и. девет стотинки/ , договорна лихва 54.76 лв./петдесет и. четири лева и. седемдесет и. шест стотинки/ от 16.02.2017г. /падеж Н. първата неплатена вноска/ до 31.08.2017г./падеж Н. последната вноска/, неустойка: 171,75 лв./сто седемдесет и. един лев и. седемдесет и. пет стотинки/ З. периода от 16.02.2017г. до 31.08.2017г. / падеж Н. последната вноска/, такса З. експресно разглеждане Н. искане З. отпускане Н. кредит 171,65 лв. / сто седемдесет и. един лев и. шестдесет и. пет стотинки/ З. периода от 16.02.2017г. до 31.08.2017г. /падеж Н. последната вноска/, такса разходи З. събиране Н. просрочени вземания 165,00 лв./сто шестдесет и. пет лева/, такса разходи З. дейност Н. служител 70,00 лв./седемдесет лева/, както и. лихва З. забава 95,29 лв./деветдесет и. пет лева и. двадесет и. девет стотинки/ З. периода от 07.09.2017г. до датата Н. подаване Н. заявлението в съда, като и. разноските по ч.г. делото З. държавна такса в размер Н. 2.,00 лв. /двадесет и. пет лева /, както и. юрисконсултско възнаграждение в размер Н. 200,00лв. /Двеста лева/, изчислено съгласно чл. 26 от Наредба З. заплащането Н. правната помощ.
Молят съда да постанови решение, с което да се признае З. установено по отношение Н. Г. И..К., че дължи Н. ".А. З. събиране Н. вземания“ Е. следните суми в общ размер Н. 1 154.44 лв. от която: главница: 425,99 лв./четиристотин двадесет и. пет лева и. деветдесет и. девет стотинки/, договорна лихва 54.76 лв./петдесет и. четири лева и. седемдесет и. шест стотинки/ от 16.02.2017г. /падеж Н. първата неплатена вноска/ до 31.08.2017г./падеж Н. последната вноска/, неустойка: 171,75 лв./сто седемдесет и. един лев и. седемдесет и. пет стотинки/ З. периода от 16.02.2017г. до 31.08.2017г. / падеж Н. последната вноска/, такса З. експресно разглеждане Н. искане З. отпускане Н. кредит 171,65 лв. / сто седемдесет и. един лев и. шестдесет и. пет стотинки/ З. периода от 16.02.2017г. до 31.08.2017г. /падеж Н. последната вноска/, такса разходи З. събиране Н. просрочени вземания 165,00 лв./сто шестдесет и. пет лева/, такса разходи З. дейност Н. служител 70,00 лв./седемдесет лева/, както и. лихва З. забава 95,29 лв./деветдесет и. пет лева и. двадесет и. девет стотинки/ З. периода от 07.09.2017г. до датата Н. подаване Н. заявлението в съда,
Претендират разноските, направени в заповедното производство З. държавна такса в размер Н. 2.,00 лв. /двадесет и. пет лева/, както и. юрисконсултско възнаграждение в размер Н. 200,00лв. /двеста лева/ и. в исковото производство в размер 2. лв. /двадесет и. пет лева/, както и. юрисконсултско възнаграждение в размер Н. 350.00 лева.
Ответникът Г.И.. xxx, в срока, предвиден З. отговор взема становище.
Счита, че предявените обективно съединени искове по чл.422 ал.1, вр. с чл.410 ал.1, вр. с чл.415 от ГПК са неоснователни и. недоказани, оспорва ги изцяло по основание и. по размер, като моли съда да ги отхвърли като такива, ведно със законните последици, поради следните съображения:
Не оспорва, че е сключила договор З. паричен заем от 22.12.2016 г. З. сумата 500 лева, по отношение Н. който договор важат разпоредбите Н. ЗПК, ЗПФУР, ЗЗД и. други. При сключване Н. договора не е имала електронен адрес, няма и. сега - това касае всички уговорки, които се отнасят до запознаването и. с клаузи по договора Н. уеб страница и. прочее, изпращане Н. съобщения по електронен път и. т.н. Твърди, че е пенсионер и. не ползва компютър, нито интерне. Предложението З. сключване Н. договора З. паричен заем, както и. личните и. данни в договора са били попълнени пред нея в офиса Н. ".В. к. в г.Враца и. служителката я накарала да се подпише под предложението, договора и. всички приложения към него, без да и. обяснява нищо. Този договор и. приложенията към него съдържат нищожни, недействителни и. неравноправни клаузи /чл.26 ал.1 и. ал.2 от ЗЗД, чл.22 във връзка с чл.11 ал.1 и. ал.2 от ЗПК/, по които съдът следва да се произнесе служебно и. без да има възражение от нейна страна /напр. Решение от 04.10.2019 г. Н. ОС-Монтана по в.г.д. №. 182/2019 г./. В Определение №. 901/10.07.2015 г. Н. ВКС по г.д.№. 6295/2014 г., ІV ГО изрично е посочено, че нищожният договор или сделка не пораждат никакво правно действие и. в този смисъл, страната, която е дала нещо по нищожна Договорна клауза, може без да предявява нарочен иск З. прогласяване Н. нищожността, да се позове Н. нея и. направо да иска връщане Н. даденото, като такова при липса Н. основание.
В представения договор З. паричен заем/потребителски заем, видно от л.9 чл.2 ал.1 т.9/ /, не са спазени всички задължителни изисквания, лимитативно изброени в чл.11 от ЗПК, т.е. липсва изискващо се законово съдържание.
Ищецът е посочил само като абсолютни стойности фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.34%, годишен процент Н. разходите Н. заема - 49.39% и. общи разходи по кредита. Липсва обаче разписана методика Н. формиране Н. годишния процент Н. разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и. как се формира посочения в договора ГПР/.
Съгласно императивните разпоредби Н. ЗПК годишният процент Н. разходите по кредита изразява общите разходи по кредита З. потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв види други/, изразени като годишен процент от общия размер Н. предоставения кредит. Т.е. в посочената величина /представляваща общ израз Н. всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и. разбираем начин З. потребителя да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и. които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В процесния договор З. заем /кредит/, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.34%, посочен е ГПР Н. заема - 49.39%, говори се З. лихви, неустойки и. такси З. различни услуги, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Годишният лихвен процент е величина, чиито алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и. приемането Н. методика, налагаща изчисляване Н. разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.
Съобразно изложеното дотук заемното кредитно правоотношение между страните по договора се явява недействително Н. основание чл.22 от ЗПК и. като такова не е в състояние да породи присъщите З. този тип сделка правни последици. Съгласно нормата Н. чл.23 от ЗПК, при недействителност Н. договора З. кредит, длъжникът дължи връщане Н. кредитора само чистата стойност Н. предоставения финансов ресурс.
Н. основание чл.26 ал.1 ЗЗД прави възражение З. нищожност Н. договора З. паричен заем в съответните негови клаузи поради противоречие със закона и. нарушаване Н. добрите нрави, по отношение Н. следните претенции:
- договорна лихва в размер Н. 54.76 лв. З. периода 16.02.2017 г. - 31.08.2017 г.;
- неустойка 171.75 лв.З. период 16.02.2017 г. - 31.08.2017 г.;
- 171.65 лв. такса З. експресно разглеждане Н. искане З. отпускане Н. кредит З. периода от 16.02.2017 г. до 31.08.2017 г.;
- 165.00 лв. такса разходи З. събиране Н. просрочени вземания;
- 70.00 лв. такса разходи З. дейност Н. служител;
- лихва З. забава в размер Н. 95.29 лв. З. периода от 07.09.2017 г. до датата Н. подаване Н. заявлението в съда.
Тези клаузи и. суми З. договорни и. мораторни лихви и. неустойки, разноски З. събиране Н. вземането и. прочее, представляват неравноправни клаузи по сключения договор, всяка от които е в нейна вреда, те не отговарят Н. изискването З. добросъвестност и. водят до значително неравновесие между правата и. задълженията Н. кредитодателя и. получателя Н. кредита. Моли съда да ги прогласи З. нищожни.
Изцяло нищожни, недействителни и. противоречащи Н. закона и. морала, също и. представляващи неравноправни клаузи по сключения договор З. паричен заем са записаните такива в чл.4. чл.5, чл.8 ал.3 /, както посочила по-горе никога не е имала, няма и. сега електронна поща/, чл.10, чл.11 и. чл.12 от договора З. паричен заем; също и. условията Н. промоция към договора З. заем, приложени Н. л.1.-19 по делото. Служителката в офиса в г.Враца само и. дала да ги подпише, без изобщо да и. даде възможност да се запознае с тях. Така при получен заем от 500 лв., и. при положение, че е правила погасителни вноски, то днес срещу нея е предявен иск З. 1 154.44 лв., без лихвите, които текат след завеждане Н. делото и. без разноските, които се претендират от нея - като държавни такси, юрисконсултски възнаграждения и. други.
Само З. пример посочва написаното в чл.4 от договора – в тридневен срок от усвояване Н. заема, непременно да осигури поръчител, които да е навършил 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има 1000 лв. заплата; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър, да не е поръчител по друг договор З. кредит и. други. Това при положение, че и. при сключване Н. договора З. заем З. 500 лв. също е била пенсионер, както и. понастоящем, вече е Н. 70 години и. няма как да осигури искания поръчител или банкова гаранция. Тези клаузи са написани само и. само, З. да и. искат да върне повече пари. Правила е досега вноски З. погасяване Н. заема доброволно, въпреки, че пенсията и. е около минималната работна заплата З. страната. Но претендираните суми са изцяло нищожни и. противоречащи Н. закона и. морала, както и. посочените по-горе клаузи от договора. Никой пенсионер не е в състояние З. три дни да осигури работещ млад човек З. поръчител при горните изисквания, нито банкова гаранция.
Н. основание чл.78 ал.8 от ГПК прави възражение З. прекомерност Н. претендираните разноски З. възнаграждение Н. юрисконсулт.
В заповедното производство по ч.г.д. №. 2445/2019 г. Н. МРС се претендират разноски в размер Н. 150 лв. З. юрисконсултско възнаграждение. По настоящето дело се претендират 200 лв. юрисконсултско възнаграждение З. заповедното производство. Съгласно чл.2. ал.1 от Наредбата З. заплащане Н. правната помощ, към който препращат чл.37 от ЗПП и. чл.78 ал.8 от ГПК, З. защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300 лева. Съгласно чл.7 ал.2 във връзка с ал.7 от Наредба №. 1 от 2004 г. З. минималните размери Н. адвокатските възнаграждения, З. процесуално представителство, защита и. съдействие в производства З. издаване Н. заповед З. изпълнение, възнаграждението се определя по правилата Н. ал.2 Н. базата Н. половината от стойностите Н. претендираните суми. По същия начин възразява З. прекомерност и. З. исканото юрисконсултско възнаграждение в размер Н. 350 лв. по настоящето дело.
Предмет Н. иска са нереални и. нищожни суми, заради които се претендира по-високо юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни.
Изискано е и. приложено частно гражданско дело №. 2445 по описа З. 2019 година Н. Районен съд Монтана.
Допусната е и. назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице К.И.., приета от съда и. оспорена от ищеца като непълна, с оглед непредставен пълен набор от необходими документи З. изготвянето и..
Съдът, след като прецени доводите Н. страните, доказателствата по делото и. Н. основание чл.235 ГПК приема З. установени следните обстоятелства:
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422. ал. 1 ГПК З. съществуване Н. вземане въз основа Н. Договор, с твърдения, че Н. 22.12.2016 г. между ,,В. кредит". О., като Кредитор и. Г.К. като Кредитополучател е сключен Договор З. паричен заем ".В. П. 1. и. 3.". №. 5324488, при спазване Н. разпоредбите Н. Закона З. потребителския кредит. Вземането е прехвърляно с цесия, като ищецът се явява последният, комуто е прехвърлено задължението.
При преценка съдържанието Н. сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците Н. договор З. потребителски кредит, по смисъла Н. чл. 9, ал.1 от Закона З. потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата Н. този договор кредиторът под формата Н. заем, разсрочено плащане и. всяка друга подобна форма Н. улеснение З. плащане, с изключение Н. договорите З. предоставяне Н. услуги или З. доставяне Н. стоки от един и. същи вид З. продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността Н. услугите, съответно стоките, чрез извършването Н. периодични вноски през целия период Н. тяхното предоставяне. Една от формите З. предоставяне Н. потребителски кредит е предоставяне Н. заем и. такъв е предмета Н. сключения между страните по делото договор. По силата Н. този договор ищецът е поел задължение да предостави Н. ответника определена парична сума срещу задължението Н. последния да я върне, като размера, начина и. сроковете З. връщане Н. сумата са уговорени с подписването Н. погасителен П.. Съгласно Чл.9 ал.4 от Закона З. потребителския кредит кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките Н. своята професионална или търговска дейност. Установено е по делото, че е подписан Договор З. паричен заем №. 5324488 от 22.12.2016 г. между ,,В. к. О. като Заемодател и. Г. И..К. като Заемател, сключен при спазване Н. разпоредбите Н. Закона З. потребителския кредит.
Не се спори и. относно обстоятелството, че ,,В. кредит “ О. е изпълнило точно и. в срок задълженията си по договора, като е превело паричната сума в размер Н. 500 лв., ведно с договорната лихва, която е в размер Н. 76,90 лв., които е следвало да се върнат Н. 18 равни двуседмични погасителни вноски, в размер Н. 32.05 лева всяка, като падежа Н. първата погасителна вноска е 5.01.2017 г., а падежа Н. последната погасителна вноска е 31.08.2017 г. Така, страните са договорили общ размер Н. плащанията - 576,90 лв.
Формата З. действителност Н. договора З. потребителски кредит е спазена.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет Н. установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта З. изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при направено в срок възражение от длъжника, по реда Н. чл.415 ал.1 т.1 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта Н. иска, наличието Н. вече издадена и. съществуваща заповед З. изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът З. заплати определена сума в полза Н. заявителя по ч.г.д. №. 2445 по описа Н. Районен съд Монтана З. 2019 година и. е определен ясно и. недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.1 ГПК.
Целта Н. предявяването Н. иск в цитираната хипотеза, е да се установи наличието Н. вземането, към момента Н. подаване Н. заявлението, З. което е издадена заповед З. изпълнение, но вече със сила Н. присъдено нещо, тъй като е налице направено в срок възражение от длъжника относно издадената заповед З. изпълнение Н. парично задължение, което представлява пречка З. влизането и. в сила. При уважаването Н. иска З. съществуване Н. вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта З. изпълнение придобива изпълнителна сила и. въз основа Н. нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата Н. чл.410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването Н. заповед З. изпълнение и. когато е направено в срок възражение – чрез уважаването Н. предявения установителен иск.
Искът е неоснователен отчасти.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет Н. установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта З. изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила Н. съдебното решение ще влезе в сила и. заповедта З. изпълнение, въз основа Н. която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и. ще продължи процесуалните действия по образуване Н. изпълнително дело и. това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера Н. иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване Н. осъдителен иск З. вземането – предмет Н. издадената заповед З. изпълнение. Не е достатъчно само наличието Н. хипотезата Н. направено в срок възражение, във връзка с чл.415 ал.1 т.1 ГПК, по силата Н. което е започнала предвидената процедура по установяване Н. вземането по исков ред – в тежест Н. ответника бе да установи по безспорен и. категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед З. изпълнение Н. парично задължение.
Производството по разглеждане Н. иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и. сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и. е допустим единствено при условията, визирани в чл.415 ал.1 ГПК и. в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК против издадена Заповед З. изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи Н. диспозицията Н. разпоредбата Н. чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва Н. заявителя, че може да предяви иск З. установяване Н. вземането си в едномесечен срок и. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката Н. обстоятелствената част и. петитума Н. исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и. при предпоставките Н. чл. 422. ал. 1 от ГПК установителен иск, З. да установи със сила Н. пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването Н. вземането си, предмет Н. издадената заповед З. изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите Н. търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум Н. осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие Н. издадена в полза Н. ищеца - кредитор заповед З. изпълнение.
Установи се по безспорен и. категоричен начин, че са направени четири плащания по договора З. заем, съответно Н. 22.12.2016 г. Н. 23.12.2016 г.; Н. 19.01.2017 година и. Н. 07.02.2017 година, като е изплатена сума от 164.95 лв., включваща три вноски, от главница, договорна лихва, неустойка и. такса експресно разглеждане. Други плащания липсват.
В случая, в тежест Н. ищеца бе да установи по безспорен и. категоричен начин, при пълно и. главно доказване, че е налице валидно облигационно правоотношение между него и. ищеца и. че реално е предадена сумата по договорения потребителски заем. Това обстоятелство се установи, но се явяват основателни заявените възражения относно нищожност Н. определени клаузи в договора, поради противоречие със закона и. нарушаване Н. добрите нрави, по отношение Н. следните претенции:
- договорна лихва в размер Н. 54.76 лв. З. периода 16.02.2017 г. - 31.08.2017 г.;
- неустойка 171.75 лв.З. период 16.02.2017 г. - 31.08.2017 г.;
- 171.65 лв. такса З. експресно разглеждане Н. искане З. отпускане Н. кредит З. периода от 16.02.2017 г. до 31.08.2017 г.;
- 165.00 лв. такса разходи З. събиране Н. просрочени вземания;
- 70.00 лв. такса разходи З. дейност Н. служител.
Стой Н. разглеждане и. въпросът претендираната неустойка явява ли се в противоречие с ".добрите нрави". по смисъла Н. чл. 9 и. чл.26 ал.1 от ЗЗД, което от своя страна да обоснове основателността или отхвърлянето Н. претенцията, основаваща се Н. чл.92 ЗЗД, във връзка ненавременно изпълнение Н. парично задължение по ДРЗ. В чл.4 от Договора З. паричен заем е разписано, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване Н. сумата да представи едно от следните обезпечения, а именно: поръчител – физическо лице с обозначени твърде много изисквания към него, което Н. практика ги прави неизпълними в посочения срок или банкова гаранция, в размер Н. цялото задължение, валидно 3. дни след падежа Н. плащане по договора. В ал.2 Н. този текст от договора е вписано и., че страните се съгласяват, в случай не неизпълнение Н. задължението по предоставяне Н. обезпечение, заемателят да дължи неустойка, която е фиксирана в размер Н. 206.10 лв.
Това изчисление Н. дължимата неустойка никъде не е отразено в ДРЗ. Не фигурира клауза З. неустойка, дължима при неизпълнение З. плащане в него.
Основателността Н. претенцията по чл.92 ал.1 ЗЗД е обусловена от установяването Н. три правнорелевантни факта: наличие Н. валидно договорно задължение, неизпълнение Н. задължението, уговорена неустойка.
З. да възникне задължение З. плащане Н. неустойка по договорно неизпълнение, следва да се установят кумулативно следните елементи Н. сложен фактически състав: наличие Н. облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възникне задължение З. изпълнение. Освен облигационната връзка, е необходимо и. виновно неизпълнение - пълно или частично, Н. договорно задължение и. не Н. последно място, да е уговорена по размер неустойката З. неизпълнение. В конкретния случай не са налице всички елементи З. възникване задължение З. плащане Н. неустойка, а именно: сключен между страните валиден договор, както и. уговорена неустойка и. краен срок З. плащане, методиката Н. изчисление Н. тази неустойка, която се явява почти Н. половината от предоставения паричен заем.
Автономията Н. волята и. свободата Н. договарянето са прокламирани като основни конституционни свободи, чието зачитане е задължително, както З. частноправните субекти, така и. З. държавните органи.
Приложното им поле е ограничено от законодателя с чл.9 ЗЗД, според който съдържанието Н. договорите страните могат да определят свободно дотолкова, доколкото то не противоречи Н. закона и. Н. добрите нрави.
Противоречие със закона е налице, когато има противоречие с правен принцип, който макар и. да не е изрично формулиран, е въплътен в много отделни норми и. е част от действащата правна система.
С не по – малко като значение ограничение Н. свободата Н. договаряне, е накърняването Н. добрите нрави. Като морални норми добрите нрави нямат правно действие. По силата Н. чл.26 ал.1 ЗЗД обаче Н. тях се придава и. правно значение, като нарушението им се поставя по последици наравно с нарушението Н. закона. Особеност Н. добрите нрави е, че те не са писани и. конкретизирани, а съществуват като принципи или произтичат от тях, съставляват морални норми Н. поведение, етични възгледи и. правила З. поведение. Един от тях е принципът Н. справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и. защитава всеки признат от нормите Н. гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване Н. интересите Н. отделните правни субекти. При това задължение З. зачитане Н. взаимните интереси Н. страните по сделките, З. нарушаване Н. принципа Н. справедливостта при сключването им, правоприлагащият орган изхожда от законодателството, от своето правосъзнание и. обстоятелствата в конкретния случай.
Действително, неустойката освен обезщетителна /стимулираща/ има и. наказателна функция, чрез съчетанието Н. които се обезпечава надлежното изпълнение от длъжника. В настоящия случай, клаузата З. неустойка, съдържаща се в приложения договор, не цели проявлението Н. посочените и. функции, а сочи Н. несправедливо по съдържание съглашение поради обективната неравностойност Н. насрещните задължения, т.е. така определената неустойка освен че е прекомерно завишена, е в нарушение Н. чл.9 ЗЗД; договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването Н. които е основание З. нищожност Н. тази клауза от договора, съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Отсъствието Н. валидно съглашение З. заплащане Н. неустойка води до частична недействителност Н. сключения договор в тази му част. Като непораждаща правно действие, вторичните въпроси относно дължимостта Н. неустойката и. възможността или невъзможността З. намаляване Н. размера и. при определени законови хипотези, автоматично се изключват от обсъждане, т.е. налице е частична недействителност Н. договора досежно клаузата З. неустойка, в тази част договора е нищожен и. не поражда правно действие.
Недействителността Н. клаузата З. неустойката обаче не води до нищожност Н. целия договор, съгласно чл.26 ал.4 ЗЗД, когато може да се предположи, че страните биха го сключили и. без недействителните му клаузи или когато порочната му част може да бъде заменена от повелителни законови разпоредби. Съдът намира, че страните са сключили договора З. паричен заем, без клаузата З. неустойка, тъй като основната им цел е била предоставяне З. заем З. послужване и. връщането му в определен срок по погасителен П.. Задължението З. плащане Н. договорената цена, изпълнено при забава налага извода, че при нищожността Н. клаузата З. неустойка са текли във всички случаи мораторните лихви. Предвид императивната норма Н. чл.86 от ЗЗД, след като е установено неизпълнение точно Н. парично задължение, се следва и. обезщетение З. забавеното му изпълнение, което освен това е установено по размер в хода Н. процеса. Съдът намира З. основателно възражението Н. ответника З. нищожност Н. договора, като противоречащ Н. добрите нрави, отнасящ се до претендираната неустойка.
В представения договор З. паричен заем, чл.2 ал.1 т.9, не са спазени всички задължителни изисквания, лимитативно изброени в чл.11 от ЗПК, т.е. липсва изискващо се законово съдържание.
Ищецът е посочил само като абсолютни стойности фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.34%, годишен процент Н. разходите Н. заема - 49.39% и. общи разходи по кредита. Липсва обаче разписана методика Н. формиране Н. годишния процент Н. разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и. как се формира посочения в договора ГПР/.
Съгласно императивните разпоредби Н. ЗПК годишният процент Н. разходите по кредита изразява общите разходи по кредита З. потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв види други/, изразени като годишен процент от общия размер Н. предоставения кредит. В посочената величина /представляваща общ израз Н. всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и. разбираем начин З. потребителя да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и. които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В процесния договор З. заем /кредит/, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.34%, посочен е ГПР Н. заема - 49.39%, говори се З. лихви, неустойки и. такси З. различни услуги, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Годишният лихвен процент е величина, чиито алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и. приемането Н. методика, налагаща изчисляване Н. разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.
Заемното кредитно правоотношение между страните по договора се явява недействително Н. основание чл.22 от ЗПК и. като такова не е в състояние да породи присъщите З. този тип сделка правни последици. Съгласно нормата Н. чл.23 от ЗПК, при недействителност Н. договора З. кредит, длъжникът дължи връщане Н. кредитора само чистата стойност Н. предоставения финансов ресурс, който съгласно заявеното в заповедното производство възлиза Н. 425.99 лв. главница и. лихвата З. забава е от 95.29 лв. З. периода от 07.09.2017 г. до 29.09.2019 г. В останалата част искът се явява неоснователен и. следва да бъде отхвърлен като такъв, поради нищожност Н. уговорките, като противоречащи Н. добрите нрави.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ОБЯВЯВА З. НИЩОЖНИ, като противоречащи Н. добрите нрави, претенциите Н. ".А. З. С. Н. В. Е., ЕИК 2., със седалище и. адрес Н. управление: г. С. б. ".. П. Д. ". №. 2., о. сграда Л. е. 2. о. 4. спрямо Г.И..К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, относно:
- договорна лихва в размер Н. 54.76 лв. З. периода 16.02.2017 г. - 31.08.2017 г.;
- неустойка 171.75 лв.З. период 16.02.2017 г. - 31.08.2017 г.;
- 171.65 лв. такса З. експресно разглеждане Н. искане З. отпускане Н. кредит З. периода от 16.02.2017 г. до 31.08.2017 г.;
- 165.00 лв. такса разходи З. събиране Н. просрочени вземания;
- 70.00 лв. такса разходи З. дейност Н. служител;
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение Г.И..К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към 3..09.2019 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ Н. ".А. З. С. Н. В. Е., ЕИК 2., със седалище и. адрес Н. управление: г. С. б. ".. П. Д. ". №. 2., о. сграда Л. е. 2. о. 4. дължимо от Г.И..К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в размер Н. 425.99 лв. главница по Договор З. паричен заем ".В. П. 1. и. 3.". №. 5324488 от 22.12.2016 година; 95.29 лв. лихва З. забава в периода 07.09.2017 г. до 29.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 3..09.2019 година до окончателното изплащане, З. което е издадена Заповед №. 1453 от 01.10.2019 година З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК по ч.г.д.№. 2445/2019 година Н. Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Г.И..К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ Н. ".А. З. С. Н. В. Е., ЕИК 2., със седалище и. адрес Н. управление: г. С. б. ".. П. Д. ". №. 2., о. сграда Л. е. 2. о. 4. сумата от 2..00 лв. разноски З. изплатената държавна такса и. 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, З. което е издадена Заповед №. 1453 от 01.10.2019 година по частно гражданско дело №. 2445 по описа З. 2019 година Н. Районен съд Монтана.
ОТХВЪРЛЯ искането З. заплащане Н. юрисконсултско възнаграждение над размера Н. 100.00 лв. до претендирания такъв от 150.00 лв., З. което е издадена заповед З. изпълнение Н. парично задължение №. 1453 от 01.10.2019 година по частно гражданско дело №. 2445 по описа З. 2019 година Н. МРС, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА Г.И..К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ Н. ".А. З. С. Н. В. Е., ЕИК 2., със седалище и. адрес Н. управление: г. С. б. ".. П. Д. ". №. 2., о. сграда Л. е. 2. о. 4. сумата от 2..00 лв. разноски З. доплатената държавна такса З. исковото производство; 100.00 лв. З. юрисконсултско възнаграждение и. 300.00 лв. З. възнаграждението Н. вещото лице.
Н. основание чл.241 ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА РАЗСРОЧВАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО Н. РЕШЕНИЕТО в рамките Н. 12 месеца след влизането му в сила.
Решението подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му Н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: