Решение по дело №4916/2014 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 октомври 2015 г. (в сила от 24 ноември 2015 г.)
Съдия: Петя Венциславова Петрова-Светиева
Дело: 20142230104916
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

       Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № ______

                                                    23.10.2015 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година,  в състав:

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 4916 по описа на съда за 2014 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

Предявените искови претенции са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 422 от ГПК.

В исковата молба на ищцовото дружество се излагат твърдения, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 4120/2014 година на СлРС, против която той е подал възражение. Сочи се, че между страните е сключен договор за потребителски заем и ответникът е преустановил плащанията.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 4120/2014 година на СлРС. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, в който се излага становище за неоснователност на исковете и се моли за отхвърлянето им. Ответникът е въвел възражения, че никога не е сключвал с ищцовата страна договор и не го е подписвал.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмена молба се иска даване ход на делото в отсъствие на представител и уважаване на исковете.

Редовно призования ответник се явява лично в съдебните заседания с изключение на последното. Отговора на исковата молба се поддържа.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски заем от 21.10.2011 година ищцовото дружество е отпуснало заем на ответника в размер на 2770  лева. Ответникът се задължил да погаси заема на 24 месечни вноски в размер на по 206,46 лева. През месец юни 2013 година ответникът преустановил плащанията. Договора е подписан лично от ответника.

Със заповед № 2671/29.10.2014 година по частно гражданско дело № 4120 по описа на  СлРС за 2014 година е разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество като кредитор сумата 876.99 лева главница, представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски заем от 21.10.2011 година, възнаградителна лихва в размер на 145.52 лева за периода от 14.06.2013 година до 15.10.2013 година, мораторна лихва в размер на 91.13 лева за периода от 15.07.2013 година до 26.09.2014 година, законна лихва от 27.10.2014 година до окончателното изплащане на сумите и разноски в размер на 25 лева внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК и ответникът е подал в срок възражение по чл. 415 от ГПК.  В определения от закона едномесечен срок ищцовата страна е предявила исковете по настоящото дело.                              

Сумите по издадената заповед по чл. 410 от ГПК не са заплатени от ответника и се дължат от него.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Оспорването на истинността на договора за заем и приложенията към него относно подписа на ответника е недоказано.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 422 от ГПК са допустими и основателни. Безспорно се установи, че ответника дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Между страните е налице валиден договор за заем, при който ищцовата страна е изпълнила изцяло задълженията си. Ответникът не е изпълнил задълженията си да изплати изцяло сумите по издадената срещу него заповед за изпълнение, които са дължими, предвид липсата на доказателства от негова страна за плащането им, като такова дори не се твърди. Като защитна позиция ответникът е изложил твърдения, че не е подписвал договора, но в случая в откритото по негово искане производство за проверка на истинността на договора за потребителски кредит и приложенията към него относно подписа му като кредитополучател, не се установява неистинност на документа. Оспорването е недоказано, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на неистинността на договора и не е внесъл депозит за изготвяне на назначената от съда съдебно - графическа експертиза, поради което същата не е изготвена.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което ищцовите искови претенции да се уважат изцяло, като се признае за установено, че се дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 4120/2014 година на СлРС, а именно сумата 876.99 лева главница, представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски заем от 21.10.2011 година, възнаградителна лихва в размер на 145.52 лева за периода от 14.06.2013 година до 15.10.2013 година, мораторна лихва в размер на 91.13 лева за периода от 15.07.2013 година до 26.09.2014 година, законна лихва от 27.10.2014 година до окончателното изплащане на сумите. 

С оглед изхода на делото следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното производство трябва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 750 лева и включват държавни такси и юрисконсултски възнаграждения.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА на основание чл. 194 от ГПК оспорването на истинността на договор за потребителски паричен кредит от 21.10.2011 година и приложенията към него относно подписите на М.Р.Р. ЗА НЕДОКАЗАНО.

ПРИЗНАВА за установено, че М.Р.Р. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14 сумата 876.99 лева главница, представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски заем от 21.10.2011 година, възнаградителна лихва в размер на 145.52 лева за периода от 14.06.2013 година до 15.10.2013 година, мораторна лихва в размер на 91.13 лева за периода от 15.07.2013 година до 26.09.2014 година, законна лихва от 27.10.2014 година до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 2671/29.10.2014 година по частно гражданско дело № 4120/2014 година на СлРС.

 

   ОСЪЖДА М.Р.Р. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14 сумата 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото, включващи разходите по заповедното и исковото производство.

 

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                      

                                                                 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: