№ 142
гр. Варна, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
в присъствието на прокурора Пламен Марчев Костадинов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500536 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 536/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на М. П. М., подадена чрез
адв. Белчева и адв. Желязков, против решение № 1051 от 11.06.2021 г.,
постановено по гр.д. № 2981/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с
което М. П. М. е поставена под ограничено запрещение по предявения срещу
нея от Н. П. КР. иск по чл. 5 от ЗЛС вр. с чл. 336 от ГПК.
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжния съд е
неправилно – постановено в нарушение на процесуалния и на материалния
закон и е необосновано, като е молила за отмяната му и за отхвърляне на
иска. Навела е оплаквания, че окръжният съд: приел за установени факти, за
които не е разпределял доказателствена тежест с доклада и не е давал
указания на страните за установяването им (че Г.Г. се сдобил безвъзмездно с
имотна облага и че сумата от 700 лв. месечно представлявала негова месечна
издръжка от ответницата); основал решението си на предположения (за
липсата на пълно плащане на продажната цена по сделката от 2014 г. и за
1
неравностойност на престациите по сделката от 2020 г.); не обсъдил
събраните по делото доказателства (в т.ч. СПЕ; решението по предходно
воденото дело по чл.5 ЗЛС) както и доводите и възраженията на ответницата
(относно актуалното й състояние на ремисия; липсата на влошаване в
периода, за който се отнася решението по предходното дело за поставянето й
под запрещение); излязъл извън предметните предели на спора и обсъждал
личните взаимоотношения на ответницата със съжителстващия с нея мъж;
необосновано не кредитирал заключението на вещото лице по СПЕ;
постановил решението си в противоречие с доказателствения материал и в
нарушение на разпоредбите на чл. 5 от ЗЛС и на чл. 12 от Конвенцията за
правата на хората с увреждания. Предвид характера на производството и
липсата на забрана за представяне на доказателства, е молила за допускането
на такива.
Насрещната страна Н. П. КР., чрез адв. К.Р., е подала писмен отговор
на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за
правилността на решението на окръжния съд е молила за неговото
потвърждаване. Развила е съображения по оплакванията и такива за наличие
на предпоставките по чл. 5 ЗЛС. Заявила е становище по доказателствените
искания и е направила свои такива.
Варненска окръжна прокуратура не е подала отговор на жалбата.
По доказателствените искания, съдът се е произнесъл с определение
от 09.11.2021 г. и е дал указания на ищцата за поправяне на исковата молба,
които тя, чрез адв. Р., с молба от 30.11.2021 г. е сторила.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивницата лично
и чрез своите процесуални представители е поддържала въззивната си жалба
и е молила за уважаването й. Въззиваемата не се е явила и не е пратила
представител. Прокуратурата, чрез адв. Пламен Николов от ВАпП, е изразила
становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
обжалваното решение.
Пред Варненския окръжен съд е бил предявен иск чл.5 от ЗЛС в вр.
чл.336 от Н. П. КР. против М.П. М. за поставянето на последната под
запрещение. Ищцата е изложила, че ответницата – нейна сестра страда от
дългогодишно психично заболяване, вследствие на което не може да се грижи
сама за своите работи (била зависима от съжителстващия с нея мъж, правела
2
сделки на разпореждане в негова полза, оплаквала се от насилие, липсвали й
елементарни условия за живот, живеела заключена, имала неадекватни
прояви: излязла по бельо, а след това и гола при посещение на полицията;
обиждала съседите си, а после ги молела за цигара или хляб; не си вземала
лекарствата; спирала да се храни; изпадала в депресия; домът й бил
занемарен, външният и вид и хигиена – също; говорела за нереални събития).
Ответницата, чрез своя процесуален представител адв. Белчева, е
депозирала писмен отговор, с който е оспорила исковата молба и по
съображения за липсата на юридическия критерий за поставянето й под
запрещение е молила за отхвърляне на иска.
Прокуратурата е изразила становище за неоснователност на иска и е
молила за отхвърлянето му.
Установено е по делото, че страните по делото са сестри, като ищцата
- Н. П. КР. живее в гр.Плевен със семейството си, а ответницата М.П. М.
живее в гр. Варна в собствена вила. Родителите им са починали, а
ответницата няма деца. М.П. М. е с две висши образования – завършила е
„Висшия институт по библиотекарство“ в гр. София, след което се е омъжила
за германец, заминала е със съпруга си в Германия и там е завършила
медицина и взела специалност по „гастроентерология“. След пенсионирането
на съпруга й, той закупил вилата в гр.Варна и около 2000 година те се
върнали да живеят в България. Съпругът й починал през 2004 г., а майка й –
през 2012 г. Няколко години след смъртта на съпруга й, ответницата заживяла
с мъжът, който първоначално се грижел за градината и охраната на къщата.
В настоящия случай се касае за лице, по отношение, на което се иска
поставянето му под запрещение по реда на чл. 336 и сл. от ГПК. Според чл. 5
от ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под
пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания,
чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно
запрещение, се поставят под ограничено запрещение. Горното означава, че за
да бъде поставено едно лице под запрещение, е необходимо едновременно да
са налице две условия. Първото е очертано от така наречения медицински
критерий – то да е болно от слабоумие или душевна болест, а второто е
наличието на правния критерий – то да не може да се грижи за своите работи.
3
Слабоумието представлява умствена недоразвитост от рождение, като
идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения и др., а и може да бъде
шизофрения, епилепсия, циклофрения, артеросклероза и пр.
Наличието на първата предпоставка е установено от медицинската
документация и заключението на експерта. От заключението на вещото лице
д-р К. по назначената по делото съдебно -психиатрична експертиза се
установява, че М.П. М., понастоящем на 66 години, страда от дългогодишно
психично заболяване „параноидна шизофрения“ (която е душевната болест -
страдание на умствено развито лице), началото на което е установено в
Германия като „психоза“ и до 1994 г. там тя е стационирана двукратно в
психиатрична болница. Назначено й е лечение, което е редовно провеждано в
Германия, а след завръщането й в България – продължено при избрания й
амбулаторен психиатър д-р Я.С.. От 12.01.2011 г. до 17.01.2011 г. е постъпила
по нейно желание на стационарно лечение в психиатрична болница в
гр.Варна и при това лечение е адаптирана на лечение с дългодействащ
антипсихотик „Рисполент конста“ на 14 дни. В последните години е
адаптирана към модерно лечение, с инжекционно поставяне на всеки три
месеца на дългодействащ антипсихотик „Тревикта“. Жената не е работила и
заради психичното й заболяване и липсата на професионална реализация е
инвалидизирана от ТЕЛК с 80 % тнр, като получава наследствена пенсия от
Германия. Според вещото лице, в конкретния случай се касае за една
дългогодишна „шизофренна психоза“ и освидетелстваната е с формално
съзнание за психично заболяване, но редовно приема амбулаторно
поддържащо антипсихотично лечение.
По втората предпоставка, съставлаваща правния критерий – поради
заболяването си лицето да не може да се грижи за своите работи:
Според вещото лице д-р К., при М. активна психотична продукция
която болестно да определя поведението й, не се диагностицира. Към
настоящия момент тя може да се грижи за себе си и за своите интереси. В
състояние е по разумни подбуди да се грижи за интересите си и да ръководи
постъпките си. В заключение, вещото лице е посочило, че към настоящото
освидетелстване на М., тежки мисловни разстройства не се диагностицират.
Диагностицират се ситуативни параноидни идеи, които не определят
поведението й. Паметта и интелекта й не са с болестни отклонения. При
4
повторното изслушване на вещото лице в настоящата инстанция д-р К. е
пояснила, че с провежданото от години и редовно антипсихотично лечение е
осигурено много добро повлияване на М. – да няма пробив на активна
психотична продукция, каквито са мисловни разстройства - характерни за
шизофренните психози и лечението ги овладява. Понастоящем няма активна
психотична продукция, която да определи поведението на лицето и то да
действа по болестни, параноидни симптоми. Лечението овладява това, тя да
не действа под давлението на болестта, а да действа по собствени решения.
Всичко, което М. прави не е повлияно от болестта, а е нейната воля. Според
вещото лице, налице е едно изключително сериозно душевно заболяване,
което обаче благодарение на адекватното лечение е овладяно, тази
психотична дейност в мисловния процес е овладяна и при ответницата няма
свързване на въображаеми факти с реалността, а адекватно възприемане на
фактите от реалността, без смесване с някакви болестни мисли или
психотична продукция. Вещото лице е пояснило, че редовно се провежда
лечението и ответницата се грижи за това, като то е контролирано от
лекуващия лекар и от избрания психиатър – в случая д-р С. и не може да бъде
пропуснато. По отношение на сключените от М. сделки, вещото лице д-р К. е
посочила, че няма поведение, повлияно от болестна симптоматика и това е
нейно, на М., решение. Пояснила е, че всеки човек в своето ежедневие може
да стане манипулируем в средата, в която живее, от близки, но в случая в
ежедневието на ответницата, проследявайки я и като лекар, намира един
обгрижен пациент. Ответницата получава едни адекватни грижи за нейното
психично разстройство. Тя има човек в близкото си обкръжение, който във
всеки един момент може да реагира по някакъв начин. Че лечението се
провежда редовно е свидетелствал и лекуващия психиатър на М. – д-р Я.С..
Последният поради дългогодишните си контакти с ответницата както като
нейн лекар от 2003- 2004 г. и като живеещ наблизо, често се вижда с нея и
разговорят и по телефона, има преки и непосредствени впечатления от
живота й. Изнесъл е за настоящото й лечение, включително и при
необходимост за провеждани прегледи с други специалисти. Знае и е посочил
конкретни данни за живота й, за набезите на крадци в къщата след смъртта на
съпруга й, за страха й от това да е сама, както и за отношенията със
съжителстващия с нея мъж. М. излизала свободно, срещал я и в близката
църква, посещавал я често и у дома и не е било заключено. Познава Г., с
5
когото тя живеела на съпружески начала, като семейство, деляли едно
домакинство, имали взаимност, били приятели. Те се движели заедно, имали
дружески отношения, понякога били заедно и при поставяне на инжекциите.
Виждал ги и да спортуват заедно. Г. тренирал нещо преди, бил спортист и
сега помагал на М. да прави специални упражнения, включително и да се
справи с изкривяване от остеопороза. В двора имало спортни уреди и М.
показала на свидетеля упражненията с гирички. Г. я съветвал да не пуши, тъй
като тя прекалявала с цигарите, грижел се да се храни диетично, да не
прекалява със сладкото, което било обичайно при такива болни. Според
свидетеля, М. има нужда от човек, който да я контролира в яденето, хубаво е
такива хора да живеят с някой и е добре с М. да живее човек, който да я
подпомага. В тази насока са и показанията на св. Х. която живее до къщата на
М. М. и общува с нея и с Г. почти всеки ден. Имат ток и вода, М. е ходила до
тях, включително и при повредата на интернета им, разговаряла и с други
съседи. Свидетелката не е чувала скандали и крясъци, нито жената се е
оплаквала от насилие. Не й е правило впечатление М. да няма пари, да е
гладна или да се облича неподходящо за сезона.
М. е изслушана непосредствено от съда в двете съдебни инстанции,
като тя е споделила за живота си – в миналото и сега (кога и къде е родена,
учила, живяла, включително и за живота в Германия, за съпруга си,
преместването в България, кончината му и притесненията й), за ежедневието
(пазарува си, готви си, взема медикаменти от аптеката, контактува със
съседите), за интересите си (чете, слуша музика, гледа новини, говори по
„Скайп“, гледа котки), за отношенията със сестра си (имат контакти по
телефона; тя е добър човек, но я подвеждала в разговорите и изваждала от
контекста казаното; не отрича, че е казвала „Н., помогни ми ако можеш“, но
така си говорела и не се оплаквала сериозно), за отношенията с Г. (той
възстановил вилата; благодарна му е; иска да остане да живее в къщата;
помага й в ежедневието). М. е споделила, че си партнира в живота и получава
помощ и подкрепа от съжителстващия с нея (от около петнадесет години)
мъж. Заявила е, че желае да живее с него и не иска да се мести в гр.Плевен
при сестра си Н..
По предходно заведеното от Н. П. КР. против М.П. М. на 17.03.2015
год. гр. дело № 841/2015 год. за поставянето й под запрещение, искът е бил
отхвърлен с решение № 203/08.2.2016 год. по гр. дело № 2220/2016 год. на III
6
г.о. на ВКС. Факт, преклудиран при разглеждането на предходното дело е
извършеното на 31.07.2014 год. с нотариален акт № 124 том.I, рег. № 2654,
дело № 120 от М. в полза на съжителстващия с нея мъж Г., на 1/3 идеална
част от собствения й имот – земя и сграда (вилата във Варна). Независимо от
това, установено е с договора от 18.02.2016 год., нотариален акт № 106, том.I,
рег. № 1385, дело № 128, че собствеността върху жилищната сграда й е
прехвърлена обратно от Г., при запазено право на ползване на мъжа. На
12.02.2020 год., М. е продала на същия и 1/4 идеална част от съсобствения им
вече поземлен имот. Обяснила е при личното й изслушване от съда (в двете
съдебни инстанции), че те живеят в един дом, той много й е помагал през
годините и продължава да й помага, довършил вилата сам, правил ремонти,
построил й бараки и басейн на двора, фитнес зала, без да му заплаща, поради
което и тя е иска да му прехвърли земя, за да си построи той нещо свое.
Желае той да се чувства свободно в къщата й и да живее в нея. Понастоящем
Г. ползвал помещение в двора, пригодено за кабинет, в което работел като
физиотерапевт на спортисти и реализирал доходите си. Изразила е желанието
си да остане да живее с Г. във вилата си в гр.Варна и категорично против
намерението на сестра й да я вземе при нея в гр.Плевен. Заявила е, че не иска
да живее сама, има си вила и настоява да живее в нея както досега. Според
М., сестра й е много добър и положителен човек, но иска да се намеси в
нейния собствен живот, което самата тя не желае.
Свидетелите на ищцовата страна – дъщерята Е.Г. и братовчеда св.
Г.П. (той сочи за един разговор) нямат преки наблюдения от ежедневието и
живота на ответницата, а са контактували с нея само по телефона, което М.
също е признала. Техните данни почиват на споделеното от ответницата и
възприетото от тях при тези разговори. Не са установени от показанията на
свидетелите - очевидци – съседката К.Х.Х. и лекарят д-р Я.С., нито от
медицинските документи от освидетелстването или тези от посещенията на
место от полицията при сигналите на сестра й, М. да е била жертва на
насилие, да е имала наранявания, да е била неспокойна. Независимо, че това е
извън предмета на настоящото производство за поставяне под запрещение (не
е производство по ЗЗДН), коментираното като имащо отношение към
преценката дали лицето може да се грижи за своите работи, налага
положителен извод, защото от изнесеното става ясно, че М. може и споделя
недоволството си, оплаква се, контактува и търси помощ от близките си. В
7
тази връзка, вещото лице д-р К. в съдебно заседание е пояснила, че в свой
интерес М. може да защитава действията си много адекватно, като разбира
кое е в нейн интерес и кое не е. Тя имала планове, споделила, че желае да
живее с Г. и се чувства добре с него. По повод твърдението на сестра й, че
при посещението на полицаите по сигнала й през миналото лято, М. се
появила гола, тя обяснила че е било лято, била си е у дома и не излязла „чисто
гола“, както и че „харесва нудизма“. Че М. има такива разбирания, данни е
изнесъл и св. Д-р Я.С. - тя си била нудист. Т.е. твърденията на ищцата не са
доказани по делото, а част от соченото като поведение на ответницата, не
обосновава извод за наличие на юридическия критерий за поставянето й под
запрещение.
Изложеното по-горе, налага извода, че ответницата получава
достатъчно средства за живот (инвалидна пенсия и вдовишка такава от
Германия около 750 евро) и много разумно се грижи за тях (така и вещото
лице). Има собствена вила, която поддържа и подобрява, включително и с
помощта на близкия й мъж, грижи се за себе си и провежда редовно модерно,
ефективно и безплатно лечение на заболяването си, има социален живот,
общува, спортува, има интереси и хобита, контактува със съседи, консултира
се с адвокати и нотариуси по специфични правни въпроси, защитава
интересите си, изразява позицията и желанието си за бъдещия си живот с
разумни аргументи. Всичко изложено води до извода, че не е налице втората
предпоставка по чл. 5 от ЗЛС и не е установен юридическия критерий, а
именно, че вследствие на болестта лицето не може да се грижи за своите
работи. Затова, искът подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до различен резултат, окръжният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и искът – отхвърлен.
Искане за разноски пред настоящата инстанция, въззивницата не е
заявила.
Водим от горното, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1051 от 11.06.2021 г., постановено по гр.д. №
2981/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, като вместо това
8
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. КР. против М. П. М. иск по чл. 5 от
ЗЛС вр. с чл. 336 от ГПК за поставяне на последната под запрещение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9