Р
Е Ш Е Н И Е
№388
23.12.2020 г., град Добрич
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, Първи
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при
участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя КАНД № 534/ 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от ТД на НАП Варна, подадена чрез ст. юрисконсулт С.М.,
редовно упълномощена, срещу Решение № 260023 от 25.09.2020 г. по НАХД № 786/
2020 г. по описа на Районен съд - Добрич.
Според касатора
първоинстанционното решение е неправилно. Сочи, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност на нарушителя зависи от санкциите,
предвидени в съответния закон, като твърди, че поради обстоятелството, че по
чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой (ЗОПБ) не може да се
наказва едноличен търговец (ЕТ), тъй като е предвидена имуществена санкция само
за юридически лица, то наказващият орган правилно е приравнил ЕТ на физическо
лице. Възразява срещу извода на съда, че се касае за плащане по четири договора
за наем, всеки с отделна сума за изплащане и отделни декари земеделска земя,
като сумата по всеки един е под 10 000 лв., като всеки договор е самостоятелен
сам за себе си. Възразява и срещу извода на съда, че случаят може да бъде
счетен за маловажен, тъй като не е нанесена щета на бюджета. Счита, че
процесният случай не може да бъде квалифициран по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, а
следва да е подведен, както е сторено, по чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона. Иска да
бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление (НП) № 519591 – F546559/ 22.06.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което на Г.П.М.,
ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 5000.37 лв. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът,
Г.П.М., в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
П.П., ДАК, която оспорва жалбата и претендира съдебно – деловодни разноски за
процесуално представителство, като прилага договор за правна защита и
съдействие.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за основателност на
касационната жалба.
Административен
съд - Добрич, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на
касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна
проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.
212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Предмет
на съдебното производство пред ДРС е НП № 519591 – F546559/ 22.06.2020 г. на
Директора на ТД на НАП Варна, с което на Г.П.М., ЕГН **********,***, е наложена
глоба в размер на 5000.37 лв., за това че при извършена от органи по приходите
проверка е установено, че на 28.11.2018 г. в гр. Добрич е начислена и изплатена
рента от Г.П.М., действащ като ЕТ „Г.М. – 56“, на физическото лице –
собственик, Г.П.М., в размер на 20001.49 лв. Отразено е в НП, че в
счетоводството на предприятието на ЕТ рентата е начислена по сметка 492 „Разчети
с ренти“ и като разход по сметка 602 „Разходи за външни услуги“. Стопанската
операция по изплащането е осчетоводена по кредита на сметка 501 в
кореспонденция със счетоводна сметка 492 „Разчети с ренти“. Изплащането на
рентата на физическото лице Г.П.М. е извършено с РКО № 218/ 28.11.2018 г. в
размер на 20001.49 лв. с основание „наем на земя“. Административнонаказващият
орган (АНО) при така описаното е приел, че от Г.П.М., действащ като ЕТ, са
нарушени разпоредбите на ЗОПБ, а именно плащанията на територията на страната
да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност, равна на или надвишаваща 10000 лв. Нарушението е подведено под
нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ. Посочено е, че нарушението е за първи
път. Обоснована е невъзможността за приемане на случая за маловажен със
засегнатите обществени интереси, свързани с правилното функциониране на
финансовата система на Държавата и е наложено наказание „глоба“ в размер на
5000.37 лв. на основание чл. 5, ал. 1 ЗОПБ.
Съставът
на ДРС е разгледал жалбата. Приел е фактическата обстановка за установена
такава, каквато е описана по АУАН и НП. Същевременно е счел, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на материалните и процесуалните
правила, като направил извод, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 3, ал. 1, т. 1
ЗОПБ. За да стигне до този извод, се е позовал на обстоятелството, че АУАН и НП
са издадени в нарушение на ЗАНН, тъй като е санкциониран жалбоподателят като
физическо лице вместо в качеството му на ЕТ. Почерпил е довод от разпоредбата
на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, съгласно който в предвидените в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на
юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. В този смисъл с оглед констатациите на АНО, че твърдяното
нарушение е извършено от ЕТ, е направил заключение, че е нелогично да се
ангажира отговорността на физическото лице, а не на автора на нарушението,
поради което е счел НП за незаконосъобразно. Като е анализирал договорите за
наем, отдадената под наем земеделска земя, определения годишен наем на декар,
дължимите суми за рента, е счел, че се касае за изплатени суми на различно
основание, т.е. че не е налице нарушение. На последно място е приел, че дори да
е налице нарушение, то представлява маловажен случай, тъй като не са накърнени
интересите на Държавата.
Настоящият
състав приема, че като краен резултат съдебното решение е правилно.
Видно от описанието на нарушението,
АНО е приел, че то е извършено от ЕТ като такъв. Безспорно е, че едноличният
търговец не е юридическо лице по аргумент от чл. 56 от Търговския закон. С
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН законодателят е разписал възможност за
налагане на санкции на ЮЛ и ЕТ, но: „в предвидените в съответния закон случаи
на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция
за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната
дейност“. Така регламентирана възможността се явява отклонение от възприетия и
закрепен нормативно с разпоредбата на чл. 24 от ЗАНН основен принцип за личната
отговорност. Допълнителна обективна предпоставка за приложението на чл. 83, ал.
1 от ЗАНН се явява изискването възможността за налагането на санкция да е предвидено
изрично в съответен закон, указ, постановление на Министерски съвет или наредба
на общински съвет. В разпоредбата на чл. 5 от ЗОПБ не е предвидена подобна
възможност по отношение на едноличните търговци. Такава не се извлича и от друг
нормативен акт, към който някой от текстовете на този специален закон препраща.
Практиката на административните съдилища в тази насока е еднопосочна. (Р №
4488/27.06.2016 г. по адм. д. № 4626/ 2016 г. на АССГ; Р № 3281/13.05.2016 г.
по адм. д. № 1748/ 2016 г. на АССГ и др.) Настоящият състав намира, че
наказаното лице не е субект на нарушението. По разбирането на състава, касае се
за несъвършенство на нормативната уредба, преодоляването на което обаче не може
да се постига чрез тълкуване на неясните норми, разширяване по тълкувателен път
на адресатите им. При ангажиране на административнонаказателната отговорност се
изключва приложението на нормативни разпоредби по аналогия. Насочването на
отговорността спрямо физическото лице противоречи на обстоятелствата, описани в
АУАН и НП, че е установено нарушение, извършено при стопанската дейност на ЕТ.
Това нарушение е съществено, тъй като е довело до ангажиране на отговорност на
различно от извършителя лице.
При горното НП правилно е отменено само на това
основание, поради което е излишно да се обсъжда дали е налице различна от
приетата от АНО квалификация, съответно дали случаят може да бъде счетен за
маловажен.
С оглед
изложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а
решението на ДРС - оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При
този изход на спора на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН и своевременно направеното
искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на
последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, за които е
представен договор за правна защита и съдействие за касационната инстанция в
размер на 580.00 лв. (петстотин и осемдесет лева).
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Добрич, Първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260023 от 25.09.2020 г. по НАХД № 786/ 2020 г. по описа на
Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция - Варна при Национална агенция по приходите, ЕИК 1310631880146,
да заплати на Г.П.М., ЕГН **********,***, сумата от 580.00 лв. (петстотин и
осемдесет лева) съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: