Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.05.2021 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6963 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
Ищецът Д.Ж.П.
твърди следните обстоятелства: сключен с ответника ЗАД ОЗК - Застраховане АД
застрахователен договор Пожар и природни бедствия на селскостопанска техника –
Секция I Индустриален пожар и Секция IX Комплексна застраховка на селскостопанска
техника по полица № 0110-930-2017-00087 от 2017 г.; унищожаване на притежаван
от него като земеделски стопанин зърнокомбайн от настъпил на 25.10.2017 г.
пожар; отказ на застрахователя да му изплати дължимото обезщетение по
предявената пред него претенция, по която е образувана преписка по щета №
0110-930-0008/2017 г.; изплатено от застрахователя обезщетение от 30000 лева
въз основа на решение по уважен частичен осъдителен иск за дължимото
обезщетение и дължима от застрахователя разлика от 42180 лева (така допуснато
на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска чрез увеличаване на неговия
размер). Претендира последната сума заедно със законната лихва от подаването на
исковата молба и разноските по производството.
Ответникът ЗАД ОЗК
– Застраховане АД в процесуалните срокове оспорва иска, възразявайки че не дължи
застрахователно обезщетение поради неизпълнение от ищеца на поети по
застрахователния договор задължения за правилно съхранение на застрахованото имущество
и предприемане на необходимите мерки за намаляване или ограничаване на вредите,
липса на покрит риск - причиняване на пожара от късо съединение, и завишаване
на размера на претендираното обезщетение, който не отговаря на действителната
стойност на твърдяните вреди. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема за
установено следното:
При
тези твърдения на ищеца възникването на спорното право по чл. 405, ал. 1 от КЗ се
обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки в съотношение на
кумулативност: съществуване на валидно застрахователно правоотношение между
страните към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие,
възникнало въз основа на договор за имуществено застраховане; накърняването на
имуществено право, което е застраховано при застрахователя - настъпването на
покрито застрахователно събитие (наличието на застрахователно покритие относно
изложените в исковата молба твърдения), изпълнението на задълженията му по чл. 403
от КЗ и съобразно сключения между тях договор за имуществено застраховане;
причинно-следствената връзка между настъпилото застрахователно събитие и
сочените в исковата молба вреди и размера на причинената вреди.
С
доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК въз основа на
твърденията на страните са признати за безспорни и ненуждаещи от доказване
между страните правнорелевантни факти, представляващи част от посочените
материалноправни предпоставки по чл. 405, ал. 1 от КЗ за възникването на претендираното
право. Всички факти обаче, релевантни за съществуването на претендираното право
по чл. 405, ал. 1 от КЗ, в случая като разлика до пълния размер на вземането,
са установени със сила на пресъдено нещо на решение № 26 от 04.03.2019 г. по т.
дело № 167/2018 г. на Добрички ОС (влязло в сила на 10.06.2019 г.), с което е
уважен предявеният частичен иск за същото вземане. При уважаване на частичния
иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите го факти, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Затова в случаите, когато предмет на последващия
иск за съдебна защита е разликата от вземането, налице е не друго субективно
материално право, а същото такова, но за незаявения с предявения преди това
частичен иск обем на правото.
При
установяването със сила на пресъдено нещо на фактите, релевантни за съществуването
на претендираното вземане, макар и заявено в частичен размер, позоваването в
последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо
от същото правоотношение между страните, на факти, осуетяващи възникването на
субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението
факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Така задължителните
разрешения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк.
дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно формираната сила на пресъдено
нещо на решението на Добричкия ОС по частичния иск относно основанието на
вземането, разликата от което е заявена с последващ иск в настоящото
производство, е преклудирала правоизключващите възражения на ответника ЗАД ОЗК
– Застраховане АД срещу правопораждащите го релевантни факти, поради което и не
следва да бъдат обсъждани от решаващия съд.
От
заключението на съдебно-автотехническа експертиза, пояснено от вещото лице в
съдебно заседание при неговото изслушване и изводите на което съдът намира за
компетентно и обективно дадени, и като такива ги възприема за достоверни, се
установява по делото, че действителната стойност на зърнокомбайна Масей
Фергюсън 34 с ДК № ТХ *****, произведен през 1997 година, към деня на
настъпване на процесното застрахователното събитие – 25.10.2017 г., е в размер
на 72180 лева с включен ДДС. Тази стойност на застрахованото имуществото е
определена от вещото лице въз основа на предлаганите продажни цени за зърнокомбайни
с близка дата на производство, които са съществували към момента на настъпване
на процесното застрахователно събитие, каквито не представляват представените
предложения към м. февруари 2019 г. от ответника. Вещото лице изяснява също, че
най-вероятната разлика в предлаганите продажни цени на подобни на процесния
зърнокомбайни, използвани за изводите на експертизата, е състоянието на конкретната
селскостопанска машина, за която се отнася всяка от предлаганите цени и което
конкретно състояние е невъзможно да бъде установено понастоящем. Предвид тези
съображения съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за
неправилни изводи на експертизата.
При
вреди на застрахованото имущество размерът на застрахователното обезщетение се
определя от действителната стойност на вредите до уговорената в застрахователния
договор застрахователна сума – арг. от чл. 405, ал. 1 във вр. с чл. 386 и чл.
400, ал. 1 от КЗ. Съгласно чл. 400, ал. 1 и 3 от КЗ действителната стойност на
увреденото имущество е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и със същото качество и когато друго не е
уговорено между страните, приема се, че застрахователната сума по договора е
определена съгласно действителната стойност на имуществото. Затова при определяне
на размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчита
постигнатата между страните уговорка в сключения между тях договор за
имуществено застраховане относно стойността, въз основа на която е определена
застрахователната сума по него съгласно чл. 386 и 400 от КЗ. Между страните в настоящото исково
производство друго не е уговорено в застрахователния договор (видно от представените
полица и общи по застраховка Щети на имущество – Секция IX Комплексна застраховка
на селскостопанска техника, част от които не представляват и представените общи
условия по застраховка Каско на МПС), поради което дължимото от ответника
застрахователно обезщетение по него следва да се определи въз основа на
действителна стойност на зърнокомбайна– арг. чл. 400, ал. 3 от КЗ, която се
установи, че към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие е 72180
лева. За увредения зърнокомбайн е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ, тъй като се доказа от заключението на съдебно-автотехническата експертиза,
че стойността разходите за необходимия му ремонт надвишава 70 на сто от
действителната стойност на зърнокомбайна. Тази стойност на процесния
зърнокомбайн не надвишава и уговорената между страните застрахователна сума от
80000 лева, поради което и дължимото от ответника застрахователно обезщетение
за увреденото превозно средство, но след приспадане на уговореното самоучастие
от 5 на сто, възлиза общо в размер на 68571 лева (разликата между
действителното претърпените вреди от 72180 леви и самоучастието от 3609 лева).
Част от вземането за обезщетение на ищеца Д.П. по процесния договор за имуществено
застраховане обаче е погасено с извършеното от ответника ЗАД ОЗК – Застраховане
АД плащане на сумата от 30000 лева въз основа на влязлото в сила решение по
частичния иск за същото вземане (така и постановление от 19.07.2019 г.), поради
което и дължимата разлика от вземаното възлиза в размер на 38571 лева, за която
сума искът следва да бъде уважен, а за разликата над нея до пълния предявен
размер от 42180 лева – отхвърлен.
Като
законна последица от частичното уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения му размер, считано от подаването на
исковата молба – 27.09.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
С
оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени и сторените от него разноски по производството за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице общо в
размер на 3234.55 лева, определени съразмерно на уважената част на иска. На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 174.72 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо
лице, определени съразмерно на отхвърлената част на иска. Възраженията на
страните по чл. 78, ал. 5 от ГПК относно разноските за адвокатско възнаграждения
се явяват неоснователни, тъй като уговорените и заплатени от тях адвокатски
възнаграждения за производството са към минималния им размер по Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД ОЗК – Застраховане АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Д.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***. Св. *****на основание чл. 405,
ал. 1 от КЗ сумата 38571 лева, представляваща неизплатената част от
застрахователно обезщетение по застрахователен договор Пожар и природни бедствия
на селскостопанска техника – Секция I Индустриален пожар и Секция IX Комплексна
застраховка на селскостопанска техника по застрахователна полица №
0110-930-2017-00087 от 07.07.2017г., за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на зърнокомбайн Масей Фергюсън 34 с ДК № ТХ *****, в
резултат на настъпил на 25.10.2017 г. пожар, заедно със законната лихва върху
тази сума от 27.09.2019 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата 3234.55 лева, представляваща разноски по производството,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 405, ал. 1 от КЗ за разликата над уважения
размер от 38571 лева до пълния предявен размер от 42180 лева.
ОСЪЖДА Д.Ж.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***. Св. *****да заплати на ЗАД ОЗК – Застраховане АД,
ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 174. 72 лева – разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова