Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е въззивно, и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от К. Й. Н. – гр. П. чрез адв. Г. П. против решение № ... на П. районен съд по гр. дело № .... по описа за .....г., с което П. районен съд е осъдил ответника Р. С. К. да заплати на К. Й. Н. сумата от 4000.00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от ......г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска в частта му до 20 000.00 лева, като неоснователен и недоказан. Р. С. К. е осъден да заплати на К. Н. сумата от 19.20лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от ......г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска в частта му до 220.91 лв. К. Й. Н. е осъден да заплати на Р. С. К. сумата от 502.04 лв.- разноски по делото. Р. С. К. е осъден да заплати на районния съд държавна такса в размер на 160.77 лв. Недоволен от решението е останал К. Й. Н.,който обжалва решението в отхвърлителната му част, като претендира обезщетение в размер за разликата от 4 000 лв. до 10 000 лв., както и да бъдат уважени претенциите за имуществените вреди в пълен размер на 220.91лв. Излага се съображение, че следва да се съобрази заключението на вÕщото лице, както и заплатените разходи за лечение. Посочва се, че е налице математическа грешка при изчисляване на разноските. Поради това моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание не се явява ответникът. Явява се само жалбоподателят, като подържа въззивната жалба и моли да се присъдят сторените от процесуалния му представител разноски в досъдебното производство в размер на 300 лева, като твърди, че тези разноски са свързани с причинените вреди на доверителя му. По отношение на присъдените разноски счита, че е и налице математическа грешка, допусната от районния съд, при изчисляване по реда на чл. 78,ал.1 ГПК. Постъпила е писмена защита от въззиваемия, с която се излагат съображения, че първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. След проверка на въззивната жалба, настоящата инстанция я приема за редовна и обхващаща следния предмет: Решението е обжалвано - в отхвърлителната си част за разликата от присъдените 4000 лв. до 10 000 лв. от ищеца в първоинстанционното производство. Във въззивната жалба К. Н. заявява, че районният съд не е взел предвид претърпените болки и страдания и възстановителния период, както и реално причинените имуществени вреди, за което е представил касови бонове. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: Пред първа инстанция е предявен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесена средна телесна повреда и за обезщетение за претърпени имуществени вреди. Изразените претенции за непозволено увреждане се базират на настъпил инцидент на .....г. в гр. П., когато ответникът Р. С. К. нанесъл на К. Н. побой, при който му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на трета дланна кост на лява ръка с разместване на счупените фрагменти довели до трайно затруднение в движението на левия горен крайник. Жалбоподателят е приет в МБАЛ П. ЕООД- хирургично отделение на ......г. в 01.30 ч. и е изписан на ....г. Поставена му е клинична диагноза „комоцио церебри”, последици от открита рана на главата. При прегледа не е установен менингиален синдром или парези, както и патологични рефлекси. Към медицинската документация е приложена касова бележка за заплатени от ищеца 19.20 лв. за болнично лечение в хирургично отделение, за същата сума е издадена и фактура № ...../......г на МБАЛ П. ЕООД. В изготвената епикриза е отразено, че лицето е прието с два броя разкъсно контузни рани на главата, големи насинявания на ниво гръден кош, оток на дясна глезенна става, лява длан и лява мишница. Лицето е изписано с подобрение и предписано медикаментозно лечение. По случая е образувано Дознание № ...../2010г. на РУП П., като образуваното НОХД № ...../2010г. е приключило със сключване на споразумение между подсъдимия и прокуратурата, с което на Р. С. К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца за престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 НК. С протоколно определение от .....г. по НОХД № ....../2010г на РС П. споразумението е одобрено от съда и е влязло в сила веднага. Пред първа инстанция е изготвено заключение по допусната съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р Х.Х.. Според заключението описаните травматични увреждания е възможно да са получени от удар с твърд предмет, като същите са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота с претърпени болки и страдания и възстановителен период по отношение на фрактурата от два до три месеца. В експертизата се коментират представените касови бонове, от които се установяват видовите медикаменти, използвани от пострадалото лице Пред районния съд са разпитани свидетели, от които показания се установява, че между страните по делото от години съществува вражда. Ответникът има квартален магазин за хранителни стоки в гр. П. и в случай, когато жалбоподателят е употребил алкохол, се е случвало минавайки покарай магазина да псува ответника.В тази връзка свидетелите описват механизма на деянието. На ....г. вечерта около 22-23 часа жалбоподателят подхвърлил реплика, при което Р. К. избухнал, взел бухалка и го подгонил, като му причинил описаните вреди. Свидетелите, доведени от ответника посочват, че след проведеното лечение К. Н. е забелязан да се движи нормално в града без чужда помощ, както е видян да полага труд. Пострадалият е имал гипс на ръката, като по показания на сина му, разпитан като свидетел по делото е изпитвал болки, имал е проблем с движението на левия горен крайник и се е нуждаел от помощ при събличане и обличане. Пред районния съд К. Н. е представил билети за ЖП пътувания от гр.П. до гр. С. и обратно, като твърдения му са, че е пътувал за изследвания до гр.С., както и касови бележки от аптеки и медицински центрове. Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна: По отношение на претендираното обезщетение за настъпили имуществени и неимуществени вреди в резултат на счупване на трета дланна кост на лява ръка с разместване на счупените фрагменти довели до затруднение в движението на левия горен крайник, както и причинено мозъчно сътресение е налице следното. В случая не се спори от страна на ответника Р. С. К. за наличието на всички изброени елементи от сложния фактически състав на чл. 45 ЗЗД. С влязлото в сила споразумение на наказателния съд – по НОХД № ...../10г. на П. районен съд, съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, се установява безспорно деянието и авторството на ответника по жалба, неговата противоправност и вината на извършителя. Не се спори и относно настъпването на вредата, доколкото престъплението е резултатно по правната си същност, както и относно причинната му връзка с противоправните действия на ответника. Поради това са налице законовите предпоставки за възникване на задължение за обезвреда от негова страна. Пред първа инстанция е заложено твърдение от ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищеца, предвид обидните думи, който последният е изрекъл. В мотивите си районният съд е приел липса на съпричиняване на вредата от страна на увредения жалбоподател. Този състав намира, че първоинстанционният съд правилно е обосновал неприлагането на нормата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Съпричиняването по смисъла на тази разпоредба, е такова поведение на увреденото лице, което да е допринесло за настъпването на вредата, без значение виновно или не. Това понятие е конкретно и по-тясно от понятието за деликт. Аргументите на отвеника всъщност се съсредоточват около твърдението за наличие на „съпричиняване” на самото престъпление, от което са настъпили вредите, тъй като тезата, която поддържа е, че с поведението си жалбоподателят го е предизвикал да му нанесе телесните повреди – тоест – да извърши закононарушението и причини вредата. За института на съпричиняването на вредата по ЗЗД не е от правно значение генезиса на деликта. Причината, мотивът, който е довел дееца до осъществяване на престъпния състав на чл. 129 НК, може да има значение само в наказателноправния аспект – доколкото може да се отчете като смекчаващо обстоятелство, облегчаващо наказателната му отговорност. Но след като в крайна сметка решението да извърши виновно и противоправно действие, ответникът е взел сам, и го е привел в изпълнение, гражданският съд се занимава само с тези последици, които, обективирайки вреда, подлежат на обезщетяване. Така в случая вредата, чието поправяне жалбоподателят претендира, е неимуществена, и се изразява в претърпени от него болки и страдания от травми по тялото, нанесени от ответника. Това е вредата, като доказан резултат от деликта. Фактът, че ответника е избрал да отвърне на поведението на ищеца, с неправомерен акт на насилие, е станал причина да настъпи тази вреда, и реакцията му нито съставлява неизбежна отбрана, нито е била непредотвратима- от събраните доказателства е видно, че „провокацията” на ищеца е била вербална, следователно физическото посегателство спрямо теÙесната му неприкосновеност е било неадекватно и несъизмеримо поведение, и определено– не неизбежно. Ако жалбоподателят беше осъществил пръв състава на престъплението „причиняване на телесна повреда” – тоест – ако пръв беше предприел физическо посегателство спрямо ответника – тогава поведението на последния би придобило различно значение, и въпросът за приноса за настъпване на уврежданията на жалбоподателя, би бил разгледан в тази светлина. По отношение на претендирания размер на гражданската отговорност, същият трябва да е адекватен на нанесените увреждания, поради което следва да се проведе принципа за обезщетяване на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, без значение дали са имуществени или неимуществени. Районният съд е уважил претенцията за имуществени вреди за размера до 19.20 лв./разноски за болнично лечение/, като за разликата от 19.20лв. до пълния претендиран размер от 220.91лв. искът е отхвърлен като недоказан. Пред настоящата инстанция жалбоподателят моли да бъде присъдена отхвърлената част от претендираните имуществени вреди в размер на 201.71лв. В тази част окръжният съд не споделя извода на първостепенния съд, доколкото представените касови бонове, удостоверяват закупени лекарства, описани в епикриза, издадена от МБАЛ П. ЕООД-гр.П., като назначено медикаментозно лечение след изписването, както и в заключението вещото лице е констатирало използваните лекарства след лечението. Ето защо следва да бъде присъден обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 178.11лв., съответстващо на размера на заплатените медикаменти, като следва да бъде присъдена и законна лихва считано от .....г. до окончателното изплащане на сумата. ВТОС споделя изводите на ПвРС, че представените от жалбоподателя жп билети нямат отношение към проведеното му лечение във връзка с травматичните увреждания, поради което стойността на закупените билети за железопътен транспорт в размер на 23.60лв. не следва да бъде присъдена като обезщетение за претъпени имуществени вреди. Доколкото в съдебно заседание се излагат претенции, че заплатения адвокатски хонорар в досъдебното производство в размер на 300 лева е част от причинените вреди на жалбоподателя и като такъв следва да бъде присъден като обезщетение следва да се приеме, че тази претендирана стойност също няма отношение с разноски, които жалбоподателят да е сторил във връзка с лечението на причинените му телесни увреждания, а и размера на причинените имуществени вреди е очертан в исковата молба, а адвокатския хонорар за досъдебно производство е посочен и претендиран от жалбоподателя/ищец/, като част от списък с разноски по чл.80 ГПК. Районният съд е присъдил правилно и законосъобразно единствено разноските, сторени пред него. Жалбоподателят търси обезщетяване на претърпените неимуществени за разликата от 4000лв. до 10 000лв., като такива под формата на болки, страдания и неудобства. Тъй като този вид вреда е без паричен или друг имуществен еквивалент сама по себе си, законодателят е постановил определянето на размера на обезщетението за претърпяването й да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Понеже няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от характера на увреждането и степента на страданието. Така в случая се касае за причинено затруднение в движението на ляв горен крайник за продължителен период от време, без опасност за живота, както и психически стрес. В съответствие с възложената му доказателствена тежест пред районния съд, жалбоподателят е доказал успешно вида, характера, продължителността и степента на претърпените болки и страдания и като ги е съобразил в светлината на цялостното правоотношение и съпътстващите причиняването на вредите обстоятелства, съдът намира, че сумата от 4000 лв. представлява справедливо обезщетение, като максимален еквивалент на претърпения от жалбоподателя телесен и душевен дискомфорт. Ето защо определения размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е съобразен с принципите на законодателя, изложени в чл.52 ЗЗД и жалбата в тази част е неоснователна. По отношение претенцията за разноски настоящата инстанция счита, че същите са изчислени правилно от районния съд съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 и ал.3 ГПК. След като районният съд е изчислил дължимите разноски и от двете страни е направил прихващане на двете насрещни вземания и поради обстоятелството, че дължимата сума за разноски на жалбоподателя е по-малка се е стигнало до резултата за недължимост на разноски по отношение на същия. Поради частично съвпадане на крайния резултат в правните изводи на двете инстанции, въззивната жалба се явява частично неоснователна и решението на РС следва да бъде потвърдено частично. С оглед изхода на процеса отговорността за разноски пред въззивна инстанция следва да бъде разпределена съгласно изискванията на чл. 78,ал.1 и ал.3 ГПК. Претендираните пред въззивна инстанция разноски от жалбоподателя са в размер на 600 лв. адвокатски хонорар, които размер следва да бъде съобразен с уважената част от направените пред въззивна инстанция претенции, а именно 264.90лв. По отношение адвокатския хонорар в размер на 300 лв., заплатен от жалбоподателя в досъдебното производство същият е неоснователен по съображения, изложени по горе. Претендираните от ответника разноски са направени с писменото становище, към което е приложен списък на разноските в размер на 1200лв.- адвокатски хонорар за въззивна инстанция, като дължимите му се разноски възлизат на 692.62 лв. и са съобразени с отхвърлената част от претенциите на жалбоподателя пред въззивна инстанция. Ответникът Р. С. К. следва да бъде осъден да заплати и ДТ по сметка на ВТОС в размер на 80.38 лв. и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ръководен от гореизложеното В. окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № ...../.... г. по гр. д. № ..../.... г. на П. районен съд, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от К. Й. Н. против Р. С. К. иск за заплащане на сума над размера от 19.20лв. до 220.91 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Р. С. К. с ЕГН * от гр. П., ул.” Я.” № .... ДА ЗАПЛАТИ на К. Й. Н. с ЕГН * от гр.П., ул.”Я.” № ...., сума представляваща разликата от 19.20лв. до 197.31лв., а именно178.11лв./сто седемдесет и осем лева и единадесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от .....г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта от 197.31лв. до 220.91лв. като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА. ПОТВЪРЖДАВА решение № ..../.... г. по гр. д. № ..../.... г. на П. районен съд в останалата му част. ОСЪЖДА К. Й. Н. с ЕГН * от гр.П., ул.”Я.” № .... ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. К. с ЕГН * от гр. П., ул.” Я.” № .... сумата от 692.62 лв./ шестстотин деветдесет и два лева и шестдесет и две стотинки/ за разноски по делото пред въззивна инстанция. ОСЪЖДА Р. С. К. с ЕГН * от гр. П., ул.” Я.” № .... ДА ЗАПЛАТИ на К. Й. Н. с ЕГН * от гр.П., ул.”Я.” № .... сумата от 264.90лв./двеста шестдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ за разноски по делото пред въззивна инстанция. ОСЪЖДА Р. С. К. с ЕГН * от гр. П., ул.” Я.” № .... ДА ЗАПЛАТИ ДТ по сметка на ВТОС в размер на 80.38 лв. /осемдесет лева и тридесет и осем стотинки/ и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл. 280, ал.2 ГПК решението в частта, с която е отменено първоинстанционното решение не подлежи на обжалване. В останалата част решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. |