Р Е Ш Е Н И Е № 70
град Несебър, 05.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърския районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на тридесети март, през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. ПЕТРОВ
При
секретаря К.Л., като разгледа докладваното от съдия П. Петров гр.д.№ 300 по
описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на иск с правно основание чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и
договорите, предявен от ищеца Й.М.Й. с ЕГН **********,*** село, кв.Б., блок
216, вход Г, етаж 2, ап.59, който твърди в исковата си молба, че между него, в
качеството му на купувач, и ответника „Т.К.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Б.Е.Ф.К., в качеството му
на продавач, е бил сключен на 30.12.2014г. предварителен договор на следния
недвижим имот, находящ се на адрес село Равда, улица Несебър, № 74, етаж 0,
ап.В, а именно: Апартамент В (Апартамент № 3), представляващ Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *******.1.2, находящ
се на сутеренния етаж (кота
В отговора на исковата молба ответникът
изразява становище, че предварителният договор е нищожен, а като основания за
този вид недействителност се посочват: липса на съгласие, противоречие със
закона, заобикаляне на закона и симулация; посочено е, че същият е
недействителен и „поради измама”. Ответникът твърди, че никога не е формирал
воля за продажба на имота, и че не е поемал задълженията, вменени му като
продавач по предварителния договор, тъй като никога не е сключвал такъв
договор. Излага фактическа обстановка, според която на 30.12.2014г. управителят
на ответното дружество е разговаряло с ищеца, с посредничеството на Алекс
Александров А., за предоставяне на заем, като е отказал банков превод на парите
за да липсват доказателства за заетите пари. Ищецът също не е искал да
придобива имота, а отношенията между двамата са били от по-рано и са свързани
единствено с предоставяне на заеми. На тази дата управителят на ответното дружество
е положил подпис върху документ, съставен на български език, с разбирането и
волята за сключване на договор за заем за сумата в размер на 6 000 евро,
от които 1 000 евро следвало да бъдат върнати веднага на заемодателя,
която сума представлявала и уговореното възнаграждение за лихва. Така от
предоставените му от ищеца в заем 6 000 евро, управителят на ответното
дружество му е върнал от тази сума сумата в размер на 1 000 евро. След
като документите, съставени на български език, не отразявали водените преговори
и постигнатото между страните съгласие, били с друго съдържание, означавало, че
управителят на ответното дружество бил измамен за съдържанието на договора и на
разписката от 30.12.2014г. По този начин ищецът е постигнал начин за
удовлетворяване на вземането си, различен от този, предвиден в закона, при
евентуално неизпълнение на задълженията на дружеството-заемател,
в нарушение на чл.152 от ЗЗД. Сумата от 5 000 евро освен това се явявала
различна от пазарната стойност на недвижимия имот. Наред
с това управителят на „Т.К.” ЕООД бил измамен чрез въвеждане в заблуждение за
неговата воля, че предоставя пари като заем, от който да получи обратно веднага
1 000 евро, което го е мотивирало към подписване на документ, който по
съдържание не е договор за заем, а предварителен договор за продажба на имота,
и разписка за плащане на цена за обзавеждане, без вещите за обзавеждането да са
описани в отделен договор за тяхната покупко-продажба. Тази измама е в
резултат на съзнателни, виновни и умишлени действия, като сделката е сключена
поради заблуждението относно вида на договора. При условие, че договорът се
окаже действителен, то изразява становище, че същият не може да се счита за
предварителен такъв по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗЗД, тъй като от него не ставала
ясна причината за сключването му. Посочената
в него дата на сключването на окончателния договор – 31.03.2015г.,
била условна и била обвързана с представяне на официално заверен документ,
изходящ от банка за осигуряване финансирането на част от покупната цена, което
предполагало по-висока продажна цена от уговорената в предварителния договор. В
действителност изброените в договора документи, които дружеството-продавач е
следвало да представи, не били тези, доказващи правото на собственост и
изпълнението на особените изисквания на закона за изповядване на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, тъй като липсвало и решение на органа на
дружеството по смисъла на чл.137 от ТЗ и скица на имота. Освен това, според
уговореното в .4.4. от предварителния договор се установявало, че сумата от
5 000 евро, за която е посочено, че е получена от продавача,
представлявала капаро (първа вноска), която подлежала на връщане, при условие,
че се окаже, че продавачът не е собственик на имота или документите, с които се
легитимирал като такъв, били порочни. По този начин, подписаният от страните
документ нямал характер на предварителен договор, тъй като не съдържал
съществени елементи на окончателния договор, а именно окончателната продажна
цена и срокът за нейното плащане, а уговорените с него условия били
незаконосъобразни, непълни и неясни. Оспорва се и факта, посочен в съставената
в деня на сключването на договора разписка, че дружеството е получило сумата в
размер на 1 000 евро. Разписката не доказвала, че сумата е получена за
продажба на вещи за обзавеждане.
Едновременно с отговора на
исковата молба ответното дружество е предявило насрещен иск, с който е поискал от
съда да бъде унищожен предварителния договор от 30.12.2014г. като сключен поради
измама. Като основание на насрещния иск се излагат твърдения за това, че на
същата дата управителят на „Т.К.” ЕООД и ищецът Й.М.Й. са се уговорили в
кантората на нотариус М.Г. в град София последният да предостави на първия заем
в размер на 6 000 евро. Двамата са постигнали съгласие, като са уговорили
предварително плащане на лихва в размер на 1 000 евро, в резултат на което
действително предоставената в заем сума на управителят на дружеството била
5 000 евро, който от своя страна, поради отказа парите да му бъдат
предоставени по банков път, подписал документ с разбирането и волята за
сключване на договор за паричен заем за 6 000 евро, в която се включва и
уговорената лихва от 1 000 евро и предварителното й погасяване. Тъй като
екземпляр от подписания документ не бил предоставен на управителя на
дружеството, последният разбрал, че е подписал предварителен договор за
продажба на недвижим имот, едва с получаването на исковата молба, подадена от
ищеца. Така управителят на дружеството е бил подведен от ищеца да сключи такъв
предварителен договор чрез умишлено въвеждане в заблуждение, че му предоставя
пари в заем, от които да получи веднага 1 000 евро, което го е мотивирало
да подпише този договор, вместо договор за заем, и разписка за плащане на цена
за обзавеждане. Действията на ищеца Й.М. били съзнателни, виновни и умишлени, а
сделката е сключена поради заблуждението, като ищецът предприел действия за
изпълнение на измамната сделка още на 01.04.2015г. Същият се е възползвал от
трайните отношения между двамата, свързани единствено с предоставяне на парични
заеми за да осъществи действията по измамата, насочени към придобиване на
недвижим имот, собственост на дружеството, на цена значително по-ниска от
пазарната стойност на имота.
Насрещният иск е приет за
съвместно разглеждане в процеса с влязло в сила определение от 18.09.2015г. Със
същото определение съдът не е приел за съвместно разглеждане предявеният от „Т.К.”
ЕООД инцидентен установителен иск за съществуването
на заемно правоотношение между страните.
Ищецът Й. М. Й. е подал отговор
на насрещния иск, предявен от „Т.К.” ЕООД, като счита същия за неоснователен,
оспорва твърденията, изложени в насрещния иск.
В съдебно заседание ищецът се
явява лично и с упълномощения си адвокат, който заявява, че поддържа предявения
иск, както и доводите, с които оспорва насрещния иск. Допуска, ако управителят
на ответното дружество е бил измамен, това да е сторено от трето неучастващо в
делото лице, а именно Алекс Александров А., който е бил преводач на
разговорите, водени на 30.12.2014г.
Ответното дружество се
представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който
едновременно заявява, че поддържа становището си за нищожност на предварителния
договора поради противоречие със закона и поради липса на съгласие за
сключването му, но е че поддържа насрещния иск за унищожаване на договора
поради измама. Представя писмени бележки, в които прави искане предявеният от
ищеца иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, а насрещния иск да бъде уважен. Претендира разноски,
за които представя списък.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Въпреки противопоставянето на
процесуалния представител на ответника с възражения за настъпила преклузия за ангажиране от страните на доказателства, но предвид,
че производството по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ГПК се движи по
реда на Глава ХХХІ от ГПК и предвид задължението, вменено на съда по смисъла на
чл.363 от ГПК, е изискал и приел официално заверен препис от документ за
собственост, а именно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****,
дело № ****. на нотариус С.А. с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския
районен съд, с който „Т.К.” ЕООД *** се легитимира за собственик на следния
недвижим имот, а именно: Апартамент В (Апартамент № 3 /три/), находящ се на
сутерен, кота
На 30.12.2014г. е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който
продавачът „Т.К.” ЕООД ***, представлявано от управителя Б.Е.К, от една страна
в качеството му на продавач, се е задължил да прехвърли Й.М.Й., от друга страна
в качеството му на купувач, или на посочено от него трето лице, правото на
собственост върху описания по-горе недвижим имот, за сумата в размер на
5 000 евро – продажната цена. Страните са уговорили срок за сключване на
окончателния договор в нотариална форма до 13:00 часа на 31.03.2015г., с
възможност същият да бъде удължен с още един месец. Заявили са, че продажната
цена от 5 000 евро е заплатена от купувача на продавача към момента на
подписване на договора. Въпреки платената уговорена продажна цена в договора
(чл.2.3.) е предвидено финансиране от страна на трето лице за заплащане на част
от продажната цена, условие и срок (чл.4.4.) за връщане на капаро (първа
вноска) и задържане (чл.5.1.), респ. връщане (чл.5.2.), на авансово
предоставена сума, каквато не е уговорена и не е посочено да е плащана в
несъществуваща клауза (3.1.1.). Предварителният договор е съставен в два
еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните, а същият е с нотариална
заверка на подписите рег.№ ***. на нотариус М.Г. с рег.№ 622 на НК и район на
действие Софийския районен съд.
На същата дата – 30.12.2014г., е
съставена и разписка, подписана от управителя на „Т.К.” ЕООД, с която същият е
декларирал, че е получил от Й.М.Й. сумата от 1 000 евро, представляваща
цената на обзавеждането на недвижимия имот.
За сключването на сделката –
предварителния договор, нотариусът е назначил на основание чл.582 от ГПК за
преводач от български на английски език и обратно Алекс Александров А., който е
декларирал за верността на превода. Същият е превел и подписаната от управителя
на ответното дружество разписка.
Алекс А. е разпитан в качеството
му на свидетел по искане на ответната страна, от чиито показания се установява,
че Б.Е.К., като управител на търговски дружества, между които и на „Том Кларк”,
е ползвал услугите на кредитни институции, от където е взимал пари в заем. След
като е бил затруднен с връщането на заетите суми, но е имал нужда от още
парични средства, се е насочил към вземане на пари в заем от физически лица.
Тъй като същият не владее български език, а физическите лица – негови
заемодатели, не владеели съответно английски език, Б.К. е ползвал услугите на свидетеля
А. като преводач при воденето на преговорите и сключването на договорите за
заем със своите контрагенти срещу заплащане на възнаграждение. При поредното
желание на Б.К. да заеме парични средства, се е обърнал отново за съдействие към
свидА.А., който да го свърже с поредното лице, което
да се съгласи да му предостави парични средства в заем. Свид.
А. е решил да го свърже с Й.М.Й., когото също е познавал от по-рано. Така през
2014г. са започнали преговорите между Й.М.Й. и Б.Е.К., като разговорите между
двамата са се провеждали в присъствието на преводач – свидА.А..
След като постигнали съгласие за сумата, предмет на заема, а именно 6 000
евро, включваща главница по заем в размер на 5 000 евро и уговорена лихва
в размер на 1 000 евро, която лихва да бъде заплатена предварително в деня
на сключването на договора при предаването на заемната сума, решили да
пристъпят към подписване на документи. Предвид нежеланието на Б.К. сумата по
заема да му бъде превеждана по банков път, както и предвид желанието на
заемодателя Й.М.Й. да бъде обезпечено изпълнението от страна на заемодателя
последният да му върне заетата сума в уговорения срок, двамата решили да
подпишат процесния предварителен договор. Със
съдържанието на този предварителен договор двамата са били предварително
запознати, но са го подписали пред нотариус за да бъдат нотариално заврени
техните подписи. След подписването на предварителния договор Й.М.Й. е
предоставил на Б.Е.К. уговорената заемна сума в размер на 6 000 лева. Фактът
на получаването на сумата по заема страните са удостоверили веднъж с
подписването на предварителния договор за 5 000 евро, а за получаването на
останалата част от 1 000 евро е била съставена разписката. Веднага след
това в изпълнение на уговорката им за предварителното заплащане на договорената
лихва по заема, заемателят е изплатил от тази сума
сумата в размер на 1 000 евро на заемодателя. Така главницата по заема в
размер на 5 000 лева, която сума съвпада с посочената в предварителния
договор продажна цена на недвижимия имот, собственост на „Т.К.” ЕООД, на което дружество
Б.К. е управител, последният е следвало да върне на заемателя
в срок до 31.03.2015г. Тъй като в този уговорен срок Б.К. не е извършвал
никакви плащания на суми по заема, Й.М.Й. е решил да предприеме действия като
за целта се е свързал със свид. А. за да разбере
причината за забавата. Пак чрез посредничеството на свид.
А., Б.К. му е заявил, че няма възможност да му върне парите и че се налага да
изчака. Тогава ищецът-заемател е решил да се
възползва от сключения предварителен договор и да придобие собствеността върху
недвижимия имот, като за целта през лятото на 2015г. е поискал и за първи път е
огледал апартамента, и макар, че според него апартамента не е бил в състояние,
годно да бъде използван по предназначението си, е решил да предяви иска с
правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, като това той е сторил на 01.04.2015г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.3 от ЗЗД всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за
сключване на окончателния договор и в такъв случай договорът се счита сключен в
момента, в който решението влезе в законна сила. Между страните по делото не се
спори, че на 30.12.2014г. между тях е сключен представеният от ищеца
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Този предварителен
договор е сключен в изискуемата от закона форма и съдържа уговорки относно
съществените условия на окончателния договор – описание на имота, цена,
задължение за прехвърляне правото на собственост и краен срок, в който това
следва да стане. Безспорно е и че окончателен договор не е сключен нито на
уговорения срок – 31.03.2015г., нито в по-късен момент.
Ответната страна в отговора на
исковата молба е направила възражение за нищожност на този предварителен
договор с твърдение по същество, и въпреки посочените основания за нищожност и
това за унищожаемост, че същият прикрива договор за
заем.
В производството по чл.19, ал.3
от ЗЗД съдът е длъжен да провери наличието на установените в закона
предпоставки за обявяване на договора за окончателен, една от които е
сключеният договор да е действителен. При извършване на преценката си, съдът
следва да установи действителната воля на страните, като се води от всички
ангажирани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Освен това
при направено оспорване от страна в исков процес на правните последици от
представен по делото писмен документ, дори и официален такъв, съдът, в рамките
на своите задължения да се произнесе относно настъпването или не на правните
последици от документа, е длъжен да следи за неговата действителност, но само
при наличието на нищожност, тъй като нищожната сделка, обективирана
в официален документ, не поражда правни последици. Това задължение на съда
произтича от липсата на правни последици от нищожната правна сделка и при
направено възражение за липсата на целените от страните по сделката правни
последици, независимо от обстоятелството, че представения документ, обективиращ сделката, не е оспорен, съдът е длъжен да се
произнесе по това дали същата е породила оспорените правни последици.
За установяване на своите
твърдения относно уговорките между страните, свързани с действителните заемни
отношения, ответната страна ангажира събиране на гласни доказателства, което
искане е уважено от съда и гласните доказателства са събрани.
С Решение № 461/16.01.2012г. на
ВКС по гр.д.№ 1206/2010г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК (в
тази насока е и решение на ВКС № 405/25.11.2014г. по гр.д.№ 3709/2014г., ІV
г.о., постановено също по реда на чл.290 от ГПК), е прието, че свидетелски
показания са допустими, когато не се претендират последиците от един договор, а
установяването му с оглед на друго спорно правоотношение. В решението е
посочено, че при сделка, с която се прехвърля собственост, за да се създаде
обезпечение на кредитора, но страните не желаят прехвърлянето, а преследват
друга юридическа цел – заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на
начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, е
налице порок на сделката, който води до нейната нищожност поради противоречие
със забраната по чл.152 от ЗЗД, поради което за заобикалянето на закона са
допустими всички доказателствени средства, предвид на което ограничението по
чл.164, ал.1, т.6 от ГПК за симулативните сделки не
може да намери приложение. Посочено е още и че когато страната твърди, че
сделката за прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл.152 от ЗЗД за
обезпечение на заем, тя следва да установи съществуването на заемното
правоотношение, като в този случай не се претендират последиците на договора за
заем, поради което е неприложима забраната по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Прието
е, че доказването на заемното правоотношение е с оглед разкриване на характера
на съглашението да се обезпечи връщането на получен заем, за да се заобиколи
забраната на чл.152 от ЗЗД, поради което за установяване, че сделката е сключена
в нарушение на чл.26, ал.1 от ЗЗД са допустими всички доказателствени средства.
Именно в тази насока е едно от
възраженията на ответника, въведено с отговора на исковата молба, като
основание за негов отказ от сключването на окончателен договор, а именно, че
предварителният договор от 30.12.2014г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, във
връзка с чл.152 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат
на закона. Съгласно нормата на чл.152 от ЗЗД съглашение, с което се уговаря
предварително, че ако задължението по договор за залог върху движима вещ не
бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго
съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворяване на
кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.
Така съвкупният анализ на
доказателствата по делото сочи, че действителната воля на страните по
предварителния договор е била чрез обещанието за прехвърляне на собствеността
върху процесния недвижим имот в село Равда да се
обезпечи връщане на заетата от ищеца сума. В случая процесният
предварителен договор представлява именно писмено съглашение, с което се
уговаря отнапред начин за удовлетворяване на кредитора-заемодател и купувач Й.М.Й.,
различен от този, предвиден в договора (чл.173 и сл. от ЗЗД), поради което
договорът се явява нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Това съглашение,
като недействително, е пречка за сключването на окончателен договор по реда на
чл.19, ал.3 от ЗЗД, т.е. предвид действителното предназначение на сделката,
правните й последици не могат да бъдат зачетени.
Постоянна и непротиворечива е
практиката на ВКС, че когато договорът за продажба е сключен с цел
удовлетворяване вземането на заемодателя, той е нищожен като сключен в
нарушение на императивната норма на чл.152 от ЗЗД, а не е привиден по смисъла
на чл.17, ал.1 от ЗЗД. Това е така, тъй като привидност на договора по предмета
му е налице, когато страните не желаят настъпването на правните последици на обективирания договор, а с него прикриват друг, чиито
последици не желаят. В случая е сключена фидуциарна
сделка (безспорно близка структурно до симулативната),
с която се уговаря прехвърляне на собственост, за да се създаде обезпечение на
кредитора. С фидуциарната сделка страните не желаят
прехвърлянето, а преследват друга юридическа цел – заобикаляне на забраната за
предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от
предвидения в закона. След като договорът не е привиден по смисъла на чл.17,
ал.1 от ЗЗД, т.е. не е налице относителна симулация, в случая е неприложима и
нормата на чл.17, ал.2 от ЗЗД (Р. № 778/04.01.2011г. по гр.д.№ 1741/2009г. на
ВКС, І г.о.).
Практиката на ВКС по приложението на чл.152 от ЗЗД приема още, че когато с договор за продажба се прикрива съглашение по
договор за заем за удовлетворяване вземането на кредитора по начин, различен от
предвидения в закона, а съгласно чл.17, ал.1 от ЗЗД правилата на прикритата
сделка не могат да се приложат, т.к. тя е недействителна, извършената продажба
всъщност е нищожна поради противоречие със закона (Р. № 3/21.01.2010г. по
гр.д.№ 1586/2008г. на ВКС, ІV г.о.; Р. № 235/04.07.2011г. по гр.д.№ 513/2010г. на
ВКС ІV г.о.; Р.№ 23/06.04.2010г. по гр.д.№ 58/2009г. на ВКС ІІІ г.о.).
Имайки предвид горните разяснения
на закона и практиката на ВКС по поставения от ответната страна въпрос за симулативност на предварителния договор и с оглед
обстоятелството, че същият е нищожен като противоречащ на нормата на чл.152 от ЗЗД, т.к. уговаря обезпечение, което закона не позволява, то не е налице
привиден договор по смисъла на чл.17, ал.1 от ЗЗД, т.к. страните по него не са
прикрили друг договор, чиито последици не желаят, а са уговорили обезпечение на
договора за заем, което законът не позволява и което го прави нищожен. По право
нищожната правна сделка не поражда права и задължения на страните.
С оглед изложеното, предявеният
иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Насрещният иск, предявен от „Т.К.”
ЕООД също се явява неоснователен, предвид приетото, че предварителният договор
е нищожен поради противоречието му със закона, а една сделка не може да бъде
едновременно и нищожна и унищожаема. За пълнота
следва да се отбележи, че управителят на ответното дружество не е бил въвеждан
в заблуждение нито от ищеца, нито от свидетеля Алекс А., тъй като, първо е
знаел за съдържанието на предварителния договор и на разписката, които той
доброволно е подписал, и не само не са ангажирани от негова страна
доказателства, но и не са наведени твърдения в насока той да е бил въведен в
заблуждение от свид.А., на когото е имал пълно
доверие (и по чието искане е допуснат до разпит при режим на довеждане), и чрез
неверен превод на тези документи, а именно, че същите са с различно съдържание,
и второ, при воденето на преговорите за сключване на договора за заем и
условията, при които да бъде сключен той, се е съгласил именно чрез сключването
на такъв предварителен договор да бъде обезпечено вземането на заемателя, и е бил наясно, че ищецът ще има право чрез
предявяване на иск за сключване на окончателен договор да удовлетвори вземането
си при евентуална забава в плащането от негова страна, каквато забава за
връщане на заема той е допуснал. На същата плоскост дори би могъл да бъде
поставен въпроса дали не са били налице измамливи действия от страна именно на управителя
на дружеството спрямо ищеца, т.е. дали при воденето на преговорите и
сключването на реалния договор за заем, е имал намерение да върне заетата сума,
макар и да е предоставил като обезпечение в нарушение на закона собствен на
представляваното от него дружество имот.
С оглед изхода на делото и
правилата на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените от него разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 300 лева, която сума ищецът следва да бъде
осъден да му заплати. Разноските за платена държавна такса за насрещния иск в
размер на 87,95 лева не следва да се присъждат предвид отхвърлянето на този иск
като неоснователен.
По същите съображения в полза на
ищеца не следва да се присъждат разноски съобразно чл.78, ал.1 от ГПК, като
претенцията му следва да бъде отхвърлена.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.М.Й. с
ЕГН **********,*** село, кв.Б., блок 216, вход Г, етаж 2, ап.59, иск за обявяване за окончателен
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.12.2014г.,
сключен между него, от една страна в качеството му на купувач, и „Т.К.” ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Б.Е.Ф.К., от друга страна в качеството му на продавач, с предмет продажба на Апартамент В (Апартамент №
3 /три/), находящ се на сутерен, кота
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.К.”
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Б.Е.Ф.К., насрещен иск за
унищожаване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 30.12.2014г., сключен между него от една страна, в качеството му на
продавач, и Й.М.Й. с ЕГН **********,*** село, кв.Б., блок 216, вход Г, етаж 2,
ап.59, от друга страна, в качеството му на купувач, с предмет продажба на Апартамент В (Апартамент №
3 /три/), находящ се на сутерен, кота
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Й.М.Й. с
ЕГН **********,*** село, кв.Б., блок 216, вход Г, етаж 2, ап.59, за осъждането
на „Т.К.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Б.Е.Ф.К., да му заплати направените по делото
разноски за платена държавна такса в размер на 88 лв. (осемдесет и осем лева),
за платени такси удостоверения в размер на 20 лв. (двадесет лева) и за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева),
като неоснователна.
ОСЪЖДА Й.М.Й. с ЕГН **********,***
село, кв.Б., блок 216, вход Г, етаж 2, ап.59, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.К.” ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Б.Е.Ф.К.,
сумата в размер на 1 300 лв.
(хиляда и триста лева), представляваща направени по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Т.К.”
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Б.Е.Ф.К., за осъждането на Й.М.Й. с ЕГН **********,*** село, кв.Б.,
блок 216, вход Г, етаж 2, ап.59, да му заплати сумата в размер на 87,95 лв.
(осемдесет и седем лева и 95 ст.), представляваща направени по делото разноски
за платена държавна такса, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: