Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.10.2021 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на седми април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2770 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищцата С.Г.Н. (освободена от внасяне на
държавна такса и разноски по производството с определение от 17.06.2020 г. на
л. 32 от делото) излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията си:
настъпило на 23.11.2019 г. ПТП в гр. София по вина на водач на автомобил Фиат Пунто
с ДК № *******, деликтната отговорност на който е била обезпечена по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при застрахователя З.Л.И.
АД, неизплатил й обезщетение след предявена пред него писмена претенция на
27.11.2019 г.; причинени й телесни увреждания при удар на автомобил с нея, като
пешеходец, придвижващ се по продължение на тротоара на ул. Д.Й.за пресичане на
ул. Дойран в гр. София, изразяващи се в кръвонасядания на глава, ляв лакът и
дясна поясноседалищна област, охлузване на ляво коляно, контузия на главата, мозъчно
сътресение, счупване на рамо на лява лонна кост и лява хълбочна кост, фрактура
на таза, счупване на тяло в лява кръстна кост, контузия на ляво коляно, хематом
на дясна подбедрица и счупване на пубиса (срамната кост), наложили строг
постелен режим и ползване на помощни средства; претърпени от уврежданията болки
и страдания, включително и влошено психично състояние, справедливото
обезщетяване на които възлизало на 150000 лева, за който размер е направено искане
с молба от 02.10.2020 г. на л. 112 от делото и допуснато изменение на иска с
определение от 07.04.2021 г. по чл. 214, ал. 1 от ГПК. Претендира посочената
сума, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 04.03.2020
г., и разноските по производството.
Ответникът З.Л.И. АД в законоустановения срок оспорва исковете,
възразявайки че: обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, са
други – пресичането е осъществено не при спокоен ход на ищцата и не на
продължение на тротоара, а значително след кръстовището, на което същата твърди
да е пресичала; настъпването на ПТП-то е по причина на ищцата, предприела
внезапно и бързо пресичане на пътното платно на необозначено за пресичане от
пешеходци място, което правило удара непредотвратим за застрахования при него
водач; не са причинени твърдяните вреди и не е налице причинна връзка на ПТП-то
с твърдените от нея вреди, обезщетението за които е и завишено. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема за
установено следното:
По
делото се установява от констативен протокол № К-697 от 23.11.2019 г., че на 23.11.2019
г., около 11.40 часа, в гр. София водачът на автомобил Фиат Пунто с ДК № *******
– З.Т.,*** в посока на движение от бул. Гоце Делчев към бул. Тодор Каблешков и
в района на № 26, участва в пътнотранспортно произшествие с пешеходката С.Г.Н.,
пресичаща от дясно на ляво по посока на движение на автомобила. В протокола е
констатирано, че от произшествието е пострадала пешеходката С.Н. с работна
диагноза „фрактура на таза“ и че за водача на автомобила е била сключена със З.Л.И.
АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/22/119003197006,
със срок на покритие от 15.11.2019 г. до 14.11.2020 г. (факт и безспорен между
страните), като за настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство. Така и
протокол за оглед на местопроизшествие заедно с изготвените към него албум и
скица.
За установяване на
обстоятелствата и причините за настъпването на процесното ПТП пред настоящата
съдебна инстанция са разпитани св. З.Т. – водач на автомобил Фиат Пунто и
подсъдим в наказателното производство (така писмо от 12.02.2021 г. на СРП), и св.
К.С. – младши автоконтрольор и поемно лице при извършения на
местопроизшествието оглед. От показанията на свидетелите се установява, че управляваният
от св. З.Т. *** Йорданов като навлязъл в кръстовището, извършвайки маневра ляв
завой, за да се включи в движението по ул. Дойран, където ищцата С.Н.
предприела пресичане на пътното платна на ул. Дойран от дясно на ляво по посока
на движение на автомобил Фиат Пунто и с която в лява пътна лента в същата
посока на движение настъпил удара помежду им. В дясната лента на пътното платно
на ул. Дойран по посока на движение на автомобил Фиат Пунто и извън района на
кръстовището с ул. Д.Й.имало паркирани автомобили, които позволявали паркиране
непосредствено до кръстовището на полицейския автомобил, а след него в посока
бул. Тодор Каблешков и на участвалия в произшествието автомобил Фиат Пунто,
който към момента на произшествието бил с временен регистрационен номер. Съдът
възприема показанията на свидетелите в тази им част, тъй като те се подкрепят
от другите данни по делото. Не дава вяра обаче на показанията на св. З.Т. за
наличието на паркирани автомобили в дясната лента в района на кръстовището и че
мястото, от което ищцата С.Н. е предприела пресичането, е било измежду
паркирани на пътното платно на ул. Дойран автомобили. В тази част показанията
на свидетеля се опровергават от установените по делото данни въз основа на
експертните заключения на съдебно-автотехническата експертиза, използвала и
констатираното в протокола за оглед и фотоалбума към него относно мястото на
настъпване на процесното ПТП и пътната обстановка, при която то е настъпило, включително
и за възможността на водача да възприеме при предприетата от него маневра, навлизащ
в кръстовището пешеходец, въпреки наличие на паркирани автомобили в дясната
лента на ул. Дойран, както и от възможността му безпрепятствено той да паркира управлявания
от него автомобил именно в тази лента непосредствено след произшествието по установените
данни на протокола, експертизата и св. К.С..
От заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, пояснено от вещото лице в съдебно заседание
и което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието с
добра метеорологична видимост в гр. София на кръстовището на ул. Дойран с ул. Д.Й.,
по която в лява пътна лента в посока от бул. България към бул. Борис III се
движел автомобил Фиат Пунто, спрял за пропускане на движещите по ул. Дойран
автомобили и потеглил като навлязъл в кръстовището, извършвайки маневра ляв
завой, за да се включи в движението по ул. Дойран, където ищцата С.Н. предприела
пресичане от дясно на ляво по посока на движение на автомобил Фиат Пунто, като
водачът на автомобила не намалил скоростта и не променил посоката на движение, и
продължил да извършва ляв завой с около 25 км/ч, а пешеходката със спокоен ход
(с около 3.2 км/ч или около 0.9 м/секунда) преминала дясната пътна лента и
навлязла върху лявата пътна лента, без да спира, и се реализирал ударът. Автомобилът
с предната си дясна част челно в зоната на десния фар на автомобила ударил
пешеходката от лявата й страна, като резултат от удара, който бил под масовия
център на тялото й, била качена върху предния капак на автомобила, без да достига
с главата си до предното стъкло, като след удара била отхвърлена напред и под
малък ъгъл надясно, като се е установила на мястото, удостоверено в протокола
за оглед, а автомобилът продължил движението си и спрял контролирано в дясно на
платното за движение. Вещото лице изяснява, че мястото на удара по широчина на
платното за движение на ул. Дойран е на около 6 м вляво от десния бордюр по
посока на движение на автомобила, а по дължина на платното на около 3-4 м от
линията на ориентира по посока на движение на същия автомобил, като ударът е
настъпил върху лявата пътна лента на ул. Дойран в посока от бул. Гоце Делчев
към бул. Тодор Каблешков и върху продължението на десния тротоар на ул. Д.Й..
От техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП били субективните
действия на водача на автомобил Фиат Пунто със системите за управление, който
не е задействал своевременно спирачната система на автомобила и реализирал закъснение,
от което последвал ударът с пешеходката, като преди настъпването на процесното
ПТП и двамата участници са имали възможност да се възприемат от момента на навлизане
на пешеходката върху платното за движение и паркираните автомобили върху дясната
лента на ул. Дойран не ограничавали видимостта им помежду им. Заключението изяснява,
че водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара като не потегля
преди преминаването на пешеходката по него. Такава възможност е имала и пешеходката
като преустанови движението си върху пътното за движение преди да навлезе върху
лявата пътна лента, в момента в който автомобилът я е приближавал.
Констативният
протокол и представените медицински документи – епикризи, листове, история на
заболяване и други, всички издадени през релевантния период, са били предмет на
изследване от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза и съответно
са послужили на вещото лице за достигане на крайните му заключения, които съдът
възприема за достоверно дадени. От заключението се установява, че в резултат от
настъпилото ПТП ищцата С.Н. е получила травматични увреждания, изразяващи се в:
контузия на главата; мозъчно сътресение; счупване на горно и долно рамо на лява
лонна (срамна) кост; счупване на долно рамо на дясна срамна кост на таза;
счупване на крило на лява хълбочна кост; счупване на тяло на кръстна кост на
таза; хематом на лява седалищна област и контузии и кръвонасядания в областта
на главата, левия лакът и ляво коляно, като счупванията й (представляващи пет
контузии в областта на таза) са довели до трайно затруднение на движенията на
долните крайници и снагата за срок по-дълъг от 30 дни, а в останалата си част уврежданията
са причинили на ищцата временно разстройство на здравето неопасно за живота или
само болки и страдания. За тези травматични увреждания ищцата С.Н. е получила
спешна медицинска помощ и болнично лечение във Военномедицинска академия София,
където след проведени прегледи и изследвания, при които са установени предходни
и придружаващи й заболявания - белодробна тромбоемболия, болест на Крон и
варикоза на долните крайници, и извършени електрокардиография и хистероктомия,
е предписано неоперативно лечение при строг постелен режим с включени различни
терапии. След гладко протекъл болничен период ищцата била изписана на 25.11.2019
г. с предписания постелният режим да продължи още 35 дни, след което да бъде
изправена от леглото и да осъществява движение с помощта на проходилка, като периодът
на лечение и възстановяване на ищцата до възможност да се придвижва сама бил
осъществен за срок от 6 месеца. Според вещото лице болките и страданията на
ищцата са били с висок интензитет през първите 2 месеца непосредствено след произшествието
и в продължение на около 1 месец от провежданата рехабилитация, като около 1
година след произшествието ищцата продължавала да търпи болки най-вече в
тазовите кости, три от които останали незараснали (така рентгенографии от
19.09.2020 г.) и поради което се налагало честото използване от нея на седативни
и обезболяващи средства. Понастоящем окончателно са зараснали само фрактурите
на кръстната кост и лявата хълбочна кост. Невъзможността да бъде проведено
оперативно лечение е довело до разместване и незарастване на три от счупените
тазови кости, което оказвало негативно влияние в придвижването й, което тя е
успяла да възстанови до 6 месеца с помощни средства, а понастоящем без такива,
но с щадяща и леко накуцваща походка, което й състояние
оставало трайно именно поради невъзможното оперативно възстановяване на
счупените кости. Ищцата имала и нарушение на абдукцията (движението в страни)
на левия долен крайник с около 15 градуса, трудно се изправяла след клякане и трудно
изкачвала стълби. Като обременяването на гръбнака й при придвижване и накуцващата
походка водели до очаквани артрозни изменение на поясните прешлени.
По делото в
съдебно заседание на 07.04.2021 г. е прието и заключение на
съдебно-психиатрична експертиза, което съдът възприема за достоверно и от което
се установява, че в резултат от процесното произшествие ищцата С.Н. е развила
остра стресова реакция, преминала след това в посттравматично стресово
разстройство, като коморбидитет на влошено рецидивиращо депресивно разстройство
– тежък депресивен епизод, без психотични симптоми, с изразена страхово-тревожна
и депресивна симптоматика. Продължило е в значимия си вид около една година и
понастоящем имало остатъчни симптоми, сочещи за непълна ремисия, като лечението
й е започнало след изписването й от болница, продължавало и следвало да продължи
след възстановяване на психичното й състояние.
Пред настоящата
съдебна инстанция е разпитана и св. Р.С.– дъщеря на ищцата С.Н.. От показанията
на свидетелката се установява, че тя е разбрала за произшествието от телефонно
обаждане на майка си, която й обяснила, че не можела да се движи след удара й
от кола и нямала ясен спомен за случилото се. Видяла я е Спешното отделение на
Военномедицинска академия София. Ищцата била объркана, имала видимо нараняване
по главата, гадене и не можела да си движи долните си крайници, като след
проведените й прегледи и изследвания не й е било проведено оперативно лечение
на уврежданията. След нейното изписване месеци наред тя се грижела за майка си,
тъй като трябвало да бъде на постелен режим – без никакви движения. Заявява, че
след престоя на майка й в Неврохирургията на болницата заради мозъчното
сътресение, което имала, тя започнала да получава атаки – стряскала се изведнъж
и ръцете й започвали да треперят, като тези й състояния постепенно се задълбочавали,
имала уплаха, стрес и се паникьосвала при пресичане на път, страхувала се да излезе
сама, а преди да излезнели заедно тя пребледнявала и започвала да трепери. Тези
й състояния наложили да потърсят помощ от психиатър. Съдът цени показанията на
свидетелката при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни
по делото, като отчита възможната й заинтересованост от изхода на спора.
На 27.11.2019 г.
ищцата С.Н. е предявила своята претенция пред застрахователя З.Л.И. АД, по
която липсват данни същият да се е произнесъл, а и не се твърди.
Други относими
доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни
срокове.
При така
установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За възникване на
имуществената отговорност на застрахователя, исковата претенция за която в
настоящото производство е процесуално допустима поради наличие на проведено
рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да
бъдат осъществени следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност:
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил вреди, които да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска
отговорност между делинквента и ответника.
В разглеждания
случай се установи по делото, че при настъпилото на 23.11.2019 г. в гр. София
на ул. Дойран в района на кръстовището с ул. Д.Й.и в посока от бул. Гоце Делчев
към бул. Тодор Каблешков пътнотранспортно произшествие застрахованият при ответника
водач на автомобил Фиат Пунто - З.Т., е нарушил правилата за движение по
пътищата по чл. 20, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 и 4 от ЗДвП относно намаляването на
скоростта и поведението на водачите към пешеходците, тъй като управлявайки
автомобил Фиат Пунто със скорост от около 25 км/ч в посока от ул. Д.Й.към ул.
Дойран с навлизане в кръстовището чрез извършване на маневра ляв завой не е
предприел своевременно спиране на автомобила, за да пропусне пешеходката - ищцата
С.Н., пресичала пътното платно на ул. Дойран по продължението на десния тротоар
на ул. Д.Й., и я ударил с предната си дясна част челно в зоната на десния фар
на автомобила, с което й причинил различни по вид и тежест увреждания.
Доказа се по
делото, че получените от ищцата С.Н. увреждания се изразяват в: контузия на
главата; мозъчно сътресение; счупване на горно и долно рамо на лява лонна
(срамна) кост; счупване на долно рамо на дясна срамна кост на таза; счупване на
крило на лява хълбочна кост; счупване на тяло на кръстна кост на таза; хематом
на лява седалищна област и контузии и кръвонасядания в областта на главата,
левия лакът и ляво коляно, и в резултат от които тя е претърпяла неимуществени
вреди. Изпитвала е болки и страдания, неудобства от невъзможността да се
обслужва сама и стрес, довел до нарушаване на съня й и на социалните умения поради
влошеното й психично състояние. От съвкупната преценка на събраните и обсъдени
допустими доказателствени средства по делото се установява по несъмнен начин,
че претърпените от ищцата С.Н. увреждания са в причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на водача на автомобил Фиат Пунто, извършено в
противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 и чл.
119, ал. 1 и 4 от ЗДвП, като виновното им причиняване от него съгласно чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство
с обратно доказване от ответника. Следователно в случая са налице всички елементи
от фактическия състав на деликта съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане,
вина, противоправност, вреди и причинна връзка, за застрахования при ответника
водач на автомобил Фиат Пунто и съответно представляващи една от предпоставките
за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, а възраженията на ответника в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Доказа се по
делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във
фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищцата С.Н. срещу ответника
З.Л.И. АД, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка
Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431,
ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите,
причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Фиат Пунто. Този
правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от
представените констативен протокол и справка.
Претърпените от
ищцата неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя от критерия
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпени болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото (в този смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС). Ищцата С.Н. е претърпяла различни по характер и тежест увреждания,
посочени по-горе и които са й причинили значителни болки и страдания. За
лечението на петте й фрактури (счупвания) в областта на таза, представляващи по
своята медико-биологична характеристика средна телесна повреда и довели до
трайно затруднение на движенията на долните крайници и снагата за срок по-дълъг
от 30 дни, не е било проведено оперативно лечение поради големия риск от осъществяването
му, но е осъществен строг постелен режим през време на болничното й лечение и
около 35 дни при проведеното домашно такова. Лечебният й и възстановителен
период на ищцата до възможност да се придвижва сама е продължил 6 месеца, нуждаела
се от чужди грижи непосредствено и около 2 месеца след произшествието, следвани
от трудности да се приучва и да ползва помощни средства след преустановяване на
постелния й режим, а след това да се придвижва без тяхното използване, като
причинените й болки и страдания били с висок интензитет през първите 2 месеца
непосредствено след увреждането и в продължение на около месец при
осъществяването на рехабилитацията. Имала неспокоен сън и влошено психично
състояние поради развила се остра стресова реакция, преминала в посттравматично
стресово разстройство и намираща се понастоящем в непълна ремисия. Проводеното
лечение на тези и другите й по-леки по тежест увреждания е довело
възстановяване на възможността й за самостоятелно придвижване, но с щадяща и
леко накуцваща походка и при нарушение на абдукцията (движението в страни) на
левия долен крайник с около 15 градуса, което й състояние оставало трайно и обременявало
гръбнака й при придвижване, водещо до очаквани артрозни изменение на поясните
прешлени. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и напредналата (пенсионна)
възраст на ищцата – навършени 71 години, и лимитите на застрахователна
отговорност по задължителна застраховка ГО като проявна форма на икономическите
условия в страната към момента на настъпване на произшествието – м. ноември
2019 г., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от нея
болки и страдания и неудобства възлиза на 70000 лева.
Настоящият състав
на съда намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
съпричиняване на причинените от процесното ПТП вреди. Процесното произшествие е
станало на пътното платно за движение на ул. Дойран, но в кръстовището с ул. Д.Й.по
продължението на десния й тротоар, което представлява пешеходна пътека по смисъла
на дефинитивната разпоредба на пар. 6, т. 54 от ДР на ЗДвП. В случая ищцата С.Н.
е представлявала предвидима опасност за движението, тъй като е пресичала
пътното платно на пешеходна пътека – продължението на десния тротоар на ул. Д.Й.върху
платното за движение в кръстовището с ул. Дойран, през светлата част на денонощието
и при добра видимост и пресичането й по нея е могло да бъде възприето от водача
на автомобила – З.Т., т. е. не е било налице в случая внезапно навлизане на
ищцата на пътното платно или ограничена видимост на предприетото от нея пресичане.
Следователно неизпълнението на задълженията по чл. 20, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 и
4 от ЗДвП от водача на автомобил Фиат Пунто е единствената причина за
настъпването на процесното ПТП.
Предвид
гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 70000 лева, а
за разликата над този размер до пълния предявен размер от 150000 лева – отхвърлен,
като неоснователен. Частичната основателност на иска в посочения размер води до
основателност и на акцесорната претенция за законната лихва от предявяване на
иска – 04.03.2020 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищцата на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е освободена от заплащането на такси и разноски
по производството. Предвид изхода на спора обаче и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 и чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв. В.О. сумата 2576.34 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение с включен ДДС от възнаграждение по Наредба № 1 от
2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 4600.60
лева без ДДС и 5520.72 лева с включен ДДС, за предоставената на ищеца безплатна
правна помощ, съразмерно на уважената част на иска. На основание чл. 78, ал. 3 и
8 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 312 лева, представляваща
разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение, възнаграждения за
вещи лица и държавна такса за съдебно удостоверение и определена съразмерно на
отхвърлената част на иска.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати на съда сумата 3052 лева,
представляваща дължимата държавна такса (2800 лева) и разноски за възнаграждения
на вещи лица (252 лева) върху уважената част на иска.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на С.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 70000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди от причинените й травматични увреждания, изразяващи се във: мозъчно сътресение; счупване на горно и долно рамо на
лява лонна (срамна) кост; счупване на долно рамо на дясна срамна кост на таза;
счупване на крило на лява хълбочна кост; счупване на тяло на кръстна кост на
таза; хематом на лява седалищна област и контузии и кръвонасядания в областта
на главата, левия лакът и ляво коляно, в резултат от осъществено на 23.11.2019 г. в гр. София
на ул. Дойран в кръстовището му с ул. Д.Й.пътнотранспортно произшествие по вина
на водача на автомобил Фиат Пунто с ДК № ******* – З.В.Т., чиято деликтна
отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност при
З.Л.И. АД, заедно със законната лихва
върху тази сума от 04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 70000 лева до пълния предявен размер от 150000 лева.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адв. В.В.О. от САК, на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗАдв сумата 2576.34
лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1
от 2004 година за предоставената на С.Г.Н. безплатна правна помощ по
производството.
ОСЪЖДА С.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З.Л.И.
АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал.
3 и 8 от ГПК сумата 312 лева –
разноски по производството.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК сумата 3052 лева – дължима
държавна такса и разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: ________
Р. Бошнакова