Решение по дело №56/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 73
Дата: 5 май 2021 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20217130700056
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 05.05.2021 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                    Членове:   ЙОНИТА ЦАНКОВА                                                                       

                                                                         ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Г. Аргиров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.а.д. 56 по описа за 2021 г.,и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

   Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с вр.§19, ал.1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на АПК. 

  Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „Николай Н. - К.Н.”, представляван от К.Н.Н., „Н. ГЙ” ЕООД, представляван от Г.Н.Н. и ЧЗП Н.Х.С., тримата чрез адв.Ст.Г. ЛАК срещу Решение № 260022 от 11.02.2021 г. на Ловешкия районен съд, постановено по адм.дело № 2018/2019 г. по описа на същия съд.

  В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационните жалбоподатели твърдят, че в обжалваното Решение съдът не е съобразил изцяло правната регламентация, уреждаща ползването на обработваемите земеделски земи в страната, което е довело до неговото незаконосъобразно и необосновано решение. Излагат, че производството по чл.37в и сл. от ЗСПЗЗ, респ. по чл.70 и сл. от ППЗСПЗЗ регулира обществените отношения, като създава облекчения и подходящи условия за тяхното окрупняване. При наличие на сключени договори, собствениците имат задължение за подаване на декларация по чл.37б ЗСПЗЗ, съответно чл.69 ППЗСПЗЗ, необходими за изготвяне на регистъра на имотите с ограничаване на имотите в трите категории по см. на чл.72 ал.2 ППЗСПЗЗ , а съгл. чл.37б ал.1 пр.3 ЗСПЗЗ : Ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята, тъй като ОСЗ води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за тях на ползвателите, участващи в споразумението по чл. 37в с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви. Считат, че издадената заповед е немотивирана, т.к. посочените Раздел I, т.6 от нея молби до Директора на ОД „Земеделие“ - Ловеч, с които са поискали да се имат предвид разпоредбите на чл.37в, ал.16 и ал.17 ЗСПЗЗ и да се оставят пътища за достъп до имотите им, ползвани в реални граници. Искат отмяна на съдебното решение и отмяна изцяло на оспорваната Заповед на Директора на ОД „Земеделие“ - Ловеч. Претендират се разноски за двете инстанции.

   Ответникът-Директорът на Областна дирекция „Земеделие” гр.Ловеч, чрез юк. Н. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. С него се оставя в сила издадения административен акт като в мотивите се посочва, че той е издаден от компетентен орган в съответната изискуема от закона форма, при спазване на административно производствените правила при съобразяване с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Счита, че правилно първоинстанционният съд е изяснил и приел, че ОДЗ Ловеч като административен орган няма законово разписано задължение да поддържа, контролира, пази и наблюдава използването на полските пътища.

    Заинтересованите страни: „Агробиофарм Инвест” ЕООД, гр. Плевен с представляващ Ц.Й.Д., „Агроком Инвест” ЕООД, гр. Плевен, с представляващ М.П.Г., „Агроком Консулт” ЕООД, гр. Плевен, с представляващ Т.С., Н.П.Н. и С.К.П. – редовно призовани, не изпращат представители.

    Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за  неоснователност на касационната жалба. Излага, че от процесуална страна заповедта на директора на ОДЗ Ловеч е коректно издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, съдържа всички реквизити по чл.52, ал.2 от АПК. От материалната страна счита, че действително пътищата са указани в заповедта, но ОДЗ няма задължението да ги поддържа годни за комуникация.

             Настоящият касационен състав на Административен съд Ловеч при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в законоустановения срок по чл.211 от АПК.

              Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: 

               С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РД-04-137-107/01.10.2019г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр.Ловеч, с която е разпоредено утвърждаване разпределение на масивите за ползване в землището на с.Деветаки, Ловешка област съгласно сключено доброволно споразумение вкл. и за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ за стопанската 2019/2020 г. Присъдени са в полза на Областна дирекция „Земеделие“-Ловеч сумата от 200.00 лв /двеста/ лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

             За да отхвърли жалбата, Районният съд е приел, че в случая административният орган е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, както и че за административният орган няма разписано нормативно задължение да поддържа и разчиства полските пътища, за да осигурява достъп на собствениците и ползвателите в реални граници до имота.  Приел е още, че заповедта, предмет на съдебен контрол е издадена от компетентен орган, при спазване на законоустановената процедура, изискуемата писмена форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.  

               В хода на извършената служебна проверка решаващият съд е установил, че жалбоподателите не са били изрично уведомени за започването на административното производство. Преценил е, че тяхното неуведомяване не съставлява  съществено нарушение в хипотезата по чл.146, т.3 от АПК, защото не се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в оспорената заповед, тъй като в случая  не са декларирали желание за участие в споразумението, а и за жалбоподателите била обезпечена възможността за участието им в провелото се административно производство. Така мотивиран решаващият съд е счел жалбата за неоснователна.

               Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. 

              Първоинстанционният съд е установил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани доказателства по предвидения процесуален ред, ценени по отделно и в тяхната съвкупност. Всички възражения на касатора са обсъдени, като са изложени подробни мотиви относно тяхната неоснователност. Съдът не се е ограничил с обсъждане на доводите на жалбоподателя, а е извършил преценка относно законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, съгласно чл.168 ал.1 от АПК. От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а и такива не се твърдят  в касационната жалба. 

             Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на районния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с наличието на сключено доброволно споразумение за ползване на масивите в землището на с.Деветаки, общ. Ловеч. За което конституираните по делото заинтересовани лица са подали заявление по чл.70 ППЗСПЗЗ и декларации по чл.69 от ППЗСПЗЗ, като са заявили желание за участие в споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ с оглед създаване на масиви за ползване на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г за землището на с.Деветаки, общ.Ловеч. Касаторите  са ползватели на правно основание на земеделски земи в землището на с.Деветаки, Лов.област съгласно сключени от тях договори за наем и аренда за стопанската 2019/2020 г., които са регистрирани в ОСЗ в законоустановения срок до 31.07.2019 г. и всеки от тях поотделно е подал декларации обр.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, като са заявили, че не желаят да участват в масиви за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, тъй като ще ползват имотите в реални граници. При издаването на оспорената заповед административният орган е съобразил подадените от тримата жалбоподатели до директора на ОД“З“ молби от 20.08.2019 г., с искане предвид разпоредбите на чл.37в, ал.16 и ал.17 от ЗСПЗЗ да се остави достъп до имотите им, ползвани в реални граници. Като в т.6 от изложените фактически основания в заповедта изрично е отбелязано, че при сключване на споразумението са взети предвид така подадените молби и са осигурени необходимите полски пътища за осигуряване на пътен достъп до имотите, ползвани в реални граници от съответните собственици/позватели. Видно от доказателствата, оспорената заповед е издадена преди започване на стопанската година, за която се отнася, в хипотезата на чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ.

              Административното производството по издаване на оспорения административен акт е проведено при спазване на законовите изисквания, като не са допуснати съществени нарушения по чл.146, т.3 от АПК, опорочаващи издадената заповед, както правилно е приел РС.

               В чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ е предвидено, че при изготвянето на проекта за разпределение в работата на комисията участват и собствениците и/или ползвателите на земеделски имоти в съответното землище, заявили изричното си желание за участие в процедурата за създаване на масиви за ползване по чл. 376, ал. 3 ЗСПЗЗ. В процесния случай жалбоподателите, касатори в настоящото производство: „Н. ГЙ“ ЕООД, ЕТ “Николай Н.“ и Н.Х.С. изрично са заявили, че няма да участват при разпределението на масивите и ще обработват полваните от тях имота в реални граници. При тези обстоятелства декларираните от тях имоти не са били включени в споразумението и не са участвали в административната процедура по образуване на масиви за ползване и постигане на споразумение между собствениците и ползвателите, подали заявление за участие по реда на чл.376, ал.3 от ЗСПЗЗ. В случая специалното правило на чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ относно участието в процедурата по разпределение дерогира общите правила на АПК, на които жалбоподателите са се позовали в жалбата, а именно разпоредбите на чл.26 и чл.34 АПК. Доколкото извършваната административна процедура е с неопределен брой участници /множество собственици и ползватели във всяко землище/, законодателят е предвидил особен ред за информиране на гражданите по чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ, чл.72, ал.4 от ППЗСПЗЗ, като този ред е изпълнен в цялост от административния орган в хода на процедурата по издаване на оспорения акт, което се установява от представените доказателства.

   Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на чл. 221 ал.2 от АПК - когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

    При преценка законосъобразността на оспорената заповед, настоящият състав намира решението на РС Ловеч за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на ЗСПЗЗ.

    Съгласно разпоредбата на чл.37в, ал.17 от ЗСПЗЗ, ползвателите, на които са предоставени полските пътища по силата на сключени с тях споразумения за всяко землище, осигуряват достъп до имотите, декларирани и заявени за ползване в реални граници през стопанската година. От събраните по делото доказателства и конкретно от заключението на вещото лице по приетата съдебно техническа експертиза се установява, че посочените от жалбоподателите имоти - полски пътища са очертани за обработване и са нанесени в кадастралната карта на землището на с. Деветаки, като състоянието им /непроходими-храсти или обработени/ не позволява да бъдат използвани за достъп до ползваните от тях в реални граници имоти. Според чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ в масивите за ползване могат да се включват и проектираните в плана за земеразделяне полски пътища и отразените в плана за земеразделяне, в картата на съществуващи и възстановими стари граници и в картата на възстановената собственост напоителни канали, които не функционират, попадащи в масивите за ползване на съответния ползвател. В случая административният орган е изпълнил задълженията си, произтичащи от закона, съгласно чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, доколкото за административният орган няма разписано нормативно задължение да поддържа и разчиства полските пътища, за да осигурява достъп на собствениците и ползвателите в реални граници до имота. Такова законово задължение по силата на чл.37в, ал.17 от ЗСПЗЗ е установено за ползвателите на съответните масиви, които в процесния случай, въпреки произтичащия от закона ангажимент да обезпечат пътища за достъп до имотите, обработвани в реални граници, не са сторили това. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне.      

 Обосновано РС е приел, че оспорената заповед е съобразена и с целта на закона, прокламирана с нормите на чл.37б и 37в от ЗСПЗЗ, а именно: да се създадат по-крупни масиви за обработка на земеделските земи, при запазване интересите на всички ползватели, включително при зачитане желанието на някои от собствениците /ползвателите да обработват имотите в реални граници.

              По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че фактическите и правни изводи на решаващия съд са обосновани и съответни на събраните доказателства, като първоинстнационният съд не е допуснал нарушение при тяхното формиране, в който смисъл неговият съдебен акт съответства на действителното правно положение и относимите материалноправни норми.

             При постановяване на решението си първоинстанционният съд не е допуснал и нарушения на съдопроизводствените правила. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.  

             Относно позоваването в касационната жалба и в съдебно заседание по същество на решение по канд №243/2019 година на Административен съд Ловеч  настоящият състав следва да отбележи, че касационната инстанция се произнася по конкретния спор според фактите, конкретно установени по него от първоинстанционният съд. Действащата правна система в РБългария, не е такава, правоприлагаща прецедентно право, а е такава при която съдът се произнася по фактите, такива каквито са доказани от страните за всеки конкретен случай, в рамките на заявените касационни основания и съответните доводи на страните по възражението за касационната жалба. В случая както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция освен твърдения не са налице и не са ангажирани конкретни доказателства въз основа на които съдът да приеме, че с процесната заповед неправилно е приложен ЗСПЗЗ. Посоченото в КЖ, че „от практиката от предходните години е налице оставени пътища, които са неизползваеми /дерета, диги, скали, гори/, като това е установено от вещите лица, привлечени по заведени дела в PC - Ловеч“ и това, че „тези молби и изложеното в тях не е обсъждано от органа“, не обосновава немотивираност на оспорената заповед, както се твърди с оглед целите за които е издадена за съответната стопанска година, наред с разписаните нормативни задължения.   Обратно на твърденията в КЖ, в Заповедта в Раздел I, т.6 е посочено, че при сключване на споразумението са взети предвид описаните молби за съобразяване на чл.37в, ал.16 и ал.17 ЗСПЗЗ и са осигурени необходимите полски пътища за осигуряване на пътен достъп до имотите, ползвани в реални граници от тези собственици/ ползватели.    

             Извършвайки своята проверка по чл.218 от АПК в рамките на приетите за установени от предходната и настоящата съдебни инстанции факти и обстоятелства, настоящият касационен състав, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не се установиха касационни основания за отмяна на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила, като правилно.

             Релевираните от касатора доводи за неправилно приложение на закона не бяха подкрепени с доказателства в хода на съдебното производство, поради което останаха неоснователни и недоказани.       

             Мотивиран така и на основание чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав 

            РЕШИ:

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260022 от 11.02.2021 година, постановено по административно дело № 2018 по описа за 2019 година на Районен съд-Ловеч.

            Решението е окончателно.          

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.