Решение по дело №8270/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

16.05.2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№8270/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.220, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от „С.Б.” ЕООД, ***, чрез адв. С. ***, против П.Е.Ц., с която се твърди, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов договор №600617/07.05.2012г., на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, по силата на който, ответникът е заемал длъжността „готвач, заведение за бързо хранене”, която длъжност отговаря на определената от работодателя във вътрешното длъжностно разписание „ресторантски работник” с място на работа- ресторант „***. Твърди се, че към трудовия договор, страните са сключили допълнително споразумение №827/01.06.2017г., съобразно което, на основание чл. 11,1, всяка от страните по трудовия договор, може да го прекрати с двумесечно предизвестие. Твърди се също, че на основание чл. 11, 2 от допълнителното споразумение, при неспазване срока на предизвестието, страната, която го  прекратява, дължи на другата обезщетение в размер на БТВ за неспазения срок, а ако служителят прекратява договор, същият дава съгласие, дължимото към работодателя обезщетение, да бъде удържано от последното му полагащо се трудово възнаграждение, от полагащото му се възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск или от други суми, които му се дължат от работодателя. Твърди се, че с молба, вх. рег.№1108/21.12.2017г., отв. Ц., е уведомил работодателя, че считано от 22.12.2017г, прекратява едностранно трудовия договор и няма да отработи предизвестието. Твърди се, че трудовия договор е прекратен със заповед №864/22.12.2017г, считано от същата дата, връчена на ответника лично на 29.12.2017г. Твърди се, че с последваща заповед №875/28.02.2018г., е допусната поправка на ОФГ в заповед №864/22.12.2017г, досежно посочените суми за удръжки, и посочване: да се удържи на служителя обезщетение за неспазено предизвестие, по чл. 220, ал.1 от КТ, за 40 работни дни, сумата от 2398лв ; заповедта е връчена на ответника на 14.03.2018г. Твърди се, че след направени удръжки, по силата на чл. 11, 2 от допълнителното споразумение, отв. Ц. дължи на работодателя- ищец, сумата от 995,20лв.- обезщетение за неспазено предизвестие за общо 40 работни дни. Твърди се също, че ответникът дължи лихва за забава, считано от датата на прекратяване на трудовия договор- 22.12.2017г.- до 25.07.2018г. /до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК/ вкл., в размер на 59,70лв. Твърди се, че против отв. Ц., е образувано ч.гр.д.№5649/2018г. по описа на ПлРС. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника Ц., че същият дължи сумата от 995,20лв -главница, съставляваща обезщетение за неспазено предизвестие и сумата от 59,71лв- лихва за забава, за периода 22.12.2017г. до 25.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното им изплащане.  Претендират се разноски.

          Ответникът П.Е.Ц., в срока за отговор, р. пр., не  изразява становище по  предявените искове.

          Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №3524/30.07.2018г., по ч.гр.д.№5649/2018г. по описа на ПлРС. В указаният от съда едномесечен срок, по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото се установява, че страните са се намира в трудово правни отношения, въз основа на сключен трудов договор №690017/07.05.2012г, въз основа на който, отв. ***, е заемал длъжността „готвач, заведение за бързо хранене”, която длъжност отговаря на определената от работодателя във вътрешното длъжностно разписание „ресторантски работник” с място на работа- ресторант „***. Установява се, че  уговореното ТВ е в размер на 650лв.  Установява се също, че по договора- чл. 12,2, страните са уговорили тридесетдневно писмено предизвестие, за прекратяване на трудовия договор. По делото се установява също, че към трудовия договор, страните са сключили допълнително споразумение №827/01.06.2017г, въз основа на което, ответникът Ц., е назначен н длъжността „мениджър”, без промяна на мястото на работа. В споразумението е посочено, че работникът получава основно трудово възнаграждение от 4,66 лв./час за дневен труд и допълнително ТВ за прослужено време и опит- 0,14лв. на час за дневен труд. Със споразумението- чл. 11,1, страните са уговорили двумесечно писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, като на основание чл.11,2, страната, която прекратява трудови я договор с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече неговия срок, като в този случай дължи на другата страна обезщетение за неспазения срок на предизвестието; посочено е, че ако предизвестието се отправя от страна на работника, същият дава съгласие обезщетението да бъде удържано от полагащите му се възнаграждения и/или обезщетения. По делото се установява също, че въз основа на молба от страна на ответника Ц., с вх. рег.№ 1108/20.12.2017г., същият е заявил, че желае  трудовият му договор да бъде прекратен, считано от 22.12.2017г, без да отработва двумесечното предизвестие. В молбата е посочено също, че е съгласен дължимото към работодателя обезщетение за неспазено предизвестие да му бъде  удържано от полагащото му се трудово възнаграждение  обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В първо по делото с.з., отв. Ц., заявява, че той е подписал молбата и не оспорва положеният върху нея подпис.

По делото се установява също, че трудовият договор между страните е прекратен със заповед №864/22.12.2017г, на основание чл. 326, ал.1 от КТ, считано от 22.12.2017г., връчена на работника на 29.12.2017г.; в същата е посочено, че в полза на работника  следва да се изплати сумата от 959,20лв.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 16 работни дни, както и че същият дължи обезщетение за неспазено предизвестие за 60 работни дни- 3597лв. Установява се също, че издадената заповед № 864/22.12.2017г., е изменена със заповед № 875/28.02.2018г., в частта й относно удръжките, поради допусната ОФГ, като е постановено удържането на обезщетение за неспазено предизвестие за 40 работни дни, в размер на 2398лв. по делото се установява, че заповед №875/28.02.2018г., е връчена на ответника на 14.03.2018г.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: след проверка в счетоводството на ищеца, ВЛ е установило, че сумата от 2398лв., по издадената заповед №875/28.02.2018г., за 40 работни дни е определена въз основа на БТВ за м. 11.2018г- от 1079,12лв. и среднодневно БТВ от 59,95лв.; в платежната ведомост на ищеца е записано, че за м.12.2017г., е удържана сумата от 1402,80лв.- бруто и след приспадане на тази сума от дължимото обезщетение от 2398лв, дължим остатък се явява сумата от 995,20лв. ВЛ е посочило, че това изчисление в счетоводството на ищеца е неправилно и е дало правилното изчисление на дължимото ТВ и обезщетения както следва: начислено ТВ и клас за м. 12.2017- 575,98лв. и начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск/чл.224, ал.1 от КТ/ – 959,20лв.- общо брутна сума 1535,18лв. за м. 12.2017г. ВЛ е посочило, че общият размер на удръжките – за  СО, ДОД и 50лв.- касова удръжка, е сумата от 272,66лв. ВЛ е посочило, че чистата сума, която  ответникът е следвало да  получи за м. 12.2017г. – общо като трудово  възнаграждение и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ- е 1262,52лв. ВЛ е посочило, че в случая обезщетението за неспазено предизвестие, от две брутни трудови възнаграждения, е сумата от  2398лв., от която, като се приспадна дължимото ТВ и обезщетение от общо 1262,52лв, като дължим остатък се явява сумата от 1135,48лв. Тъй като се претендира сумата от  995,20лв, като главница, ВЛ е дало размерът на лихвата за забава върху тази сума, за периода 22.12.2017-25.07.2018г.- сумата от  59,74лв.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 220, ал.1 от КТ.

Съобразно нормата на чл. 220, ал.1 от КТ, страната, която има правото да прекрати трудовия договор с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срока на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение, в размер на БТВ, за неспазеният срок на предизвестието. Нормата на чл. 326, ал.1 от КТ постановява, че срокът на предизвестието, при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по- дълъг срок, но не повече от три месеца. В случая, както  бе посочено по- горе, страните по настоящето  дело са уговорили, с допълнително споразумение № 827/01.06.2017г., към трудовия договор, двумесечно писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор. По делото се установи също и факта, че работникът – ответник в настоящето производство се е възползвал от правото си да прекрати трудовия договор едностранно, с писмено предизвестие до работодателя, в което е заявил, че няма да отработи предизвестието, и е дал съгласие дължимото обезщетение да му бъде удържано от полагащите му се суми- като трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Безспорно по делото се установи, съобразно заявеното от ответника, че молбата за прекратяване на трудовия договор изхожда от него, както и че същия не е отработил двумесечното предизвестие. По делото се установява също и факта на направената от страна на работодателя удръжка с дължимото на ответника трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224, л.1 от КТ, общо сумата от 1402,80лв.- бруто и по счетоводни данни на ищеца, дължим остатък се явява сумата от 995,20лв.- претендирана по настоящето дело. Съобразно заключението на ВЛ, съдът приема, че тази сума, в резултат на неправилни изчисления в счетоводството на ищеца, се явява по- малка от действителната сума, която се дължи от ответника, но доколкото съдът е обвързан от размерът на иска, заявен от ищеца, дължи произнасяне до тези рамки.

По делото, съобразно разпределената доказателствена тежест, от страна на ответника, не се установява да е заплатена претедираната сума от 995,20лв. Съдът намира също, че възраженията на ответника, за неправилно изчисление на размера на обезщетението за неоснователно. Неоснователни и недоказани са и твърденията на ответника, че е работил повече часове от уговореното по трудовия договор.

На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск, за признаване за установено, спрямо ответникът П.Ц., че дължи сумата от 995,20лв.- главница, съставляваща обезщетение за неспазено предизвестие, за прекратяване на трудов договор №690017/07.05.2012г., изменен с допълнително споразумение №827/01.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 26.07.2018г., до окончателното им изплащане, е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед изхода на главния иск, съдът намира, че като основателен следва да бъде уважен и предявеният акцесорен иск за заплащане на лихва за забава върху главницата от 995,20лв., но не в претендираните размер и период. Съдът намира, че в случая не намира приложение нормата на чл. 245, ал.2 от КТ, а общите правила по чл. 84 от ЗЗД, като приема, че длъжникът- ответника Ц., е изпаднал в забава след поканата, респ. изтичане на даденият с нея срок за изпълнение. По делото се установява  факта на изпращане на две покани за доброволно изпълнение до ответника- от 11.04.2018г, с изх.№2, изпратена до постоянния адрес на ответника в гр. Плевен, посочен в трудовия договор, върнато в цялост на 18.04.2018г, като непотърсена от получателя и от 11.07.2018г, с изх. №159, изпратена до адреса за кореспонденция, посочен в трудовия договор в гр. София, също върната като невръчена- адресата непознат на адреса, на 23.07.2018г. Видно от съдържанието и на двете покани за доброволно изпълнение, на ответника Ц. е даден тридневен срок от получаването, за заплащане на сумата от 995,20лв. по банкова сметка ***. Съдът констатира, че в трудовия договор– чл. 11,2, б.”д”, е въведено задължение за работника, в тридневен срок, в случай на промяна на постоянния адрес или на адреса за кореспонденция, да уведоми за това работодателя, като при неизпълнение на това задължение, всички изпратени съобщения, до един от двата посочени в договора адреси, ще се считат за надлежно връчени. С оглед изложеното, съдът приема, че страните по трудовия договор, са уговорили т. нар. „фингирано връчване”, при което опитът за връчване, се приравнява на фактическо такова. Поради това, съдът приема, че поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на ответника, считано на 18.04.2018г., съобразно посоченото по- горе, от която дата тече тридневния срок за доброволно изпълнение и длъжникът е изпаднал в забава на 24.04.2018г., по арг. чл. 72, ал.2 от ЗЗД. Считано от датата на изпадането  му в забава-24.04.2018г, ответникът дължи лихва за забава, до датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 25.07.2018г, изчислена от съда в размер на 25,71лв. За разликата до пълния предявен размер на иска от 59,71лв., за периода 22.12.2017г./ датата на прекратяване на трудовия договор/ до 25.07.2018г/ датата на заявлението по чл. 410 от ГПК/, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С  оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски по делото, съобразно на уважената част от исковете и представеният списък по чл.80 от ГПК. в размер на 434,87лв.- в настоящето исково производство и сумата от 217,26лв. .-в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 220, ал.1  от КТ, че П. ***Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ НА кредитора „С.Б.” ЕООД, ЕИК ********* с адрес на управление-***, представлявано от ***- управител, №48, сумата от 995,20лв. –главница, съставляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие, за прекратяване на трудов договор №690017/07.05.2012г., изменен с допълнително споразумение №827/01.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 26.07.2018г., до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение №3524/30.07.2018г., по ч.гр.д.№5649/2018г. по описа на ПлРС.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД, че П. ***Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ НА кредитора „С.Б.” ЕООД, ЕИК831507493 с адрес на управление-***, представлявано от ***- управител, сумата от 25,71лв ., съставляваща лихва за забава, върху главницата от 995,20лв., за периода 24.04.2018г- 25.07.2018г., за която сума има издадена заповед за изпълнение №3524/30.07.2018г., по ч.гр.д.№5649/2018г. по описа на ПлРС като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 59,71лв,. за периода 22.12.2017г.- 25.07.2018г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. ***Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “С.Б.” ЕООД, ЕИК831507493 с адрес на управление-***, представлявано от ***- управител сумата от 434,87лв.- разноски в настоящето исково производство и сумата от 217,26лв. разноски.-по  ч.гр.д.№5649/2018г. по описа на ПлРС.

 

 Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: