РЕШЕНИЕ№262212
гр. Пловдив, 12.08.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Елена
Неделчева, като разгледа докладваното гр. дело № 1999 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД против М.Г.Д. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. с чл. 47 и сл. ПИКЕЕ /отм./ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 4432, 13 лв.,
представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за
периода от 12.03.2017 г. до 27.04.2017 г., за която е издадена фактура №
**********/09.06.2017 г. и сумата от 663, 59 лв. – законна лихва за забава за
периода от 20.06.2017 г. до 10.12.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 11.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
Производството
по делото е било първоначално образувано на основание чл. 422 ГПК за
установяване на паричните притезания, за които е била издадена заповед за
изпълнение по .гр.д. № 19658/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав. Съдът, като е констатирал, че
поддържаното в исковото производство основание на предявените искове е различно
от това заявено в заповедното производство, е указал на ищеца да обоснове
правния си интерес от предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. В изпълнение
на указанията на съда и с молба от 28.05.2019 г. е направил искане за допускане
на изменение на установителния иск в осъдителен, като с молба от 03.07.2019 г.
е заявил, че не поддържа предявения установителен иск и предявява осъдителен
такъв. С влязло в сила Определение № 9750/02.09.2019 г. съдът е прекратил
производството в частта му досежно установителния иск, като последното е
продължило по отношение на предявения осъдителен иск.
В исковата
молба се твърди, че по силата на чл. 7.1 от ОУ е поел задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на длъжника с ИТН ***, находящ се в ***, като на
ответната страна бил открит клиентски номер *** в качеството й на собственик на
електроснабдения обект. Твърди, че на 27.04.2017 г. служители на дружеството
извършили проверка на обекта на ответника, находящ се в ***, по реда на Общите
условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД. При извършената проверка било
установено, че електромерът не съответства на метрологичните и технически
изисквания, тъй като отчита с грешка – минус 96, 83 %, поради манипулирана
схема на свързване. За проверката бил съставен констативен протокол № *** г.
Протоколът бил съставен в присъствието на двама представители – Д.Д. и И.Б. –
кмет на с. Л. и представител на РУ – Т. – Д.С.. На клиента били начислени
допълнително 30 294 kWh електроенергия за период от 46 дни – от 12.03.2017 г.
до 27.04.2017 г. Поради забава за заплащане на главницата, претендира и
присъждане на обезщетение за забава за периода от 20.06.2017 г. до 10.12.2018
г. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира
присъждането на разноски.
Ответникът М.Г.Д.,
чрез адв. П., е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната
неоснователност. Сочи, че фактурата е издадена по отношение на неизвествно лице
– Т.И.Ж., като посоченият във фактурата клиентски номер не съответства на този
посочен от ищеца в исковата молба. Счита, че издадената фактура, не е издадена
в петдневния срок по чл.113, ал. 4 ЗДДС. Справката за коригиране на сметка също
била издадена за лицето Т.И.Ж.. Писмото на ищцовото дружество също било
изпратено до това лице, като в обратната разписка същото лице фигурирало като
получател. Счита, че не се установява ответната страна да е надлежно известена
за дължимостта на сумата при спазване на изискванията на чл. 47, ал. 4 и ал. 5
ПИКЕЕ. Счита, че при осъществяване на корекцията са допуснати съществени
нарушения на процедурата по едностранното коригиране. Счита, че е нарушена
процедурата по чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ, като не са били налице данни демонтираният
електромер да е изпратен за извършване на метрологична проверка в Българския
институт по метрология, като няма съставен протокол за извършване на такава
проверка. Счита, че за ангажиране на отговорността на потребителя следва да
бъде установено неговото виновно поведение по аргумент на разпоредбата на чл.
82 ЗЗД. Не били ангажирани и доказателства за осъществено въздействие по
отношение на електромера от или със знанието на ответната страна. Сочи, че
съгласно правилата на ПИКЕЕ електромерите следва да са защитени от
нерегламентиран достъп, като в случая осъществяването на такъв достъп не било
доказано от ищеца. Сочи, че към момента на извършване на проверката и издаване
на фактурата ответната страна не е била потребител на електрическа енергия, тъй
като е предала държането по отношение на имота на наемателя П.Л., който
впоследствие – на 16.06.2017 г., последната упълномощила, за да я представлява
пред „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Твърди, че на осъществената проверка
присъствал синът на ответницата – Д.Д..
По делото е
конституиран с Определение от 22.04.2019 г., в качеството му на трето лице –
помагач на страната на ответника – П.В.Л., като с Определение, постановено в
открито съдебно заседание на 20.05.2021 г., съдът е прекратил производството по
делото по отношение на третото лице – помагач на основание чл. 219, ал. 2 ГПК.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. с чл. 47 и сл. ПИКЕЕ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени в Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В ал. 2 на чл.
83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията, т. е. ДКЕВР, понастоящем
Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, и да се публикуват от
комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с §
83, т. 1, б. "г" от Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., норма на
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които
крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Константна
е практиката на Върховния касационен съд (напр. Решение № 115 от 20.09.2017 г
по търг. д. № 1156/2016 г., II т. о., ТК; Решение № 173/16.12.2015 г. на ВКС по
т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 1650/2014 г., I т. о., ТК), че по силата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ в редакцията след ЗИДЗЕ,
обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., за периода след влизане в
сила на новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ) е предвидено законово основание крайният снабдител едностранно
да коригира сметката на клиента (потребителя) само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа
енергия.
Следователно
със ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и приетите въз
основа на законовата делегация по чл. 83, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 ЗЕ
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 98/2013
г., в сила от 16.11.2013 г.) е предвидена възможност за крайния снабдител на
електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа
енергия.
Наистина
с Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен
с-в на ВАС са отменени Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, с изключение на разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51.
Решението е обнародвано с ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.
Съгласно
чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение. Следователно неговата отмяна поражда
своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време
на действието на съответните разпоредби до отмяната им и осъществените на
основание действащите правила корекционни процедури. За процесния период е
налице и основание за осъществената от ответното дружество корекция на сметка
на потребителя, тъй като нормите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ,
са действали към момента на проверката и съставяне на констативния протокол – 29.03.2017
г. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. №
4160/2018 г., ВКС, III г. о.
Начините
за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия е уредено в
зависимост от конкретните причини за неизмерване или неточно измерване на
доставената електрическа енергия.
Разпоредбите
на раздел IХ - чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ уреждат различните случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите
на съответните мрежи: при липса на средство за търговско измерване (чл. 48, ал.
1 ПИКЕЕ); случаите, при които при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата (чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ); случаите, при които при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване (чл. 48, ал.
2 ПИКЕЕ); при повреда или неточна работа на тарифния превключвател, поради
която използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно
по съответните тарифи, избрани от клиента (чл. 49 ПИКЕЕ).
В чл.
48 – чл. 51 ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези, при които е допустимо
извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде
извършено преизчисляването на количеството потребена такава. Първата хипотеза е
при констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и
втората хипотеза е при субективно въздействие върху измервателната система. И в
двете хипотези се съставя констативен протокол, подписан от представител на
оператора и потребителя, респ. от заместващи го две независими лица,
присъстващи като свидетели.
Втората
посочена група обхваща случаите, при които при извършената проверка е
установено нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система,
добавяне на чужд елемент. Тези обстоятелства предполагат наличието на външна
намеса, при която се променя схемата на свързване. Тази промяна води до
неотчитане или неправилно отчитане на потребената електрическа енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 ПИКЕЕ при
липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не
измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране
на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
С
определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК, е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата,
че: ответната страна е собственик на обект с ИТН ***, находящ се в сл. Л., ***;
извършена е проверка на СТИ в имота, за което е съставен констативен протокол №
*** г.; във връзка с едностранна корекция е издадена фактура № **********/09.06.2017
г. за сумата от 4 432, 13 лв. с ДДС, представляваща стойност на
допълнително начислена ел. енергия в размер на 30 294 кВтч за период от 46
дни - за периода от 12.03.2017 г. до 27.04.2017 г.
В
производството по делото е представен в препис констативен протокол № *** г.,
който е изключен от доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК, поради
непредставянето му в оригинал, с определение, постановено в открито съдебно
заседание на 15.07.2021 г.
Поради изключване на съставения
констативен протокол, макар да е прието за безспорно, че такъв в производството
по делото е съставен, съдът не може да се позове на приложения писмен документ
досежно констатациите на длъжностните лица за осъществената проверка, а именно
снетите данни относно проверката на електромер с № ***, на обект с ИТН ***,
находящ се в сл. Л., ***, и констатациите относно осъществяване на манипулация
на средството на търговско измерване, довело до промяна в схемата на свързване.
В този смисъл и доколкото е констатирано, че е налице хипотезата на чл. 48, ал.
1 от ПИКЕЕ (отм.) констативният протокол е съставен в присъствието на
полицейски служител и по силата на така посочената разпоредба служи като
доказателство за осъществен достъп до електромера, довел до частично неотчитане
на доставената електроенергия, без да е необходимо средството за търговско
измерване да се изпраща за осъществяване на метрологична експертиза от БИМ,
каквато в случая не е осъществена. В хипотезата на установено несъответствие на
метрологичните и/или технически характеристики на средството за търговско
измерване с нормираните, нарушение в целостта и/или функционирането на
измерителната система, добавяне на чужд за системата елемент, какъвто е
процесния случай, доказателственото средство за извършване на
корекцията, наред с констативния протокол, е и самото средство за
търговско измерване, което се демонтира и изпраща на компетентния за това
орган за метрологичен контрол. Промяната в схемата на свързване следва да се
сведе до промяна във функционалното взаимодействие на иначе присъщи компоненти
на електромера, върху които не е оказано самостоятелно въздействие, в аспект на
нарушение на технологичните им или функционални характеристики, т.е. и без
наличие на променени и добавени към системата компоненти. В тези случаи
доказателственото средство за обосноваване основание за корекция на сметката на
потребителя е единствено констативния протокол, без изземване на
средството за търговско измерване, което е установимо чрез определени
действия на лицата, извършващи проверката, които именно действия присъствието
на полицейския служител следва да удостовери, като извършени със съдържанието и
по начина, по който са отразени в констативния протокол, служещ като основание
за осъществяване на проверката – арг. чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ.
В този
смисъл и констативният протокол не може да се цени в производството по делото,
като не следва да се цени и заключението на вещото лице по допуснатата от съда
съдебно-техническа експертиза, доколкото последната е изготвена по данни от
съставения констативен протокол.
По
така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото,
ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване на обстоятелството на
осъществената проверка и наличието на осъществена външна намеса в средството за
търговско измерване, довело до частично неизмерване на доставеното и потребено
количество електрическа енергия, не установи при условията на пълно и главно
доказване осъществяване на посочените обстоятелства в обективната
действителност.
В
производството по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответната страна е собственик на обект с ИТН ***, находящ се в сл. Л., ***,
по отношение на който е начислено допълнително количество електрическа енергия
на основание едностранната корекция на сметка. С определение, постановено в
открито съдебно заседание на 16.03.2021 г. съдът е допълнил доклада по делото,
като е разпределил доказателствена тежест между страните и е указал на ищеца,
че следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че по
отношение на ответната страна е открита партида за процесния имот, по която
партида е осъществена едностранната корекция на сметка.
Въпреки, че се установи, че
ответната страна е собственик на електроснабдения имот, не се установи, че
последната е титуляр на партидата, по която е начислена допълнително
електрическа енергия, респ. не се установи, че последната в качеството си на
потребител е носител на задължението за заплащане на електрическата енергия,
начислена на основание фактура № **********/09.06.2017 г.
Това е така, тъй като видно от
посочената фактура е, че последната е издадена за сумата от 4 432, 13 лв.,
дължима вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количество електрическа енергия за обект с ИТН ***, която фактура е издадена с
получател Т.И.Ж. с кл. № ***. Т.е. с издаването на посочената фактура като
титуляр на партидата на обект с ИТН ***, е посочена не ответната страна, за
която се твърди, да е открит кл. № ***, а трето за правния спор лице - Т.И.Ж. с
кл. № ***.
Нещо повече, от приложените към
исковата молба писмени доказателствени средства се установява, че справката за
коригиране на сметката също е издадена по отношение на потребителя Т.И.Ж. с кл.
№ ***, като до последния е изпратено уведомление за осъществената корекция,
издадената фактура и размера на дължимата сума.
По така изложените съображения,
исковата претенция, като недоказана, следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В производството по
делото е представен договор за правна защита и съдействие от 09.04.2019 г. и
Анекс към договора от 24.09.2020 г., в който е установено, че общият размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение е за сумата от 650 лв. Доколкото с
определение от 04.10.2019 г., с оглед прекратената част от производството по
делото, е присъдено адвокатско възнаграждение от 300 лв., следва с решението да
се присъди претендираното адвокатско възнаграждение в цялост или сумата от още
350 лв.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
против М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. с чл. 47 и сл. ПИКЕЕ /отм./ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 4432, 13 лв.,
представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за
периода от 12.03.2017 г. до 27.04.2017 г., за която е издадена фактура №
**********/09.06.2017 г. и сумата от 663, 59 лв. – законна лихва за забава за
периода от 20.06.2017 г. до 10.12.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 11.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 да заплати на М.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 350 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по
гр.д. № 1999/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ