№300
гр. Силистра, 06.07.2020г.
ОКРЪЖЕН
СЪД - СИЛИСТРА, Гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ:
Кремена Краева
мл. с-я Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от съдия Неделчев в. ч. търг. д. № 127 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена
е въззивна частна жалба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
********* и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис- сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., срещу
Разпореждане № 351 от 07.02.2020г., постановено по ч. гр. д. № 155/2020г. по
описа на Районен съд - Силистра, с което частично е отхвърлено заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, против М.А.Д. за договорна
лихва за периода от 20.04.2018 г. до 20.02.2019г. в размер на 2809,57 лева и лихва
за забава за периода от 20.04.2018г. до датата на подаване на заявлението в
съда в размер на 747,81 лева по договор за заем
Greditrade № 6011-00000403 от 16.02.2018г., сключен между длъжника и
“Микро Кредит” АД, както и за разноски по делото за сумата над 50,00 лв за
държавна такса и над 20,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Подаденото
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е
отхвърлено в тази част, тъй като районният съд е приел, че е налице нищожност
на клаузата за заплащане на посочената неустойка, като неравноправна съгласно
чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Прието е още, че е налице превишаване на максималния праг
за годишния процент на разходите по кредита съобразно разпоредбите на ЗПК.
Частният
жалбоподател твърди, че изводите на първоинстанционния съд мотивирали го да
постанови обжалваното разпореждане са неправилни. Навежда довод, че заповедния
съд не възприел правилно фактологията, тъй като сумите, за които е отказано
издаване на заповед за изпълнение се претендират на различно от договора за
кредит основание, а именно подписано от длъжника „Искане за допълнителни
услуги, към договор да заем“. Счита, че неправилно заповедния съд обвързал
размера на застрахователната премия определен в договора за допълнителни услуги
с размера на кредитната сума. Жалбоподателят изтъква, че задълженията на
длъжника се претендират на две отделни и различни правни основания произтичащи
от два различни правопораждащи факта, а именно сключени договор за кредит и
договор за допълнителни услуги съдържащ клауза за застраховка за обезпечение на
кредита. Във връзка с тази теза се сочат текстове от Директива 2008/48/ЕО от
23.04.2008г. Жалбоподателя оспорва виждането на първоинстанционния съдебен
състав според, което е налице превишаване на максималния праг за годишния
процент на разходите по кредита. Основава тезата
си на обстоятелството, че заемополучателя изрично е бил уведомен за това, че
сключването на застраховка както и ползването на допълнителна услуга не са
задължителна предпоставка за сключването на договора за заем. Сочи се още, че
пакетът допълнителни услуги повишили ГПР по кредита са договорени в отделен
договор за допълнителни услуги, които се предоставят на клиента само по изрично
негово искане, което според жалбоподателя не кореспондира с приетото за
установено от заповедния съд обстоятелство, а именно, че тези услуги повишават
ГПР по кредита.
Жалбоподателят
намира, че е налице облигационна връзка чиито параметри са свободно договорени
между страните поради, което правните последици от поето и неизпълнено
договорно задължение следва да се изтърпят от неизправната страна в случая –
длъжника.
При
тези съображения моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде
издадена заповед за изпълнение за всички претендирани със заявлението суми.
Като
взе предвид становището на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият
състав приема за установено следното:
Жалбата
е редовна и допустима като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт,
подлежащ на обжалване, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по
същество, частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Всички
изложени в жалбата доводи се основават на наличието на облигационна връзка
между страните различна от тази обективирана като изпълнителен титул в
подаденото на 05.-02.2020г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
инициирало заповедното производство.
В
жалбата пространно се коментират задължения на длъжника М.А.Д. възникнали освен
на основание Договор за заем № 601100000403/16.12.2018г. сключен с „Микро
кредит“ АД, но и на основание договор за допълнителни услуги сключен по
твърдение на жалбоподателя между същите страни включващ и договор за
застраховка „Защита“. В мотивната част на жалбата се твърдят правоотношения
възникнали между страните именно по повод тези допълнителни услуги.
Жалбоподателят счита, че неправилно заповедния съд отхвърлил искането му за
присъждане на сумата за договорна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 20.02.2019г.
в размер на 2809,57 лева и лихва за забава за периода от 20.04.2018г. до датата
на подаване на заявлението в съда в размер на 747,81 лева по договор за
заем Greditrade № 6011-00000403 от
16.02.2018г., сключен между длъжника и “Микро Кредит” АД, с мотива, че
надвишава годишния процент на разходите над законово определения максимум, като
се сочи, че част от претендираните задължения се основават именно на това друго,
различно от основното основание.
ОС
не приема така изложените доводи на жалбоподателя, предвид факта, че в
заявлението инициирано заповедното производство, като основание за претенциите
на кредитора е посочен само договор за заем
Greditrade № 6011-00000403 от 16.02.2018г., сключен между длъжника и
“Микро Кредит” АД. В точка девет от заявлението са изброени само претенции за –
главница, договорна лихва по договор за заем, законна лихва и лихва за забава
по договор за заем. Заявителят не е заявил, че претендира парични суми и на
други основания, посочени едва в жалбата. С отхвърлителната част на атакуваното
разпореждане първоинстанционния съд отказал да уважи претенциите за договорна
лихва и лихва за забава така както те са индивидуализирани в заявлението, като
изложил подробни мотиви за недължимост на тези суми. Едва в частната въззивна
жалба представителя на кредитора е посочил, че отхвърлените претенции освен
лихви съдържат и суми начислени за други – различни задължения, а именно
договорени предварително с друг договор различен от посочения в заявлението
допълнителни услуги.
Предвид
изложеното въззивният съдебен състав намира, че атакуваното разпореждане е
правилно и законосъобразно. Заповедният съд се е произнесъл според искането
обективирано от самия кредитор в подаденото от него заявление, като при
преценката си е съобразил обстоятелствата установени от данните посочени от
заявителя. Отхвърлените претенции са обективирани, като договорна лихва и лихва
за забава, чиито размер действително надхвърля законово определения максимум
съобразно разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Заповедният съд е нямало как да знае, че
отхвърлените претенции са формирани, като сбор освен от посочените от заявителя
основания /договорна лихва и лихва за забава/, но и от други компоненти
основани на друг правопораждащ факт – договор за допълнителни услуги, който е
поменат едва в жалбата.
При
тези правни съображения обжалваното разпореждане се явява правилно и
законосъобразно, следователно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 351 от 07.02.2020г., постановено по ч. гр. д. № 155/2020г. по
описа на Районен съд - Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.