Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1614/14.09.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
Ч Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар
С. С.
и с
участието на прокурор Мария Тодорова
като
разгледа докладваното от съдия Д.Матеева
КАН дело № 1517 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Н.К.Д., ЕГН: **********
гр. Пазарджик, чрез адв. А., със съдебен адрес:***,
офис 3, против Решение № 667 от 02.04.2020г. на Пловдивския районен съд, ІХ н.с.,
постановено по АНД № 331 по описа на съда за 2020г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 36-0000607 от 16.12.2019г. на главен инспектор в
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Пловдив, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП) е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 2 000лв.
/две хиляди/ лева за нарушение на чл. 18, т. 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.
на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници.
Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на
първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен. Претендира се отмяна
на решението на районния съд, респективно отмяната на НП и разноските по
делото.
Ответникът по касационната жалба ООАА – гр. Пловдив,
редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по
същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа
обстановка: на 28.11.2019г., около 16ч., в гр. Пловдив, на бул. „България“ №
115, до магазин „Лидл“ е извършена проверка на таксиметров
автомобил марка Хюндай с рег. № РВ ***** СМ, извършващ таксиметров превоз на
пътници с пътен лист № 000075/28.11.2019г. по пътна книжка сер.
МА № 470, заверена на 18.06.2019г. Проверяващият инспектор при ООАА – гр. Стара
Загора е констатирал, че таксиметровият автомобил е приведен в работно
състояние, с открит знак „Такси“, без табела „Не работи“ и с включен
таксиметров апарат. Автомобилът е управляван от Н.Д., който при проверката е
представил удостоверение за психологическа годност № 362243, със срок на
валидност до 20.09.2019г., поради което не отговаря на изискванията за
психологическа годност съгласно наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗАвтП.
Въз основа на констатираното по време на проверката, е
направена констатация, че Д. е извършил административно нарушение на чл. 18, т.
3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници. Съставен е
АУАН № 272689 от 28.11.2019 г. в присъствието на нарушителя, който го е
подписал без възражения.
Последвало е издаването на НП № 36-0000607 от 16.12.2019г.
на главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Пловдив,
с което на нарушителя е наложено административно наказание –глоба в размер на 2
000лв. /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 18, т. 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.
за таксиметров превоз на пътници.
Районният съд е обсъдил събраните писмени и гласни
доказателства в тяхната съвкупност и логическа последователност и е приел, че
при съставянето на АУАН не са допуснати
нарушения на изискванията на ЗАНН. Издаденото НП съдържа необходимите реквизити
по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от оправомощен административнонаказващ орган, съгласно заповед № РД-08-249
от 15.05.2015г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Спазени са и давностните срокове по чл.
34 от ЗАНН.
Районният съд е приел, че вмененото на лицето нарушение
по чл. 18, т. 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. е действително осъществено, тъй
като водачът на МПС не притежава валидно удостоверение за психологическа
годност към датата на проверката.
Първоинстанционният съд е приел, че правилно на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2 000 лева, като наказващият орган се
е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на
административните наказания, като е отчел степента на обществена опасност на
конкретното нарушение.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни и
законосъобразни и се споделят от настоящата касационна инстанция. Несъмнено по
делото се установява, че при извършената проверка от органи на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр.
Стара Загора,водачът на таксиметровия автомобил не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност, съгласно Наредба № 36 от 15.05.2006г.
на министъра на транспорта. Нарушението е ясно и точно установено и се подкрепя
от събраните писмени и гласни доказателства. Изпълнена е и разпоредбата на чл.
40, ал.1 от ЗАНН. След като административнонаказващият
орган е изпълнил стриктно тези изисквания, то с нищо не е ограничено правото на
защита на административнонаказаното лице.
Размерът на наложената санкция е в съответствие
със степента на обществена опасност на
извършеното от касационния жалбоподател
нарушение. Не е налице маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН, тъй като се
касае за формално нарушение, като обществената опасност не е необходимо да се
установява за всеки отделен случай. Времето от констатиране на нарушението до
издаване на удостоверението за психологическа годност – 23.12.2019г. е близо
месец и не може да се приеме за незначително като продължителност.
По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение, постановено от Пловдивския районен съд,
не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото
е правилно и законосъобразно постановено при правилно приложение на материалния
закон, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - като
неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение със законните
последици от това.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо
от АПК,
Административен съд - Пловдив
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 667 от 02.04.2020г. на
Пловдивския районен съд, ІХ н.с., постановено по АНД № 331 по описа на съда за
2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.