Р Е Ш Е
Н И Е
№ , гр. София,
20.03.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, II – A въззивен
състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
При
участието на секретаря Емилия Вокадинова, разгледа докладваното от съдия Елица
Йорданова в. гр. д. № 10347 по описа на СГС за 2018 г. и за да се произнесе,
взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. От ГПК, по въззивна жалба,
подадена от „Ю.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *****,
против решение № 387614/ 17.04.2018 г. по гр. д. № 43228/ 2016 г. по описа на
СРС, Второ ГО, 63 – ти състав, в частта му, с която е било признато за
незаконно и отменено на основание чл. 344 ал.1
т. 1 от КТ уволнението на Д.В.И., с ЕГН **********, с адрес ***, извършено
със заповед № 1934/ 11.052016 г. на „Ю.Б.“ АД; било е осъдено да заплати на
ищцата сумата от 5 556. 03 лв., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3, вр. чл. 25 от КТ, представляваща обезщетение за оставането и без работа за периода 31.05.2016
г. – 30.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, както и сторените от ищцата разноски. Съобразно изложените в
жалбата оплаквания, решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и
неправилно, постановено при нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Установените от първоинстанционния съд факти
относно подписването на допълнително споразумение към трудовия договор,
структурното и организационно обособяване на офис „Димитровград 2“ на банката –
работодател, реалното закриване на този офис, както и подписване на
предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от лица,
разполагащи с представителна власт сочели на законосъобразност на уволнението.
Правилно съдът съобразил, че било част от дискрецията на работодателя да реши
кое от звената да съкрати и фактическият състав на закриването бил напълно
завършен, поради което не се налагало извършването на подбор между служителите и
на други организационни звена, които се различавали от това, в което работела
ищцата по отношение различните видове банкови продукти, които се предлагат,
вида на работните процеси и пр. Настоява се за отмяна на решението, като
въззивният съд отхвърли заявените претенции и присъди разноски, сторени от
ответника в двете съдебни инстанции.
По
реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна Д.В.И., чрез процесуалния
си представител е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на
основателността на оплакванията във въззивната жалба и претендира потвърждаване
на решението в обжалваната му част, претендира разноски.
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени от Д.В.И., чрез процесуалния и
представител, против „Ю.Б.“ АД искове за признаване недействителността на
допълнително споразумение № 528/ 07.03.2016 г. за промяна на работодателя, за
признаване незаконността на уволнението и, извършено със заповед № 1934/
11.052016 г. на „Ю.Б.“ АД и за осъждане на работодателя да заплати сумата от
6 446. 64 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа на ищцата
в резултат на незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане.
Районният
съд е отхвърлил претенцията по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ за разликата над
уважения размер от 5 556. 03 лв. до предявения такъв от 6 446. 64 лв. В
тази му част решението не е обжалвано от ищцата, поради което е влязло в
законна сила и не подлежи на въззивен контрол.
Предмет
на първоинстанционното производство е била и претенция по чл. 74 от КТ, за
прогласяване недействителността на допълнително споразумение № 528/ 07.03.2016
г., който иск е бил оттеглен от ищцата с нарочна молба и производството по него
е прекратено.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, на 16.02.2007 г. между ищцата и „А.Б.“,
клон София е бил сключен трудов договор, по силата на който е заемала
длъжността „заместник – управител на офис“. В резултат на сключен договор по
чл. 15 от ТЗ, търговското предприятие на работодателя е било придобито от „Ю.Б.“
АД. Ищцата твърди, че при прехвърлянето на търговското предприятие всички
трудови правоотношения следвало да бъдат запазени. На 07.03.2016 г. и било
предоставено за подпис допълнително споразумение, в което неправилно била
посочена дата на сключването му 01.03.2016 г. Същото било сключено преди
реалното настъпване на промяната в работодателя, след като прехвърлянето на
търговското предприятие е било вписано в Търговския регистър на 09.03.2016 г.,
поради което било недействително и обуславяло на това основание
незаконосъобразност на уволнението. Ищцата твърди също така, че с предизвестие
№ 1751/ 11.05.2016 г. е била уведомена, че трудовото и правоотношение ще бъде
прекратено поради закриване на част от предприятието. На същата дата и е
връчена и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 1934, издадена
на основание чл. 328 ал.1 т. 2 от КТ и
въз основа на решение на УС на „Ю.Б.“ АД, взето с протокол от 28.03.2016 г. за
закриване на част от предприятието. Предизвестието и заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение не били подписани от лица, разполагащи с
представителна власт и компетентност да прекратяват трудови правоотношения. Това
противоречало и на направеното от представляващия всяка от банките уведомление
по чл. 130 от КТ и съставлявало недобросъвестно упражняване на права от страна
на работодателя, в разрез с чл. 8 ал. 1 от КТ. Освен това предприетото съкращаване
на предприятието противоречало на изискването на чл. 123 ал. 1 от КТ, която
закрила била императивна и нарушаването и влечало незаконност на уволнението. Не
било налице основание за уволнение, тъй като нямало реално и фактическо
закриване на част от предприятието. Необходимостта от изпълнение на трудовите
функции, идентични или сходни с тези на заеманата от ищцата длъжност, не били
отпаднали, следователно закриването на част от предприятието било фиктивно, не
било налице основание тя да бъде третирана като служител на отделно звено при
работодателя. Най – сетне работодателят, в разрез с императивната разпоредба на
чл. 329 от КТ не извършил подбор между служителите, които изпълняват същата или
сходна длъжност. При извършване на масово уволнение по смисъла на т. 9 б. В от
ДР на КТ, каквото предприел работодателят, следвало да изпълни задължението си
да проведе консултации по чл. 130 а от КТ, не била спазена процедурата,
предвидена в Закона за насърчаване на заетостта. При тези съображения се
настоява искът за обявяване незаконосъобразността на уволнението и отмяна на
уволнителния акт да бъде уважен, като бъде уважена и претенцията за осъждане на
работодателя да заплати сума в размер на 6 446. 64 лв., представляваща
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа в резултат на
незаконното уволнение. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
По
реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „Ю.Б.“ АД, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на
основателността на заявените претенции с твърденията, че прехвърлянето на
търговското предприятие на „А.Б. – клон България“ в полза на „Ю.Б.“ АД било
извършено законосъобразно и трудовото правоотношение с ищцата било запазено,
което се установявало и от приложеното допълнително споразумение № 528/
07.03.2016 г. и прекратяването му било предприето около три месеца след този
момент. Организационната структура на банката била изменена с решение от
22.02.2016 г. на УС на „Ю.Б.“ АД, съгласно което ищцата била преназначена в
обособено звено – структурна единица „505 – офис Димитровград“. Прекратяването
на трудовото и правоотношение е било предприето въз основа на решение на УС от
28.03.2016 г. за оптимизиране на клоновата мрежа. Подписването на
допълнителното споразумение между страните не било недействително на твърдяното
от Д.В.И. обстоятелство – недовършеност на фактическия състав на прехвърляне на
предприятието и придобиване качеството на работодател от банката – ответник.
Запазването на трудовото правоотношение с нея настъпвало по силата на закона.
За решението на УС за оптимизиране на клоновата мрежа, което работодателят не
бил длъжен да връчи на служителите, ищцата разбрала от връченото и
предизвестие. Налице било реално и фактическо закриване на част от
предприятието, тъй като с решението от 28.03.2016 г. били закрити 49 офиса на
банката в страната, сред които и този, в който е работила Д.В.И., като офисите
представлявали самостоятелни организационни единици със собствена териториална
и финансова обособеност. Именно поради тази причина съкращаването на звеното
води до съкращаване на всички длъжности в него и несе налагало извършването на
подбор. В гр. Димитровград е действал още един офис на банката – ответник, но
функциите, състава на персонала, предлаганите продукти, системите и процедурите
на организация били различни, което обуславяло и различни функции на
служителите. В длъжностното разписание била налице само една длъжност
„Ръководител сектор индивидуално банкиране“, която се доближавала до заеманата
от ищцата. Съществените особености между дейностите в двата офиса сочели, че
подбор не е било необходимо да се извършва, липсвала е друга длъжност, която да
е същата или несъществено различаваща се от заеманата от ищцата. Настоява се за
отхвърляне на исковете, претендирани са разноски.
С
оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от
страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Софийски градски съд
намира за установено от фактическа страна следното:
По
силата на трудов договор № 2/ 16.02.2007 г., сключен с „А.Б. – клон София“ на
основание чл. 70 ал. 1 от КТ, ищцата е заела длъжността „Заместник – управител
на офис“ в офис Димитровград. От последния представен анекс № 4/ 20.05.2011 г.
е видно, че длъжността, която е заемала, е „Специалист, банка – офис
супервайзор“. От представената длъжностна характеристика става ясно, че в
общите задължения за длъжността се включват да ръководи, координира и
контролира дейността на офиса в съответствие с политиката и целите на банката,
да следи за стриктното спазване на правилата, които ръководят дейността на
банката, да разпределя, координира и контролира работата на служителите и пр. В
специфичните задължения за длъжността се включват да подписва всички договори
за открити сметки и срочни депозити, ежедневно да равнява сметки „каса в лева“
и „каса във валута“ преди започване на работния ден, да осъществява ежедневен
контрол при отключването и заключването на главната каса посредством код, да участва
в комисията при захранване и освобождаване на касова наличност и се подписва в
касовия регистър на главна каса, осъществява контрол върху пълното
окомплектоване на клиентските досиета, следи за тяхното актуално състояние,
оторизира операции, които надвишават компетенциите на касиер – счетоводителите,
ежедневно проверява и подписва всички документи на служителите в офиса и
подписва съответните протоколи. В раздел „Кредитна дейност“ са включени
задълженията и да води първоначалните разговори с потенциалните кредитоискатели
в отсъствието на управителя, заедно с него оформя и изпраща до отдел Кредити на
физически лица мотивирани и добре аргументирани предложения за кредити,
подписва договорите за кредит, следи ежемесечно за погасяването на анюитетните
вноски по администрираните от офиса кредити, като в случаи на просрочие
предприема необходимите мерки за погасяването им, осъществява контрол върху
обезпеченията по кредитните сделки и тяхната валидност и пр. Предвидени са
допълнителни трудови задължения във връзка със сигурността и охраната, човешки
ресурси, справки, отчети и регистри и кореспонденция.
На
01.03.2016 г. между „Ю.Б.“ АД и ищцата било сключено допълнително споразумение
№ 528/ 07.03.2016 г., по силата на което трудовият договор между страните бил
променен, считано от датата на подписването, като бил променен работодателя и
мястото на работа – „офис 505 – Димитровград“. На 11.05.2016 г. на ищцата било
връчено предизвестие за прекратяване на трудовото и правоотношение на основание
чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ – поради закриване на част от предприятието, като със
заповед № 1934 от същата дата трудовото правоотношение е било прекратено. Считано
от 31.03.2016 г. същата е била вписана в Дирекция „Бюро по труда“ гр.
Димитровград като безработна.
От
представените по делото доказателства става ясно, че на 29.02.2016 г. „Ю.Б.“ АД
е закупила търговското предприятие на „А.Б.– клон България“. На същата дата
Надзорният съвет на „Ю.Б.“ АД с решение
одобрил решението на Управителния съвет от 22.02.2016 г. за нова организационна
структура на банката, съдържаща ново звено „Алфа Клон“. На 28.03.2016 г. УС
взел решение за оптимизация на клоновата мрежа и преустановяването на дейността
на 49 офиса на банката, сред които и видно от представената справка е бил и
офис Димитровград 2, в който е работела ищцата. От извлечението от щатното разписание
на ответника към 01.03.2016 г. е видно, че е закрит финансов център,
принадлежащ към структурната единица на „А.Б.– клон България“, създаден в
структурата на ответника, а е продължил да действа финансов център на „Ю.Б.“
АД. Щатната численост и на двата офиса е петима служители, но в първия от тях
длъжностите са били „ръководител офис, банка“, „специалист, банка – офис
супервайзор“, „специалист – продажби“ и „банков служител, касиер“, а във втория
длъжностите са били съответно „управител“, „ръководител сектор индивидуално
банкиране“, „експерт индивидуално банкиране и главен специалист обслужване на
клиенти“ и „специалист – обслужване на клиенти“. Към 02.06.2016 г. щатната
численост на финансовия център на „Ю.Б.“ АД е наброявала шестима служители,
като е увеличена с един щат длъжността „специалист, обслужване на клиенти“. Представена
е и длъжностната характеристика за длъжността „Ръководител сектор Индивидуално
банкиране“, зает от служителката М.М.Г., считано от 27.08.2015 г. Видно от
същата, в общите и задължения са включени тези да познава и работи съгласно
действащото законодателство, да познава отлично банковите и финансовите
продукти и услуги, предлагани от банката, да познава и спазва вътрешните правила
и процедури, отнасящи се за длъжността, отговаря за качеството на обслужване,
предоставено на клиентите от служителите, отговаря за изпълнението на бюджетите
в сегмент „Индивидуално банкиране“, разпределя и възлага задачи на служителите,
работи за привличане на нови клиенти и запазването на старите, участва в
изготвянето на бизнес–плана на клона и пр. Включени са и основни задължения
относно касовата и оперативната дейност, включващи извършване на внезапни
проверки на оперативните каси и банкоматите в клона, извършва проверки на
главната каса, банкоматите и оперативните каси, следи за спазването на касовите
лимити, проверява документите на експертите, на главния специалист и на
специалистите „Обслужване на клиенти“, организира съхранението на счетоводни документи
и отговаря за обслужването на запорни съобщения. На длъжността са били
възложени и контролни функции да потвърждава пълнотата на клиентските досиета,
да отговаря за недопускане и предотвратяване на порочни практики между
служители, да проверява идентичността на клиентите, да потвърждава преводите,
въведени от подчинените му служители след проверка за коректността и
документалната им обоснованост, да упражнява последващ контрол върху операциите
за евентуално наличие на непотвърдени операции, да извършва втори контрол върху
операциите на експертите и на главния специалист, да съпоставя движението на
операционните дневници и движението по вътрешните разчетни сметки, проверява
събирането на такси и комисиони и пр. За длъжността е предвидено служителят да
носи имуществена отговорност за причинени на банката или на нейн клиент вреди.
От
заключението на вещото лице по назначената от първостепенния съд ССЕ става
ясно, че размерът на последното получено от ищцата брутно трудово
възнаграждение за м.04.2016 г. е в размер на 1 077. 44 лв. Управителният
съвет на „Ю.Б.“ АД е взел решение за създаване на структурно звено, наречено
„Алфа – клон“ или „А.Б.– клон България“, съдържащо от своя страна всички
структурно и организационно обособени звена, така, както са съществували в
структурата на „Алфа Банк“. С решение от 28.03.2016 г. на УС „Ю.Б.“ АД е била
преустановена дейността на 40 офиса, които са били закрити изцяло и премахнати
от щатното разписание, а останалите 31 офиса от прехвърленото предприятие на
„Алфа Банк“ са били прехвърлени към Управление „Клонова мрежа“ на Юробанк. Клон
Димитровград е бил закрит на 31.05.2016 г. и съгласно поименното щатно
разписание в него са работили към 01.03.2016 г. освен ищцата и още петима
служители. С четирима от служителите на този офис са били сключени допълнителни
споразумения и са били преназначени в други финансови центрове, както следва: К.Д.Б.е
била преназначена като специалист – обслужване на клиенти в Хасково – ФЦ 241, Н.Д.Д.-
като банков служител – касиер в Хасково – България, С.И.Н.е била преназначена
като експерт – индивидуално банкиране в Димитровград – ФЦ 242 и С.Г.С. – като специалист
„обслужване на клиенти“ в Димитровград - ФЦ 242. На останалите две служителки Д.В.И.
и М.С.С.трудовите договори са били прекратени на основание чл. 328 ал. 1 т. 2
от КТ. Подбор между служителите, кой да бъде преназначен на друга длъжност, а
който съкратен, не е бил извършван.
При
така изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните
правни изводи:
Предявените
от Д.В.И. против „Ю.Б.“ АД претенции, черпещи правното си основание от нормите
на чл. 344 ал.1 т. 1 и т. 3 от КТ са
процесуално допустими и страните са легитимирани да участват в процеса.
Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените
му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната
инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Страните по делото не спорят, и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е било налице валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемал длъжността „офис супервайзор”
с място на работа „Ю.Б.“ АД, „Алфабанк – клон България“, офис Димитровград 2.
Настоящият състав счита, че
работодателят е спазил вмененото му от чл. 123, ал.1, вр. т. 4 КТ задължение да
прехвърли трудовото правоотношение с ищцата, възникнало с работодателя –
прехвърлител. Това индиректно се установява и от
допълнителното споразумение, подписано между страните към момента, в който
фактическият състав на прехвърляне на предприятието на „Алфа Банк“ към „Ю.Б.“
АД вече е било завършено. Неоснователни са доводите на ищцата, че работодателят
е следвало да предостави
предварително информация и да проведе консултации
с представителите на синдикалните организации и на работниците и служителите по
чл. 7, ал. 2 КТ съгласно чл. 130а КТ,
тъй като тези твърдения, дори основателни, не оказват влияние върху законността
на уволнението на ищцата.
При
липса на порок в процедурата, за да възникне правото на уволнение по чл. 328,
ал. 1, т. 2, предл. първо КТ поради закриване на част от предприятието е
необходимо да е налице пълно преустановяване на дейността на едно обособено
звено от предприятието, с което отпада необходимостта от осъществяване на
съответната дейност и това налага освобождаването от работа на работниците и
служителите, заети в осъществяването на закриваната част от дейността. За да е
законно уволнението, то трябва да е предшествано от решение на работодателя за
закриване на съответното структурно звено, както и закриването да бъде реално,
а не да е налице единствено вътрешноорганизационно преустройство. Доколкото
работодателят обосновава правото си на едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение от обстоятелството, че е закрита част от предприятието, в негова
тежест, за да установи законността на уволнението е да докаже, че сочените
предпоставки са налице. Поради тази причина в тежест на ответника е да
установи, че към момента на уволнението е закрита част от предприятието като
обособено негово звено, в която част е полагала труд ищцата, след което
закриване дейността, която частта от предприятието е осъществявала, е
прекратена и не се осъществява занапред. За да е налице основанието по чл. 328,
ал. 1, т. 2, предл. второ КТ не е необходимо само частта да е относително
структурно обособена, но следва и определената дейност, осъществявана от
съответното обособено звено окончателно да бъде преустановена, поради което
работодателят не се нуждае повече от работната сила, която е била ангажирана за
извършването й. Не е налице закриване на част от предприятието, когато на мястото
на закритото звено е създадено ново, което е поело обособената дейност на
закритото, когато дейността на съответното звено е запазена, но се осъществява
в по-малък обем или с по-малък брой работници и служители, както и когато
дейността на обособената част премине изцяло или частично в рамките на друго
структурно звено или се обособи под друго наименование, но със същия предмет на
дейност. Видно от заключението на вещото лице, съгласно
поименното щатно разписание в него са работили към 01.03.2016 г. освен ищцата и
още петима служители, като с четирима от тях са били сключени допълнителни
споразумения и са били преназначени в други финансови центрове, включително
двама са били преназначени във финансовия център в гр. Димитровград.
Следователно закриването на офис „Димитровград – 2“, в който е работила ищцата,
е формално. Работодателят е предприел реорганизация на дейността си, като е
запазил офис на банката в населеното място и е преназначил част от служителите
в закрития офис в съществуващия друг такъв. Изборът му кои от служителите да
преназначи, а на кои да прекрати трудовото правоотношение е субективен и не
почива върху обективен подбор, какъвто е бил задължен да предприеме и съобразно
чл. 329 от КТ. Друг е въпросът, че след придобиване предприятието на „Алфа
Банк“ АД от ответника, всички офиси, включително част от звеното на банката –
прехвърлител, са офиси на „Ю.Б.“ АД. Обособените структурно звена на територията на гр. Димитровград са били две,
следователно работодателя е бил длъжен да извърши подбор по чл. 329 КТ между
работниците и служителите в рамките на съответното структурно обособено звено
за населеното място. Работодателят е бил длъжен да извърши подбор при
закриването на отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието
(в същото населено място) съществуват длъжности за същите или несъществено
отличаващи се трудови функции – в този смисъл изрично Решение № 211 от
14.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4441/2013 г., IV г. о. Освен това, предметът
на дейност, с оглед на който обособената част на предприятието е била създадена
и за реализирането на който са сключени трудовите договори, е продължила да
съществува. При извършването на преценката дали работодателят е задължен да
извърши подбор при съкращаване на щата или на закриване на цяло обособено
структурно звено, предпоставена от преценката дали е налице или не такова
относително самостоятелно обособено структурно звено в рамките на предприятието
и в рамките на общото щатно разписание, не е определящ единствено териториалният
критерий, респ. не е определящо само мястото на работа за съкращаваните
длъжности. Определящи при тази преценка са най-вече наличието или не на
организационно-управленска обособеност, респ. относителната самостоятелност на
такова структурно звено, която (ако е налице), в съчетание със специфични
функционални, финансово-икономически и/или териториални характеристики (ако и
такива са налице), до голяма степен определя естеството на трудовите функции в
такова обособено структурно звено, поради което и естеството на трудовите
функции е определящ критерий, както в общия случай на задължителност на
подбора. В случая банковата дейност, изразяваща се във влогонабиране и
кредитиране, се осъществява от функциониращия офис с увеличен щат, което сочи
на извършено вътрешноорганизационно преустройство на дейността на работодателя
- пренасочване на дейността на закрития офис към другия действащ такъв на
банката в гр. Димитровград, а не на закриване на част от предприятието, поради
което не може да се приеме, че е отпаднала нуждата и от дейността на всички
лица, заети в банковата дейност, осъществявана от офиса. Поради тази причина
искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за признаване на уволнението на ищцата за
незаконно и неговата отмяна е основателен. В този смисъл е и решението на
първостепенния съд, което като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено в тази му част.
По
отношение искът с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, то същият е
основателен в уважения от Районния съд размер като последица от незаконното
уволнение. Във въззивната жалба и по реда на чл. 269 от ГПК не са изложени
конкретни оплаквания против правилността на решението в тази му част, поради
което въззивният съд намира, че следва да го потвърди.
Съобразно
изхода на спора първоинстанционният съд е възложил на ищцата разноски и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Във въззивното производство не са представени до
приключване на съдебното заседание доказателства за направени такива, които да
и бъдат присъдени.
Водим
от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 387614/ 17.04.2018 г. по гр. д. № 43228/ 2016 г. по описа на СРС,
Второ ГО, 63 – ти състав, в обжалваните му части.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 2 от КТ, в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.