№ 8759
гр. София, 06.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110168686 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Д. С. против фирма.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 22.07.2016
г. сключил с ответника договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставена
сумата от 2000 лв. със срок на погасяване 18 месеца. С клаузата на чл.4 от договора уговорили
заплащане на вноска „Гарант“ в размер на 139, 64 лв. месечно за повръчителство на дълга. Тази
клауза счита, че е нищожна, тъй като по същество представлявала разход по кредита и с нея се
нарушавала забраната на чл. 19, ал. 4 ГПР да не надвишава повече от 5 пъти размера на законната
лихва за съответния период, тъй като в процесния случай ГПР надвишава размера на законната
лихва с 239 %, а не с допустимите 50% като се има предвид начислената такса „Гарант“. Твърди,
че кредитът бил погасен предсрочно с 13 вноски, като били заплатени 2000 лв. главница, 963, 49
лв. лихва и 1812, 32 лв. вноски за гарант, която ищецът счита, че следва да му се върне като
платена без основание.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете при възражения, че не било
задължително да се сключи договор за поръчителство като условие за предоставяне на
потребителския кредит, а кредитополучателят можел да избере дали да бъде обезпечен или не, без
това да влияе на размера на отпуснатия кредит и условията за погасяването му. Процесната сума от
1815, 32 била предадена от ответника на трето за процеса лице, което било поръчител по сключен
с ищеца договор за поръчителство, поради което представлявала изпълнение на задължение на
1
ищеца по друг договор и не следвало да се възстановява от ответника.
II. Обстоятелства, които се признават:
Отделя за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит на 22.07.2016 г., по силата на който на ищеца е предоставена
сумата от 2000 лв. със срок на погасяване от 18 месеца и ищецът е заплатил на ответника сумата
от 1815, 32 лв., представляваща възнаграждение по предоставено поръчителство от трето за
процеса лице на дълга по договора за кредит.
III. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит, сключен от 22.07.2016 г., и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1815,32 лв., представляваща получена без
основание „вноска гарант“, ведно със законната лихва от 01.12.2021 г. до изплащане на вземането.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Предвид отделените за безспорни факти не са налице други от предмета на доказване, за
които съдът да дължи разпределяне на доказателствена тежест, а спорът е по правото.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище
и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране
на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.05.2022 г., от 09:40
2
ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3