Решение по дело №2970/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 326
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20213230102970
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Добрич, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Ив. Тонева
при участието на секретаря КРИСТА СТ. КИРОВА
като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело №
20213230102970 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по гр.д. № 2970/2021г. по описа на Добрички
районен съд е образувано по искова молба от Б. С. П. с ЕГН
**********, с която срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич„
АД с ЕИК ********* е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК с
правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ за установяване на вземане по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
868 от 30.07.2021 г. , издадена по ч. гр.д. № 2429/2021 г. на Добрички
районен съд в размер на 486.32 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 15 дни за 2020 г. за периода
15.01.2020 г. -16.09.2020 г. , ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 29.07.2022 г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноските в заповедното производство и в
производството по настоящото гражданско дело .
Излагат се следните обстоятелства :
На основание сключен трудов договор Б. С. П. е работил във
1
„Водоснабдяване и канализация Добрич “ АД град Добрич до
15.01.2020г., когато трудовото правоотношение било прекратено.
Трудовият договор е прекратен със заповед № ЛС-05-** от
13.01.2020г., издадена от изпълнителния директор на
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД на основание чл. 328,
ал.1, т.6, предл. 1 от КТ - когато работникът не притежава
необходимото образование за длъжността. С влязло в сила съдебно
решение, постановено по гр.д. № 362/2020г. по описа на Районен съд
град Добрич прекратяването на трудовия договор на ищеца е
признато за незаконно, заповедта за уволнение е отменена и ищецът е
възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението.
Поради това, че Б.П. не се е явил да заеме длъжността си в
законоустановения срок от получаване на уведомлението по чл. 345,
ал.1 от КТ, трудовият му договор бил прекратен.
В срока по чл. 131 , ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба с вх. № 10923/12.11.2021 г. Оспорва
основателността на иска и настоява за отхвърлянето му .Излага
съображения ,че в процесния период не е съществувало трудово
правоотношение ,ищецът не е полагал реално труд ,не е имал право да
ползва платен годишен отпуск ,при което не са налице предпоставки
за присъждане на обезщетение по чл. 224 , ал.1 от Кодекса на
труда.Настоява за присъждане на разноски в производството .
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Б. С. П. и „Водоснабдяване и канализация Добрич “ АД град
Добрич са били в трудово правоотношение , възникнало въз основа на
трудов договор от 19.11.2015 г. , по силата на който ищецът е
назначен на длъжност „водопроводчик-услуги „ в предприятието на
ответника .
Със заповед № ЛС -05-** / 13.01.2020 г. на изпълнителния
2
директор на ответното дружество трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл. 328 , ал. 1 , т. 6 от КТ , защото
работникът не притежава изискуемото за заеманата от него длъжност
образование .
С решение № 619 / 13.04.2020 г. по гр.д. № 362/2020 г. на
Добрички районен съд , влязло в сила на 08.04.2021 г., е признато за
незаконно уволнението на Б. С. П. със заповед ЛС -05-** / 13.01.2020
г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация
Добрич „ АД.
На основание чл. 344 , ал. 1 , т. 1 от КТ Б.П. е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „Водопроводчик-шофьор „
във „Водоснабдяване и канализация Добрич „ АД град Добрич .
В срока по чл. 345 , ал. 1 от КТ ищецът П. не се е явил да заеме
длъжността и със заповед № ЛС-05-52*/20.05.2021 г. от КТ е
прекратено трудовото му правоотношение с ответника .
По подадено заявление от Б.П. е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК с № 868 / 30.07.2021 г. по ч. гр.д. № 2429/2021 г.
на Добрички районен съд , с която „Водоснабдяване и канализация „
Добрич АД е осъдено да заплати на Б.П. сумата от 486.32 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
от 15 дни за 2020 г.
След подадено възражение от длъжника по чл. 414 , ал. 1 от
ГПК в дадения от съда едномесечен срок е предявен иска по
настоящото производство .
За периода на незаконно уволнение работникът има право на
платен годишен отпуск , съответно на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск при последващо прекратяване на трудовия
договор.
В постановеното решение на съда на Европейския съюз от
25.06.2020 г. по съединени дела C 762/18 и C 37/19 се приема следното
3
: В хипотеза като разглежданата периода от датата на незаконното
уволнение до датата на възстановяването на работника на работа
вследствие на отмяната на уволнението със съдебно решение трябва
да се приравни на период на действително полагане на труд за целите
на определянето на правото на платен годишен отпуск.
В периода от датата на незаконното му уволнение до датата на
възстановяването му на работа в съответствие с националното право
вследствие на отмяната на това уволнение със съдебно решение
съответният работник не е полагал действително труд за работодателя
си, което се дължи на действията на последния, довели до
незаконното уволнение, без които работникът щеше да може да
работи през посочения период и да упражни правото си на годишен
отпуск.
При такива обстоятелства именно действията на самия
работодател — доколкото той е уволнил незаконно съответния
работник — са причината, поради която в периода от датата на
уволнението до датата на възстановяването му на работа работникът
не е бил в състояние нито да работи, нито съответно да упражни
правото си на годишен отпуск.
Работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен
на работа, вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно
решение, има право да иска платен годишен отпуск в целия полагаем
размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на
възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна.
Работникът, който е уволнен незаконно, а по-късно е
възстановен на работа, вследствие на отмяната на уволнението му със
съдебно решение, може да иска платен годишен отпуск в целия
полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до
датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна.
Следователно, когато съответният работник отново е уволнен, след
като е бил възстановен на работа вследствие на отмяната на
4
незаконното му уволнение, той може да иска на основание член 7,
параграф 2 от Директива 2003/88 обезщетение за неизползван
годишен отпуск при новото уволнение, включително за периода от
датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на
работа.
Ако е работил на друга работа през периода от датата на
незаконното уволнение до датата на възстановяването му на първата
работа, съответният работник не може да претендира по отношение на
първия си работодател право на годишен отпуск за периода, през
който е работил на друго място.
Респективно, когато през този период съответният работник е
бил на друга работа, той не може да претендира от първия си
работодател обезщетение за периода, през който е бил на другата
работа.
Представя се по делото сключен между Б. С. П. в качеството на
работник и „БИЛД ГАРД „ ЕООД в качеството на работодател трудов
договор № 309/16.09.2020 г.
Видно от справка за регистрираните трудови договори в НАП в
периода 15.01.2020 г. -16.09.2020 г. ищецът Б. С. П. не е бил зает по
трудово правоотношение при друг работодател. Следователно за
периода от датата на незаконното уволнение до 16.09..2020 г. има
право да претендира от ответното дружество обезщетение за
неизползван годишен отпуск .
Вещото лице Е.Й. установява в заключението си по назначената
съдебно-икономическа експертиза следното : Полагащият се платен
годишен отпуск на Б. С. П. за периода 15.01.2020 г. – 16.09.2020 г. е
размер на 17 дни. Същият не е използван .Дължимото обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск от 17 дни е в размер на 556.24
лева .През месец януари 2020 г. на ищеца е изплатено обезщетение по
чл.224 от КТ за 1 ден в размер на 32.72 лева .
Съдът кредитира заключението ,неоспорено от страните и
5
изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и
знания.
Изложеното обосновава основателност на предявения иск .
В полза на Б.П. следва да се присъдят разноските в заповедното
производство в размер на 360.00 лева адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС .
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК в
полза на ищеца в настоящото производство се следват разноски в
размер на 360.00 лева адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС .
На основание чл. 78 , ал. 6 от ГПК „Водоснабдяване и
канализация Добрич„ АД дължи по сметка на Районен съд град
Добрич държавна такса по иска в размер на 25.00 лева и 200.00 лева
хонорар вещо лице , изплатен от бюджетните средства на съда .
Водим от горното , Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б.
С. П. с ЕГН ********** и „Водоснабдяване и канализация Добрич„
АД град Добрич с ЕИК ********* , че „Водоснабдяване и
канализация Добрич„ АД с ЕИК ********* дължи на Б. С. П. с ЕГН
********** по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 868 от 30.07.2021 г. , издадена по ч. гр.д. № 2429/2021
г. на Добрички районен съд сумата от 486.32 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни за 2020
г. за периода 15.01.2020 г. -16.09.2020 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 29.07.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич„ АД
град Добрич с ЕИК ********* да заплати на Б. С. П. с ЕГН
********** разноски в заповедното производство по ч. гр.д. №
2429/2021 г. на Добрички районен съд в размер на 360.00 лева
6
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС .
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич„ АД
град Добрич с ЕИК ********* да заплати на Б. СЛ. П. с ЕГН
********** разноски в производството по гр.д. № 2970/2021 г. в
размер на 360.00 лева адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС .
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич„ АД
град Добрич с ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд
град Добрич държавна такса в размер на 25.00 лева и 200.00 лева
хонорар вещо лице , изплатен от бюджетните средства на съда .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7