Определение по дело №954/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от „С.Г.Г.” О., чрез А. В. Г. против решение № 83/12.02.2013г., постановено по Г.д. № 1550/2012г. по описа на РС П.. Излагат се доводи, че обжалваният акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Твърди се, че съдът е възприел погрешна фактическа обстановка, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Сочи се, че са налице всички предпоставки за уважаване на ищцовата претенция, като се излагат конкретни съображения в тази насока. Жалбоподателят твърди, че съобщението извършено от цесионера като пълномощник на цедента е правновалидно и действително и поражда правните си последици. От друга страна се навеждат доводи, че връчването на исковата молба също може да се приеме като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. С оглед на това се прави искане обжалваният акт да бъде отменен изцяло и да бъде уважена исковата претенция. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна. С него се прави искане депозираната въззивана жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено, като се излагат конкретни съображения в тази насока.

Районен съд П. е сезиран с иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД. С решението си съдът е отхвърлил иска, като е приел, че старият кредитор в лицето на „К." ЕАД, не е изпълнил задължението си да уведоми длъжника - „К.” О. за прехвърленото вземане.

Така постановеното решение на районния съд е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена от легитимирана страна в процеса, съдържа необходимите законови реквизити, спазен е срокът по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Въз основа на събраните доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, от които е видно, че между „К.” О. и „К." ЕАД са съществували договорни правоотношения, по силата на които последният, в качеството си на оператор, се е задължил да предостави на първия, в качеството му на потребител, мобилни услуги срещу задължението за заплащане стойността на предоставените услуги. Последното допълнително споразумение между посочените страни е от дата 14.05.2008г., с което уговорили срок на действие на договора дванадесет месеца, считано от датата на подписването му. Два дни преди изтичането му потребителят адресирал жалба до мобилния оператор, с която изрично заявил волята си за прекратяване на договорните правоотношения. В отговор на тази молба било изпратено писмо от „К.” ЕАД, с което потребителят бил уведомен, че договорът за мобилни услуги е сключен за една година и няма да бъде автоматично подновяван.

На 21.03.2011г. е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между “КБМ” ЕАД и жалбоподателя “С.Г. Г.” О., по силата на който първият /цедента/ прехвърлил вземанията си по договорите за мобилни услуги сключени с различни потребители. От удостоверение, издадено от “К.” ЕАД на 27.08.2012г. е видно, че предмет на договора за цесия е и вземането към въззиваемия.

По делото е представена фактура № * от дата 01.09.2009г. с отчетен период от 01.08.2009г. до 31.08.2009г., от която е видно, че на въззиваемия е начислена дължима сума за предоставени мобилни услуги в размер на общо 3 390,14 лв. По делото не се спори, че вземането срещу въззиваемия по посочената фактура е включено в цитирания предмет на цесията.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният осъдителен иск ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да докаже качеството си на кредитор, основанието на претендираното вземане, обстоятелството, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия по предвидения в закона ред, наличието на валидно съществуващо правоотношение между ответника и „К.” ЕАД, породено от договор за мобилни услуги.

Районният съд е отхвърлил ищцовата претенция, като в мотивите си е приел, че не е налице надлежно уведомяване по см. на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на длъжника от страна на стария кредитор за извършената цесия. Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на съда предвид следните съображения:

Въз основа на представения по делото доказателствен материал се установява, че преди предявяване на исковата молба въззиваемият не е бил надлежно уведомен от цедента за извършеното прехвърляне на вземането му по договора за мобилни услуги. В т.5 от договора за цесия се съдържа клауза, според която от датата на подписването му цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят. Т. е налице са доказателства, че прехвърлителят на вземането е упълномощил новия кредитор от негово име да уведоми длъжника за извършената цесия. Законът не указва в каква форма следва да бъде извършено уведомяването, но за да породи действие същото следва да е достигнало до длъжника, за да може той да е информиран, че следва да изпълни своето задължение на новия кредитор. В настоящия случай не се доказа, че такова уведомяване действително е достигнало до длъжника. По делото са представени само доказателства, че е изпратено уведомително писмо до „К.” от „Д. С.” О., с който жалбоподателят е сключил договор за извършване на услуга „хибридна поща” и по-конкретно доставка на писма до пощенската кутия на длъжника /вж. лист 8 от първоинстанционното дело/. От посоченото уведомление не става ясно дали съобщаването е достигнало до ответника, как и какво е било получено и дали последният е бил уведомен, че законният представител на цесионера е бил упълномощен да извърши от името на цедента уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. От гореизложеното следва изводът, че правнорелевантният факт, относно уведомяване на длъжника за извършената цесия не се е осъществил в обективната действителност преди предявяване на исковата молба.

Този факт е настъпил обаче в хода на процеса и следва да бъде взет предвид от съда. С получаването от страна на ответника на исковата молба и приложенията към нея следва да се приеме, че е налице надлежно уведомяване на длъжника от предишния кредитор. Вярно е, че доколкото исковата молба изхожда от новия длъжник, тя сама по себе си няма характер на съобщение за самото прехвърляне, т.е не представлява уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Към същата е приложено удостоверение, изхождащо от стария длъжник - „К.” ЕАД, установяващо извършената цесия. Въззивният съд приема, че въпросното удостоверение макар и да не е лично адресирано до длъжника, съдържа достатъчно информация за предмета и субективни предели на извършената цесия, т.е от същото за длъжника става ясно, че задължението му към стария кредитор е прехвърлено към новия с всички произтичащи от това последици. Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е връчен на ответника на 05.10.2012г. (вж. съобщение на л. 55 от първоинстанционното дело). Именно от тази дата съобщаването по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е осъществено и съответно прехвърлянето на вземането (цесията) е породило действие спрямо длъжника. В посочения смисъл е решение на ВКС № 123/09г.

Въпреки гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от районния съд, макар и не по посочените от последния съображения. В настоящото производство жалбоподателят не е доказал по несъмнен начин, че задължението, предмет на договора за цесия и произтичащо от договор за мобилни услуги, за което е издадена процесната фактура с посочената стойност, съществува в размера посочен в исковата молба. За доказване съществуването на това вземане ищецът е представил договори за мобилни услуги, споразумения към тях и фактура. Последната представлява частен свидетелстващ документ издаден от цесионера „К." ЕАД, удостоверяваща изгодни за издателя си факти и неносеща подписа на ответника, поради което и тя не доказва по несъмнен начин удостовереното в нея, включително и това, че за посочения период реално са доставени и потребени услуги на претендираната стойност. Фактурата сама по себе си не е основание за плащане, а такова основание е само и единствено извършената доставка на мобилни услуги. Видно от представени по делото справки декларации по ЗДДС процесната фактура не е осчетоводявана от ответното дружество, не е ползван право на данъчен кредит, поради което и няма как да се приеме, че задължението по нея е признато от страна на ответника. Недоказано остана и твърдението на жалбоподателя, че част от процесната сума е изплатена от длъжника, което било конклудентно действие, чрез което той признавал задължението си към мобилния оператор. По делото са представени фактури и разпечатки към тях, от които се установява, че има някакви частични плащания от страна на „К.” О. към „К.” ЕАД, но тези частични плащания касаят фактури извън процесните.

Отделно от това искът се явява неоснователен и поради това, че за отчетения период 01.08.2009г. - 31.08.2009г. не е бил налице действащ договор за предоставяне на мобилни услуги. Последното допълнително споразумение е от дата 14.05.2008г. /вж. лист 108 от делото/ и е със срок на действие 12 месеца, считано от дата на сключването му, т. е до 14.05.2009г.. С изрично писмо - жалба от 12.05.2009г. абонатът „К.” О. е посочил, че не желае договорът за мобилни услуги да бъде подновяван. В отговор на това е депозирано писмо от страна на оператора с изх. номер 5101 от 17.06.2009г., с което абонатът е уведомен, че срочният договор е изтекъл и няма да бъде автоматично подновен. Въпреки това на името на ответника е издадена фактура за ползване на мобилни услуги, отнасяща се за отчетен период след прекратяване на договора. При положение, че договорът за предоставяне на мобилни услуги е прекратен, считано от 14.05.2009г. следва изводът, че ответникът няма задължение към мобилния оператор, а от там и към цесионера.

Поради всичко изложено обжалваното решение е правилно като краен резултат и ще следва да бъде потвърдено по съображенията изложени от настоящата съдебна инстанция.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на ответната страна, че претендираното вземане е недължимо, като погасено по давност. Към датата на подаването на исковата молба, извършено според клеймото по пощата на 18.09.12г(вж. пощенски плик на лист 37 от делото), не е изтекъл предвидения в чл.111, ал.1, б.”в” от ЗЗД 3-годишен давностен срок. Вземането по процесната фактура е станало изискуемо на 19.09.2009г. и по арг. на 114, ал.1 ЗЗД към момента на подаване на исковата молба по пощата на 18.09.12г. давностния срок не изтекъл.

В последното съдебно заседание е депозирано становище от процесуалния представител на жалбоподателя, с което е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Направеното възражение е неоснователно поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по дела с интерес от 1000 до 5000 лв. възнаграждението е 200 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв. С оглед на посочената разпоредба и като се има предвид, че в случая е налице фактическа и правна сложност на делото настоящата съдебна инстанция приема, че не е налице прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в размер на 480 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/12.02.2013г., постановено по Г.д. № 1550/2012г. по описа на РС П..

ОСЪЖДА „С.Г.Г.” О., ЕИК , със седалище и адрес на управление: Г. С., Б. № , бл. , ., ., представлявано от управителя С. И. Ц., да заплати на “К.” ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: град П., ул.”М.” № , представлявано от управителя П. Г. Ж., ЕГН *, сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща направени разноски в производството пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: