Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. В., 13.02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12848 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на пар.4к, ал.8 ПЗР ЗСПЗЗ
и чл.145 и сл.
АПК, вр.
чл.28в ПП ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба №ЖЧ-1409.08.2018г.
на В.К.И., ЕГН**********, срещу Заповед №153/23.07.2018г.
на Кмета
на общ. А., с която отказано изменението на влезлия в сила
ПНИ на с.о. Д. л. в землище на с. Д., общ. А., одобрен
със заповед №РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на
Областния управител на обл. В., относно имот №*** по
същия ПНИ.
В
жалбата се твърди, че оспореният
ИАА е издаден по искане на В.И., входирано на 04.10.2017г.
при органа,
поради което тя е адресат на
акта и има право на
жалба срещу него. Твърди още,
че е собственик на НИ №*** в с.о. Д. л., с. Д., общ. А., по наследяване от баща й К. Г. С. (Х., П.), който е починал на 09.10.1996г. и е бил собственик
на терена преди одържавяването му. Твърди, че
е собственик на терена и по давност,
в периода „отпреди десетилетия“ до
приемане на ПНИ. За правата си се
позовава на решение от 22.01.1997г. по гр.д.
№22.01.1997г., ВРС (по
чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ) и на решение
№13687/08.07.1999г. на ПК – А..
По тези причини
твърди, че има интерес от
обжалване на заповедта.
Самият
оспорен ИАА жалбоподателката счита
за незаконосъобразен, по следните групи
причини: 1/ несъобразяването
му с правото й на собственост, на горепосочените основания, доказани и с горепосочените решения; 2/ трайното и несмутено владение на имота
от наследодателя й и след смъртта му
от нея, при
липса на спорове с други лица за имота;
3/ изготвяне на ПНИ по анкета, в която
жалбоподателката не е участвала
и не е била поканена да участва;
4/ липса на лица с конкуриращи
жалбоподателката права върху
имота; 5/ несъобразяване с трайно установените граници на място.
Моли за отмяна на заповедта
и уважаване на заявление от 04.10.2017г.
Конституираните заинтересовани страни не вземат отношение
по делото, с изключение на Р.С., З.Д. и С.Д., които чрез процесуалния си
представител оспорват жалбата с доводите за: 1/ недоказана и липсваща
идентичност между имота на жалбоподателката, по решенията на ПК, с целия
процесен новообразуван имот; 2/ наличие на техни конкуриращи права в този
новообразуван имот, по наследяване от общия им наследодател И. Ж. Н.; 3/
наличие на спор за материално право имота; 4/ неприложимост на придобивната
давност за случая. Молят за отхвърляне на жалбата и за разноски.
Ответната по жалбата страна – кмета на община А. – изразява становище за неоснователност, което мотивира с
доводите, че новообразувания имот включва части от имоти, за които има издадени
отделни решения на ПК в полза на наследодателите на жалбоподателката и на
заинтересованите страни, за това има спор за материално право. Моли за
отхвърляне на жалбата и разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното удостоверение за наследници, В.К.И. е призован наследник на К.
Г. С., който е
починал на 08.10.1996г. (негова дъщеря).
Видно от приложените по делото преписи от решения на ПК –
А., в полза на наследниците на К. Г. С. са приети Решения №13687 от 11.12.1998г. и №13687 от
08.07.1999г. досежно поземлен имот с площ 1000кв. м. в м.П. К., с. Д.. В първото от тях имотът не е описан с граници, а
във второто – със следните граници: шосе с.И. – с.Д.; път; Р. Р. и общ. мера.
Второто
от горепосочените решения на ПК – А. е постановено в изпълнение на влязлото в
сила и приложено по делото Решение
от 22.01.1997г. по
гр.д. №22.01.1997г., ВРС, с което на осн. чл.11,
ал.2 ЗСПЗЗ е установено, че в полза на В.К.И., като наследник на К.
Г. С., следва да се възстанови собственост върху терен от
1000кв.м. в с.Д..
Няма
спор по делото, а се потвърждава и от записаното в приетата на л.97 регистърна част към влезлия в сила ПНИ относно процесния НИ
№***, че същият е с площ 2283.23кв.м. и за негови собственици са вписани
наследниците на И. Ж. Н., въз основа на Решение №12231/06.08.1996г. на ПК – А..
Наличието на Решение №12231/06.08.1996г. на ПК – А. в полза на наследниците на И.
Ж. Н. не е спорно, като се потвърждава на собствено основание и от предложения
от самата жалбоподателка проект за изменение на ПНИ
за исковия НИ №***. В него текстуалното и графично предложение (л.18, л.18-гръб
и до л.24 от делото) е именно за обособяване на два отделни имота в рамките на
общия понастоящем НИ №***, като всеки от тях бъде съобразен с правата на двете
групи наследници – на К. Г. С. (проектен ПИ **) и на И. Ж. Н. (проектен ПИ **), въз
основа на отделните за всяка от групите лица решения на ПК. За наличието на
Решение №12231/06.08.1996г. на ПК – А. в полза на наследниците на И. Ж. Н.
свидетелстват и други данни от преписката по замоленото от В.И. изменение на
ПНИ, например списъкът на имотите преди ТКЗС и ДЗС в с.о. Д. (л.25 от делото).
С решение
№1345/25.06.2018г. по адм.д. №625/2018г. на АдмС – В. е отменен мълчаливият отказ на Кмета на общ. А.
от произнасянето му по сезиралото го заявление №УТ-53.4-19/04.10.2017г. на В.К.И. за изменение на влезлия
в сила ПНИ на с.о. Д. л. в землище на с. Д., общ.
А., относно имот №*** по
същия ПНИ,
като цялата преписка е върната на административния орган за произнасяне – с
уважаване или с отхвърляне на заявлението (л.39-40 от делото).
В изпълнение на
служебното задължение на органа за произнасяне, което е констатирано с
цитираното решение на АдмС – В., е приета ожбалваната Заповед
№153/23.07.2018г. на Кмета на общ.
А., с която е отхвърлено заявлението от 04.10.2017г. на В.И.
за изменението на влезлия в сила ПНИ на с.о. Д.
л., относно НИ №*** (л.10-13).
Приети по делото са
преписките по самото заявление на В. И. и по самата обжалвана заповед, основна
част от които включват описаните по – горе писмени доказателства. В преписката
по заявлението се съдържат още графична и тексутална
част на предложените изменения на ПНИ, които са изготвени от правоспособно по
ЗКИР лице, както и данъчни съобщения до В.К.. В преписката по обжалваната
заповед се съдържат още съобщения за нейното изготвяне, изпратени до
заинтересованите лица.
Не са отправени други доказателствени искания от страните
по делото.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Компетентността на ВРС
произтича от нормата на пар.19, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията към 18.07.2017г.
Допустимостта на делото произтича от качеството на
жалбоподателя на адресат на оспорения
ИАА, с който на същия е отказано
негово заявление.
Процесуалната
легитимация на страните по
делото е несъмнена за съда и произтича както от представения в изпълнение на
чл.152 АПК списък, така и от безспорно издадените в тяхна полза: Решение
от 22.01.1997г. по
гр.д. №22.01.1997г. на ВРС (по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ) и Решение
№13687 от 08.07.1999г. на ПК – А. – в полза на В.К.И., в качество на наследник на К.
Г. С.; респективно – Решение №12231 от 06.08.1996г. на ПК – А.
в полза на заинтересованите страни, в качество на наследници на И. Ж. Н.;
респективно – ответник - издадел на ИАА.
По основателността: Процедурата за изменение на влязъл в сила
ПНИ е регламентирана в чл.28в ППЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба, влезлите в сила ПНИ могат да се
изменят в случаите по §4к, ал.8 ПЗР на ЗСПЗЗ по искане на
заинтересованите лица до органа по
чл.29б ал.11. Изменението е допустимо единствено при установяване на изрично посочените
в §4к, ал.8 ПЗР на ЗСПЗЗ пет
лимитативно изброени основания: 1/
когато
помощният план, въз основа на
който е изработен ПНИ, съдържа съществени непълноти или грешки,
като при спор за материално
право заинтересуваните лица следва да
осъществят
правата си по съдебен ред; 2/
когато
планът съдържа явна фактическа грешка; 3/когато
планът е изработен при съществени закононарушения, освен ако има влязло
в сила решение на съда или
планът е приложен; 4/ по
предложение на съда по дела
за делба на имоти; 5/ със
съгласието на всички заинтересовани собственици.
В случая жалбоподателят, като
заинтересовано
от заповедта за одобряване на ПНИ лице, не
се е възползвал от законовата възможност
да обжалва заповедта за одобряване на
ПНИ, за да бъде вписан като
собственик на новообразуван имот въз основа на
документите,
легитимиращи
го като
евентуален собственик и лице от категориите,
чиито имоти се нанасят в ПНИ. Обсъжданият
резултат не може да бъде постигнат чрез изменение на
вече влезлия в сила план, тъй като административната
процедура по §4к, ал.8 ПЗР на ЗСПЗЗ се основана
на тези пет изрични основания, които не се припокриват с основанията за
проверка на законосъобразността на самия приет ПНИ, визирани в §4к, ал.1–7 ПЗР ЗСПЗЗ вр. чл.28
ПП ЗСПЗЗ. Прочее при всички случаи административната
процедура по пар.4к, ал.8
ПЗР на ЗСПЗЗ предполага
отсъствието
на спор за
материално право между заинтересованите лица, за което е налице
цитираната изрична разпоредба.
При отчитане на
горните концептуални положения следва да се отбележи, че в случая не са наведни твърдения за обстоятелства, попадащи в приложното
поле на относимия за производството §4к,
ал.8 ПЗР на ЗСПЗЗ,
което обосновава извод за неоснователност на жалбата само на това основание.
Защото по своята същност наведените оплаквания касаят предпоставките за приеменето на самия ПНИ, срокът и моментът за разглеждане
на които обаче отдавна е изтекъл.
Извън горното, ако
биха се приели за относими към проверката по реда на §4к,
ал.8 ПЗР на ЗСПЗЗ
аргументите за неотразяване и неотчитане правата на жалбоподателя, като
легитимиран собственик на част или на целия ПНИ, които съдът не намира за
относими към настоящото производство, то със сигурност е от определящо значение
дали тези твърдяни права са документално безспорни относно целия новообразуван
имот, респективно дали срещу тях са направени възражения от други участници по
делото за техни конкуриращи права.
Както се посочи по
– горе няма спор по делото, а се потвърждава и от записаното в приетата на л.97
регистърна част към влезлия в сила ПНИ относно
процесния НИ №***, че същият е с площ 2283.23кв.м. и за негови собственици са
вписани наследниците на И. Ж. Н., въз основа на Решение №12231/06.08.1996г. на
ПК – А.. Наличието на Решение №12231/06.08.1996г. на ПК – А. в полза на
наследниците на И. Ж. Н. не е спорно, като се потвърждава на собствено
основание и от предложения от самата жалбоподателка
проект за изменение на ПНИ за исковия НИ №***. В него текстуалното и графично
предложение (л.18, л.18-гръб и до л.24 от делото) е именно за обособяване на
два отделни имота в рамките на общия понастоящем НИ №***, като всеки от тях
бъде съобразен с правата на двете групи наследници – на К.
Г. С. (проектен ПИ **) и на И. Ж. Н. (проектен ПИ **), въз
основа на отделните за всяка от групите лица решения на ПК. За наличието на
Решение №12231/06.08.1996г. на ПК – А. в полза на наследниците на И. Ж. Н.
свидетелстват и други данни от преписката по замоленото от В.И. изменение на
ПНИ, например списъкът на имотите преди ТКЗС и ДЗС в с.о. Д. (л.25 от делото) и
други. И още нещо – при обикновената съпоставка на графичната част на НИ №***
(л.96 от делото) с картната основа по ПКП (л.20-гръб от делото) и с
предложената от самата жалбоподателка скица-проект за
изменение на ПКП (л.21-гръб от делото), дори и без специална картографска правоспособност
е видно, че процесният НИ №*** е формиран от повече от един предходни поземлени
имоти, които вероятно са именно имотите в полза на двете групи страни по делото
(жалбоподател – заинтересовани страни). Отделно е показателно и че площта на
възстановения на В.И. терен е само 1000кв.м., а на НИ №*** – е 2283.23кв.м. В
този случай, дори и да може да се приеме за принципно допустима известна
разлика в площите на имотите, да се твърди еднолично право на собственост на
терен с площ – повече от два пъти надвишаваща тази по титул за собственост, е
абсолютно необосновано. Всичко това несъмнено мотивира наличието на спор за
реалното притежание на правото на собственост върху целия или върху част от
процесния новообразуван имот, между жалбпоподателя и
заинтересованите лица. Който впрочем е очевиден и от процесуалните позиции на
тези страни в производството и заявената в о.с.з. пред настоящия съд конкуренция
за права от някои от заинтересованите лица.
Последователна и
безпротиворечива е практиката на ВАС на РБ, че колизията между правата на
повече от едно правоимащо лице върху един имот
подлежи на разглеждане от гражданския съд, защото предполага установяване
действителната принадлежност на конкуриращи се материални права,
в т.ч. чрез преценка на реалните им пространствени
предели, което
не може да
се осъществи в рамките и със способите на административното производство
по оспорване на административен акт (така: Решение №103/6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. №892/2013г.,IV о.; Решение №16028/3.12.2013 г. на ВАС по адм.
д. №10183/2013 г., II о.; Решение №9623/26.06.2013г.
на ВАС по
адм. д. №10011/2012 г., IV о.; Решение №6165/8.05.2013 г. на ВАС по адм.
д. №3310/2013 г., II о. и много други), (така и Решение №557/12.03.2014г. на АдмС - В. по
адм. д. №3459/2013; Решение №196/5.02.2014
г. на АдмС - В. по адм. д. №3695/2012г.; Решение №405/21.02.2011г. на АдмС - В. по
адм. д. №2808/2010г. и др.).
Едва след разрешаване на спора със СПН от гражданския съд, неговото решение
следва да послужи като е основание
по смисъла на §4к, ал.8,
т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на
изготвения и влязъл в сила ПНИ.
Тук е мястото за
пълнота да се обясни и че производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ съставлява
специален ред за защита на правоимащи лица, пропуснали да подадат в срок
заявление пред ОСЗГ за възстановяване на отнетите им земеделски имоти. То има
формален характер, а предпоставките на правото за възстановяване се доказват
само с писмени документи. В това производство не участват лица с потенциални
или действително заявени конкуриращи права и поради това то не разрешава материалноправен спор, а само санира
последиците от пропускане срока за заявяване искането за възстановяване. Именно
поради това уважаването на иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ единствено задължава адм. орган да постанови констативно решение, съобразено с
обема на установените по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ права, като условие за
предявяване на иск за собственост. Едва в рамките на това последващо
състезателно производство се извършва цялостна преценка за притежанието на
вещните материални права. От което се следва и извода, че решение по чл.11,
ал.2 ЗСПЗЗ никога не е противопоставимо на лица с
конкуриращи права, нито съставлява годно основание за изменението на влязъл в
сила ПНИ, просто защото не разрешава материалноправен
спор.
И пак за пълнота –
евентуалното давностно придобиване също не може да бъде установено в
производство по §4к, ал.8 ПЗР на
ЗСПЗЗ, а следва да бъде доказано пак пред гражданския съд по материалноправния спор. Не само с оглед на гореизложената
същностна разлика в процедурите, но и по чисто процесуални причини – например
това, че по административни дела за изменение на ПНИ не са допустими свидетелски
показания, докато същите са обичайно необходимото средство за доказване на придобивна давност точно и само по граждански дела.
В
заключение по изложените групи причини съдът преценява жалбата за
неоснователна – не по принцип, а защото чрез оплакванията в нея не може да се
постигне директната желана промяна във влезлия в сила ПНИ. За целта следва жалбоподателката
следва да се защити чрез установителен иск за собственост пред гражданския съд,
в исково и състезателно съдопроизводство.
По разноските: На осн. чл.143 АПК на ответната по жалбата страна се следват разноски за
защита от юрисконсулт, а именно възнаграждение за това, в размер по чл.78, ал.8 ГПК (актуална редакция) вр. чл.37 ЗПП вр. чл.24 от Наредбата по ЗПП, а именно 100.00лв.
Съобразно правилата на чл.143 АПК
и тези на чл.144 АПК вр. чл.78 ГПК, на заинтересовани
страни в производства по АПК разноски не се присъждат.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.К.И., ЕГН**********, срещу Заповед №153/23.07.2018г.
на Кмета
на общ. А., с която отказано изменението на влезлия в сила ПНИ на с.о. Д. л. в землище на с. Д., общ. А., одобрен
със заповед №РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на
Областния управител на обл. В., относно имот №*** по
същия ПНИ,
по заявление №УТ53.4-19/04.10.2017г.
на В.К.И..
ОСЪЖДА В.К.И.,
ЕГН**********,***,
сумата 100.00лв. – разноски в
производството пред ВРС (юрисконсултско възнаграждение), на осн. чл.143, ал.3 АПК вр. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.24
от Наредбата по ЗПП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – В., в 14-дневен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………