Определение по дело №891/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 571
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 21 юни 2021 г.)
Съдия: Детелина Костадинова Димова
Дело: 20212100500891
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 571
гр. Бургас , 21.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова

Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500891 по описа за 2021 година
Производството е по чл.423 от ГПК.
Постъпило е възражение от «Емили лукс» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, кв. Пясъците № 7,
представлявано от Емилия Цветанова Караискос /с предишна фамилия Пекова – Наумова/ с
вх. № 882/19.04.2021 г. по вх. регистър на РС Несебър, уточнено с молба вх. №
1470/27.05.2021 г. срещу Заповед за изпълнение № 355 от 23.09.2020 г., издадена по ч.гр.д.
№727/2020 г. по описа на РС Несебър, с която дружеството е осъдено да заплати на
кредитора „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, сумите както следва: 473,69 лева – за
ползвани през периода от 02.04.2018 г. – 21.09.2018 г. електронни съобщителни услуги по
договор № ********* и сумата от 825,50 лева –неплатени суми за устройство по посочения
договор за периода от 02.04.2018 г. – 22.10.2018 г. , ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на подаване на заявлението - -01.09.2020 г. до окончателното
изплащане, както и разноски в общ размер от 75.98 лева.
В първоначално подаденото възражение, длъжникът заявява, че посочената по – горе
заповед за изпълнение № 355 не му е връчена редовно и по надлежния ред, а в
допълнително подадената уточняваща молба се излагат по – подробни обстоятелства
относно заявеното основание по чл. 423, ал. 1 т. 1 от ГПК. Длъжникът твърди, че за
заповедта е узнал на 19.04.2021 г., на която дата е подал възражение срещу втората заповед
за изпълнение по същото дело с № 32 от 12.03.2021 г./издадена в изпълнение на указанията,
съдържащи се в Определение № IV-260471 от 25.02.2021 г. по в.ч.гр.д. №134/2021 г. по
описа на БОС/. Признава, че на регистрирания адрес на управление на „Емили лукс“ ЕООД
в град Несебър, к.к. Слънчев бряг, Пясъците № 7 се намира стопанисвания от дружеството
1
магазин за дрехи, в който се помещава и офиса им. Твърди, че на същия адрес, в съседния на
техния магазин, действително се намира офис на Туристическа агенция „Балкан“, но
залепването на техния обект не следвало да се счита за редовно уведомяване на „Емили
лукс“ ЕООД. Не излага твърдения на адреса да има поставени табели или други фирмени
знаци на дружеството "Емили лукс" ЕООД. Оспорва и удостовереното в разписките от
12.11.2020 г. и 26.11.2020 г. обстоятелство, че между връчителя и управителката на „Емили
лукс“ ЕООД е бил проведен телефонен разговор, в хода на който последната била
уведомена за съобщението. Заявява, че връчването е нередовно, тъй като от една страна не
били налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 от ГПК, а от друга, че били допуснати
нарушения на чл. 50, ал. 1 и ал. 4 от ГПК. Моли, съдът да приеме възражението по чл. 423
от ГПК, да спре изпълнението на заповедта за изпълнение и да върне делото на районния
съд за предприемане на действия по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените в
депозираното възражение по чл.423 от ГПК доводи, прие за установено следното:
Възражението по чл. 423 от ГПК е допустимо като подадено в едномесечния
преклузивен срок от заявения в него момент на узнаване. Разгледано по същество, същото е
неоснователно.
В случая, длъжникът се позовава на основанията, визирани в чл.423, ал.1, т.1 от ГПК -
липса на надлежно връчване на заповедта за изпълнение.
От приложените писмени доказателства се установява, че процесната заповед за
изпълнение с № 355 от 23.09.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 717/2020г. на БРС е била
изпратена на дружеството - длъжник със съобщение от 30.10.2020г. /приложено на л. 19 от
делото/. Вписаният в това съобщение адрес съвпада с посочения от заявителя, както и с
вписания адрес на регистрация на „Емили лукс“ ЕООД в Търговския регистър: гр. Несебър,
к.к. „Слънчев бряг“, кв. Пясъците № 7, видно и от направената служебна справка в ТР към
АВп. Съобщението е било върнато в съда, с оформена разписка за връчване, с отбелязване,
че адресът е посетен на 02.11.2020 г. и на 12.11.2020 г., но не е открит офис на „Емили
лукс“ ЕООД. Посочено е, че на същия адрес се намира офис на Туристическа агенция
„Балкан“, който е затворен и не функционира. При посещенията, връчителят не е открил
фирмена табела или знаци, указващи наличието на офис на „Емили лукс“ ЕООД. Наред с
това, в разписката, връчителят е отразил, че на датата 12.11.2020 г. е провел телефонен
разговор с г-жа Емилия Цветанова Пекова /посочен е и телефонния номер/, като я е
уведомил за съобщението, но тя отказала категорично да го получи и е заявила, че фирмата е
закрита. На 12.11.2020г. на адреса на търговеца е било поставено уведомление по чл.50, ал.4
ГПК. /л.18 от делото/. С разпореждане № 9 от 08.01.2020г., НРС е приел, че връчването е
редовно при условията на чл.50, ал.2 ГПК и е постановил съобщението да се приложи по
делото като връчено.
2
Посочените по-горе писмени доказателства и обстоятелства опровергават
възражението на длъжника, че не му е била надлежно връчена процесната заповед за
изпълнение. От приложените по делото писмени документи, се установява, че посочения
адрес съвпада с адреса на търговеца, вписан в търговския регистър, това обстоятелство
изрично се признава във възражението. Съдът намира за неоснователно възражението на
длъжника, че връчването е нередовно, тъй като уведомлението било залепено на адреса на
управление на друго дружество - „Туристическа агенция „Балкан“. Подобно обстоятелство
не е отразено в разписката за връчването. Връчителят в действителност е отбелязал, че на
посочения адрес – кв. Пясъците 7 се намира офис на „Туристическа агенция „Балкан“, но
това не променя факта, че именно на същия адрес се намира и адреса на управление на
„Емили лукс“ ЕООД, а също и офиса им, като това обстоятелство изрично се признава от
страната. Липсва и отразяване, че уведомлението е залепено на обекта на посочената
туристическа агенция, поради което възраженията в тази връзка са несъстоятелни.
Длъжникът не опровергава констатациите на връчителя, че на посочения адрес на
управление не е открит офис на „Емили лукс“ ЕООД, както и че липсва фирмена табела или
други знаци, указващи наличието на такъв офис. Изложените в тази връзка твърдения, че на
адреса се намира стопанисван от дружеството магазин за дрехи, в който се помещавал и
неговия офис, не разколебава верността на извършеното от връчителя удостоверяване, че на
място липсва каквато и да било информация относно дружеството.
За да разпореди съобщението да се счита за редовно връчено при условията на чл.50,
ал.2 от ГПК, съдът се е доверил на официалното удостоверяване в съобщенията, извършено
от длъжностното лице по призоваването, според което търговското дружество - адресат не
се намира на формално вписания в търговския регистър адрес на управление.
Удостоверяването на действията във връзка с връчването е скрепено с дата и подпис на
връчителя и поради това констатацията за отсъствие на адресата се ползва с обвързваща
съда доказателствена сила. Съдът е изпълнил задължението си да връчи заповедта на
молителя по начина, указан в чл.50, ал.1 от ГПК - на адреса на управление, вписан в
търговския регистър. Връщането на изпратеното до този адрес съобщение с удостоверяване,
че дружеството фактически не пребивава на адреса, е достатъчно, за да се презумира
редовното му призоваване по силата на чл.50, ал.2 от ГПК. В случая длъжникът "Емили
лукс" ЕООД, който твърди, че е нередовно уведомен за издадената заповед, не е ангажирал
каквито и да било доказателства, годни да оборят доказателствената сила на удостовереното
от длъжностното лице - връчител. Следователно не са налице твърдяните от длъжника
нарушения при връчването на заповедта за изпълнение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и
възражението не следва да се приема.
В депозираното възражение по чл. 423 от ГПК е обективирано и искане за спиране на
изпълнението на издадената заповед за изпълнение, което следва да бъде оставено без
уважение с оглед отхвърлянето на възражението.
3
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението по чл.423 ГПК на от «Емили лукс» ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, кв.
Пясъците № 7, представлявана от Емилия Цветанова Караискос /с предишна фамилия
Пекова – Наумова/ с вх. № 882/19.04.2021 г. по вх. регистър на РС Несебър, уточнено с
молба вх. № 1470/27.05.2021 г. срещу Заповед за изпълнение № 355 от 23.09.2020 г.,
издадена по ч.гр.д. №727/2020 г. по описа на РС Несебър.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране изпълнението на издадената Заповед
за изпълнение № 355 от 23.09.2020 г., издадена по ч.гр.д. №727/2020 г. по описа на РС
Несебър.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4