Р Е Ш Е Н И
Е
№ ...........
гр.Варна, …..12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. ТАНЕВ
при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1623
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена
искова молба от Недков В.П., ЕГН **********, срещу Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, с искане да бъде постановено решение, по
силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1536,00 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 256 часа за
целия процесен период от 01.02.2017г. до
31.01.2020г., получен в резултат на преизчисление на
положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 224,00 лв., представляваща
лихва за забава по реда на чл. 86 ЗЗД върху главницата от 1536,00 лв.,
изчислена върху всяко неплатено задължение за периода от 01.02.2017г. до
31.02.2020г.
В открито съдебно заседание ищецът е
изменил иска си чрез намалението му, като претендира сумата от 1260,24 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за 167,74 часа, за периода от
01.12.2017г. до 31.01.2020г. както и сумата от 109,71 лв., представляваща лихва за забава върху главницата.
Твърди
се, че през периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г. ищецът полагал труд на
длъжност младши инспектор в Трета районна служба за пожарна безопасност и
защита на населението, която е на структурно подчинение към МВР. Основното
месечно трудово възнаграждение било 890,00 лв. Съгласно ЗМВР ищецът е бил със
статут на държавен служител. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и
допълнително възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна
седмица. От 14.10.2016г. работното време на държавни служители се изчислява в
работни дни – сумирано за тримесечен период. Работата извън работното време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефицент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф.
е 1,143. За периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г. ищецът е положил 1800 часа
нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза
на 2057 часа. Т.е. разликата от 256 часа следва да бъде допълнително заплатена.
Размерът е 1536,00 лв.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника. Сочи се, че за периода от
01.02.2017г. до 31.11.2017г. исковата претенция е недопустима, поради влязло в
сила решение за този период. Излага се, че искът е неоснователен за останалия претендиран период. Не се спори, че ищецът през процесния период е бил държавен служител и за него се
прилага ЗМВР. В ЗМВР е уредено работно време през нощта, което е от 22:00 ч. до
06:00 ч., поради което нощното работно време е 8 часа. Съотношението с коеф. 1,143 се прилага при трудови правоотношения по КТ. За
периода на претенцията е действала Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В тази наредба същи
е уредено, че нощният труд на служителите на МВР е 8 часа.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че в процесния период от 01.02.2017г. до 31.01.2020г.,
ищецът полагал труд на длъжност младши изпълнител – водач на специален
автомобил Първа степен в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Трета
районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна при ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.
По делото е изготвено заключение по допусната ССЧЕ, като от заключението
на вещото лице се установява следното: За периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г.
ищецът положил 1584 часа нощен труд. При преизчисляването му с коеф. 1,143 се
получава размер от 1811 часа. Разликата от 227 часа не е заплатена на ищеца.
Паричният еквивалент за извънреден труд за 227 часа е в размер на 1638,80 лв. Мораторната лихва за забава
върху всяко едно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд възлиза
на 204,24 лв. В открито съдебно
заседание вещото лице заяви, че с оглед оттегляне на претенцията за периода от
01.02.2017г. до 30.11.2017г. дължимата сума за извънреден труд е в размер на 1260,24 лв., а мораторната лихва е в
размер на 109,71 лв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен
нощен труд в дневен, респ. заплащене на извънреден
труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд.
Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра
на вътрешинте работи.
В процесния период от 01.12.2017г. до 31.01.2020г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.
Текстът на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Липсва обаче
изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневен.
Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. С оглед на това при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, а именно заключението на вещото
лице по ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, се установи, че ищецът за периода от
01.12.2017г.
до 31.01.2020г. е отработил часове
нощен труд. При преизчисляването на нощния труд с коеф. 1,143 се получава
стойност, като разликата след преизчислението е 167,74 часа. Не е получавано
възнаграждение за тези часове извънреден труд, което е на стойност 1260,24 лв.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен
в рамките на предявения размер, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
възнаграждението.
Основателен е и предявеният акцесорен
иск по реда на чл. 86 ЗЗД. Същият следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сторените от последния разноски в производството, в размер на
общо 233,51 лв., предвид
прекратяването на производството в едната му част.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати в полза на ВРС сумата от 100,40
лева, представляваща дължимата държавна такса и 116,76 лева - възнаграждение за вещо лице, съобразно частта, която
не е била прекратена.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ответника сторените от последния разноски за юрисконсултстко
възнаграждение, съобразно прекратената част на производството в размер на 44,32 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, с адрес в гр.
София, ул. „Пиротска“ 171А, да заплати на Недков В.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1260,24 лв. (хиляда двеста и шестдесет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 167,74 часа за целия процесен период от 01.12.2017г. до 31.01.2020г., получен в
резултат на преизчисление на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, с адрес в гр.
София, ул. „Пиротска“ 171А, да заплати на Недков В.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 109,71 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата от 1260,24 лв. (хиляда двеста и шестдесет лева и
двадесет и четири стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 167,74 часа за целия процесен
период от 01.12.2017г. до 31.01.2020г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд с коефицент
1,143, дължима за периода от 01.12.2017г. до 31.02.2020г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, с адрес в гр.
София, ул. „Пиротска“ 171А, да заплати на Недков В.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 233,51 лв., представляваща
направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ към МВР, с адрес в гр. София, ул. „Пиротска“
171А, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 217,16 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, представляващи сбор от дължима държавна такса и заплатено възнаграждение
на вещо лице.
ОСЪЖДА Недков В.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в
полза на Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, с адрес в гр. София, ул. „Пиротска“ 171А, сумата от 44,32 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от получаването му, чрез въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: