№ 324
гр. Варна , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503676 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 271405/08.10.2020г., подадена от
Д. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. *******, чрез назначения й особен
представител – адв. П. Д., срещу решение №260250/08.09.2020г., постановено
по гр.д. № 6711/2019г. на ВРС, 20 съдебен състав, в частта, с която e прието
за установено в отношенията между страните, че Д. А. А. дължи на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата от
218,44 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен № 1344265 за периода 12.09.2016 г. до
10.01.2019 г. за обект, находящ се в гр. Варна, жк. Вл.Варненчик, бл. 303,
вх.7, ап.83, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.02.2019г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 21,61 лв., представляваща обезщетение за забава за
1
плащане на главницата за периода от 29.01.2017г. до 05.02.2019 г., които суми
са предмет на Заповед за изпълнение № 339/21.01.2019 г., издадена по ч. гр. д.
№ 2072/2019 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че
между страните съществува облигационно отношение, е необоснован. В тази
връзка се излагат съображения, че не би могло само въз основа на вписана
възбрана по партидата на лицето да се приеме, че именно това лице е
собственик. Оспорват се и изводите на съда, че приложение намира
методиката на чл.39, ал.5 от Наредба №4/2004г., както и че в имота няма
водомер. Счита се, че съдът не е обсъдил противоречията в показанията на
свидетеля, както и че потребителят не е потвърдил с подписа си изявлението,
че няма водомер. Настоява се, че от самите карнети е видно, че от
12.04.2016г. до 12.02.2019г. в имота има монтиран водомер с номер 1635917.
Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. В открито
съдебно заседание особеният представител поддържа въззивната жалба и
прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение от насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, с който се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага се, че
правото на собственост може да е придобито чрез различни способи,
включително преди 1993г., поради което не следва ВиК операторът да носи
негативните последици от невъзможността да представи документ за
собственост върху конкретния имот. Излагат се съображения, че ВиК
операторът няма нормативно регламентирано задължение да издирва кои
лица са потребители в конкретен имот, а задължение на потребителя е да се
легитимира като собственик и да заяви съответната промяна. Сочи се, че по
силата на препращащата норма на чл.39, ал.4, т.3 от наредбата, за
потребителите без индивидуални водомери количествата вода се определят по
реда на чл.39, ал.5 и 6. Счита се, че фактът, че в обекта липсва водомер, се
установява от карнета и показанията на разпитания свидетел. Задължение на
потребителя е да осигури работещ водомер, а неизпълнението на това
задължение препятства дружеството да извършва измерване и отчитане.
2
Моли се за потвърждаване на решението в частта, с която предявените искове
са уважени и за присъждане на сторените разноски.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба вх. №277343/29.10.2020г. от
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД срещу решение
№260250/08.09.2020г., постановено по гр.д. № 6711/2019г. на ВРС, 20 съдебен
състав, в частта, с която са отхвърлени исковете за разликата над 218,44 лв. за
главница за ползвани В и К услуги за периода от 12.09.2016 г. до 10.01.2019
г., по партида с абонатен номер 1344265 за обект, находящ се в ***** до
пълния претендиран размер от 436,89 лв.; за разликата над 21,61 лв. за
обезщетение за забава върху главницата от 218,44 лева, начислена за периода
от 29.01.2017г. до 05.02.2019 г. до пълния претендиран размер от 43,22 лв.
В насрещната жалба се поддържа, че изводът на съда, че всеки
съсобственик отговаря до размера на квотата си в собствеността, е в
противоречие с чл.61 и сл. От Общите условия. Излагат се съображения, че
ВиК операторът няма нормативно регламентирано задължение да издирва кои
лица са потребители в конкретен имот, а задължение на потребителя е да се
легитимира като собственик и да заяви съответната промяна, като в противен
случай той се явява недобросъвестна страна и се достига до резултат, при
който черпи права от своето противоправно бездействие. Моли се за отмяна
на обжалваното решение в частта, с която предявените искове са отхвърлени
и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в тази част.
Претендират се и сторените разноски за двете инстанции. В открито съдебно
заседание насрещната въззивна жалба се поддържа.
В срока по чл.263, ал.3 ГПК не е постъпил отговор на насрещната
въззивна жалба.
Въззивната и насрещна въззивни жалби са редовни по смисъла на
чл.267, ал.1 ГПК, подадени са в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
3
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, срещу Д. А.
А. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от
436,89 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен № 1344265 за периода 12.09.2016 г. до
10.01.2019 г. за обект, находящ се в гр. Варна, жк.Вл.Варненчик бл. 303, вх.7,
ап.83, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.02.2019 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 43,22 лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на главницата за периода от 29.01.2017г. до 05.02.2019 г., които суми
са предмет на Заповед за изпълнение № 339/21.01.2019 г., издадена по ч. гр. д.
№ 2072/2019г. по описа на ВРС.
В исковата и уточняващата молба ищецът „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор,
съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответницата Д. А.
А. за имот, находящ се в гр. Варна, жк.Вл.Варненчик, бл. 303, вх.7, ап.83.
Твърди, че съгласно общите условия на дружеството потребителите на ВиК
услуги следва да ги заплащат в тридесетдневен срок след датата на
фактуриране, след което изпадат в забава. Сочи се, че ответницата не е
изпълнила задължението да заплаща потребените ВиК услуги, които се
отчитат по партида с абонатен № 1344265 и е изпаднала в забава. Посочва, че
4
в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2072/2019 г. по описа на ВРС, за дължимите от
ответницата суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта, която
била връчена при условията на чл.47 ГПК. Моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото
производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. А. А., чрез назначения от съда
особен представител адв. П. Д., е депозирала писмен отговор на исковата
молба, с който исковете са оспорени като неоснователни. Оспорено е
реалното доставяне на ВиК услуги за процесния имот, както и ответницата да
е потребител по смисъла на ОУ. Поддържа се, че дружеството иска да извлече
изгода от неизпълнение на задължението си да извършва редовен отчет на
СТИ. Оспорена е и доказателствената стойност на справката за недобора.
Направено е възражение за погасяване на сумите по давност. По изложените
съображения моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Приети са като доказателства по делото „Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“ на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД и решения на ДКЕВР от 11.08.2014 г. за
одобряването им. Приложени са и доказателства за публикуването на ОУ в
един централен и един местен вестник, поради което същите са влезли в сила.
Съгласно предоставените справки за недобора се установява, че при
ищеца, титуляр на партида с абонатен и клиентски № 1344265 се води
ответницата Д. А. А. за обект на потребление гр.Варна, жк. „Вл. Варненчик“
бл. 303, вх.7, ап.83.
Като доказателство по делото са представени неоспорени карнетни
листи за отчитане на потреблението на ВиК услуги по партидата на частен
абонат №1344265 за адрес в гр.Варна, жк. „Вл. Варненчик“ бл. 303, вх.7,
ап.83, с потребител Д. А. А., ЕГН **********, за периода от 12.04.2016г. до
12.02.2019г. Карнетите съдържат отразяване в графа „забележка“ за
5
11.05.2016 г., че „нямат водомер“, както и подпис на абоната при отчитането
от 10.10.2017 г.
В справка от Имотния регистър към Агенцията по вписванията е видно,
че върху собствена на ответницата ½ ид.ч. от апартамент с идентификатор
10135.4502.272.6.2 и адрес ****** са наложени възбрани през 2015 г. и 2018
г., в полза на „Енерго- Про Продажби“ АД и на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД.
Като доказателство по делото е прието удостоверение от Район
„Владислав Варненчик“ на адрес ****** по постоянен адрес са регистрирани
девет лица, а по настоящ осем.
Ищецът е ангажирал и гласни доказателства по делото, чрез разпит на
свидетелката Радина Ивайлова Балева, която сочи, че работи при ищеца на
длъжност инкасатор плащания и отчита процесния обект на потребление от
2014г., и попълва карнетните показания Сочи, че е влизала няколко пъти в
имота, но не е виждала водомер. Излага, че в обекта живее един човек.
Съседи обяснили липсата на водмер като резултат от авария с гръмнал
бойлер преди години.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ
на вещото Я.Л., се установява, че общият размер на служебно начислените
месечни задължения за заплащане на ВиК услуги по партида с абонатен №
1344265 за периода 12.09.2016 г. – 10.01.2019 г. възлиза на 436,89 лв. , при
обезщетение за забава от 43,37 лв. изчислено от датата на падежа на всяко от
задълженията до 05.02.2019г. Установено е съответствие между начислените
суми и отразяванията в карнетите за потребени количества консумирана вода.
Вещото лице сочи, че не е успяло да влезе във водоснабдения имот, който по
сведения на домоуправителя не се обитавал от няколко месеца, като в о.с.з.
излага, че доколкото знае, в апартамента живее синът на ответницата.
Експертът сочи, че до датата на изготвяне на експертизата не са извършвани
погашения по фактурите, издадени за установените задължения.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да
6
установи, че ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по
възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер и размера на
претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за
заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението
си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи
възражения.
Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, както и
твърденията и възраженията на страните в хода на производството,
настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено, че ответницата
е потребител по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3 от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по партида на
платец № 1344265 за периода 12.09.2016 г. до 10.01.2019 г. за обект, находящ
се в *****, който е присъединен към водопроводната и канализационната
система. До този извод съдът достига съобразявайки неопроверганото по
делото писмено доказателство – справка по лице от Служба по вписванията –
Варна и споделя изводите на първоинстанционния съд за доказателствената й
стойност, както и че адресната регистрация на ответницата е именно на този
адрес, считано от 1996г. Поради това, възражението на въззивника за липса на
договор между страните, е неоснователно. Доколкото ответницата има
качеството потребител на ВиК услуги към ищцовото дружество, то същата е
обвързана от действащите Общи условия на дружеството.
Съставът на въззивния съд споделя и извода на първоинстанционния
съд, че отговорността на ответницата следва да бъде ограничена до ½ от
стойността на начислените ВиК услуги, тъй като съобразно ангажираните по
делото доказателства, притежаваният дял от нея от процесния водоснабден
имот е в размер от ½ ид.ч. Видно е от представения от ВиК оператора
карнетен лист, че потребител за партида 1344265 е било лицето А.А., като
впоследствие е въведена чрез задраскване промяна на титуляра на партидата
и вписана ответницата Д. А. А.. Няма данни, доказателства и твърдения на
7
ищеца при какви точно обстоятелства е извършена промяната в титуляра.
Промяната на партида е уредена в чл.61 и 62 от Общите условия. Съгласно
чл.62, ал.1 ОУ, при смърт на потребител – физическо лице, наследниците са
длъжни в 60-дневен срок да подадат заявление до ВиК оператора за промяна
на партидата. Чл.60 ОУ легитимира ВиК оператора и служебно да извърши
промяна по партида на потребител при снабдяване с данни за отребителя от
домова книга, управител на етажна собственост, или на друг документ,
удостоверяващ качеството потребител. Ал.2 на чл.61 ОУ предвижда, че
операторът променя партидата на името на наследника, или един от
наследниците, по писмено споразумение между тях. При липса на
споразумение между наследниците, ВиК операторът открива партида на
всички наследници по реда на чл.59, ал.4. В случая ВиК дружеството е
представило доказателство – справка от Служба по вписванията, с които е
установило размера на дела на ответницата и при липса на доказване за
налично споразумение между съсобствениците, по силата на цитираните
клаузи от Общите условия, отговорността й не може да бъде ангажирана за
цялата стойност на начислените ВиК услуги и следва да бъде сведена до ½
ид.ч.
Предвидено в ал. 4 на чл. 23 от Общите условия е, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя, или на негов
представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел,
който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Съгласно чл.24,
ал.1 от Общите условия, потребителят е длъжен да осигурява свободен
достъп на оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери.
По силата на ал.3, при невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да
уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не
по-дълъг от една година от последното отчитане.
Видно е от представените карнети, че за целия процесен период са
служебно начислявани количества вода. От ангажираните гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Р.Б. – инкасатор за обекта, които
съдът кредитира като логични, безпротиворечиви, базирани на
непосредствени впечатления и съответни на представените писмени
доказателства – карнети, се установява, че в имота няма измервателен уред -
8
водомер. Действащи в рамките на процесния период са нормите на Наредба
№ 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Съгласно чл.11, ал.5 от Наредбата доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери, са
задължение на потребителите. Съобразно цитираната уредба, неизправна
страна в облигационната връзка е ответникът - потребител, който не е
предприел необходимите действия да осигури средство за измерване
потребяваните в имота количества вода. При извода за неизправност на
потребителя и доколкото се установява адресна регистрация в имота на
множество лица, то за ВиК оператора се е породило правото да остойностява
количествата доставена вода по методиката закрепена в чл.39, ал.5, т.1 от
Наредба №4 от 14 септември 2004г. в случая в по-голямат част от периода е
минимален размер, която методика е и по-благоприятна за потребителя от
предвидената в чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14 септември 2004г.,
респективно чл.49 ОУ, приложима в хипотезата на неосигурен достъп.
Така мотивиран, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване
за дължимост на суми за периода 12.09.2016 г. до 10.01.2019 г. По отношение
размера на дължимата главница, съдът изцяло да кредитира заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, като обективно и
компетентно дадено. Поради това, искът за главница е основателен и следва
да бъде уважен до ½ от дължимите суми за процесния период, а именно
сумата от 218.44 лева, представляващи незаплатена сума за ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен номер № 1344265 за периода 12.09.2016 г. до
10.01.2019 г. за обект, находящ се в *****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
08.02.2019г., до окончателното изплащане на задължението. За разликата над
тази сума, до пълния претендиран размер от 436.89лв. искът за главница
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на
ищеца за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 33, ал.
2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
9
оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-
дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, при липса на данни
за извършвани плащания, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури за процесния
период. Претенцията следва да бъде уважена за ½ от претендирания и
установен с неоспореното заключение на вещото лице размер от 21.61 лева,
представляващи обезщетение за забава за заплащане на горното задължение,
начислено за периода 29.01.2017г. до 05.02.2019 г., и отхвърлена за разликата
над тази сума до пълния претендиран размер от 43.22лв.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност,
доколкото падежът на най-старото задължение от процесните е 29.01.2017г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 08.02.2019г.,
респективно към датата на подаване на заявлението не е изтекъл
тригодишният давностен срок по чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските в процеса:
Предвид изхода от спора, отправеното искане и представените
доказателства, въззивницата следва да заплати на „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД половината от сторените пред настоящата
инстанция разноски в общ размер от 150лв., от които 75лв. за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и 75лв. депозит за особен
представител. С оглед неоснователността на насрещната въззивна жалба,
сторените разноски за заплатена държавна такса не следва да се присъждат в
полза на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК, въззивницата Д. А. А. следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на ОС- Варна дължимата за въззивната жалба държавна
такса в размер от 50лв.
Водим от горното, съдебният състав
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260250/08.09.2020г., постановено
по гр.д. № 6711/2019г. на ВРС, 20 съдебен състав.
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. *******, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумата от
150лв. /сто и петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на
осн. чл.78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. *******, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Варна,
сумата от 50лв. /петдесет лева/, представляваща дължима за въззивното
производство държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11