Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание
на седемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 2181 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е
по жалба от С.Ж.Д. ***, чрез
пълномощника адв.Д., против Заповед №КС-225А-4/01.07.2020г. на кмета на Район
”Аспарухово“-Община Варна, с която на основание чл. 225а от ЗУТ, вр. с чл. 223,
ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж: ”Жилищна
сграда”, находяща се в ПИ с идентификатор №10135.5507.207 и ПИ с
ид.№10135.5507.208, м.”В.“, Район “Аспарухово“, гр.Варна.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оправя се искане за отмяна на оспорената заповед с
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като по съществото на
спора счита, че при издаване на процесната заповед за премахване,
административният орган е нарушил, както разпоредбите на материалния закон, така
и тези с административнопроцесуален характер. Сочи, че СТЕ установява, разминаване между действителното
положение на постройката, нейната квадратура и тази посочена в издадената
заповед, поради което не е индивидуализиран предмета на премахване. Освен това,
са налице правилата на §16 ПР на ЗУТ и
строежът е търпим по смисъла на закона. Счита, че административният орган не е
изследвал в пълнота всички тези обстоятелства, което представлява нарушение на
материалния закон. Административният орган е бил длъжен преди всичко да
съобрази и да прецени дали са налице предпоставките на §16 ПР
на ЗУТ. С оглед на изложеното отправя искане атакуваната заповед да бъде
отменена и се присъдят направените по делото разноски, съобразно представен
списък, ведно с договор за правна защита и съдействие. Становище по
съществото на правния спор е изложено и в представени писмени бележки с.д. №
4344/23.03.2021 г.
Ответникът, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата, като изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че по делото безспорно се установява,
че сградата не отговаря на разрешението за строеж, което е представено и на
административния орган, и по отношение на което жалбоподателят се позовава, че
има връзка със сградата, предмет на премахване. Освен това, вещото лице ясно и
категорично заявява в съдебно заседание, че тази сграда не отговаря на
строителните книжа, които са представени.
По отношение
търпимостта на сградата счита, че не е налице спор, тъй като има издадено
становище от главния архитект, като компетентен орган по ЗУТ да издава
удостоверение за търпимост, което сочи, че сградата не отговаря нито на
действащите планове по време на извършване на строежа, нито на сега
действащите. Статутът на земята е земеделска земя, видно от писмо от ДФ „Земеделие“,
с което е удостоверено, че статута не е променян, поради тази причина, няма как
тази сграда да бъде търпима по смисъла и на сега действащите правни норми.
Освен това, по отношение на собствеността на земята и разположението на
сградата спрямо съседен имот с категоричност е установено, че същата се намира
и върху съседния имот, което не отговаря на отстоянията, които са по Наредба №
1 и нормите на ЗУТ по отношение на съседни имоти и разположение на сградите.
Поддържа изложените
подробно доводи в писмено становище по делото, по отношение на представените
писмените доказателства и отношението им към спора. Отправя искане за
постановяване на решение в изложения смисъл с присъждане на разноски по делото.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от
фактическа страна следното:
Във връзка с постъпила молба-сигнал рег.
№РД19006726АС от 11.04.2019г. от инж.Д., като пълномощник на С.И. собственик на
имот с идентификатор №10135.5507.208 по КК на гр.Варна за попадаща в същия имот
изградена жилищна сграда без строителни книжа била извършена проверка. От
констативен протокол от 08.05.2019г. съставен от гл.инспектори „КС”- район
”Аспарухово”-община Варна се установява, че са изготвили снимков материал, но
не е бил осъществен достъп до поземлен имот
с идентификатор №10135.5507.207, поради което е била отправена покана от
същата дата до собствениците да се явят на 13.05.2019г. в районната
администрация. На 13.05.2019г., видно от констативен протокол от същата дата,
че във връзка с поставената покана на входната врата на поземления имот е
установено, че в присъствието С.Ж.Д. са представени декларация по §127 ал.9 ПЗР
на ЗИД на ЗУТ, копие от вх.№ТСУ-94-С/73/29.10.2013г., вх.№ТСУ-94-С/81/27.11.2003г.,
Протокол на ВРС от 25.01.2002г., вписан в книгите за вписване на 21.02.2002г.
том ІІ, дело №177, рег.№1643, скица за промяна предназначението на земята с
изх.№721/30.09.2005г. на район”Аспарухово”. Във връзка с представените документи
в хода на административното производство било изискано от гл.архитект на
район”Аспарухово” мотивирано становище за търпимост на строежа, както и за
разминаването на одобрения ПУП-ПРЗ за имота и КККР по отношение на ситуираната
сграда в описания и съседен поземлен имот №10135.5507.208, както и от ресорните
дирекции всички налични строителни книжа и документи относно сградата. Със
заявление от 22.05.2019г. адв.Д. като пълномощник на Д. приложила съдебно
удостоверение, че е образувано пред ВРС с правно основание чл.124 ГПК и чл.54
ал.2 пр.2 ЗКИР гр.дело №5424/2019г. с ищец С.Ж.Д. за установяване, че е
собственик на 320 реални кв.м. спрямо С.И. от недвижим имот с
идентификатор №10135.5507.208. Със
същото заявление било приложено пълномощно и искане всички съобщения да бъдат
извършвани, чрез пълномощника. Във връзка с представеното съдебно удостоверение
било изразено окончателно становище на административния орган, че при
приключване на съдебното производство следва да бъде представено влязло в сила
решение за предприемане на последващи
законосъобразни действия от районната администрация, за решаване на случая, за
което бил уведомен Д.. С констативен протокол от 12.02.2020г. са били дадени
указания от инспектори по строителството за трасиране на имотите. Доколкото е
бил необходим достъп до имот №10135.5507.207 е бил уведомен Д. да осигури
достъп за предприемане на последващи действия на 14.02.2020г. На същата дата бил осигурен достъп и в негово
присъствие извършени констатации обективирани в констативен протокол от
14.02.2020г., с вписани възражения, че се води дело за границата по давностно
владение и искане да не се предприемат действия до приключване на съдебния
процес. Към преписката били приложени и нотариално заверени декларации от трети
лица досежно фактическото състояние на имот №10135.5507.207, №10135.5507.208 и
№10135.5507.209.
След проверка, извършена от
служители „Контрол по строителството" от дирекция КСИД при Район
„Аспарухово" - Община Варна, бил съставен Констативен акт №4/24.02.2020г,
с който бил установен незаконен строеж: „Жилищна сграда", находяща се в
поземлен имот с ид.№10135.5507.207 и поземлен имот с ид.№10135.5507.208, м.„В.”,
Район Аспарухово, гр.Варна. В същия били отразени данните за Поземлен имот с
ид.№10135.5507.207 собственост на С.Ж.Д., съгласно нот.акт №177, том II,
рег.№1643/2002г.- Служба по вписванията – Варна, както и за Поземлен имот с
ид.№10135.5507.208 собственост на С.А.И., съгласно нот.акт №136, том XV,
рег.№5607, дело №3183/2019г.- Служба по вписванията - Варна.
Прието било, че строежът е
собственост и е изграден от С.Ж.Д. с адрес ***, кв.Аспарухово, гр.Варна,
съгласно нотариално заверена декларация от 01.04.2019г. и е изграден без
разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. По отношение на
изпълнението на строежа са приети следните констатации: на място е изградена
жилищна сграда на 3/три/ етажа с размери около 9м,/7,20м. и височина около
7,20м. и ЗП около 65кв.м., изградена в поземлен имот с ид.№10135.5507.207 и
поземлен имот с ид.№10135.5507.208, м.„В.", Район Аспарухово, гр.Варна.
Частта на сградата, която попада в ПИ №207 е около 50кв.м., а в ПИ №208 попадат
около 15кв.м. Строежът е изграден по монолитен начин от стоманобетонна
конструкция с колони, греди, плочи и тухлена зидария, и се състои от изба и 2
/два/ броя гаражи с площ от около 65кв.м., етаж около 89кв.м. и тавански етаж
около 76кв.м. Строителството е извършено през 1994г. от С.Ж.Д. съгласно
нотариално заверена декларация от 01.0.2019г.
Строежът към момента на проверката не попада в хипотезата на §127
ал.1 от ДР на ЗУТ, тъй като е изпълнен в
два поземлени имота и е извършен в нарушение на чл.137 ал.3 от ЗУТ и чл.148
ал.1 от ЗУТ-без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж, което го
квалифицира като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Строителството
е напълно завършено към момента на проверката. Строежът е електроснабден и
водоснабден. Строежът е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, бук.„а“ ЗУТ. Констативният акт съдържа изготвена окомерна скица на констатирания
строеж. Отразени били и констатации в частта на предвижданията на ПУП, а
именно, че за ПИ №10135.5507.208 няма одобрен
ПУП и съгласно отразяванията в КК одобрена със заповед №РД-18-73/23.06.2008г.
на ИД на АГКК с предназначение земеделска и начин на трайно ползване – за друг
вид земеделска земя. Видно от
съставен констативен протокол на 25.02.2020г. бил направен опит за лично
връчване на Констативен акт №4/24.02.2020г. на С.Ж.Д., но лицето не е било
открито на посочения административен адрес ул.”В.” №**, кв.Аспарухово,
гр.Варна. Констативен акт №4/24.02.2020г. бил изпратен на С.Ж.Д., с писмо с
обратна разписка №ИД PS 9003 003W2J D/28.02.2020г., като писмото се е върнало на 23.03.2020г.
непотърсено. Констативен акт №4/24.02.2020г. бил обявен по реда на §4, ал.2 от
ДР на ЗУТ, на таблото в сградата на Район „Аспарухово" и на строежа, за
което бил съставен съответно констативен протокол от 26.03.2020г., с което било
прието, че извършителят е уведомен за началото на административно производство
по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за
премахване на строежа. В законоустановения 7-дневен срок срещу Констативен акт
№4/24.02.2020г. не е постъпило възражение от С.Ж.Д. ***, видно от съставения
констативен протокол от 09.04.2020г. Констативен акт №4/24.02.2020г. бил връчен
и на С.А.И., лично на 06.03.2020г. В законоустановения 7-дневен срок срещу
Констативен акт №4/24.02.2020г. постъпило възражение от С.А.И.
рег.№РД19022577АС_003АС от 06.03.2020Г., видно от съставения констативен
протокол от 13.03.2020г. Във възражението били изнесени твърдения, че ПИ
№10135.5507.207 е със статут на земеделска земя и че разрешението за пристройка
от 1994г., се отнася за друга сграда, различна от триетажната жилищна сграда,
изградена без строителни книжа. Във връзка с изнесените във възражението
твърдения били изпратени запитвания до Областна дирекция „Земеделие" -
Варна, до дирекция АГУП, при Община Варна и до Главен архитект на Район
„Аспарухово", относно становище за търпимостта на строежа.
С писмо рег.№
ЕО-АС-000497АС/12.03.2020г., от Областна дирекция „Земеделие" - Варна постъпило
становище, че имот №2224б, кв.2 по КП на м."В., който е идентичен с
поземлен имот с идентификатор №10135.5507.207 няма постановено решение за
промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди и
състоянието му е следното: начин на трайно ползване - земеделска земя; вид
територия - урбанизирана, но без променено предназначение. Видно от писмо рег.№
ЕО-АС-000497АС_003ВН_001АС/06.04.2020г., от Директор на дирекция АГУП, при
Община Варна - за триетажната жилищна сграда, изградена в ПИ №10135.5507.207 и
ПИ №10135.5507.208 няма издавано удостоверение по чл.52, ал.5 и §4, ал.1, т.4
от ПЗР на ЗКИР и същата не е нанесена в наличния кадастрален план, действал
преди да бъде одобрена кадастралната карта на район „Аспарухово". Съгласно
подадена нотариално заверена декларация от 01.04.2019г. строителството на
сградата е извършено през 1994г. от С.Ж.Д., като в подадената декларация Д.
декларира, че стоежа е търпим по смисъла на §127 от ПЗР към ЗУТ на ЗУТ. В тази
връзка с писмо рег.№ ЕО-АС-000497АС_001АС/25.03.2020г., от Главен архитект на
Район „Аспарухово" - Община Варна, е изискано становище дали описаната
жилищна сграда попада в хипотезата на търпим строеж, съгласно §127 от ПЗР към
ЗУД на ЗУТ. По преписката постъпило становище рег.№ ЕО-АС-
000497АС_004АС/08.04.2020г. на Главен архитект на Район „Аспарухово" -
Община Варна, в което е посочено, че сграда с ид.№10135.5507.207.2, находяща се
в поземлен имот с ид.№10135.5507.207 и поземлен имот с ид.№10135.5507.208, м.„В.",
Район Аспарухово, гр.Варна, не попада в хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР към ЗУД
на ЗУТ и същата не е търпим строеж, тъй като действащото към момента
законодателство не допуска възможността строеж на основното застрояване да е
разположен едновременно в два урегулирани поземлени имота, начинът на трайно
ползване на имот с ид. №10135.5507.208 е за друг вид земеделска земя, а към
декларираната година на строителство - 1994г., имоти с ид. №10135.5507.207 и
ид. №10135.5507.208 са били част от един по - голям имот с №2224, кв.2 по КП на
м.В., със статут на земеделска земя, като изграждането на масивна триетажна
сграда е несъвместимо с предназначението на земеделската земя.
Въз основа на горепосочените
констатации е издадена процесната Заповед №КС-225А-4/01.07.2020г., от Кмета на
Район „Аспарухово" - Община Варна. Видно от констативен протокол от
02.07.2020г. на същата дата е бил направен опит за лично връчване на заповедта
на С.Ж.. На 07.07.2020г. Заповед №КС-225А-4/01.07.2020г. била връчена на С.А.И.,
чрез адвокат Ж.А.. Заповедта била изпратена до С.Ж.Д. с писма peг. №УСКОР20001398АС/08.07.2020г,
които се върнали като непотърсени на 29.08.2020г. и на 02.09.2020г. Заповедта
била обявена по реда на чл.61, ал.3 от АПК, чрез залепване на съобщение на
входната врата на имота и на таблото за съобщения в сградата на Район „Аспарухово",
за което бил съставен констативен протокол от 04.09.2020г. На 09.09.2020г.
процесната Заповед №КС-225А-4/01.07.2020г. на Кмета на район”Аспарухово”-община
Варна била връчена лично на адресата С.Ж.Д..
За
изясняване на спорните по делото факти е допусната по делото съдебно-техническа
експертиза. От заключението на вещото лице е видно, че след извършена проверка в РДНСК-Варна се
установява, че е налична преписка по издаване на Наказателно постановление №
144/20.05.1999г. на Началник РДНСК-Варна във връзка с образувано АНП от
служители от Район „Аспарухово“ с Акт по ЗАНН №1/27.11.1998г. срещу С.Ж.Д., с
който било установено, че в имот пл.№ 2224 м. „В.”, в периода 1994-1995г., в
отклонение на PC за изграждане на 20,0 и 40,0 кв.м. е
изпълнено строителство на масивна вилна постройка, състояща се от изба и гаражи
с площ 64,2кв.м., етаж - 89,5 кв.м. и тавански етаж -76 кв.м./л.40/. Към
преписката вещото лице описва налични в копие: Разрешение за строеж №
619/07.10.1977г. за изграждане на дървена барака 20 кв.м. по чл. 108 ППЗТСУ /л.
39 от делото/. През 1978г. е нанесена корекция, че разрешената постройка може
да се изгради от зидария с външна мазилка; Разрешение за строеж № 61/
19.09.1994г. на Районен Архитект на Кметство Аспарухово за изграждане на
пристройка с площ до 40 кв.м. на основание чл. 148 от ППЗТСУ, издадено на С.Ж.Д.
/л..76/; Констативен акт от 24.11.1998г. за установяване на незаконно
строителство от извършване на проверка на място.
При анализа на тези документи
вещото лице установява, че описания незаконен строеж отговаря по описание на
процесния строеж.
Установява също, че представените
PC не
се отнасят за процесната сграда. От графиката на Заповед № Р-338/2002г. /л.101/
е видно, че в имот пл.2224 е съществувало към 1993г. /годината когато е
актуализиран кадастралния план, описан в отговора на Въпрос 3/ паянтово жилище,
разположено в южната част на имота, което не съответства на мястото където в
момента се намира процесната сграда. Счита, че за тази сграда се отнася PC № 619/1977г., въпреки,
че на самото PC схематично е нанесен имота и схематично е
нанесено петното за застрояване, без да е позиционирано с размери. Издаденото PC № 61/1994г. се отнася
за пристройка именно към тази сграда, което е видно от приложените в
административната преписка одобрени проекти от 19.09.1994г. В проекта
ситуационно е посочена пристройката към съществуващата сграда в югозападната
част на поземления имот, а в таблична форма има записи посочващи застроената
площ на съществуващата сграда и новото строителство. С Констативен акт от
24.11.1998г. за установяване на незаконно строителство служители от Район
Аспарухово са установили незаконен строеж: Масивна жилищна сграда за
целогодишно живеене разположена свободно в имота състояща се от: изба и 2бр.
гаражи на кота -2,80м със ЗП 64,2 кв.м., етаж на кота 0,00 със ЗП 89,50кв.м. и
тавански етаж на кота +2,70м със ЗП 76кв.м. Строителството е извършено в
периода 1994г.- 1996г. Описаният в КА незаконен строеж отговаря на изпълнения
на място процесен строеж. Наказателното постановление се отнася за установения
с КА незаконен строеж. Вещото лице сочи, че от писмо изх. № РД21003732АС_АС от
01.03.2021г. на Район Аспарухово е видно, че няма подадено заявление вх. №
ТСУ-94-1396/1998г./Приложение 1 към СТЕ/. В приложеното по делото на л.37 е налично
копие на писмо изх. № ТСУ 94-1396 от 06.01.2000г. на Началник отдел „АиБ” при
Район Аспарухово до С.Д., от което се установява, че същото е отговор на молба
вх. № ТСУ-94-1396 от 1998г., с която е деклариран незаконен строеж в имот №2224
в м. В.. С писмото се дават указания за необходимите действия, които следва да
се предприемат за узаконяване на незаконния строеж. Това писмо вещото лице
счита, че не дава информация, какво представлява декларирания незаконен строеж.
Образуваното АНП, описано в отговора на Въпрос 1, както и констатирането на
незаконното строителство с КА на основание чл. 159, ал.4 от ЗТСУ и чл. 309 от
ППЗТСУ вещото лице сочи, че може да се приеме, че е свързано със заявеното от С.Д.
незаконно строителство. За имот № 2224б има изработен ПУП-ПРЗ одобрен със
Заповед № Г-27/14.02.2005г. на Зам. Кмета на Община Варна, с отреден УПИ XLII-2224б в кв. 2 по плана на м. В.,
кв. Аспарухово-Варна с предназначение „обитаване, отдих” /л. 95/. Застрояването
е ниско с максимална височина 10,00м. Пл.-25%, Кинт.-0,8, устройствена зона
„ЖВ”. От протокол от 12.09.2005г. на комисия от служители на Район Аспарухово е
видно, че не са постъпили възражения по издадената заповед и същата е влязла в
сила. /Приложение
2 към СТЕ/.
Със Заповед № Р-338/20.06.2002г.
на Зам. Кмета на Община Варна е одобрено попълването на Кадастралния план на
м-ст „В.“ с пл. №№ 2224а, 22246,2224в и 2224г. /л. 101/. Имотите са нанесени на
основание съдебна делба по влязло в сила решение на ВРС, вписано на
21.02.2002г., том 2, № 177, вх. рeг. № 1643./л.97-100/. От
скицата за делба към делото е видно, че имот № 2224а е с площ 990кв.м., имот №
22246 е с площ 990 кв.м., имот № 2224в е с площ 960кв.м., имот № 2224г е с площ
960 кв.м.
За територията на м. В. са
налични следните кадастрални планове: от 1950г. /л. 95/ и КП от 1968 г.,
последният от който е попълнен с актуална информация през 1990- 1993г. /Приложение 3 към СТЕ/.
Този последно актуализиран
кадастрален план е послужил за изработване на регулационен план за територията
през 1992г. -1993г., който е приет, но не е одобрен и този КП от 1993г. е
послужил за основа при попълване на имоти пл.№№ 2224а, 22246, 2224в и 2224., а
регулацията която е нанесена в графичната част на Заповед Р-338/20.06.2002г. е
от проекто-плана за регулация от 1993г. Попълването на имотите по делбата е отразено
и в КК на Район Аспарухово, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г.,
където имот № 2224а от КП е с идентификатор 10135.5507.228 с площ от 844 кв.м.;
имот № 2224б от КП е с идентификатор 10135.5507.207 с площ от 1145 кв.м., имот
№ 2224в от КП е с идентификатор 10135.5507.208 и с площ 909 кв.м., имот № 2224г
от КП е с идентификатор 10135.5507.209 и с площ 991кв.м.
От извършеният оглед на място и
извършени замервания вещото лице изчислява следните застроени площи по етажи:
Първи етаж от 69,01 кв.м. разположен на нивото на терена, към който е включено
външно стълбище с височина 1,25м от средно прилежащия терен с площ 11,29 кв.м.
Обща застроена площ ЗП = 80,30 кв.м. Състои се от два гаража, изба и вътрешно
стълбище. Светла височина на етажа — 2,65м. Втори етаж със площ от 89,93 кв.м.,
състои се от кухня, хол и трапезария обединени пространствено, санитарно
помещение и вътрешно стълбище. Светла височина на етажа - 2,60. Тавански етаж с
площ от 87, 73 кв.м., светла височина в най-ниската част- 1,96м, в най-високата
— 2,35м. Състои се от три спални, остъклена тераса, санитарен възел и вътрешно
стълбище.
Вещото лице сочи, че показателите
на застрояване по отношение на квадратура отговарят на ПУП-ПРЗ одобрен със
заповед № Г- 27/14.02.2005г. на Зам. Кмета на община Варна, но само в случай,
че не се вземе предвид, че сградата е
разположена в два имота по КК. Сградата навлиза в съседен имот с 15,00 кв.м.,
отчетено по графиката на кадастралната карта. Територията на земята е с начин
на трайно ползване - земеделска земя. Вида на територията е „Урбанизирана“.
ПУП-ПРЗ от 2005г. е разработен във връзка с провеждане на процедурите по
промяна статута на земята /обяснителна записка л. 85/. Изработването на ПУП е
допуснато на основание чл. 134, ал.2, т. 6, чл. 58 и 59 ЗУТ с Предписание №
0164/19.03.2004г. на Главния архитект на Община Варна. /л.90/.
Към посочените години 1994-1996г.
е разработен регулационен план, който е приет като проект, но не е одобрен. По
този проект имотът е попадал в кв.2, парцел ХІІІ-училище. През 1994-1996 г. е
действащ ЗТСУ и ППЗТСУ. Допустима норма за реализиране на строителство в имот
2224, кв.2 е тази по чл. 98 от ППЗТСУ (отм.) след разработване на ЧЗР и след
промяна статута на земеделската земя. Вещото лице дава заключение, че съгласно действащите нормативи към
1994-1996г. изграждане на процесния строеж не е допустим, тъй като
предвиждането на проекто-плана за регулация за конкретния терен е с отреждане
„за училище”. С нормата на чл. 98, ал.4 ППЗТСУ от 1998г. изграждането е
допустимо с ЧЗР, като одобряването му е основание да се изработи ЧИЗРП.
Вещото лице сочи, че процесният строеж представлява еднофамилна
жилищна сграда, на три етажа. Разположен е в поземлен имот с идентификатор
10135.5507.207 и имот с идентификатор 10135.5507.208 по графиката на КК на район
Аспарухово, местност „В.”. На място съществува граница между двата имота,
материализирана с лека ограда и е на повече от три метра от изградената
процесна сграда. Параметрите на сградата са описани в отговора на Въпрос 4.
Вещото лице констатира, че в
Констативен акт от 24.02.2020г. съставен от служители при Район Аспарухово и в
издадената Заповед №КС-225А-4/01.07.2020г. са описани едни и същи
характеристики на незаконния строеж представляващ „Жилищна сграда“, находящ се
в имот с идентификатор 10135.5507.207 и имот с идентификатор 10135.5507.208 в
м. „В.“, Район Аспарухово, гр.Варна. От констатираното на място и описаното в
документите разминаване се установява в площите на отделните етажи на сградата.
В първия етаж към площта не са прибавени външните стълби, които са с височина
над 1,20 от средно прилежащия терен. По Заповедта е 65 кв.м., а действителност
е 80,30 кв.м.
Вещото лице отчита, че има
разминаване и в квадратурата на таванския етаж. По заповед е 76 кв.м., а в
действителност -87,73 кв.м. От огледа на място не се установява да има
допълнително пристрояване на таванския етаж. Сградата е жилищна с височина до
10м и съгласно чл. 137, ал.1, т.5, б.”а” е строеж от пета категория.
От писмо изх. № РД21003732АС_АС
от 01.03.2021г. на Район Аспарухово е видно, че за процесния строеж няма
одобрени строителни книжа.
От Констативен акт от
24.11.1998г., находящ се в РДНСК-Варна в копие като част от АНП по НП №
144/20.05.1999г. издадено от Началника на РДНСК-Варна, дава заключение, че
процесния строеж е съществувал към 1998г. в същия вид, описан и в процесната заповед.
От писмо изх. № РД21003732АСАС от
01.03.2021г. на Район „Аспарухово“ е видно, че не са посочени налични
декларации подадени по реда на §183, §184, респективно § 16 от ЗУТ. Към
посочените години 1994-1996г. е разработен регулационен план, който е приет
като проект, но не е одобрен. По този проект имотът е попадал в кв.2, парцел
ХІІІ-училище.
За реализиране на строителство в
имот 2224, кв.2 е било необходимо разработване на ЧЗР по чл. 98 от ППЗТСУ
(отм.) и при промяна статута на земеделската земя. Експертът дава заключение,
че съгласно действащите нормативи към 1994-1996г. изграждане на процесния
строеж не е допустим, тъй като предвиждането за конкретния терен на проектоплана
за регулация е „за училище“. С нормата на чл. 98, ал.4 ППЗТСУ от 1998г.
изграждането е допустимо с ЧЗР, като одобряването му е основание да се изработи
ЧИЗРП. В наличните документи няма одобрено ЧЗР. Към сега действащите норми на
ЗУТ за имот № 22246 има изработен ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед № Г-27/14.02.2005г.
на Зам. Кмета на Община Варна и изграденият строеж отговаря по отношение на
одобрените градоустройствени показатели по графиката на ПУП-ПРЗ от 2005г., но
по отношение на местоположението му по графиката на КК е видно, че е разположен
в два имота и не е попада в пространството определено от линиите на застрояване
по одобрения ПУП. Към 2005г. незаконният строеж е отразен в КП и е допустим по
действащия към този момент ПУП -ПРЗ одобрен със Заповед № Г-27/14.02.2005г. на
Зам. Кмета на Община Варна, с посочените в констативната част уточнения за
пространствено ситуиране, тъй като към 2008г. с одобряване на КК е видно, че
сградата е разположена в два имота и не отговаря на предвижданията на ПУП-ПРЗ
от 2005г.
На Комбинирана
скица 1 /Приложение 4/ вещото лице върху сканираната основа от ПУП-ПРЗ, одобрен
със Заповед № Г-27/12.02.2005г. /черен цвят/ е нанесло с оранжев цвят-
границите на имот пл. № 2224 по КП от 1968г. с актуализацията; със син -
границите на имоти с идентификатор 10135.5507.208 и 10135.5507.207 и сгради с
идентификатори 10135.5507.207.1 и 10135.5507.207.2 от КК на административен
район Аспарухово. С червен цвят -външни граници на имотите по КК от 2008г.
На Комбинирана скица 2
/Приложение 5/ върху сканирана основа от КП от 1968г. с нанесена делба на
имотите от 2002г. /черен цвят/ са нанесени: със син - границите на имоти с
идентификатор 10135.5507.208 и 10135.5507.207 и сгради с идентификатори
10135.5507.207.1 и 10135.5507.207.2 от КК на административен район Аспарухово;
с червен цвят-външни граници на имотите по КК от 2008г.; с оранжев цвят -
границите на имот пл. № 2224 по КП от 1968г. с актуализацията.
В съдебно заседание експертът поддържа заключението си
и уточнява, че на стр. 3, в един
от пасажите е посочила, че издаденото разрешение за строеж от 1994 г. се отнася
за пристройката към тази сграда и има предвид сградата, по отношение на която
има издадено разрешение за строеж № 619/1977 г.
В отговор на район
„Аспарухово” се сочи, че няма подадено заявление. На л. 37 от делото се намира
писмо, от което е видно, че същото е издадено на базата, на „някакъв” входящ
номер и искане от С.Д., с указание, какви действия трябва да предприеме.
Преписката, която се намира в РДНСК и образуваното административнонаказателно
производство е във връзка с подадени заявления от 1998 г., но в тях не е
намерила никаква декларация за заявяване и няма данни на какво основание е
образувано административно наказателното производство. Планът от 1992-1993 г. е
бил в процедура, бил е проекто-план, не е бил действащ. По отношение на
индивидуализацията между това, което е описано в заповедта и това което е на
място вещото лице сочи, че е бил
предоставен проект заснемане от жалбоподателя и след направени контролни
замервания се установило, че има по-малка квадратура, евентуално стълбището не
е включено в размерите на строежа по заповедта.
Видно от Заповед №
0508/07.02.2020 г. на кмета на Община-Варна, в т. 6 от същата, на кметовете на
райони в гр. Варна са предоставени правомощия да издават мотивирани заповеди по
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т.3 ЗУТ и в
преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 215, ал.4 ЗУТ - заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 09.09.2020 г., видно от
саморъчно направения запис. Жалбата е депозирана чрез органа, издал акта, на
16.09.2020 г. и е заведена в деловодството с рег. № РД20017509АС.
Жалбоподателят е процесуално легитимирано лице – адресат на заповедта, предмет
на разпореждането за премахване на незаконен строеж. Със спора е сезиран родово
и местно компетентният съд, съгласно чл. 215, ал.1 ЗУТ.
Жалбата срещу Заповед
№КС-225А-4/01.07.2020г. на кмета на Район ”Аспарухово“-Община Варна е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в
законоустановения срок, като е налице
правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
При преценка на законосъобразността на атакувания
административен акт на основание чл.168 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен
да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Обжалваната
заповед е издадена на основание чл. 225а от ЗУТ, според която кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди по премахване
на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са
незаконни по смисъла чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесната
сграда, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно чл.137, ал.1,
т.5, б.„а" от ЗУТ е V-та категория, за която с оглед местоположението на
обекта компетентен да разпореди премахването му като незаконен строеж съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е кметът на Община – Варна
или упълномощено от него длъжностно лице.
В
случая със Заповед № 0508/07.02.2020 г., по т. 6, кметът на Община – Варна е
оправомощил кметовете на райони в гр. Варна, да издават мотивирани заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, поради което обжалваната
заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган и не е налице
основание по чл. 146, т. 1 от АПК за прогласяване на нейната
нищожност.
Заповедта е издадена при спазване изискванията за
писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно чл.59, ал.2 от АПК,
включително и фактически и правни основания за издаването ѝ.
Неоснователни са доводите на оспорващия за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
В изпълнение на изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, обжалваната заповед е издадена въз основа
на констативен акт, който е съставен от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ – инж.Д. – гл.инспектор "Контрол по
строителството" в район "Аспарухово" и инж.К.– главен инспектор
"Контрол по строителството" при район "Аспарухово". КА №
4/24.02.2020г. е връчен на адресата, чрез съобщение, изпратено с писмо с
обратна разписка, протоколи и доказателства за изпълнение на процедурата по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. В административната преписка се съдържа
заявление от пълномощник, с което е направено искане за връчване на съобщения,
чрез упълномощено лице адвокат с посочен адрес за съобщения, на който не се
съдържат данни да е изпращан КА. Това, макар да е лишило лицето от правото да
направи възражения срещу констатациите в акта, не е съществено процесуално
нарушение и основание за отмяна на заповедта. КА
е доказателство за съществуването и времето на извършването на строежа. В
случая съществуването на строежа и времето на неговото извършване не се
оспорват от жалбоподателя. КА по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ се издава в изпълнение на процедурата по
издаването на акт за премахване на незаконен строеж. Този акт няма
самостоятелен характер, а е само част от производството по издаване на
индивидуален административен акт. КА поставя началото на административното
производство и установява вида и характера на извършеното строителство.
Жалбоподателят е участвал в хода на административното производство лично и чрез
пълномощник. Невръчването на КА не съставлява съществено нарушение на
процедурата, което да обосновава отмяна на заповедта само на това основание, т.
к. всички възражения, които е могъл да направи жалбоподателя, са направени с
жалбата срещу заповедта. В горната насока е трайната практика на Върховен
административен съд дадена в решение № 13182/30.10.2018 г. по адм. д. № 5179/2018г;
решение № 9605/09.07.2014 г. по адм. д. № 6173/2014г; решение № 4757/28.04.2015
г. по адм. д. № 3314/2015 г. и др./.
Доколкото
ЗУТ не съдържа процесуални правила, които да изискват предварително уведомяване
на лицето за извършената проверка на място и със съставянето на КА и заповедта,
не се преклудира възможността да се подават възражения срещу констатациите на
органа, вкл. в съдебното производство, което в случая е сторено, като
съставянето на КА в отсъствие на адресата на заповедта също не е процесуално
нарушение от категорията на съществените. В този смисъл са решение на ВАС №
13153/07.10.2019 г. по адм. д. № 280/2019г; решение на ВАС № 5133/08.04.2019 г.
по адм. д. № 11946/2018г; решение на ВАС № 3901/18.03.2019 г. по адм. д. №
9519/2018 г.; решение на ВАС № 3515/22.03.2017 г. по адм. д. № 11040/2016г.
Съдът
преценява като неоснователно оплакването в жалбата, че заповедта е издадена в
нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК - т. к. е налице
разминаване в описанието в КА и процесната заповед и това на място.
Несъответствието
между действителното фактическо положение с констатациите в КА по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ и в заповедта за
премахване, е основание за нейната отмяна само при пълна невъзможност да се
идентифицира обекта, предмет на разпореденото премахване, а настоящият случай
не е такъв. Разминаването между констатациите в КА и
установеното от вещото лице по СТЕ, в случая не е основание за отмяна на
заповедта, т. к. не препятства идентифицирането на незаконната сграда, предмет
на заповедта за премахване.
Констатираното
несъответствие по никакъв начин не възпрепятствана възможността за коректна и
безспорна идентификация на незаконния строеж, т. к. параметрите и обема му са
подробно описани. Вещото лице констатира, че в Констативен акт от 24.02.2020г.
съставен от служители при Район „Аспарухово” и в издадената Заповед
№КС-225А-4/01.07.2020г. са описани едни и същи характеристики на незаконния
строеж представляващ „Жилищна сграда“, находящ се в имот с идентификатор
10135.5507.207 и имот с идентификатор 10135.5507.208 в м. „В.”, Район
Аспарухово, гр.Варна. От констатираното на място и описаното в документите
разминаване се установява в площите на отделните етажи на сградата. В първия
етаж към площта не са прибавени външните стълби, които са с височина над 1,20
от средно прилежащия терен, тъй като в заповедта са отразени 65 кв.м., а
действителност е 80,30 кв.м., т.е. е изградено в повече от описаното в КА и
заповедта. Вещото лице отчита, че има разминаване и в квадратурата на таванския
етаж. По заповедта е 76 кв.м., а в действителност -87, 73 кв.м. т.е. е налице
изградено в повече в частта на таванския етаж от описаното в КА и заповедта.
Горното сочи, че освен, че е възможна индивидуализация на незаконната сграда,
но тя е недвусмислено установяема и дали ще бъдат прибавени външните стълби,
които са с височина над 1,20м. от средно прилежащия терен, към отразените в
заповедта 65 кв.м., както действителните 80,30 кв.м. тавански етаж, не е пречка
за коректната идентификация на незаконното строителство. От една страна
жалбоподателят се позовава на административнонаказателна преписка Акт и НП, а
от друга страна, именно от нея е видно, че тавански етаж е посочен със 76
кв.м., а не 87,73 кв.м.
На окомерната скица към КА е
отразена сградата, както с разположение спрямо съседен имот, така и в план, във
височина с отразени коти на всеки едни от етажите и установеното от
експертизата, не води до извод за несъответствие в констатациите и липса на
възможност за идентификация на незаконното строителство, т. к. окомерната скица
отразява установеното строителство на място. Ирелевантно е обстоятелството, че
в КА и в заповедта са посочени по-малка квадратура на първи и тавански етаж, т.
к. това е относимо към хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, а в случая е установена
хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - извършено строителство
без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Още повече, че
от доказателствата по делото е видно, че в имота на оспорващия няма друг строеж
със сходни характеристики и местоположение, което да води до неяснота относно
предмета на заповедта. Възражението е несъстоятелно и предвид това, че както
към момента на откриване на административното производство по чл.225а от ЗУТ,
така и към момента на изготвяне на СТЕ по настоящото дело разпореденият за
премахване строеж е запазил техническите си параметри такива, каквито те са
описани в КА и в заповедта.
Оспорената заповед е материално законосъобразна. Съгласно нормата на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато
се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Установената при проверката жилищна сграда е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е изградена без одобрени
инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. От неоспореното
заключение на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено е
видно, че описаният в Заповед
№КС-225А-4/01.07.2020г. на кмета на Район ”Аспарухово“-Община Варна строеж: ”Жилищна
сграда”, находяща се в ПИ с идентификатор №10135.5507.207 и ПИ с идентификатор
№10135.5507.208, м.”В.“, Район “Аспарухово“, гр.Варна, представлява строеж по смисъла на т.38 от §5 на
ДР на ЗУТ и е от V категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.„а”от ЗУТ. Не са ангажирани доказателства за одобрени
инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж за изградената на място ”Жилищна сграда”, подробно описана в окомерна
скица в КА и процесната заповед. Горното квалифицира строежа, както правилно е
приел и органа издал акта като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ.
Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на законност на строежа, поради
издадено разрешение за строеж. Заключението на СТЕ безспорно налага извод, че
Разрешение за строеж № 619/07.10.1977г. за изграждане на дървена барака 20
кв.м. по чл. 108 ППЗТСУ, с нанесена корекция през 1978г., че разрешената
постройка може да се изгради от зидария с външна мазилка, както и Разрешение за
строеж № 61/ 19.09.1994г. на Районен Архитект на Кметство „Аспарухово” за
изграждане на пристройка с площ до 40 кв.м. на основание чл. 148 от ППЗТСУ не
се отнасят за процесната сграда.
Съдът намира, че в случая не са
налице предпоставките, установени в нормите на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1
от ПЗР на ЗИД ЗУТ, както правилно е приел и административния орган. С оглед представена декларация е определил времето на
извършването му и е изложил съображения за неприложимост на §16 ДР ЗУТ или
§127, ал. 1 ПЗР ЗУТ.
За да се приеме, че са налице предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ,
постройката следва да е изградена до 07.04.1987 г. при първата хипотеза, от
08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при
хипотезата на ал.3, като в хипотезите на ал.2 и ал.3 е необходимо също да е
деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. съгласно ал.2, или в
шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. Следва да се отбележи,
че разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ бр.82 от
26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., не изключва приложението на §16 от ПР
за ЗУТ в трите му хипотези, а се явява негово допълнение, като въвежда четвърти
период за обявяване на строежите за „търпими” и се отнася до строежите,
изградени през периода след изтичането на срока по §16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ до
31.03.2001 г. Този въведен от законодателя четвърти период на изграждане, в
случая е неприложим, тъй като се установи, от приложената по делото декларация, че
жалбоподателят декларира, година на строителство - 1994г. или незаконния строеж
следва да бъде разглеждан с оглед
търпимостта попадаща в хипотезата на §16
ал.2 от ПР на ЗУТ, която регламентира, че незаконни
строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени
до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
Годината на изграждане на строежа се установява, както от приложната от
жалбоподателя декларация, така и от вещото лице, след анализ на
Констативен акт от 24.11.1998г. за установяване на незаконно строителство, в
който е отразено, че е извършено в периода 1994г.- 1996г.
В приложимата за случая хипотеза на §16,
ал.2 от ПР на ЗУТ се изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а
именно: 1. Строежът, изпълнен без строителни книжа, да е извършен в периода от
8 април 1987г. до 30 юни 1998г. 2. Да е
допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон и 3. Да е деклариран от собственика
пред одобряващите органи до 31 декември 1998г.
По делото не са ангажирани доказателства, а именно
декларация за строежа предмет на премахване с процесната заповед по посочения и
в срока ред.
Дори и да с приеме, че заявление вх. № ТСУ-94-1396/1998г. посочено в писмо на
л.37 от делото е именно това по §16 ал.2 от ПР на ЗУТ, то строежа не отговаря на
останалите кумулативни предпоставки в нормата, тъй като същия не е допустим
нито по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му нито съгласно ЗУТ. Към 1994г. жилищната сграда е била изградена
върху земеделска земя в имот с №2224, кв.2 по КП на м.В., към същата година не
е налице действащ ПУП. СТЕ сочи, че към 1994-1996г. е разработен регулационен
план, който е приет като проект, но не е одобрен. По този проект имотът е
попадал в кв.2, парцел ХІІІ-училище. През 1994-1996 г. е действащ ЗТСУ и
ППЗТСУ. Нормата на чл. 98 ал.1 ППЗТСУ /Обн. - ДВ, бр. 62 от 1973г./ предвижда,
че в процеса на създаване на общи и подробни градоустройствени планове нови
строежи в урегулирани дотогава части на населеното място се разрешават въз
основа на частни застроителни решения, които не противоречат на проектоплана и
са съобразени с действащия застроителен и регулационен план, а в неурегулирани
дотогава части - въз основа на частични застроителни решения, които не
противоречат на проектоплана. Разпоредбата на чл. 98, ал.4 ППЗТСУ (ДВ, бр.
6 от 1998 г.) регламентира, че в процеса на създаване на общи и подробни
градоустройствени планове нови строежи в неурегулирани дотогава части на
населеното място се разрешават въз основа на частични застроителни решения,
които след одобряването им от главния архитект на общината са основание за
изработването на частични застроителни и регулационни планове. В този смисъл
реализиране на строителство в имот 2224 , кв.2, както и вещото лице констатира
е допустимо след разработване на ЧЗР по чл. 98 от ППЗТСУ /отм./ и при промяна
предназначението на земеделската земя. Заключението с категоричност сочи, че
съгласно действащите нормативи към 1994-1996г. изграждане на процесния строеж
не е допустим, тъй като предвиждането на проекта-плана за регулация за
конкретния терен е с отреждане „за училище”. С нормата на чл. 98, ал.4 ППЗТСУ
от 1998г. изграждането е допустимо с ЧЗР, като одобряването му е основание да
се изработи ЧИЗРП, каквито не са изработвани и одобрявани и действащи в
посочения период. Строежът не е
търпим по смисъла на §16 ПР ЗУТ. Изграден е в земеделска земя без промяна на
предназначението й и без за терена да е одобрен ПУП. Такъв е одобрен през 2005
г., а строежът е извършен през 1994 г., но дори и по този ПУП строежът не
съответства на пространственото му ситуиране по графиката на КК.
Обстоятелството, че процесният строеж попада частично в съседен имот, сочи на
извод, че е несъответстващ и на ПУП-ПРЗ от 2005 г., както констатира и СТЕ.
Строежът не е допустим и по действащия за територията подробен устройствен план
и по правилата и нормативите на ЗУТ. По отношение на него не са налице
материалните предпоставки по §183 и §184 ПЗР на ЗИДЗУТ, а и не се твърди да е
приложима някоя от горепосочените предпоставки на закона. Строежът не е бил узаконен по реда на §183 или
184 ПЗР ЗИДЗУТ. Незаконен строеж подлежи на узаконяване само в срока и по
процедурите, предвидени в специалния Закон за устройство на територията.
Предвидените процедури в ЗОЗЗ и Правилника за
приложение на ЗОЗЗ не са процедури за узаконяване на незаконен строеж, а такива
за промяна на предназначението на земеделски земи. Провеждането им не може да
доведе до узаконяване на незаконен строеж, нито му придава статут на търпим
такъв. Не са и ангажирани доказателства за приключило такова производство. В тази връзка се установи от писмо с рег.№
ЕО-АС-000497АС/12.03.2020г. от Областна дирекция „Земеделие” – Варна, че
доколкото е налице застрояване на земеделска земя, без промяна на нейното
предназначение е бил уведомен през 2013г. жалбоподателя Д. за осигуряване на
достъп до имота за извършване на оглед и съставяне на изискуемите актове, което
не е било осъществено и до настоящия момент и процедурата по реда на раздел V от
ППЗОЗЗ не е проведена.
Съгласно разпоредбата на
чл.148, ал.1 от ЗУТ, посочена от ответника като основание за издаване на
процесната заповед, строежи могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно този закон. А съгласно чл.137, ал.3 от същия закон строежите се
изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и
съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този
закон. Липсата на надлежно издадени строителни книжа е отрицателен юридически
факт, с оглед на което в тежест на жалбоподателя е да представи доказателства,
с които да обори изводите на административния орган за извършено незаконно
строителство в имота му. След като за процесния строеж не са представени
необходимите строителни книжа, издадени по предписания от закона ред, то това
категорично квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, каквото правно основание е посочил ответникът в издадената заповед.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден
в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконните строежи
е предвидено пряко в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ. Предоставеното на
административния орган публично субективно право е упражнено за осъществяване
на интереса, който е установен в закона. Недопускането на извършване на
строителство без разрешение за строеж и одобрени проекти, респ. премахването на
извършено такова е с цел за строежите да се даде възможност да се оцени, дали
инвестиционното намерение съответства на строителните правила и нормативи и
действащия ПУП, дали проектираното и изпълненото удовлетворява съществените
изисквания към строежите, регламентирани в Раздел ІІІ, Глава девета от ЗУТ.
По така изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че Заповед
№КС-225А-4/01.07.2020г. на кмета на Район ”Аспарухово“-Община Варна е издадена от компетентен
орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените
правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона,
поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146 АПК и
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и своевременно заявената
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът при
съобразяване, че предмета на спора не се отличава със завишена фактическа и
правна сложност, такова следва да бъде присъдено в минималния размер или
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати 100 /сто/ лева, юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл.
24 от НЗПП, във връзка с чл. 144 от АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал.2 предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ж.Д. ЕГН ********** ***, против Заповед
№КС-225А-4/01.07.2020г. на кмета на Район ”Аспарухово“-Община Варна, с която е
разпоредено премахване на незаконен строеж: ”Жилищна сграда”, находяща се в ПИ
с идентификатор №10135.5507.207 и ПИ с ид.№10135.5507.208, м.”В.“, Район
“Аспарухово“, гр.Варна.
ОСЪЖДА С.Ж.Д. ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Община Варна сумата в размер на
100 /сто/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: