Р Е
Ш Е Н
И Е № 261344
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
27.04.2020г.. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на първи
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1506 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е
иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД и с чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК от ищец „Дайнърс Клуб България“ АД против ответник А.Д. Т..
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта ***** и
предоставяне на кредитен лимит между „Дайнърс Клуб България“ Ад и А.Д.В.
На физическото лице била предоставена карта с кредитен
лимит с 800 лева, за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за
теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ или ПОС.
Непогасените суми по горецитирания договор били в
размер на 802,40 лева, от които главница, съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т.
10.1 от Раздел Х на Общите условия в размер на
684.42 лева, дължима съгласно т.
7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел
ХІ на Общите условия, считано от 01.06.2018г. до 31.05.2019г. в размер на
117,98 лева.
Подадено е заявление за издаване на заповед за
изпълнение пред Районен съд- Враца, с вх. №****/31.05.2019г. Образувано е частно гражданско дело № 2044/2019г. по описа
на Районен съд – Враца. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение
№ ****/03.06.2019г. за следните суми: 684,42 лева – главница по Договор за
издаване на револвираща международна карта ***** от 12.03.2018г.,
ведно със законна лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението – 31.05.2019г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от 117,98 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 01.06.2018г. до 31.05.2019г. Със заповедта е
разпоредено и заплащането на сумата от 25 лева, представляваща разноски в
производството за държавна такса, както и сумата от 50 лева, юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП
вр. чл. 26 НЗПП.
От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на
кредитен лимит от 12.03.2018г. сумата в общ размер на 802,40 лева, от които
главница, съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10.1 от Раздел Х на Общита
условия в размер на 684.42 лева, дължима
съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел ХІ на
Общита условия, считано от 01.06.2018г. до 31.05.2019г. в размер на 117,98 лева.
Претендират се разноски за заповедното производство и
за настоящата инстанция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № ****/18.11.2020г. от особения представител на ответника адв. *****. Оспорват
се предявените искове като неоснователни.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения.
С оглед изложеното
в отговора на исковата молба се заявява, че претенцията за наказателна
лихва следва да се отхвърли като изцяло неоснователна.
От съда се иска да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК вр. с чл. 235,
ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявения иск е допустим като подаден в срока по чл.
415, ал.1, т.2 ГПК до колкото от приобщеното ч.гр.д. № 2044/2019г. по описа на
РС – Враца се установява, че със заповед за изпълнение на парично задължение № ****/03.06.2019г.
е разпоредено заплащането на следните суми: 684,42 лева – главница по Договор
за издаване на револвираща международна карта ***** от
12.03.2018г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 31.05.2019г.
до изплащане на вземането, както и за сумата от 117,98 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2018г. до 31.05.2019г. Със
заповедта е разпоредено и заплащането на сумата от 25 лева, представляваща
разноски в производството за държавна такса, както и сумата от 50 лева,
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 ЗПрП вр. чл. 26 НЗПП.
Заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
От представения с исковата молба договор за издаване
на револвираща кредитна карта и предоставен кредитен лимит от 12.03.2018г. се
доказва наличието на възникнало заемно правоотношение между страните със
следните параметри: кредитен лимит – 800 лева, срок за ползване и погасяване –
28.02.2019г., лихва 19%, като за първите 12 месеца лихвата е 12%, лихва за
просрочие 19% + 6. Това заемно правоотношение е материализирано посредством
предоставена кредитна карта и пин код от 20.03.2018г., което обстоятелство е
оформено в протокол, следователно посредством платежния инструмент ответникът е
разполагал с достъп до отпуснатата под формата на кредит парична сума от 800
лева, която е изцяло усвоена в периода от 21.03.2018г. – 27.03.2018г., което
обстоятелство е отразено в извлечение ***** г. С договора е уговорен и приет от
ответника размер на възнаградителна лихва, който е начисляван от ищеца в
съответствие с договора, което обстоятелство се потвърждава от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна.
Кредитът изначално не е обслужван, което се
удостоверява както от счетоводните записвания при ищеца, така и от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице *****, която установява едно
плащане от **** г. в размер на сумата от 135 лева. Вещото лице потвърждава, че
претендираните от ищеца суми за главница и лихва са правилно изчислени и
остойностени. Извършеното плащане е отчетено при крайния размер на
задълженията.
Ищецът се позовава на действието на чл. 13.2.1 от
Общите си условия съгласно който кредитът става автоматично изцяло предсрочно
изискуем, без да се уведомява титулярът на картата, когато е налице забава в
изплащането на което и да било изискуемо задължение за срок по-дълъг от 150
календарни дни, считано от датата на която това задължение е станала изискуемо,
а именно считано от 16.07.2018г.
Настоящата инстанция приема, че предсрочната изискуемост
е възникнала валидно, тъй като видно от счетоводната експертиза е забава в
погасяване на задълженията за срок по-дълъг от 150 календарни дни.
Вън от горното и падежът на задължението за главница и
лихви е настъпил на 28.02.2019г., тъй като не са били налице условията за
автоматично подновяване /револвиране/ падежа на кредита.
Следователно, претенцията за главница е безспорно и
несъмнено доказани от ищеца в претендирания размер поради което и този иск
следва да се уважи.
Отхвърлят се като неоснователни възраженията на
ответника затова че не е бил обвързан от сключения договор, както и че не е
заплащал дължимите вноски, тъй като тези възражения са опровергани от събраните
по делото писмени доказателства посочени по-горе и от приетата
съдебно-счетоводна експертиза;
Основателни са възраженията на ответника затова че е
налице недействителност на клаузата на т.8 вр. с т. 7.2 от договора и т.11.1 от
ОУ тъй като е в противоречие с чл. 33, ал.2 ЗПК вр. с чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД съгласно която обезщетението за забава не може да надвишава размерът на
законната лихва. По делото не е ясно какъв
е размерът на револвиращата лихва като в т. 7.2 от договора е посочен
единствено размерът на наказателната лихва / редовна лихва плюс надбавка от 6
пункта/. Тази наказателна лихва е в очевидно противоречие с чл. 33, ал.2 ЗПК, а
към нея кредиторът има правото да начисли и револвираща лихва в размер, който
не е посочен в исковата молба, поради което и е неясно размерът на
обезщетението, респ. неясно е това обезщетение еквивалентно ли е на вредите за
кредитора от забавата в изплащането на задължението.
Следователно с
договорът е уговорен размер на лихва за забава 24%, която следва да се намали
до размера на законната лихва. Следва да се посочи и че съгласно т.р. от
27.03.2019г. на ОСГТК по т.д. № 3/2017г. на ВКС след настъпване предсрочната
изискуемост на дълга от 16.07.2018г. лихвата за забава е в размер на законната
такава, а в случая след 16.07.2018г. е начислявана лихвата по т.7.2
С извършеното плащане от 135 лева е погасена лихва в
размер на 8,33 лева от които 6.69 лева представляват законната лихва, поради
което и за тази сума е налице законово основание, а сума от 1.64 лева
незаконосъобразно е отнесена към размер на лихва от 24% поради което и
погасяват остатъка от мораторната лихва от 69.39 лева до 67,75 лева
Предвид на гореизложеното претенцията за сумата от
117,98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
01.06.2018г. до 31.05.2019г. следва да се уважи до размера на сумата от 67,75
лева изчислена на основание чл.162 ГПК.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски по съразмерно на уважените искове за заповедното производство
и за настоящата инстанция в размер на сумата от 600 лева. Юрисконсултското
възнаграждение за настоящата инстанция се присъжда до размера от 100 лв. съгласно
чл. 37, ал. 1 ЗПрП вр. чл. 25, ал.1 НЗПП
Така мотивиран съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че
А.Д.В. с ЕГН ********** с настоящ адрес: *** дължи в полза на „Дайнърс клуб
България“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
България 81Г с **** С.И. сумата от 684,42 лева – главница по Договор за
издаване на револвираща международна карта ***** от ***** г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2019г. до изплащане на
вземането, както сумата от 67,75 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.06.2018г. до 31.05.2019г. за които е била издадена заповед № ****/03.06.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2044/2019г. по
описа на РС – Враца КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за лихва за забава за сумата над 67,75 лева до пълния претендиран размер
от 117,98 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Д.В. с ЕГН **********
с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Дайнърс клуб България“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. България 81Г с ****
С.И. сумата от 600 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ Веселин Атанасов
Вярно
с оригинала!
КЯ