№ 4610
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110155915 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за установяване на дължимостта на сумата 387,64 лева,
представляваща изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило ... г., на изхода на с. ..., общ. ..., обл. ..., в посока с. ..., с включени
ликвидационни разноски по определянето му в размер на 10,00 лева, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410, ал. 1 ГПК пред съда – 27.05.2024 г.,
до окончателното изпълнение.
Ищецът ... твърди, че във връзка с реализирано на ... г. ПТП е изплатил по застраховка
„Каско на МПС” на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в
размер на 377,64 лева. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Сочи, че
отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя, който като
такъв, чрез служителите си, е длъжен да поддържа изправно, съответно да обезопасява при
неизправност пътното платно. Навежда, че с плащане на застрахователното обезщетение в
негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума за застрахователно
обезщетение, поради което претендира същата, заедно с разноските по ликвидация на
щетата. Моли за уважаване на иска. Претендира разноските, сторени в производствата.
Ответникът ..., със седалище и адрес на управление ..., оспорва иска по основание и
размер. Оспорва твърдението за настъпване на процесното ПТП на републикански път по
описания в исковата молба начин и при твърдените обстоятелства, оспорва настъпването на
1
процесните вреди и причинната им връзка с инцидента. Сочи, че по делото не е представен
документ, удостоверяващ събитието, съставен от контролните органи на МВР. Претендира
разноските, сторени по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
За възникване на регресното вземане по иска е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на републикански пътища) да е настъпило
застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По делото е представена служебна бележка, издадена от кмета на село ..., община ...,
обл. ..., видно от която Ч. К. Н. попада в дълбока дупка на пътното платно на изхода на село
..., община ..., обл. ... в посока с. ..., вследствие на което двете предни гуми на управлявания
от Н. автомобил са станали негодни за употреба, тъй като са образувани балони в тях.
Описаното в служебната бележка се потвърждава в пълна степен от показанията на
свидетеля Ч. К. Н., който е управлявал процесния автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ...,
при настъпване на ПТП на ... г. Свидетелят потвърждава, че е уведомил застрахователя –
ищец в производството, за застрахователното събитие като е попълнил уведомлението,
представено на л. 12 от делото.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била
налице неравност на пътя – необезопасена дупка, необозначена по начин, позволяващ
избягването й.
Общоизвестен факт за съда е, включително с оглед свободния достъп до карти на
пътищата в България, че пътят с. ... – с. ... е част от републиканската пътна мрежа –
Републикански път ....
Според заключението на съдебно - автотехническата експертиза, щетите по лек
автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., се намират в причинно – следствена връзка с
настъпилото на ... г. произшествие на изхода на с. .... Вещото лица, при формиране на извода
си, е съпоставило щетите в описа на застрахователя и отразените в уведомлението за
настъпило застрахователно събитие видими увреждания по автомобила (потвърдени и от
водача при изслушването му като свидетел по делото). Констатирани са щети по двете
предни гуми на автомобила, като степента на увреждането е оценена – „за подмяна“. От
заключението се установява, че стойността, необходима за възстановяване на лекия
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 637,80 лева с ДДС.
2
Към датата на ПТП ищецът е имал качеството застраховател по застраховка „Каско на
МПС” с предмет увредения автомобил – застрахователна полица от ... г. за периода ... г. – ... г.
Установява се, че ищецът е определил и изплатил обезщетениe на собственика на
лекия автомобил за причинената щета в общ размер на 377,64 лева /което обстоятелство е
отделено за безспорно с доклада по делото/.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от
ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, е заплатил на увреденото лице
обезщетение в размер на действителните вреди.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от
обективното качество на вещта. В случая обемът на субрагиционното право не може да
надвишава размера на заплатената сума – 377,64 лева заедно с 10,00 лева ликвидационни
разноски, или сума в размер общо на 387,64 лева.
По делото се установи, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП е част от
републиканската пътна мрежа, респ. съществуването на задължение за ... като юридическо
лице да осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП. ..., като юридическо лице,
осъществява дейностите по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица,
на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните във връзка с обозначаване на дупките до премахването им е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е
основание за суброгация срещу ответника.
С оглед наведените възражение от ответника за липсата на съставен протокол за ПТП,
следва да се посочи, че законът не поставя изискване ПТП да се посети от контролните
органи на МВР, когато от него има само материални щети, те не са причинени от друго
превозно средство и увреденият автомобил може да се придвижва на собствен ход след
инцидента, какъвто е настоящият случай.
Според заключението на съдебно – автотехическата експертиза действителната
стойност на щетите към датата на застрахователното събитие е 637,80 лева с ДДС. Обемът
на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от
извършеното застрахователно плащане в размер на 377,64 лева. Ето защо в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на извършеното плащане, заедно с 10,00 лева – вземане за
ликвидационни разноски /съдът приема, че сумата 10,00 лева, претендирана като разноски,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 410,
ал. 1 КЗ/, или за сума в общ размер на 387,64 лева. По изложените съображения искът се
3
явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски в размер общо на 540,00 лева /държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за
призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение/.
Съдът следва да разпредели отговорността за разноски за заповедното производство,
като такива се следват на ищеца в общ размер на 75,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на 422, ал. 1 ГПК от
..., ЕИК ..., с адрес: ... срещу ..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., че
ответникът дължи на ищеца на правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата
387,64 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
Договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от ... г. със ... по щета № ... за
причинени имуществени вреди на л.а. „...“ с рег. № ... от ПТП, настъпило на ... г., на изхода
на с. ..., общ. ..., обл. ..., в посока с. ..., с включени ликвидационни разноски по определянето
му в размер на 10,00 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 27.05.2024 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.06.2024 г. по ч.гр.д № 31395/ 24
г. на СРС, 138 – ми състав.
ОСЪЖДА ..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...,
ЕИК ..., с адрес: ... на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 540,00 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в производството пред първата инстанция, и сумата 75,00
лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в производството по ч.гр.д №
31395/ 24 г. на СРС, 138 – ми състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4