РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Велико Търново, 20.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора Донка Мачева
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело № 10 030/2020 година по описа на
съда, за да се произнесе съобрази:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 615/27.12.2019г., постановено по АНД № 1658/2019г., с което състав на Районен
съд Велико Търново е потвърдил Наказателно постановление/НП/ № ********** от 12.09.2019г.,
издадено от заместник-директора на Регионална дирекция по горите гр. Велико
Търново, с което на Л.И.Г. с ЕГН **********, за извършено нарушение по
чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските
територии, във връзка с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в
горите, на основание чл. 257, ал. 1, т.1 от Закона за горите/ЗГ/, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лв.
Така постановеното Решение е обжалвано в
законния срок, с касационна жалба, подадена от името на наказаното лице,
действащо чрез упълномощения адвокат. В жалбата се релевират доводи за
неправилност на решението на РС поради
неправилно приложение на материалния закон и поради съществени нарушения при
анализа на доказателствата. Районният съд не отчел, че в акта и НП няма ясно,
пълно и конкретно описание на нарушението. Не било установено при какви
обстоятелства е извършено вмененото нарушение. Нямало картен материал, а
технологичният план нито е изготвен, нито одобрен от доверителя й. Нямало нито
едно доказателство, че лица от фирмата са направили тези извозни пътища. РС не
обсъдил показанията на св. Ат. А.. Лесовъдът носел отговорност само за действия
на фирмата, но няма задължение да осигури 24 часово наблюдение на имота и да
упражнява функции по чл.190, ал.2 от ЗГ. В тази връзка няма задължения за
контрол над трети лица. Спрямо тях ЗГ предвижда контрол от държавните органи. Законът
не предвижда отговорност за допустителство в случая. По тези съображения касационният жалбоподател
моли да бъде отменено решението на РС и издаденото НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощения адвокат, който поддържа
КЖ и пледира за нейната основателност.
Съображенията му са подробно отразени в протокола от о.с.з. Извън тези, припокриващи
се с оплакванията в КЖ, ПП изтъква, че е запознат с практиката на ВТАС,
цитирана в отговора на КЖ, но я счита за неправилна. Представя и 5 бр. НП,
издадени срещу доверителя му, след процесното, за да илюстрира демонстрирано
тенденциозно отношение от страна на АНО, за да бъде отнет лиценза на лесовъда
след влизане в сила на три НП. У него будело недоумение обстоятелството защо в
този случай няма наказани горски инспектор или горски стражар, отговарящ за
района, а само лесовъдът е привлечен към отговорност. В тази връзка прави аналогия със ЗСВ и
задълженията на административния ръководител при неизпълнение на такива от
съответиня съдия да си изпише решенията в срок. Счита, че трябва да се промени
посочената съдебна практика на АСВТ, за да не се наказват невинни лица. В тази
връзка обявява, че според него има нарушение на КЗПЧОС и Хартата на основните
права на ЕС, в частност на Договора за функционирането на ЕС. Претендира в
полза на доверителя му да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на
300,00лв. за адвокатско възнаграждение, за което представя списък.
Ответникът по касационната жалба се представлява
от упълномощения юрисконсулт. Последният в постъпил отговор на касационна жалба и в
открито с.з. ПП пледира за неоснователност на жалбата. Счита, че съдебното
решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и при
доказана обективна и субективна страна на деянието, поради което моли да бъде
потвърдено. Посочва, че всички възражения развити в КЖ са представени и пред РС, който ги е обсъдил в процесното
решение. Позовавайки се на системата от контролни правомощия по ЗГ, обръща
вниманието на съда върху обстоятелството, че законът не прави разграничение в
контролните правомощия на лицензирания лесовъд при констатирано нарушение,
извършено от служител на фирмата или от трети лица. Посочените в чл.12б от
Наредба №1/30.01.2012г. контролни правомощия и в частност чл.12б, ал.1, т.8
сочат, че лесовъдът има правомощието да съставя КП и АУАН при условията на
чл.274 от ЗГ. В тази връзка изтъква, че лицето, на което е издадено
позволителното за сеч носи отговорност от издаването на позволителното за сеч
до освидетелстване на сечището. В случая при проверката на 27.02.2019г.
сечището не е освидетелствано. Лесовъдът не е следил за спазване на
технологичния план, защото в имота са констатирани 6 броя извозни пътища. Не
просто следи от гуми, а пътища,които не фигурират в ТП и по които е извършена
сеч. За конкретния имот и в посочения период от време лесовъдът е имал
конкретни правомощия, вклч. контролни такива, които не са изпълнени и не са сравними с тези на служителите на РДГ. В
тази връзка защитата на ответника акцентира върху това, че св. Ат. А. е заявил,
че Л. Г. не е присъствал на терен по време на сечта, което подкрепя твърденията
на АНО за неизпълнение на задълженията на лесовъда.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на РС е съобразено както с
доказателствата по делото, така и с приложимия материален закон. Предлага
решението на РС да бъде оставено в сила.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за неправилно приложение на закона и съществено нарушение на
процесуални правила - касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 от НПК, във
връзка с чл.348, ал.2 от НПК и чл.348, ал.1, т.2 от НПК, във вр. с чл.348, ал.3
от с.к.
Съдът в качеството на касационна инстанция,
на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата, във връзка с доказателствата по делото, доводите на страните и
съдържанието на проверявания съдебен акт, касационната инстанция приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно
компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
РС констатирал, че актосътавителят е от кръга на
лицата, посочени в чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ, а АНО е оправомощен да издава НП по
ЗГ. Не отчел да има допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Направил извод, че АУАН и НП съдържат
необходимите реквизити и пълно и точно описание на нарушението. Въззивният съд е
установил от фактическа страна, че НП е издадено срещу Л.Г. за това, че като лесовъд на частна
практика, в периода от 12.01.2019г. до 27.02.2019г. , в посочения в НП отдел,
за който има издадено позволително за сеч, не
е следил за спазване на одобрения технологичен план, при което в отдел са
направени шест броя извозни пътища, неотразени в плана. От правна страна съдът
приел, че като лице по чл.108, ал.2 от ЗГ Г. е
бил длъжен да следи за спазване на одобрените правила за извършване на
сечта. Приел за несъмнено, че това му задължение не е изълнено щом са създадени
6 извозни пътя, които не са съществували до датата на започване на сечта. С това си виновно бездействие лесовъдът не
изпълнил задължението си по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012г. за
контрола и опазване на горските територии. Деяние, което е съставомерно по чл.257,
ал.1, т.1 от ЗГ.
Касационната инстанция намери Решението на РС за
правилно постановено. Фактическите констатации на РС са основани на
доказателства, събрани и обсъдени по приложимия процесуален ред. Районният съд
не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства. Попълнил е делото с такива, установяващи значимите в
производството пред него факти. Включително за издадените позволителни за сеч в
съседните имоти, предхождащи процесната сеч по време.
Обсъдил е поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствените източници. Изложил е мотиви защо не кредитира с доверие
показанията на свидетеля А.А./вж. чл.305, ал.3 от НПК/. Тези мотиви са ясни, логични
и свързани с данните по делото. Настоящата инстанция канстатира, че единствено
показанията на този свидетел противоречат на останалите доказателствени източници,
както писмени така и гласни. Съществено
за преценката на тези показания е обстоятелството, че свидетелят е служител във
фирмата на касатора – „Лес груп 77”ЕООД, т.е. има влияние от страна на
работодателя. Свидетелят сам признава, че като шофьор не е бил в гората, а долу
на пътя с камиона, че не е влизал в гората с камиона, т.е. в една част
показанията му не са основани на непосредствени възприятия/в противаречие на
чл.117 от НПК/. Следва да се отчете и това, че свидетелят признава, че не всеки
ден е бил на сечището. Видно е от изложеното, че РС е обсъдил събраните
доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка и е направил мотивиран извод
защо не кредитира показанията на св. А.. С това е изпълнил регламентираните от
процесуалния закон правила за преценка
на доказателствата. Вярно е, че наказателния процес не признава предварително
определена сила на доказателствата/вж. чл.14, ал.2 от НПК/, но вътрешното
убеждение на съда за значимите факти е обосновано с анализ на доказателствената
съвкупност, извършено по правилата на НПК/вж. чл.14, ал.1 от НПК във вр. с чл.
305, ал.3 от НПК/. Несъгласието на защитата с извода на съда не означава, че
последният е допуснал процесуално нарушение.
В този ред на мисли настоящата инстанция не установи наличие на
касационно основание по чл. чл.348, ал.1, т.2 от НПК,
а оплакването в КЖ за нарушения при обсъждане на доказателствата намери за
неоснователно.
РС е изяснил фактическата обстановка обективно,
всестранно и пълно. Несъмнено обоснован е констатацията, че представените му
доказателства подкрепят административното обвинение. Нарушението и нарушителят
са установени по категоричен начин. Въззивният съд е изложил подробни мотиви, с
които е отговорил на конкретните оплаквания в жалбата. Същите възражения се
представят понастоящем като касационни оплаквания, което е несъответно на
целите на касационното производство. В тази връзка касационната инстанция не
намира за необходимо да ги преповтаря и на основание чл.221, ал.2, изречение
второ от АПК, препраща към мотивите на РС. В този ред на мисли АСВТ сподели
като правилни и правните изводи на РС, в т.ч. решаващия такъв да потвърди НП
като законосъобразно.
Неоснователни са и оплакванията за неправилно
приложение на материалния закон. В тази връзка трябва да се открои следното:
Правилен е изводът на РС, че в акта и НП са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, в т.ч. мястото и времето на
извършването му. Мястото на горския отдел, разположението и
характеристиките/описание на посока и размери/ на установените на шестте
извозни пътища, които не са предвидени по одобрения технологичен план са ясно и
точно описани. Доколкото се касае за неупражнен контрол от страна на лесовъда,
т.е. на бездействие от негова страна, по спазването на одобрения технологичния
план, в периода посочен в самия специален
закон, то правилен е изводът на РС, че това бездействие е продължило от
началната дата на извършване на сечта до
датата на проверката, т.е. в периода от
12.01.2019г. до 27.02.2019г. В тази
връзка нормата на чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите гласи,
че до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за
сеч/в случая касатора/, носи отговорност и осъществява контрол по спазване
изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. Тази норма има своята
законова опора в чл.108, ал.3 от ЗГ, който отново сочи момента на освидетелстване
на сечището като времева граница, до която лесовъдът има задължение да
упражнява контрол върху тази горска територия и съответно да носи отговорност
за незаконните действия, които не е спрял или предотвратил. Независимо дали са
извършени от служители на фирмата, извършваща сечта или трети лица. Защото
съгласно чл.12б, ал.1, т.8 от Наредба №1/30.01.2012г. разполага с правомощията
по чл.274 от ЗГ. Без ограниченията по отношение на нарушителите, поддържани от
ПП на касатора.
Във връзка с горното всички съставомерни признаци на
това бездействие са посочени и на практика изпълнителното деяние е описано ясно
и точно. Посочено е качеството на лицето – лесовъд на частна практика, с което
се свързва конкретно по вид и обем задължение, закрепено в посочената конкретно
правна норма - чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1/30.01.2012г. за
контрола и опазване на горските територии, във връзка с чл.53, ал.2, т.5 от
Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите. Задължение, което очевидно не е
изпълнено щом са констатирани шест извозни пътя/непредвидени в ТП/ с изсичане
на дървесината по тях. Г. не е следил за
спазване на одобрения технологичен план за този горски отдел, т.е. не е
изпълнил лично свое задължение. За никакво допустителство не иде реч, нито в
закона, нито в НП. Без значение е това, че технологичния план не е изготвен или
одобрен от него. Обстоятелствата кой точно и кога е прокарал тези пътища, по
които има тотална сеч на дървесина, а не пробирка, е въпрос, стоящ извън АН
производство. Същият е предмет на досъдебното производство, което е образувано.
Административното обвинение е основано на твърдения за бездействие от страна на
лесовъда, а последният не посочи и не доказа положителни факти, които да го
освободят от тази отговорност. Нещо повече, установява се от данните по делото,
че в съседните горски отдели са издавани позволителни за сеч на същия лесовъд
преди настоящото. Освен това, при започване на сечта и преди освидетелстване на
сечището, Л. Г. не е докладвал на РДГ за незаконни действия в същия горски
отдел. Сечището е освидетелствано с Протокол от 20.09.2019г., а проверката на
горските инспектори от РДГ е извършена на 27.02.2019г. В тази връзка, Протоколът от 21.02.2019г. за приемане на извършената
работа от ДГС, стопанин на държавната горска територия е без правно значение,
макар в него да няма отразени отклонения от технологичните изисквания, т.к. е
съставен преди освидетелстване на сечището и не освобождава от отговорност
лесовъда/лице по чл.108, ал.2 от ЗГ/, на който е издадено позволителното за
сеч.
Установи се, че представените
от адвоката на касатора 5 бр. НП,
издадени срещу последния, след процесното НП, са новопредставни доказателства,
които не са свързани с касационните основания. Касационната инстанция не може
да установява нови факти, съгласно чл.220 от АПК, в тази връзка не следва да се произнася по
оплаквания, незаявени пред РС. Освен това, обжалването пред АСВТ е средство за
проверка на решението на РС, а не за поправяне евентуални пропуски на защитата. Броят и видът на издадените НП,
за които впрочем няма данни да са влезли в сила, е ирелевантен в случая.
Оплакването за демонстрирано
тенденциозно отношение от страна на АНО към Г. следва да бъде отнесено към
съответния Инспекторат, т.к. съдът няма задължение да обсъжда други НП извън процесното.
Относно
използваната от защитата на касатора аналогия със ЗСВ и задълженията на
административния ръководител при неизпълнение на такива от съответния съдия и
тези на лесовъда следва да отбележим, че това е стилистичен похват на ПП, без
всяко основание от фактическа и правна страна за тълкуване или правоприлагане
по аналогия. В случая има конкретни правни норми, които предписват конкретно
поведение на задължения субект/лесовъда/ и конкретна санкция при неизпълнението
им. АН отговорност по аналогия не се прилага. Всеки от посочените субекти носи
отговорност за собствените си действия, съответно бездействия.
По отношение на цитираните в отговора на
КЖ съдебни решения на АСВТ, които ПП на касатора определя като порочна
практика, която според него трябва да се промени, за да не се „наказват невинни
лица“, настоящият състав намира за необходимо да посочи следното:
Визираните решения на АСВТ са влезли в
законна сила. Показват последователната и непротиворечива практика на
касационната инстанция по приложението на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ от 2016г. и
понастоящем. Липсва тълкувателно решение или законова промяна, която да
квалифицира тази съдебна практика като „порочна“. Влезлите в сила съдебни
решения, с които са потвърдени НП означават, че с акт на съда нарушителите са
признати за виновни. Поради което за наказване на „невинни“ не може да става
въпрос при влязъл в сила съдебен акт. Презумпцията за невиновност на този етап
вече не произвежда действие – вж. чл.16 от НПК.
Относно оплакванията за допуснати нарушения
на КЗПЧОС и Хартата на основните права на ЕС, в частност на Договора за
функционирането на ЕС, които не допускали да се налагат на гражданите и
длъжностните лица наказания без да е доказана вината им, настоящият състав на съда прие следното:
Оплакванията са бланкетни, заявени са за пръв път едва
пред касационната инстанция и не са свързани с касационните основания. Ако
евентуално се има предвид допуснато нарушение на чл.6 от Конвенцията, то
касационната инстанция на основание
чл.5, ал.4 от КРБ, във вр. с чл.6 от КЗПЧОС и принципа на субсидиарност при
прилагане на Конвенцията от националните съдилища, не намира да е допуснато
нарушение на правото на справедлив съдебен процес. Повдигнатото срещу Г. административно
наказателно обвинение е разгледано от съд при
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, както изисква чл.6, §1
от КЗПЧОС.
В заключение настоящата инстанция не намери
основания за касиране на решението, предвидени в хипотезата на чл.348,ал.1 от НПК. С КЖ не се представиха нови доказателства, свързани с касационните
основания. Представените пред АСВТ от ПП на
касатора са недопустими по чл.219, ал.2 от АПК. Не се оправдаха от правна страна оплакваният
ав КЖ. Съответен на доказателствата и закона е изводът на РС за
законосъобразност на наказателното постановление. Постановеното от РС решение,
подложено на касационна проверка е валиден,
допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора и заявеното искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника по касация и
релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН (обн. ДВ бр. 94/29.11.2019
г.), на основание чл. 63, ал. 5 във вр. ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лв.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът, в посочения касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 615/27.12.2019г.,
постановено по АНД № 1658/2019 г. по
описа на РС Велико Търново.
ОСЪЖДА Л.И.Г. с ЕГН ********** да заплати
на Регионална дирекция по горите гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 80 лв.
/осемдесет лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: