№ 542
***, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на сеК.Р.етаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20213630102652 по описа за 2021 година
Производство по чл.12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана в ШРС молба от В.
Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ул. “***, със съдебен адрес: ***, ул.
“*** /партер/, чрез адв. *** от ШАК срещу К.Р.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
ул. “***, в която посочва, че ответникът е нейн съпруг и че упражнява спрямо нея домашно
насилие.
В съдебно заседание молителката В. Г. К., редовно призована, се явява лично и с
упълномощен представител – адв. *** от ШАК, като поддържат молбата и молят спрямо
ответника да бъдат приложени мерки по ЗЗДН.
Ответникът К.Р.К., редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител
– адв. С.Б. от ШАК, като оспорва изложената в молбата фактическа обстановка.
Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото В. Г. К. и К.Р.К. са съпрузи от 17.07.1983 г. Двамата имали
родени две деца – Р. К. Р. родено на 27.11.1983 г. и Г. К. Р. родено на 22.02.1986 г. От дълги
години ответникът злоупотребявал с алкохола, като в последните години проблемът се
задълбочил. Тъй като последният упражнявал физическо и психическо насилие спрямо
молителката, както и поддържал извънбрачни отношения с други лица, а и поради
финансови причини през 2004 г. молителката заминала за К. И, където живеела до месец
август 2021 г., когато молителката решила да се върне в Република България. След
завръщането си в страната молителката заживяла в семейното им жилище, находящо се на
1
адрес: ***, ул. “***.
На *** около 19.00 часа след като се прибрал от работа направил скандал в семейното
им жилище, започнал да я обижда, като я наричал „за нищо не ставаш“, „няма да ти ям
буламачите“, „не можеш да готвиш“, както и да се заканва с изразите: „аз от кога ти се
каня“, „ще те убия или ще те пратя в лудница“, „искаш ли още един път да те ударя“, след
което осъществил физическо насилие спрямо нея, изразяващо се в хващане и извиване на
двете ръце зад гърба, и притискане на тялото към земята и продължил да отправя
обидни думи спрямо ищцата – „курво“, „курво, връщай се в Испания“. Това принудило
молителката К. да се обади на телефон 112, по повод на което на место пристигнал
полицейски екип, който съставил протокол за предупреждение на ответника и го извел от
семейното жилище.
Ден по-късно – на 30.09.2021 г. молителката К. посетила ортопед – травматолог в
гр.Шумен, който констатирал травматичните ѝ увреждания.
Въз основа на молбата на молителката за произнасяне със Заповед за незабавна
защита, с Определение № 1337 от 01.10.2021 г. съдът е издал Заповед за незабавна защита.
Същата е била получена лично от ответника на 07.10.2021 г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото доказателства и по-специално от приложените и приети в съдебно заседание
Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, Протокол за предупреждение от ***, Амбулаторен лист
№ *** г., Удостоверение за граждански брак № *** г., издаден от ОбНС, оК.Р.ъг Шуменски,
община Шумен, Договор от 20.11.1990 г. за продажба на държавен имот от военно-
жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти и Писмо с Рег. №
8417/13.10.2021 г. по описа на ШРС, ведно с преписки с Рег. № *** г. по описа на
РУ - Шумен.
При преценка на събраните гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да
бъдат К.Р.едитирани показанията на свидетелката Н.М.М., доколкото лично е възприела
възникналия между молителката и ответника конфликт, както и е възприела различни
конфликтни ситуации между тях в съвместно обитаваното жилище през предходните
години. Въпреки, че и свидетелката се намира в близки приятелски отношения с
молителката съдът намира, че показанията са обективни, последователни, в по-голямата си
част почиват на техните преки наблюдения, а така също кореспондират и с останалия събран
по делото доказателствен материал, поради което следва да бъдат К.Р.едитиран изцяло.
Освен това съдът счита, че следва да бъдат К.Р.едитирани частично и показанията на
посочения от страна на ответника свидетел Гиню Димитров Гинев досежно отношенията
между молителката и ответника за съвместното им съжителство преди 2004 г., както и по
отношение на характеристични данни за молителката и ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото е видно, че ответникът е съпруг на молителката В. Г. К.,
поради което последната се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.
3, т. 1 от ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН,
2
доколкото се сочи, че последните действия на ответника са извършени на *** Поради
изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално
допустима.
Изложените в молбата и в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН обстоятелства
съдържат данни за осъществено спрямо молителката домашно насилие по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в
отправяне на обидни думи и заплахи, физически удари, могат да бъдат характеризирани
като физическо и психическо насилие спрямо ищцата, принудително ограничаване правото
на свободно и безпрепятствено пребиваване в жилището и извън него, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, както и правото на
спокоен живот. В подК.Р.епа на изложеното са показанията на свидетелката Н.М.М., която
има преки впечатления от процесния случай на упражнено от страна на ответника агресивно
поведение спрямо ищцата. В разпита си в съдебно заседание на 27.10.2021 г. свидетелката
потвърждава, че е виждала ответника да упражнява и през предходните години психическо
насилие спрямо ищцата. В същото време, въпреки, че в нейно присъствие ответникът се
страхувал да проявява физическа агресия, последният е проявявал такава в случаите, когато
молителката е била в съвместно обитаваното семейно жилище и от разказа на молителката е
възприела различни случаи на упражнено спрямо нея физическо и психическо насилие.
Съдът намира, че показанията на свидетелката следва да бъдат К.Р.едитира изцяло,
доколкото същите са непротиворечиви, в по-голямата си част почиват на нейни преки
наблюдения и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че данни за осъщественото насилие се
съдържат и в депозираната от страна на молителката молба и в декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, а съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН декларацията се явява
доказателствено средство, като съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от същия закон, съдът
издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3, когато
няма други доказателства. Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице
условията, визирани в разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за
защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното
спрямо ищцата домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да
упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо молителката
домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките,
конК.Р.етизирани в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, а срока на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2
и т. 3 от ЗЗДН следва да бъде в размер над средния, предвиден в разпоредбата на чл. 5, ал. 2
от ЗЗДН, а именно 12 /дванадесет/ месеца. При определяне срока на наложените мерки
съдът съобрази освен изложените по-горе обстоятелства, възрастта на молителката,
интензивността и характера на осъществените от страна на ответника актове на домашно
насилие, както и обстоятелството. Съдът намира, че така определения срок на мерките би
ограничил временно контактите между страните, но би бил достатъчен за да им даде
възможност да осмислят и преоценят отношенията помежду си и за в бъдеще да положат
усилия за тяхното подобряване. Също така съдът намира, че прилагането на посочените
3
мярки за един по-К.Р.атък период от време не биха изиграли своята възпираща и
превантивна роля спрямо нарушителят.
По отношение на част от мерките, а именно искането на молителката да бъде
забранено на ответника да посещава местата за социални контакти и отдих, които
молителката посещава, съдът намира, че доколкото същите не са конК.Р.етизирани, не могат
да бъдат наложени със заповедта за защита.
Освен това на основание разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН съдът съобрази
обстоятелството, че на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В
настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на К. да бъде
наложена глоба в минималния, предвиден в закона размер, а именно 200 лева. При
определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват
доказателства за неговото материално състояние, но доколкото същият е в трудоспособна
възраст и няма данни за влошено здравословно състояние, би следвало да се приеме, че
същият е в състояние да реализира доходи в размер поне на установената за страната
минимална работна заплата.
В тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на дължимата по
делото държавна такса в размер на 25 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителката сумата от 500 лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:
1. ЗАДЪЛЖАВА К.Р.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ул. “*** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. Г. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, ул. “***.
2. ОТСТРАНЯВА К.Р.К., ЕГН ********** от съвместно обитаваното с В. Г. К., ЕГН
********** жилище, находящо се в ***, ул. “*** за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
3. ЗАБРАНЯВА на К.Р.К., ЕГН ********** да се доближава до В. Г. К., ЕГН
**********, до обитаваното от нея жилище, находящо се в ***, ул. “*** за срок от 12
/дванадесет/ месеца.
НАЛАГА на К.Р.К., ЕГН ********** глоба в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА К.Р.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС държавна такса в
размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА К.Р.К., ЕГН ********** да заплати на В. Г. К., ЕГН ********** сумата от
500 /петстотин/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
4
В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по
смисъла на чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски оК.Р.ъжен съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
На основание чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира
изпълнението на заповедта
Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се
изпратят служебно на РУ - Шумен към ОД на МВР - ***.
Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ - Шумен към ОД на МВР –
***.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5