Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1629
24.07.2018 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, XXI –
ви
граждански състав
на тринадесети
юли две хиляди и осемнадесета година
в
открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
Секретар:
Мирослава Енчева,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №1754 по описа за 2017 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от Ж.Ж.Ж. ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***,
чрез адв.Е.М., против Р.Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***, настоящ адрес *** и адрес,
заявен с отговора на исковата молба в гр.Б., ***, съдебен адрес ***, чрез
адв.Г.К., с искане за осъждане на ответницата, като солидарен длъжник по Договор
за кредит „Експресо” от 28.09.2012 г., сключен със „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД-гр.Варна, да му заплати сумата от 9457,00 лева, представляваща
нейната припадаща се част от половината от общо дължимия размер на заема от
18 904,00 лева, платен изцяло от ищеца, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с
ответницата са бивши съпрузи, изтеглили по време на брака си кредит в размер на
13 500 лева от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АС, с цел довършване и обзавеждане
на закупения по време на брака им апартамент в гр.Б. с идентификатор
№07079.617.147.4.3 и за който са се задължили солидарно.
Според обстоятелствената част на исковата
молба, с парите от кредита са били изплатени стари задължения на бившите вече
съпрузи по домакинството, довършване на жилището и обзавеждането му.
Ищецът твърди още, че в периода 18.10.2012 г. -
03.01.2017 г. е изплатил предсрочно на банката сума в размер на 20 200
лева, поради което и счита, че е надплатил крайния уговорен размер на кредита
от 18 904 лева със сумата от 9 457 лева, половината от която следва
да се поеме от ответницата, в качеството й на солидарен длъжник, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното му изплащане.
В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
упълномощения си процесуален представител – адв.Е.М., който поддържа иска и
моли за уважаването му.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в който искът
се оспорва като неоснователен и недоказан с твърдението, че семейното жилище е било закупено от съпрузите с изтегления
от тях кредит от „ПИБ” АД, с част от който е било извършено твърдяното от ищеца
обзавеждане на апартамента.
Твърди
се още от ответницата, че с парите от кредита, теглен от „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД са били погасени единствено стари кредитни задължения на ищеца
по негови лични договори, сключени с „ПИБ” АД, „Банка ДСК” АД и „ОББ” АД.
Предвид
на изложеното от съда се иска да отхвърли иска, като при условията на
евентуалност, в случай, че искът бъде уважен, се прави възражение за прихващане
на процесната сума със сумата от 50 000 лева, представляваща половината от
платената от ответницата продажна цена от 100 000 лева на семейния имот
след изнасянето му на публичен търг. Ответницата твърди, че сумата е платена на
ищеца, който считано от 2015 г. е спрял плащанията на вноските по сключения с
„ПИБ“ АД договор за кредит, по който ищецът също е страна, поради което и
неоснователно се е обогатил за сметка на ответницата, която е продължила да го
изплаща. В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.
В
съдебно заседание ответницата се явява лично и с упълномощения си процесуален
представител – адв.К., който поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Предявеният иск е с правно основание в чл.127,
ал.2, вр.чл.55, ал.1 от ЗЗД и е допустим, като претенцията на ищеца за
заплащане от ответницата и на законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска намира правното си основание в текста на чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Правното основание на депозираното при
условията на евентуалност възражение за прихващане е в нормата на чл.103, ал.1
от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Между страните по делото не се спори, че са
бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с влязло в законна сила на 19.03.2013
г. Решение №435/19.03.2013 г., постановено по гр.д.№447/2013 г. по описа на
РС-Бургас, както и че по време на брака си са придобили възмездно, в режим на
СИО, недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.Б., ***, който е със
застроена площ от 61,76 кв.м. и представлява самостоятелен обект с
идентификатор №07079.617.147.4.3.
Между страните не се спори и по това, че
имотът е бил закупен със средства, получени по силата на сключен от бившите
вече съпрузи с „Първа Инвестиционна банка” АД Договор за банков кредит
№02КР-АА-2839/03.12.2007 г. и Анекс №1 от 07.05.2009 г. към него, обезпечени с
договорна ипотека върху апартамент с площ от 95,93 кв.м., находящ се в масивна
жилищна сграда, построена в УПИ ХІV-5474, кв.18а по плана на *** в гр.Б., ***,
собственост на Е.К.Б. и същият се обслужва по сметка с титуляр Р.Н.Б. съгласно
Удостоверение, изх.№246-456/26.10.2017 г., издадено от „ПИБ“ АД, прието като
доказателство по делото.
В подкрепа на горното като фактология са приетите
като писмени доказателства Решение №435/19.03.2013 г., постановено по
гр.д.№447/2013 г. по описа на РС-Бургас, н.а. за покупко-продажба на недвижими
имоти №**, т.**, рег.№***, н.д.№***/**** г. на нотариус, рег.№*** по регистъра
на НК, с район на действие – РС-Бургас, Договор за банков кредит №02КР-АА-2839/03.12.2007
г., Анекс №1/07.05.2009 г. към договора и н.а. за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот №***, т.*, рег.№****, д.№***/**** г. на нотариус,
вписан под рег.№*** в регистъра на НК, район на действие РС-Бургас, като
гореизложените факти също така са приети за безспорни и ненуждаещи се от
доказване с протоколно определение на съда от 11.07.2017 г. Със същото определение
е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване и на обстоятелството, че
ответницата има качеството на солидарен длъжник по сключения от ищеца със
„Сосиете Женерал Експресбанк” АД договор за кредит „Експресо” №318871, както и
че не е внасяла погасителни вноски по същия.
От съдържанието на Договор за кредит Експресо
№318871, приет като доказателство по делото се установява, че е сключен на
28.09.2012 г., страни по него са „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, имаща
качеството на банка и бившите вече съпрузи – ищецът Ж. и ответницата Б., имащи качеството
съответно на кредитополучател и съдлъжник. Същият има за предмет отпускане на потребителски
кредит в размер на 13 500 лева, със срок на издължаване – до 18.10.2019
г., съгласно погасителен план от 28.09.2012 г., приет като доказателство по
делото.
Между страните е безспорно това, че кредитът е
бил усвоен изцяло, както и че е бил погасен предсрочно от ищеца.
Безспорно между страните е и това, че закупеният
от тях, в режим на СИО недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор
07079.617.147.4.3 е бил допуснат до делба, изнесен на публична продан и
възложен на ответницата Р.Б. за сумата от 100 000 лева, от която ищецът
получил половината, като в подкрепа на тази фактология на събитията са и
следните приети писмени доказателства - Решение от 17.02.2015 г., Решение №1893/27.11.2015
г., и двете постановени по гр.д.№7873/2014 г. по описа на БРС, последното от
които частично отменено с Решение №VІ-24/15.04.2016 г., постановено по
в.гр.д.№204/2016 г. по описа на БОС, Постановление за възлагане на недвижим
имот от 08.12.2016 г. на ЧСИ, рег.№805, район на действие – ОС-Бургас,
постановено по изп.д.№20168050400691/2016 г.
По делото е представено от „ОББ” АД писмо,
изх.№117288-17 от 07.07.2017 г., от съдържанието на което се установява, че
ищецът е ползвал кредитни продукти в тази банката, задълженията по които са в
общ размер на 7 500 лева и към 31.10.2012 г. са погасени.
Прието като доказателство е и Удостоверение,
изх.№1566/13.07.2017 г., издадено от „Банка ДСК” ЕАД, от съдържанието на което
става ясно, че тегленият от ищеца потребителски кредит в размер на 6500 лева е окончателно
погасен на 14.11.2007 г.
По делото е изготвена от в.л.Т.Д.
съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която става ясно, че разплащателната
сметка, по която се е усвоявал тегления от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
кредит е с титуляр ищеца Ж., постъплението по нея е от 28.09.2012 г. и е на
сума в размер на 13 500 лева, от която на същата дата е била изтеглена в
брой от ищеца на сума в размер на 6 800 лева, а на 02.10.2012 г. е била
преведена по банков път сума в размер на 6320,00 лева по сметка в ОББ с
основание „пълно погасяване ОК кредит, кр.карта и овърдрафт“. Видно от
заключението, останалата част от усвоената сума в размер на 380,00 лева е
послужила за такса по усвояване на кредита, такса превод и такси SMS.
Неоспореното от страните заключение е в смисъл, че усвоеният кредит е погасен
изцяло, като за периода 18.10.2012 г. – 03.01.2017 г. са погасени суми в общ
размер на 17 399,53 лева, от които 13 497,00 лева са за главница,
3 628,35 лева са за лихви и 247,18 лева са за застраховки.
При така установеното от фактическа страна,
изводите, които се налагат са следните:
Приетото за безспорно в отношенията между
страните е, че са съдлъжници по договора за кредит, сключен със „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, поради което и вътрешните им отношения следва да се
уредят по правилата на чл.127 от ЗЗД.
Съгласно ал.1 от цитираната разпоредба,
доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това,
което е платено на кредитора трябва да се понесе от тях по равно. Цитираната разпоредба
установява една оборима презумпция за равна задълженост във вътрешните
отношения между солидарните длъжници, докато в отношенията им с кредитора, всеки
от солидарните длъжници дължи всичко и може да се освободи от отговорност, само
ако общото задължение е изпълнено изцяло. В тази връзка ал.2 на чл.127 от ЗЗД
предвижда, че всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част,
има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Събрания по делото доказателствен
материал подкрепя твърдението на ответната страна, че с тегления от „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД кредит ищецът е погасил свои задължения към други
фанинсови институции. В тази връзка, нормата на чл.32, ал.2 от СК предвижда, че
съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия
от тях за задоволяване на нужди на семейството, като под нужди на семейството
се разбират общите потребности на членовете на семейството – осигуряване на храна,
стоки, продукти, материали, заплащане на необходимите за съвместния живот
разходи, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна
солидарност, благополучие и взаимопомощ.
Ответницата не твърди и не
ангажира доказателства в насока, че задълженията на ищеца към другите финансови
институции са формирани от нужди, различни от семейните, поради което и в
съответствие с чл.32, ал.2 от СК съдът приема, че сумите по тях са били
използвани за задоволяване нужди на семейството, като същият напълно
кореспондира и с показанията на св.Ж.Ж., които съдът кредитира като достоверни
въпреки установената с ищеца родствена връзка, и от които става ясно, че са
били използвани за ремонта и обзавеждането на жилището, както и за закупуване
на движими вещи.
Съдът възприема като достоверни и показанията
на св.Г.Б. в частта, в която същата се домогва да установи тезата на ответната
страна, че дадената от нея сума е била вложена в ремонта на жилището. Същите
обаче по никакъв начин не опровергават горния извод на съда, при все, че са
представени и писмени доказателства за закупуване на вещи, чиято стойност
значително надхвърля получената от св.Б. сума, които вещи като закупени да
удовлетворяват нуждите на семейството, са общи независимо от това на чие име са
придобити.
Предвид на изложеното, съдът
приема, че при липса на доказателства, че удовлетворената с кредита от
28.09.2012 г., или с част от него, нужда не е семейна, сумата по сключения от
ищеца договор за кредит със „Сосиете Женеарл Експресбанк” АД е усвоена изцяло
за задоволяване на нужди на семейството, поради което и двамата съпрузи следва
да отговарят солидарно за поетото задължение и задължението следва да се счита
за поето в равни дялове.
Ответницата, като солидарен
съдължник дължи припадащата й се част, но не от общия дълг такъв, какъвто е бил
към момента на възникването му, а от това, което е платено за погасяването му.
Не се оспорва от ответната страна,
а и по
делото са представени писмени доказателства, че ищецът е погасил предсрочно
цялото задължение, поради което и надплатената част следва да се понесе от
солидарния длъжник – ответницата Б., което обосновава като извод, че искът е
основателен.
Същият
е и доказан, но в размер, различен от предявения и това е така, тъй като по
отношение на вноските, заплащани по време на брака, е налице неделимост и единствено
платения от ищеца след прекратяване на брака дълг следва да се понесе по равно от
страните и това е така, тъй като след прекратяване на брака с развод
имуществената общност също се прекратява, налице е разделност на задълженията и
изпълнението на общото задължение от бившия вече съпруг също е в режим на
разделност.
Ето
защо искът се явява доказан са сумата от 8112,11 лева, до който размер искът следва
да се уважи, като се отхвърли за горницата до претендирания от ищеца размер от 9457,00
лева, тъй като до настъпване на фактическата раздяла между съпрузите на
19.03.2013 г., вноските по кредита са били заплатени с общи средства и на
двамата съпрузи.
Доколкото
главницата е за лихвоносно вземане то следва да се присъди и претендираната от
ищеца законна лихва, считано от депозиране на исковата молба на 13.03.2017 г.
до окончателното й издължаване.
Предвид
основателността на иска за главница, съдът следва да разгледа предявеното от
ответната страна в условията на евентуалност възражение за прихващане със
сумата от 50 000 лева.
Претенцията
на ответника, въведена като възражение за съдебно прихващане, намира правното
си основание в нормата на чл.103 от ЗЗД, съгласно която когато две лица си
дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Дотолкова,
доколкото ответницата не претендира прихващане с насрещно ликвидно и изискуемо
вземане срещу ищеца, извършването на прихващане със сумата от 50 000 лева,
получена от ищеца като дължима цена на дела му от публичната продан на семейния
апартамент, е недопустимо.
Поради
частичното уважаване на исковете, разноски се следват и за двете страни
съобразно нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, като на ищеца се следват
разноски в размер на 1010,72 лева, съразмерно
на уважената част от исковете, а на ответника в размер на 2,13 лева, съразмерно
на отхвърлената част от исковете при представени доказателства за разноски в
размер на 15,00 лева за издаване на съдебни удостоверения.
Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р
ЕШ И:
ОСЪЖДА ответницата Р.Н.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, настоящ адрес *** и адрес, заявен с отговора на исковата молба в
гр.Б., ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Г.К., като солидарен длъжник по Договор
за кредит „Експресо” от 28.09.2012 г., сключен със „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД-гр.Варна, да заплати на ищеца Ж.Ж.Ж. ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, чрез адв.Е.М., сумата от 8112,11 лева (осем хиляди сто и
дванадесет лева и единадесет стотинки), представляваща припадащата й се ½
част от погасения от ищеца дълг, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от депозиране на исковата молба на 13.03.2017 г. до окончателното й плащане,
като в останалата част до предявения размер от 9457,00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Р.Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***, настоящ
адрес *** и адрес, заявен с отговора на исковата молба в гр.Б., ***, съдебен
адрес ***, чрез адв.Г.К., да заплати на Ж.Ж.Ж. ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, чрез адв.Е.М., сумата от 1010,72 лева (хиляда и десет лева и
седемдесет и две стотинки), представляваща направени по делото разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ж.Ж.Ж. ЕГН **********, с адрес ***, съдебен
адрес ***, чрез адв.Е.М. да заплати на Р.Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
настоящ адрес *** и адрес, заявен с отговора на исковата молба в гр.Б., ***,
съдебен адрес ***, чрез адв.Г.К., сумата от 2,13 лева (два лева и тринадесет
стотинки), представляваща направени по делото разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД