№ 157
гр. ***, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря ВБЙ
като разгледа докладваното от СЖС Въззивно гражданско дело №
20251300500226 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на *** с адрес: с. ***, ***, обл. ***, ул. „***”
№ 55, представлявана от ***, чрез адв.-пълномощник И. Ш. против Решение с peг. №
61/20.05.2025 г., постановено по гр.д. № 65/2025г. по описа на Районен съд- Белоградчик в
осъдителната част.
С първоинстанционното решение в обжалваната част жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца И. В. В. от с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***” № 6, с ЕГН **********,
сумата: 1 927.02 лв. (хиляда деветстотин двадесет и седем лева и две ст.) - на осн. чл. 34
ЗМСМА - неизплатени възнаграждения в качеството му на *** - ***, за периода: месец
януари 2022 г. до месец април 2022 г. /включително/ и от месец август 2022 г. до месец
октомври 2023 г. /включително/, ведно със законните лихви върху главницата, считано от
04.02.2025 г. - датата на образуване на делото, до окончателното й изплащане.
Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски по
съдебното производството, съразмерно на уважената част от исковете.
Твърди се във въззивната жалба, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон.
Твърди се, че предявения иск на ищеца за доплащане на разлика от дължимо
възнаграждение се явявал неоснователен и недоказан, а обжалваното решение, било
1
неправилно поради нарушение на материалния закон. В тази насока се излага, че съгласно
чл.26, ал.1 от ЗМСМА Общинският съвет определя размера на възнаграждението на
председателя на съвета в зависимост от определената продължителност на работното му
време. В случая нямало прието изрично решение на Общински съвет - *** за определяне на
индивидуално възнаграждение на И. В. в качеството му на Председател на Общинския
съвет. Ищецът не ангажирал доказателства за наличие на решение за определяне размера на
възнаграждението на председателя на общински съвет. Посочва се, че при липса на решение
на Общински съвет за определяне на размера в зависимост от поставеното от закона условие
- продължителност на работното време, цитираната законова разпоредба не замествала
автоматично липсващата воля на компетентния за това орган. По същите съображения
счита, че и разпоредбата на чл. 40, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на
Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация
не е годна да замести липсващата воля на компетентния орган. Поради изложените
съображения счита, че не можело да се осъществи съдебен контрол дали дължимото се на
ищеца възнаграждение е правилно посочено в исковата молба, респ. в заключението на
вещото лице. Като последица от изложеното счита, че съдът не следва да кредитира
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което установявало
разлики в реално изплатеният размер от възнаграждение и размерът, изчислен въз основа на
чл. 40, ал. 1 от Правилника, доколко същото представлява само хипотетично изчисление с
възприет ориентир неприложим акт, без да се основава на правопораждащ за ищеца
юридически факт и обвързващ съда и страните, каквото според него е Решението на
Общински съвет.
В обобщение се излага, че в случая за ищеца липсвало материалноправно основание
да претендира по-голям размер от реално изплатеният такъв. По делото било установено, че
дължимите месечни възнаграждения на И. В. в качеството му на *** - *** за процесния
период били издължени своевременно.
Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и
вместо което да постанови друго, с което да отхвърли предявения от ищеца иск. Иска се
присъждане на разноски за двете инстанции. Не представя доказателства и не прави
доказателствени искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК от ответната по жалбата страна И. В. В.
не е постъпил писмен отговор. В хода на процеса не се явява и не се представлява.
От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени доказателства и
не са направени доказателствени искания.
***ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
2
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от И. В. В. против ***, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 34 ЗМСМА -
неизплатени възнаграждения на ***, с цена на иска 1 927.02 лв. - след допуснато изменение
–увеличение на иска в хода на процеса, мораторни лихви за забава с цена на иска 586.32 лв.
и за законни лихви върху главницата.
Обстоятелства на които се основават предявените искове на ищеца са: С Решение №
74 от 28.10.2019 г. на ОИК - ***, ищеца е обявен за общински съветник в Общински Съвет -
***, с мандат 2019 г. - 2023 г. Положил клетва съгласно Протокол № 1 от 12.11.2019 г. и от
този момент са възникнали правомощията му като общински съветник на осн. чл. 30, ал. 1
ЗМСМА. С Решение № 1, взето с Протокол № 1 от 12.11.2019 г. на Общински съвет - *** е
избран за *** - ***. Общинският съвет определил възнаграждението на Председателя си в
Правилника за организацията и дейността на ОбС, неговите комисии и взаимодействието му
с Общинската администрация на ОбС - ***. В чл. 40, ал. 2 от Правилника, на Председателя
на ОбС - ***, е определено основно месечно възнаграждение в размер на 85 на сто от
размера на основното месечно възнаграждение на Кмета на Общината и 0.6 на сто
допълнително възнаграждение за всяка година трудов стаж. Изчерпателно са посочени
протоколи от проведени заседания на ОбС-*** през периода м.януари.2022 г. – м.октомври
2023 г. от които било видно, че ищецът в качеството на председател е организирал
провеждането и ръководел заседанията, съобразно задълженията му по ЗМСМА и
Правилника за работа на Общинския съвет, координирал свикването на заседанията на ОбС
и работата на постоянните комисии.
Наведени са твърдения, че за посочените заседания за периода - от месец януари 2022
г. до месец април 2022 г. /включително/ и от месец август 2022 г. до
месец октомври 2023 г. /включително/, на ищеца в качеството му на Председател на ОбС -
***, не му е изплатено полагащото се възнаграждение в пълен размер. В подкрепа на
наведените твърдения е ангажирал доказателства.
Ответникът *** чрез процесуален представител адв. И. Ш. е депозирал отговор на
исковата молба, с които е оспорил предявените искове по основание и размер. Наведено е
твърдение, че на ищеца били изплатени в срок дължимите му се възнаграждения за участие
в съответните заседания на ОбС, за което били изготвени фишове за изплащането им. На
Председател на ОбС се дължало възнаграждение, че е избран за такъв и за работата която
извършвал в това качество. В случая нямало решение на ОбС за определяне на
индивидуално възнаграждение на ищеца. Дължало се възнаграждение само за участие в
заседания на ОбС и на неговите комисии.
С отговора са представени доказателства и е направено доказателствено искане за
назначаване на ССчЕ с поставена задача.
3
По делото пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, назначена е и
приета съдебно - счетоводна експертиза.
Съдът констатира, че пред настоящата инстанция страните не спорят по установената
фактическа обстановка от първоинстанционния съд.
От фактическа страна между страните по делото не е спорно, че ищецът е избран за
общински съветник в Общински съвет - с. ***, с мандат 2019 г. - 2023 г. Видно от Протокол
№ 1 от 12.11.2019 г., Решение № 1 на Общински съвет - ***, ищеца И. В. В. е бил избран за
Председател на Общинския съвет и е участвала в заседания на Общинския съвет - както
следва: На 28.01.2022 г., 25.02.2022 г., 28.02.2022 г., 25.03.2022 г., 06.04.2022 г., 29.04.2022 г.,
31.08.2022 г., 30.09.2022 г., 28.10.2022 г., 25.11.2022 г., 19.12.2022 г., 27.01.2023 г.,
24.02.2023 г., 31.03.2023 г., 11.04.2023 г., 28.04.2023 г., 26.05.2023 г., 30.06.2023 г., 28.07.2023
г., 25.08.2023 г., 29.09.2023 г. и 05.10.2023 г.
От приложените по делото фишове за формиране на възнаграждението на ищеца за
исковия период - месец януари 2022 г. до месец април 2022 г. /включително/ и от месец
август 2022 г. до месец октомври 2023 г. /включително/, издадени от ответника, се
установява, че ищецът е отработил, а ответника е начислил възнаграждение по фишовете за
съответните месеци за длъжността „председател общински съвет“ при посочени часове по
договор 8ч. и по закон 8ч. дневно, т.е ответникът-въззивник е начислил месечно
възнаграждение на ищеца за пълно работно време за съответния месец.
В първоинстанционното производство е назначена съдебно - счетоводна експертиза
/ССчЕ/, заключението на която съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано.
Заключението е изготвено от вещото лице след направена справка в счетоводството на
ответника - *** и запознаване със счетоводните документи, както и с приложените по
делото доказателства. От заключението на експертизата се установява, че на ищеца-
въззиваемия, в качеството му на *** - ***, са изплатени възнаграждения, за които по делото
са представени фишове за изплащането им, но тези възнаграждения не са изплатени в
пълния им дължим размер.
След обоснован анализ на данните от счетоводството на *** и приложените по
делото доказателства вещото лице е изчислило и дало заключение, че за исковия период -
месец януари 2022 г. до месец април 2022 г. /включително/ и от месец август 2022 г. до месец
октомври 2023 г. /включително/ на ищеца не е изплатено нетно възнаграждение в размер на
1 927.02 лв.
Видно от протокол от открито съдебно заседание от 13.05.2025г. по
първоинстанционното дело при изслушването на вещото лице същото е разяснило начина на
изчисление на дължимото се възнаграждение на ищеца за исковия период, използваните
счетоводни документи и Решенията на Общинския съвет.
От същия протокол съдът констатира, че от адв.С.И.ов-процесуален представител на
ответника - *** не е оспорено заключението по ССчЕ, а е изразил становище, че не
възразява да се приеме заключението.
4
С оглед на така установената фактическа обстановка, ***ският окръжен съд
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци.
По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на
проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
Съдът констатира, че пред настоящата инстанция страните не спорят по установената
от ВРС фактическа обстановка, поради което и на основание чл.272 ГПК съдът препраща
към приетата за установена в мотивите на РС-*** фактическа обстановка.
Пред въззивната инстанция спорът между страните се концентрира до размера на
начисленото и изплатено възнаграждение на ищеца за заеманата длъжност „***“ при ***.
Съгласно чл. 26, ал.1 от ЗМСМА Общинският съвет определя размера на
възнаграждението на председателя на съвета в зависимост от определената
продължителност на работното му време. Размерът на възнаграждението при намалено
работно време се определя пропорционално на неговата продължителност, определена от
общинския съвет. Размерът на възнаграждението на председателя на общинския съвет не
може да надвишава 90 на сто от възнаграждението на кмета на общината. Следователно в
правомощията на Общински съвет – *** е да определи възнаграждението на председателя
на ОбС.
Възнаграждението на ищеца-въззиваемия като председател на ОбС-*** е определено
с разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на ОбС,
неговите комисии и взаимодействието му с Общинската администрация на ОбС - ***,
съгласно която на Председателя на Общинския съвет е определено основно месечно
възнаграждение в размер на 85 на сто от размера на основното месечно възнаграждение на
5
Кмета на Общината, и 0.6 на сто - допълнително възнаграждение за всяка година трудов
стаж.
Посоченият правилник е приет и актуализиран с решения на ОбС-***, поради което
твърдението на въззивника за липса на решение на ОбС за определяне размера на
възнаграждението на ищеца като председател на ОбС е неоснователно.
Съдът намира за неоснователно и следващото твърдение на въззивника за липса на
доказателства за определената продължителност на работното време на въззиваемия-ищеца.
По делото безспорно е установено от издадените от въззивника фишове за начисленото
възнаграждение на ищеца по месеци за исковия период - месец януари 2022 г. до месец
април 2022 г. /включително/ и от месец август 2022 г. до месец октомври 2023 г.
/включително/, че продължителността на работното време на ищеца като председател на
ОбС е била определена по договор и по закон на 8ч.дневно. Следователно в случая е налице
признание от страна на въззивника за наличие на индивидуален договор и за определяне
продължителността на работното време – пълно работно време 8ч дневно.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза по делото се
установява, че за процесния период - месец януари 2022 г. до месец април 2022 г.
/включително/ и от месец август 2022 г. до месец октомври 2023 г. /включително/ пълният
размера на нетното възнаграждение на ищеца за заеманата длъжност „председател на ОбС-
***“ възлиза на сумата в общ размер от 34 432,87лв, а въззивника-ответника му е изплатил
по ведомости сумата от 32 505,85лв., което е с 1 927,02лв. по-малко. При тези данни
настоящият състав достигна до извода, че за процесния период въззивника не е изплатил на
ищеца-въззиваемия възнаграждение в размер на 1 927.02 лв.
Видно от протокол от 13.05.2025г. от открито съдебно заседание по
първоинстанционното дело ответника и настоящ въззивник е бил надлежно представляван
от процесуален представител - адв.С.И., който не е оспорил заключението на ССчЕ, съгласно
чл.200, ал.3 ГПК, а е изразил становище, че не възразява да бъде прието заключението. От
друга страна не се установиха основания за незачитане на експертизата.
С оглед на изложените съображения оплакванията на въззивника са неоснователни.
Решението на РС-Белоградчик е правилно и при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни разпоредби. Настоящият съдебен състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решението
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва присъждането на разноски.
От ответника по въззивната жалба И. В. В. не са поискани разноски, поради което
съдът не присъжда такива пред въззивната инстанция.
6
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение с рег.№ 61 от 20.05.2025г., постановено по гр.д.
№65/2025г. по описа на Районен съд-Белоградчик.
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7